Колко пъти месечно ви идва да утрепете Милия?

За тази седмица само 1 път, сега беше втория.
Разглеждах телефоните iPhone X, Samsung S9 & S9+. Коментирахме с приятеля ми цените. Споменах, че някой ден, когато телефонът ми вече забива и не работи добре ще го сменя, при което получавам коментар: ти нямаш акъл за 2 стотинки, що ще го сменяш?
Защо пиша това тук? Защото не мога да си обясня подигравателното и унизително отношение на този човек към мен.
Без никакво основание ми казва тази реплика, при което го питам защо ми говори така. Отбелязвам, че не съм казала, че ще сменя телефона си за X, S9 / S9+, а просто, че ще го сменя. И какъв е проблемът?
Изключително много се дразня от такива реплики. Неговите думи след това бяха, че съм тънкообидна и като не било вярно това, което казва, защо съм се обиждала?!
Плиткият му ум не може да асимилира, че аз не се обиждам на обидата му, а съм наранена и засегната от това, че той я изрича към мен и срещу мен. От това, че щом той я изрича значи я мисли.
Хвана си бирата и излезе на разходка...

Пробвай със същите думи и ти към него, може да се усети тогава.

Тя очевидно го прави. Темата е за нормалния случай и трепането, а не за изначално обречените връзки, които са за СО.

Мога ли да кажа, че бившия пак оттърва кожата.

Говорим, че още не съм си взела паспорта от банката (после се оказа, че не е там, ама това е друга история) и той, с характерния си менторски тон започва да говори дълго и напоитално. Започна с: Аз никога не съм имал сейф във банка, но знам, че може и след работно време да отидеш и да си отключиш кутията.

Този монолог,  наред с това, колко съм зле, че от поне 3 месеца не спя с паспорта под възглавницата продължи 10 минути, през които аз си отговарях на имейли и като приключи, понеже не ми беше наблизо, само казах, че е можел да приключи след "Аз никога не съм имал сейф във банка".

Истината е, че нещата ми седят в банката в плик и ми го носят, когато трябва да взимам или слагам нещо. Не е баш като по филмите .

Да го утрепя,не.Ама да го мъча,си фантазирам честичко

Впера изведе детето и кучето след 3 часа уговорки и ми ги върна кални! Снощи не съм забелязала обувките и сега ще има да чистя кал сигурно цяла седмица!😬

В болница съм и си приготвих багажа в сакче, с което обикновено си ходя там. Е, извади всичко от него и го премести в раница, която тежи и празна, че сакчето било грозно. Така според него трябвало. Аз като че ли съм тръгнала на модно ревю. Отказах се да споря, няма смисъл.

Моят постоянно дава акъли как да облиам детето. И с кои обувки. А миналата година докато ме е нямало, котката избягала и цяла нощ изкарала в мазето. Той дори не се усетил, че я няма. Чак на сутринта котьо се появил с дълбока драскотина на муцуната.

Всеки уикенд Тогава си е вкъщи и имаме възможност да се сдърпаме. Но си признавам, че и с мен не се живее лесно. Той не е по бързите работи, помръзва го, помотва се и все има важна работа(рефрешва спортал–а) . Аз съм припряна и държа всичко да се случи веднага и като е казал нещо-да го направи. Та вчера ме нервира пак с помотването. Отиде да рита, после трябваше да отиде до магазина...исках да направя следобедна закуска, но нямах яйца. Видях го, че няма намерение скоро да се размърда-искал първо да се изкъпе преди да излезе. Минаха 3 часа, така и не се изкъпа и накрая аз отидох да напазарувам. Като се върнах явно усети как съм му набрала, та поне изведе големия навън за час-два и му се размина.

Защо ми е да го трепя? После кого ще ям нонстоп? 😬
Дразни ме доста, но си го обичам и ми минава бързо! 😊

Харесва ми твоя подход. 

Много полезна тема! Успокоявам се, че моят не е най-дразнещият. 
А иначе поне по няколко пъти на седмица ми иде да го фрасна с  тиганЯ.  Най-ме дразнят проявите на инфантилен егоизъм. 13 години не разбра, че не съм му майка. 

Ти пък 13г! Моят за 30г. не успя да го разбере същото нещо!
 Ето днес вече ще съм подсъдима Прибирам се от химиотерапия, след денонощие в болницата, няма нищо за ядене в къщи, дори хляб няма, щото не и разбирал на пекарната как да я зареди и щото не се продава готова храна. Че продават готови в магазина, не се сеща. На мен не ми се яде нищо, на парцал съм от химията, но онколозите казаха поне една супа да изям, че ще ми стане дупка в стомаха иначе. Е, сготвих супа, опекож хляба и направиш фреш с треперещи ръце и колена. Половинът е настинал, с лека Т, взел си е болничен и легна да спи, веднага щом ме взе от болницата  
Моля за чугунен тиган, по-евтино ще ми излезе от адвокат  
Уиш,  къде си приятелко?

Малко ще му с чугунен тиган. Трябва ти нещо по- хард...изтръгване на нокти, такива неща.

Същата работа. При последното ми боледуване, точно преди Великден, цял ден бях с 39 градуса, на парцал. През този ден сварих и боядисах яйца, омесих 3 кг козунак, сготвих супа и манджа, забавлявах цял ден децата, изчистих и пуснах две перални и сушилни, които после сгънах и разходих кучето. Когато той беше болен последно - с 37.3 температура и леки болки в гърлото си взе болничен и 3 дни лежа и пъшка. Само се местеше от леглото на дивана и обратно и стенеше как ще умира. 

А това с хляба и мен ме побърква. Най-редовно се случва да изяде последния хляб и изобщо да не му хрумне да иде да купи. Магазинът е до входа. А аз като се прибера от работа обикновено хлябът вече е свършил. Дали има хляб или дали е сготвено се сещаме да мислим, когато огладнеем. Никога преди това.

За чорапите аз съм се отказала да се ядосвам отдавна. ММ има повече от 20 чифта черни чорапи, които са "много различни". Едните имат синя точка някъде си, другите сива и т.н. Побърквам се докато ги чифтосам. На два пъти му купувам по 10 чифта еднакви, за да изхвърли старите, но той ги смесва и все тая. На всичко отгоре откак децата спряха да носят детски чорапи, вече едвам различавам кои са негови, кои техни. И все ми остават единични. Пералнята ги ядяла рекоха и тримата в един глас. Как пък веднъж не изяде мои чорапи? Събрала съм цял куп единични чорапи. Веднъж месечно дърпам детските легла и зад тях намирам поне 10-15 единични чорапа.  Ризите се събличат с един ръкав на лице и един наопаки.