Имаме зехтин за три години напред сигурно.
Това при нас би означавало 36 литра. Нямаме толкова.
Салати и аз купувам по три и се изяждат за три дни ако нямаме гости. При българските размери на салатите купувах по три за едно ядене.
- Публикувана: 11 апр. 2018, 22:35 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2018, 02:31 ч.
Колко пъти месечно ви идва да утрепете Милия?
Това при нас би означавало 36 литра. Нямаме толкова.
Салати и аз купувам по три и се изяждат за три дни ако нямаме гости. При българските размери на салатите купувах по три за едно ядене.
И у нас аз пазарувам, ама то е защото ако го пратя до магазина за пет неща, още докато тръгне, трите вече ги е забравил какви бяха. Ако напиша списък, пак ми се връща с някакви безполезни неща или с марки, които никога не купувам, при това е много доволен от себе си и горд с покупките си. Промоции не следи, даже ми вика: "Какво се циганиш за лев-два, пари ли нямаме?!". Веднъж в месеца пазаруваме заедно от Кауфланд и все изхарчваме маса пари.
Тия чували май са им запазена марка на мъжете. Който и шкаф да отворя, изскачат ролки с чували. Да има.
Пращам го на пазар със списък, пратен на вайбъра. Винаги липсва поне 1/3 от него. Нямало, не могъл да го намери, забравил, сторило му се скъпо (?). За това пък се прибира с поне 3 пакета бисквити от по килограм.
Пращам го на пазар със списък, пратен на вайбъра. Винаги липсва поне 1/3 от него. Нямало, не могъл да го намери, забравил, сторило му се скъпо (?). За това пък се прибира с поне 3 пакета бисквити от по килограм.
Същата работа. Има-няма и се върне с десетина ролки торби за боклук. На промоция били. Сериозно подозирам, че кварталния магазин започнаха да пускат по-често промоции на тия торби точно заради моя мъж. Увеличено търсене отчитат.
Има душ гелове из цялата къща, купува само една марка, по 3-4 броя от вид. На промоция.
Има душ гелове из цялата къща, купува само една марка, по 3-4 броя от вид. На промоция.
Зор е да се купят картофи за едно готвене. Първо се прибираше с огромно количество картофи, после с по-малко от необходимото и вече обяснявам - ако картофите са много големи, вземи 4, ако са малки - вземи 10 или вземи точно 2 килограма. 
И с доматите така процедирам, че после трябва да хвърлям. Поне се научи като вземе месо да го раздели на две и едната половинка в камерата да прибере.
Но покрай пижамите на детето и аз се сдобих с такава.
А и чорапи купува - от където види и по много. Имахме в центъра на Троян скандал за чорапи, накрая ми каза да изляза да пуша и купи няколко чифта, че били много хубави.
И с доматите така процедирам, че после трябва да хвърлям. Поне се научи като вземе месо да го раздели на две и едната половинка в камерата да прибере.Но покрай пижамите на детето и аз се сдобих с такава.
А и чорапи купува - от където види и по много. Имахме в центъра на Троян скандал за чорапи, накрая ми каза да изляза да пуша и купи няколко чифта, че били много хубави.
Моят има някаква почти патологична мания за обувки. Има стотици чифтове, без да преувеличвам. Понякога го хващам как седи на вратата, уж да се обува, лъска чепиците и ги оглежда старателно от всички страни. Тая мания прехвърли и на детето. Зарива го с обувки. Понякога кара и мен насила да си купя някакви обувки, които много му харесват.
Вкъщи или пазаруваме заедно или мъжът ми сам. Понякога някое от децата отива с него за компания. Двете деца, не. Стават критична маса и не се издържат в магазина. Та, така де, супер си се справя с пазаруването. Даже и подробен списък не му трябва. Аз пазарувам сама, само когато няма как другояче, обикновено при негово отсъствие от града. Честно казано хич не ми е кеф да мъкна няколко торби от колата през двора и после до втория етаж. Гледам да не си го причинявам, ако има как да го избегна.
Общо взето май с нищо не ме дразни, което не ми пречи понякога да се сърдя за нещо.
Адски ме дразнят понякога наследниците, но няма как, трябва да ги търпя още десетина години. После да му мислят жените им.
Общо взето май с нищо не ме дразни, което не ми пречи понякога да се сърдя за нещо.
Адски ме дразнят понякога наследниците, но няма как, трябва да ги търпя още десетина години. После да му мислят жените им.
Моят има някаква почти патологична мания за обувки. Има стотици чифтове, без да преувеличвам. Понякога го хващам как седи на вратата, уж да се обува, лъска чепиците и ги оглежда старателно от всички страни. Тая мания прехвърли и на детето. Зарива го с обувки. Понякога кара и мен насила да си купя някакви обувки, които много му харесват.
Побърквам се, ако съм около него докато пазарува: 10 минути оглежда опаковката, сроковете, цената ... Аз мятам в количката и толкоз.
Ако го пратя със списък без точни количества, рискувам да се пробере с два домата и една краставица.
Ако си науми, че му трябва определена гайка, е готов да измине 30 километра в едната посока за нея. Хич не е еко
Ако го пратя със списък без точни количества, рискувам да се пробере с два домата и една краставица.
Ако си науми, че му трябва определена гайка, е готов да измине 30 километра в едната посока за нея. Хич не е еко