Истанбул [тема 44]

От Halic до Св. Стефан ходенето пеша си е доста повече от 15 мин.! Поне на мен така ми се видя от автобуса / 2 спирки са до там/. Така, че препоръчвам до там с  автобус.

Да,ще има намаление на тези дати, иначе ние платихме по 70 лири билет на човек, а за децата ученици по 45 лири И една препоръка от мен : хващайте автобусите от Yeni camii, защото на следващите спирки може и да не спрат. Автобусите се движат бързо по средното платно, а на спирките има паркирани други автобуси и затова не спират, само ако има слизащи, а качващите се чакат директно на средното платно на пътя

Ние ще ходим в работен ден без намаление, за да избегнем навалицата (дано). Засега смятам да ползваме бусчетата на аквариума от Султанахмет или Сиркеджи, ако успеем да се вредим. Пуснали са ги скоро за сезона явно, защото преди няколко седмици нямаше информация за тях. Благодаря за инфото!

Тук са местата за тръгване на шатълите, може на някой да му свърши работа

!!!Най-отдолу,обаче пише,че шатълите са само за клиенти закупили билети за Аквариума от тези Хоп-Он Хоп-оф офиси,от мястото на тръгване...За на връщане,ще трябва пак да покажете билета за Истанбул аквариум и някакви приорити карти,за да ползвате пак тях.

Ами от там и смятам да закупим билети, така и не мога да купя онлайн от тук, не ми дава. Предполагам в този английски приорити картата е карта за удостоверяване на намаление (ученик, студент, пенсионер и т.н.)
Връщането е много късно, сигурно ще ползваме градски транспорт.

Няма лошо да се купят още там, тъкмо ще се избегне чакането на касите в аквариума, но не знам дали ще са на същата цена. 

Нашето Шебече е младо и бързоходно! Че и баирите не я плашат!  Със сигурност го взима за 15 минути. Но някой беше споменал, че разстоянието е малко над 2 км, което за мен също не е проблем да ходя, а съм стара.  А ако идвам от Лалели или Аксарай, откъдето тръгват повечето питащи, изобщо няма да мисля за превоз. За 20-30 минути се стига до църквата.

От Лалаели, колкото и бързо да ходите ще е поне 1 час /ако не и повече/! Картата не показва много точно времетраенето, а има и ремонти по пътя.

Ние също ходихме пеша, защото автобуса от аквариума след Йеникапъ за да стигне Еминьоню тръгна по бул.Ататюрк.Там слязахме на последната възможна спирка за шосето към Църквата, но като видяхме задръстването към Св. Стефан предпочетахме да ходим пеша. Около 2 км.,но много духаше от Златния рог.

Написах го, защото ги гледах местните какъв маршрут ползват, но много и моста Ататюрк ползваха, зависи накъде са тръгнали.
Че не е приятно за ходене в момента с тези строежи и чудеса - не е. После с трамвая пък, няма и да се налага да се ходи.
Обаче сега с този трафик, и като гледаш как хората надминават автобуса и някак ти иде да скокнеш и вървиш, защото 2-3 спирки за 50 минути си е много. Така че или стоиш прав в рейса 50 минути, или ходиш 30, хайде да са.
Но всичко си е лична преценка. Както казва Танчето, на мен вървенето не ми пречи, аз ежедневно вървя по 2 км по стръмно заради мястото на което живея, така че да кажем не съм представителна извадка 

То е ясно, че в Истанбул се ходи. И най-важното, умората идва по-бавно. И аз, ако трябва да избирам, ще вървя, макар и в прахоляка, вместо да вися в спарения автобус. И за да избегна тези две не особено привлекателни възможности, ползвам ферибота. С него от Каракьой до Фенер е 15 мин., а до Балат - 20. За нас, особено с детето, беше перфектната възможност.

От Лалели и ние бихме вървели, ама в последно време сме в Султанахмет. Този път дори не ми остана време да снимам гледката, но ето я от лятото, същия хотел:

Чудна гледка.

Привет от Истанбул!
Знам си, че съм късметлийка.
Бързо минахме границата около 2часа общо.
Имаше доста автобуси, но и много работещи гишета на бг страна и три на турска.
След две почивки по пътя, в 5.30 бяхме в хотела и веднага ни настаниха.
Стаята си е дупка, но не е трагично положението.
На хубаво място е,  до Лалели университета.
Опитахме се да поспим малко и в 8часа бяхме на път.
Първа цел килимът.
Ръмеше и беше мрачно без да е студено.
Естествено нямаше хора там и спокойно си нащракахме снимки.
Както Ду ме беше предупредила  лалетата прецъфтяват.
Тръгнахме към Гюлхане и там спокойно, свежо, приятно.
Седнахме в кафенето за по един чай, че и дъждът се засили.
Това окончателно ни отказа от Емиргян.
Следваща точка в плана -бг църква.
Пеш до Еминьоню, пътьом по един су бьорек, пръстите си облизахме.
Май беше с кашкавал вътре, направо мозък.
Метнахме се на 99а и след минути бяхме на Фенер.
Определено не е за пеш, разкопано и грозно по крайбрежната.
Църквата прекрасна.
Уфф ама какъв народ сме...
Анцузи, шум, селфита, ръчкане и блъскане.
Искахме да се разходим из квартала , но нещо не ни се получи с този дъжд.
Качихме се на 44 с някакви букви и той ни отведе през Златния рог, което реши дилемата с програмата ни.
Слязохме на Каракьой и оттам на Галатската кула.
Имаше 5 души опашчица и сега или никога.
Качихме се горе срещу 25 лв.
Слава богу с асансьор.
Хубавото е, че беше ясно и гледката чудесна.
На излизане вече имаше по -голяма опашка.
Тръгнахме адски бавничко по Истиклял до Таксим в търсене на сладкарница Инджи.
Защо не я открих?
Но пък влязохме в катедралата св.Антоан.
Ядохме и пихме чай и междувременно пекна слънце.
Чудейки се накъде да поемем , стигнахме до Египетския пазар.
Кюнефе, малко Уайкики 😀 и към хотела за малко почивка.
След час мислим пак да се понесем към Султанахмед.
Моля за извинение за неграмотното ми писане, но от телефона е така.

Аз до колкото знам Инджи не е на самия Истиклял, а в пресечка... но не съм била и не мога да кажа със сигурност.

На пресечка е, да  - пада се третата пресечка след мола, от неговата страна. В гугъл мапс като се напише  Inci Pastanesi  и я показва къде е.

Пепелче, благодаря за включването, все така с късмет да ви е!

И ние повървяхме този път  Долмабахче -моста Галата  го минахме пешиходно. Предния ден хванахме такива задръствания че разходката ни се отрази много добре.