Здравейте, имам един голям проблем за които нямам решение и моля за помощ. Пиша с връзка родителите на приятеля ми. Той вече е на 20г. и сме отделно семеиство но родителите му постоянно се месат за всичко, мислят че той е още на 10 и неможе да взима сам решения и дори му забраняват да прави някои неща, те дори не разбират че ние сме отделно семеиство вече. И мен не ме приемат за част от семеиството им. И най простия пример е това че не му разрешават да кара колата ми защото била "чужда". Да ние нямаме брак, но какво от товаа? Само за това не съм част от семеиството и съм чужд човек ли?! Просто тези неща са ми много убидни защото моите родители са го приели още много отдавна, като още един член от семеиството, а те все още немогат и го мислят за дете. Забелязала съм същото отношение и към брат му, държат се с него се едно е бебе а той е вече тиинеиджър. Нормално ли е това? Нормално ли е да не разрешаваш на синът си да заминава (за друг град или държава) защото се притесняваш какво ще прави или да не му разрешаваш да кара сам колата и много куп други неща ?
ПС: Заедно сме от 5г. Но живеем заедно от 1г. (С родителите му в една къща на различни етажи)
ПС: Заедно сме от 5г. Но живеем заедно от 1г. (С родителите му в една къща на различни етажи)
