unschooling

Скоро говорих с един американец, чиито двама сина близнаци, на 13 г, ходят на българско у-ще, а съучениците им превеждали на английски. Аз бях изумена как е възможно и дали няма да изпуснат годината, но се оказа, че те били на домашно обучение, а на у-ще ходели заради контактите с връстници. Доста ми хареса като идея, защото ти дава свобода да пътуваш по света с децата си - иначе е проблем къде ще учат, особено ако не говорят езика.

А за липсата на социални контакти не бих се притеснявала чак толкова - има си клубове, извънкласни занимания, ред неща, на които едно дете може да ходи и да се социализира. По-скоро ме притеснява, че аз самата би трябвало да не работя, за да имам възможност да се занимавам с децата си - нещо, което не виждам как ще стане.

познавам 10ина деца които са минали през хоумскул,то си е изградена система,има тестове и нормативи,имат специални групи поне 2/седмица и се събират  с деца,ходят на еднодневни мероприятия и изобщо не е за специални деца само,тези к аз познавам до едно не са гениални или други;майката на едните е доктор на науките по статистика,у1и ги много,синът им влезе в гимназия 2 години преди връстниците си;1есто след 12-13 години ги пускат на обикн.у-ще,но до гимназия е много популярен метод тук..
аз не съм привърженик,не ставам за седене в къщи 1е и за у1ител,но напълно го приемам като алтернатива,и пак казвам-това е регулирано на щатско и федерално ниво,не е самоделка и иска много зор според мен от страна на родителя които преподава..
Анна

Познавам една германка,тук ,в Бахрейн,която по същия начин обучава трите си дъщери по американската система.Голямата вече е студентка в Щатите,другите две са близначки на 16 години.Децата й са много умни и трудолюбиви,освен това ходят на пиано и френски.Виждам,че всеки път води със себе си едно младо момиче,в началото мислех,че е по-голямата й дъщеря,но после разбрах,че тя преподава на децата.Изпитите и голяма част от заниманията им протичат с помоща на компютъра,но тя сподели,че учат по-малка част от предметите,например,не учат география и история.Вечно е заета и хвърчи заедно с тях,изисква се голяма воля,организация и отговорност за такава стъпка.

Искам само да спомена, за проявилите интерес, че се прави всичко възможно хоумскулинга да се легализира и у нас, наравно с държавното и частното обучение.

Това е линк към книгата на жена учила децата си вкъщи и е един вид ръководство и споделен опит в областа. Признавам си, че само съм я преглеждала, но познавам хора, които я използват като настолна книга в хоумскулинга на децата си.
http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/dbug.htm

Май ще трябва и аз да я прегледам по обстойно, ако реша да продължа с домашното обучение.

Благодаря   

Поразлистих и аз книгата на авторката Дебра Бел, но ... нещо ... доста религиозна ми се струва? А и доколкото видях от сайта на авторката, редом със семинари за домашно обучение води и такива за intelligent design, т.е. отричането на теорията за еволюцията.

Ами аз не познавам авторката и не знам какви семинари води, нито колко е религиозна. Просто са ми препоръчвали книгата знаейки, че уча детето си вкъщи.
А това, че отричала теорията за еволюцията може само да ме радва. И аз не я признавам. Това за мене ще е плюс да се разровя още повече и да прочета нейни материали.

Ето един английски сайт:
http://www.educationotherwise.org.uk/Legal/faq.htm

Интересна идея по принцип, но е много по-трудно, отколкото изглежда. Аз лично не бих могла. Синът ми ще се лигави непрекъснато и ще ми скъса нервите. А би било добре, защото за един-два часа може да се вземе материал, който дъвчат в училище със седмици - и остава повече време за игра.
За гимназията обаче ще трябва една дивизия частни учители...

Като идея може би е добре , но за определини деца (имащи реална нужда от домашно обучение)
Иначе има достатъчно профилирани паралелки и развиват различни умения 
Не бих се нагърбила с такова дело. Нито бих лишила детето си от училището.....и на мен не ми беше любимо занимание , но се развива многостранно личността, спор няма! 

Рано или късно детето ми ще се озове в Обществото. Колкото от по-малко е привикнало да бъде в конкурентна среда, със съответната ерархия и взаимоотношения между отделните членове, толкова по-добре ще се справи. Защото училището освен, че дава знания, учи и децата как да общуват помежду си и да заемат съответното място сред връстниците си. И това става ежедневно.
Аз съм от майките, които много треперят над децата си. Имах възможност да гледам у дома дъщеря си до предучилищна възраст, но именно страхът, че в една по-късна възраст детето ми ще се интегрира по-трудно в детското общество, ме накара да го пусна на ДГ. Честно казано винаги съм мислила, че щастливите хора са тези, които са част от "стадото", а индивидуалистите, макар и често по-богати душевно, страдат. Малко или много домашното обучение ще доведе до едно по-различно от масата дете, което за мен е недостатък.

Недостатък е в общество на овци. Ако има повече индивиди със собствен облик, няма причина да се чувстваш различен или нещастен.

Има няколко въпроса.
Първо, задължително ли е домашното обучение в областите, в които родителят е компетентен или просто изпитва спонтанен интерес, да е несъвместимо с училището; според мен не. Напротив, формализирането на този тип "прихващане" на знания може да убие чара му. Обожавам да уча детето си на разни неща, но нито за миг не се колебая дали ще го пратя на училище.
Второ, дали асоциирането на домашното обучение с администрацията на Буш и с религиозната пропаганда го компрометира по принцип? Ами не знам, по-скоро не. Много хора го асоциират с биографиите на разни писатели, чиито родители са били парче аристократи и са канели частни учители вкъщи. Ще помисля дали да не заделя дясното крило на замъка за химико-биологична лаборатория...
Мисля, че децата наистина имат нужда от силна въвлеченост на родителя в процеса на тяхното учене. Не непременно като ги учи директно, в никакъв случай не като им пише домашните и ги праща на частни уроци. А като проявява жив и искрен интерес към материята, която усвояват, като показва, че и на него му е интересно, разпитва ги за новите уроци, заразява ги с любопитство към света. А те са естествено любопитни, не им трябва много.
Наистина можем да научим много покрай тяхното учене, колкото и малки да са. Ето аз например нямах идея дали пчелите имат уши, докато Анка не ме попита. Кратка сверка с интернет - оказа се, че действително нямат уши - нито пчелите, нито повечето насекоми (мухите имат нещо ушеподобно). Покрай въпроса си детето знае,че пчелите общуват с танц. А моята картина на света е по-пълна.

Гергана, а с какво образование ще бъде дете, непосещавало училище?... Май никакво ... А какво ще прави без образование?