САЩ

 Никъде.

А по-добре от там?

Никъде. И се надвам така да си остане.

Не съм ходила в САЩ, но в Ирландия много ми хареса. Бих живяла там.

И на мен ми хареса в Ирландия - природа, хора, отношение. Само, че времето наистина е ужасно влажно, дъждовно и студено, а и към храната има какво да се желае.

+1

Е, попарихте му надеждите на mechas! Той толкова да я мечтае тази Америка, че е готов да ходи да клечи на мексиканската граница, с надеждата нелегално да се прехвърли в САЩ. А в сайтове за запознанства се представя, че е американец от Далас. С две думи - не е съвсем в ред с главата...

А, този същият ли е от онази тема? Явно , дори не съм обърнала внимание.

Голям смях настанал в темата, еййй.. Това сьс сьседа, който докладвал сьбиращия листа искрено ме разсмя. Освен, ако с този сьсед сте нямали вземане-даване в негативен смисьл или пьк не е с психични отклонения, такова нещо не вивдам как ще се случи. Никой не се е отдрьпвал при споменаване на факта, че сме от Бьлгария - много малка част знаят кьде е. Обикновено като кажем до Гьрция, реагират много позитивно и им е любопитно.

Чак сега я видях тази тема. От 15 години живея в предградие на Сан Франциско. Има неща тук, които не ми харесват и други, които много обичам. Различните статистики, в зависимост от параметрите, поставят Сан Франциско от номер 1 до номер 3 на най-скъпите градове в Америка, но и заплатите са в пъти по-високи от тези в други щати. Свекърва ми, която живее в малко градче в Пенсилвания, всеки път като ни дойде на гости едва не се килва като види цените в супермаркета. Не ми харесва обучението в училищата (1-12 клас), хич не ми харесва здравеопазването...от друга страна много обичам интернационалния дух в нашия район, културите, хората, езиците, възможността да опиташ каквато и да е храна от почти всяка точка на света. Харесва ми, че като цяло на хората не им пука много-много как си облечен, каква кола караш и колко си килограма. За всичките години не съм усетила дискриминация, дори напротив, защото работя със славянски езици и българският ми е голямо предимство.

Абе то зависи какви са му приоритетите на човек. По никакъв начин не искам да обидя авторката на последния пост. Обаче, лично за мен, обучение и здравеопазване са жизнено важни и определящи. Хич не мога да ги прежаля заради голяма заплата, храна и интернационален дух.... Да, и на мен ми направи впечатление, че на никого не му пука как изглеждаш, колко си дебел и как си облечен (имаше една девойка наметнала поларено одеало върху пижамката в метрото 😳 ). Ама мен това по-скоро ме депресира.... Всеки си има виждане.

Не се обиждам, наистина, въпреки че излиза, че моите приоритети са да се тъпча като прасе и да плувам в море от злато като Скрудж Макдък 😊. Всъщност въобще не е така, моите приоритети са бебето и съпругът ми, но е трудно да се напише/представи цялостна гледна точка във форум. Ще опитам, без да разтягам много дълги локуми.

Има голяма разлика между "не харесвам нещо" и "не мога да се примиря/живея с нещо". Не ми харесват доста аспекти на здравеопазването като цяло, въпреки че точно моето семейство никога не е било ощетено. Конкретен пример - преди година и половина, докато бях бременна с дъщеря ни, в 32 г.с. неочаквано развих много тежки усложнения, приеха ме веднага в болницата, лежах 2 седмици и в 34 + 0 се роди момиченцето ни със секцио - здрава, но миниатюрна. Стоя в неонатологията точно 1 месец, за да наддаде на тегло, а аз и мъжът ми живяхме с нея в болницата - откарахме си там тримката 6 седмици, въпреки че мен официално ме изписаха не 4-я ден след раждането. Накрая общата сметка за мен и бебето беше $700 000. Ние имахме добра медицинска застраховка и от цялата сума трябваше да платим $6000. Иначе обслужването беше на много високо ниво - вечно ще сме благодарни на целият екип, който се грижеше за нас...НО, Америка е единствената държава в целия свят, в която хора банкрутират и губят всичко, заради медицински дългове. Ами не ми харесва този факт, не ми харесва, че фармацевтичните компании слагат безбожни цени на лекарствата, не ми харесва и главоболието и бюрокрацията по избора и плащането на застраховка. Срамота е. Уж се взимат мерки и съпки да се промени положението за всички - съмнявам се, но дано да стане. Обаче хич, ама хич не ми харесва и какво е положението в България - няколко майки набутани заедно и раждат една до друга, доктори и сестри им крещят като на животни, на едно от момичетата в бебешката групичка й поискали да си донесе левкопласт, в случай, че се наложело да й слагат система да има с какво да я залепят (с това последното щях да падна - и става въпрос за голяма болница в София). И така, наистина всеки си има виждане и си решава кое и как му изнася.

За образованието - не ми харесва, че често в началното училище се препоръчва, по желание разбира се 😊, родителите, които имат възможност да "помагат" в класната стая. Според мен само се моткат и разсейват децата, ама нейсе, ще се оправим като дойде нашето време. Не ми харесва, че не се обръща повече внимание на математиката. Не ми харесва, че в гимназията повечето науки са избирателни и общообразователното ниво по тях всъщност не е много на ниво. Ние не сме нито свръх амбициозни, нито пък незаинтересовани и се надяваме да намерим златната среда. Имаме страхотно българско училище в района и виждам колко добре се развиват децата на наши приятели в комбинацията американско + българско обучение.

За нас детето ни е по-важно от всичко друго и поне засега ни харесва и ни изнася да я отглеждаме в Америка - с добрите и лошите страни на живота тук. А какво ще стане след време, никой не може да каже.

Eteria съгласна съм с теб. И на нас ни се наложи да живеем в болница 6 месеца само че. За спешни и животозастрашаващи ситуации са богове. Видях хора състрадателни, мили и професионалисти до педантичност. Виждам обаче и другата страна на монетата - след визита за обикновен преглед в офиса на личната, ми дадоха час за видозон за след месец. Понеже не било толкова спешно. Ами добре, ама аз съм с болка, как да чакам месец? Образованието и там същата работа. Работя в развойния отдел на голяма компания. Ами не знам кой къде си е получил знанията, но за мен способностите на колегите ми са близо до свръхчовешки. Като гледам знанията на сина ми отличник, направо ми се плаче....Сякаш в Европа не е така...Но то все на другото място се вижда по-хубаво. Навсякъде си има и плюсове и минуси. Няма идеална среда. Все съжаляваме, че не се установихме в Европа заради разстоянията. Трудно и дълго се пътува. Родителите вече остаряха, болни, някой на легло....Много трудно се пътува за помагане ако се наложи....Като че ли Европа е по-приемливо. При всички е индивидуално. Един срещнал добри хора, друг  не. Няма как да обобщи човек къде ще си приет по-лесно.

Etereia, изобщо не съм коментирала твоите приоритети, говорех за моите, това го подчертах. Не искам да го приемаш лично.
За болниците у нас - точно миналата седмица бях на планова ортопедична операция, по здравна каса. Очарована съм, без майтап. От компетентен екип, модерна апаратура и техника на опериране, прекрасно отношение от всички. Има надежда. Аз лично, и да родя се върнах тук и не съжалявам. Дъщеря ми се роди в 29 седмица, не мога да си представя по-адекватни грижи. Един лев не ми поискаха, нито лейкопласти. Ние дарихме сума на болницата от благодарност.
Та, като с листата - всеки твърди, каквото е видял и чул. Само че, аз не твърдя, че другите лъжат или си измислят истории.