Истанбул [тема 44]

Диди, но нейната цел беше да плува с делфини, а не да разглежда.   Ако не се обади, защото не знам доколко чете темата, можеш да я питаш.

http://old.bg-mamma.com/?topic=660970.msg22174613#msg22174613

http://old.bg-mamma.com/?topic=744830.msg26586672#msg26586672

Понякога е много забавно в темата... Няма ми го търкалящото се човече... И онова, което се удряше по челото...


А сега сериозно...

BaMbIto, благодаря много и аз за информацията. Ще разучим този обект.
Лелка, тези с бинтованите глави, ако правилно съм разбрала описанието ти, са мъже, минали през процедура за присаждане на коса. Обикновено е бинтована задната част на главата, откъдето са взети присадките, а ако се вгледаш по-внимателно, ще забележиш трансплантираните на темето космени фуликули.
Прави впечатление, че при комшиите са на мода перчемите, а плешивостта е рядко срещана. Очевидно там, където се появи, се взимат крути мерки по въпроса.
За знаците не мога да кажа нищо. Може да са почнали да си събират автографи по бинтовете, както ние едно време - по гипсовете.
За опашката пред Султанахмет не знам. През последните година-две площадът или части от него често са оградени със сини заграждения и достъпът е ограничен. Полицейското присъствие е постоянно и силно забележимо. Възможно е да е имало някакво мероприятие и желаещите да присъстват да са минавали през проверка.

Само проверете да няма разлика в разписанието ако ходите събота или неделя, аз съм се узненадвала така...

Поздрави на Истанбул и да ме чака скоро...

Du, в петък ще ходим по този маршрут, иначе като разписание има разлика за събота и неделя само в последните курсове за деня...
Ще му предадем специални поздрави и целувки на любимия град от теб, и да те чака скоро

Някой знае ли къде в София има poğaça?

Мишелинче, не мога да ти помогна за въпроса, ама да питам... Разказче няма ли да има?

Завърнахме се от необятния и магнетичен Истанбул. Бяхме 4 дни, за празниците. Тръгнахме на 23-ти  срещу 24-ти и рано сутринта на 24-ти, бяхме в Истанбул. Имаше свободни стаи и веднага ни настаниха. Бяхме в хотел Монако. Хотелът, както каза екскурзоводката, е от луксозните в тази част. Наистина хотелът беше супер, модерно обзаведен. Бяхме в "меката" на магазините. Асансьорите слизаха чак до стълбите отвън. В стаите освен стандартните чехлички, к-ти за шев, кибрит и тн. имаше и мини гъби за почистване на обувките.  Интересното е, че нямахме нужда от тях. Обувките ни изобщо не бяха мръсни, въпреки голямото ходене. За разлика от БГ /след всяка разходка трябва да си чистя обувките/. Ресторантът, където се провеждаше закуската, е на последния етаж. Закуската беше изобилна. То и личи де, трябва да заслабна малко Персоналът изключително усмихнат /това ми прави впечатление навсякъде/ и любезен.

Та, настанихме се, освежихме се и се отправихме към Св. София, самостоятелно. Някои от нашата компания не бяха я посещавали, включително и децата. Отидохме рано-рано. Нямаше никой, бяхме първи Доста време никой не идваше, дали беше заради Рамазана, не зная, но нямаше много хора. Площадът все още си е ограден. И към девет без нещо започнаха да се нижат групите, да обикалят площада и да да се редят на опашката. А пък аз и ММ слязохме долу до морето, докато ги качахме да разгледат. Хапвахме си кестенчета и се наслаждавахме на гледката, която се откриваше пред нас. Още със сядането на пейката, при нас дойде една малка котанка, която си ни правеше компания през цялото време. Пообиколихме площада, похапнахме и се отправихме еваш-еваш към хотела, да си починем малко, че вечерта ни очакваше вълнуваща емоция. С групата ходихме на "Нощен Истанбул" /разходка с круизен кораб, с включена вечеря, неограничено количество напитки и шоу програма/. Много ми хареса, преживяването е изключително. Менюто също е много вкусно. На моменти танците от програмата не можехме да видим, защото имаше струпване на сервитьори на едно и също място и пречеха на гледката, но е фатално де, не е нещо, което да не сме виждали. Имаше бели денс, грузински танци, дервиш и др. После пуснаха диско песни и дансинга се напълни. Ние, обаче, се качихме на горните етажи да се насладим на града нощем. Качихме се в 19,45 ч. на кораба и пристигнахме в 23,45 ч.

На другия ден сутринта отпътувахме с ферибот за Принцовите острове . Обиколихме с файтон острова /75 тл е/, похапнахме, поразходихме. На няколко пъти започваше да вали, но това не ни попречи да си изкараме добре. Към 3,30 ферибота пристигна на Кабаташ. Докато се приберем, стана време да се запътим към Сапфир. Пак набързичко в хотела, за кратко освежаване и оттам сами към небостъргача. Взехме си карти на транспорта /добре че е изписано до кога е транспорта/, заредихме си Истанбулкарт и метрото ни заведе пред вратите на Сапфир, без да излизаш горе /на кота нула/. Взехме си билети, излязохме да се снимаме отпред пред сградата и после с асансьора за 1 минута бяхме горе на терасата. Като се качих горе, имах чувството, че още съм на кораб, всичко ми се полюшкваше Еми, как няма - сутринта бях на кораб, предната вечер - пак  По ваши препоръки хванахме и залеза. Каквото и напиша, думите ще бледнеят пред това, което се вижда. Просто Истанбул беше в краката ни. Уникално. Уникално и по светло, и по залез. Качихме се и на хеликоптер, разбира се.
И доволни се оправихме към хотела, да се заредим за следващия ден.

На третия ден бяхме си планували да видим Долмабахче. И сутринта бяхме пред портите му. Това, което ми направи впечатление е, че това което пише в официалния сайт на двореца за входните такси не е вярно. Направих си снимка от касата/ако искате мога да я кача/. В сайта пише дворец 40 тл, харем - 30 тл., комбиниран билет - 60 тл. А реално цените са: целия дворец - 90 лири, официалната част - 60 тл., султанската къща - 40 тл. Деца до 6 г. безплатно, ученици - 10 тл. Та, децата разгледаха двореца за 10 тл. Добре, че беше  момчето на касата да ни каже, защото децата бяха на касата и той ги видя.  Малко ми беше притеснено, че не може да се влиза индивидуално и че трябва да се наредим с някоя група. Но на входа на двореца притесненията ми отпаднаха. Има си вход за индивидуални туристи, които си минават без да чакат. Долмабахче ни плени и откарахме там близо 5 часа. Толкова хора минават на ден от там, а тоалетните им чисти, заредени с хартия, със сапун, със салфетки за ръцете. Грам миризма няма. Ама, умеят го хората.

След това хванахме фуникуляра до Таксим и оттам с 55 Т до Св. Стефан. Нямаше групи, имаше няколко човека само. Видяхме църквата в пълния й блясък. Разкошна е. Момчето, което работи там /българин/ ни каза от къде да си заредим картата отново. Хванахме автобуса и оттам се отправихме към Египетския пазар и Капалъто после.

Бяхме много изморени и на другия ден си дадохме малко повечко време да спане и отидохме чак към 8 ч. на закуска. Стегнахме багажа, натоварихме се в автобуса и към МОЛ Виа Порт Венеция. Беше много ветровито, но не ни попречи да се качим на гондола /8 минути, 30 тл./ Гондолата побира 4 човека. МОЛ-ът не ме впечатли особено.

Напазарувахме и оттам към БГ. Спряхме и за кратка почивка в Лозенград, кой каквото му е останало да го доизхарчи

Много положителни емоции събрахме, заредихме се емоционално. У дома се шегуваме, че само на самолет не сме се качили. Возихме се на автобус, метро, круизен кораб, ферибот, фуникуляр, файтон, гондола, качихме се и на "хеликоптер".

Приказката Истанбул, за съжаление, свърши. Сега трябва да влезем в реалността.


П.С. Направо съм се оляла от писане. Ама, това е само съкратения вариант. Ако бях почнала да пиша подробно ...

Още веднъж -  благодаря за помощта, момичета

Беличке,

Ехх Синара,изобщо не си се оляла от писане,напротив,много обичаме дълги разкази ,заредени с приятни емоции...Чакаме сега и Лелка и Мишелин да разказват...

Бамбито,интересни снимки от аквариума,особено пингвинчетата са много сладки  Този мол го потърсих ,той в азиатската част се намирал,как стигнахте до там ? Благодаря 

Мишелин, в София на Женския пазар има ливанска сладкарница и там има поача със сирене и кашкавал.
https://www.google.bg/maps/@42.7033788,23.320042,3a,46.1y,12.55h,88.36t/data=!3m6!1e1!3m4!1s7eFm1q7URi_cAaK6kio8kQ!2e0!7i13312!8i6656?hl=bg

Чудех се дали да пиша, че не сме правили кой знае какво, ама хайде да се отчета

Тръгнахме рано сутринта на 24-ти май в 04:30ч, за да сме рано на границата. Пътувахме спокойно и за щастие не се оправдаха страховете ми за дълги опашки. Минахме за около половин час. Не помня в коя тема бях чела, че веднага след границата имало някакви мъже, които те спират и ти искат някакви пари, но тъкмо стъпихме в Турция и един човек с полицейска жилетка спря автомобила пред нас. Чудехме се дали не е от онези изнудвачи и дали да не запрашим, но все пак спряхме Погледнаха багажника само и ни пуснаха.

Стигнахме до хотела и се повъртяхме малко, докато намерим как и къде да спрем, че отпред не беше удобно, защото щяхме да затапим движението. Видахме един двор, където пишеше Otopark, питахме и казаха, че взимат 20 лири на ден. Видя ни се добре на фона на 7,10 и 15 евро, които бяхме виждали в Букинг. Беше ме страх дали е сигурно мястото и дали ще си намерим колата след това, но решихме да се доверим

В хотела ни показаха две стаи, от които да си изберем една и се спряхме на по-тъмната, но гледаща към вътрешен двор, за да ни е по-тихо. Помолиха ни да платим кеш, ако имаме възможност и се съгласихме, което отчитам за грешка, защото си бяхме подготвили 800 лири и се наложи да дадем половината. Настанихме се, оставихме багажа и тръгнахме да търсим място за хапване.

Пешком стигнахме до Еминьоню, където миналия път си бяхме харесали една lokanta и хапнахме там. Телешко варено, крем супа от леща, манджа с телешко и зеленчуци, някаква странна салатка със спанак, хляб, кола и айран - 50 лири. Хапнахме доволно и решихме да си направим разходка с корабче по Босфора. Миналия път бяхме седнали от "грешната" страна и този път се ориентирахме по-добре и успяхме да видим по-отблизо къщите край морето. Видяхме и къщата, в която преди няколко седмици се беше блъснал товарен кораб линк

След разходката се чудихме накъде да хванем, понеже нямахме никаква програма. Решихме да се метнем до Сапфир и си хванахме метрото от моста на Еминьоню. Гледката отгоре е чудесна Хубавото беше, че нямаше много хора и беше много спокойно. На едната тераса беше много ветровито, но на другата беше доста приятно. Поседяхме малко на масите и се удивлявахме колко презастроен град е Истанбул. На връщане хапнахме в едно заведение с чудно кюнефе, което си го бяхме заплюли миналия път. Ядохме леща и пилешки шиш, и разбира се, не подминахме и кюнефето... Прибрахме се пеша лека-полека, че бяхме и изморени от ранното ставане и пътуването.

На следващия ден закусихме в хотела и отново се чудихме къде да идем. Нощес беше валяло и сутринта времето беше мрачно. Затова решихме да идем до Аквариума във Флоря, за да сме на закрито, ако завали. Преди да влезем, си направихме приятна разходка край морето. Беше пълно с котки - моя слабост голяма От общината са се погрижили да осигурят колибки и на всяка крачка едва ли не, имаше купи с храна и вода. След това влязохме и си купихме билети за аквариума + огледалната зала (70 лири). Много ни хареса и на двамата. Особено впечатлена бях от акулите, не можех да отделя поглед от тях. В огледалната зала също ни хареса доста Забавлявахме се много и с една двойка, с която се движихме горе-долу с едно темпо и момчето играеше ролята на фотограф и обърса пода на почти целия аквариум в стремежа си да снима по-добър ъгъл девойката (Ще ви ги покажа после ) Времето за обикаляне ни беше тамън - нито малко, нито пък прекалено много, че да ни писне. Чудихме се къде да хапнем, че си беше станало време за храна и решихме да видим какво предлагат в мола, в името на това да не се изпокараме Ставаме особено раздразнителни, когато ни гони глад Избрахме си едни кюфтенца и... хм.. пак леща. Досега не си бях давала сметка, че сме яли леща толкова често

После, пак в движение решихме какво да правим и се насочихме към Миниатюрк. Аз съм пристастен интернет манияк и си бях пуснала Роуминг Дата+ на Виваком, и разполагах с 500 МВ на ден и ни беше лесно да се ориентираме с гугул къде и с какво да се придвижваме.

Следващия ден тръгнахме по програмата на Белята След като закусихме в една пекарна, кривнахме малко по една от уличките на Лалели и се озовахме на място, където вече кипеше усърден труд - и от двете страни имаше обущарници и малки момчета и младежи изработваха обувки, продаваха се и разни неща като подметки, връзки, токи и какво ли още не за обущарството. Беше ни доста интересно и направо не ни се излизаше от тази уличка. Решихме първо да идем до азиатската страна. Повозихме се с ферибота и поехме към двореца Бейлербей. Останах малко разочарована, че имаше екскурзовод с нас, който определяше с какво темпо да се движим, за разлика от Долмабахче, където май ни бяха оставили сами да си разглеждаме на спокойствие. Оттам се прехвърлихме към Таксим, полежахме малко на тревата, че бяхме останали без сили След това продължихме към Истиклял, стигнахме до Еминьоню и си хванахме автобуса към хотела. Оказа се, че в картата има пари само за един билет, но това го разбрахме едва след като пуснах приятеля ми пръв, и когато за втория билет изписа недостатъчна наличност И тъкмо викнах на приятеля ми да се оплача, че не мога да вляза, когато един човек си цъкна картата и за мен Бях много впечатлена от бързата реакция.

Последния ден тръгнахме рано, в 6:00 часа и за щастие колата си ни чакаше там Стигнахме границата в 11:05 и в 11:30 вече пътувахме за София. Преди това минахме през Одрин и си направихме шопинг. Сега съм зарината със сладко и се чудя кое по-напред да подхвана До Пиер Лотти и българската църква не успяхме да стигнем, но си ги запазваме за следващия път

Слагам и малко снимки, този път снимах по-малко
https://postimg.cc/gallery/16lryf472/

Марго, много ти благодаря за линка за ливанската сладкарница

Чудни разкази, благодаря ви. Трябва да направят и някакъв летен фестивал, срамота е на топлото да има толкова малко пътуващи.

Момичета, преди в Истанбул имаше нощни пазари по улиците. Този път, обаче, не видях. Забранени ли са вече или са доста по-късно?

В Лалели, по улицата, на която се намира супермаркета Султан център и магазин А 101 след като се стъмни гъмжи от търговци /повечето от кавказки произход/на какво ли не. На пръв поглед е малко страшничко, но досега не сме имали проблеми

Според мен беше заради празника им Рамазан.