Какво ми е сбърканото? Имам нужда от помощ!

И аз в началото така си казвах....това не е липса на обич.......просто е глупост.....казваш най- големият си страх...............после, защото мразя да си забранявам чувства, реших да си позволя изцяло да изживея желанието си бебко да умре...но такова нямах....само страха, че ако го кажа пак наистина ще се случи..........И започнах да го повтарям на глас....много пъти....и тази натрапливост изчезна.........вече дори не си го помислям.........
Свързано е с това, че си забраняваш да мислиш такива неща.....оттам е .....поне при мен беше....но се оправих......

На твое място веднага бих потърсила някаква помощ. Трябва консултация със специалист, който е наясно с тези проблеми -в случая сигурно е следродилна депресия. И също мисля, че е добре да започнеш да оставяш детето на някого за известно време от деня, даже това е направо задължително - всеки ден.

Дали си добра жена и домакиня в момента трябва да ти е последна грижа. Майната му на домакинството, детето ти има нужда от спокойна и усмихната майка и това е най-важното, към което да се стремиш сега. Действай, както за теб е най-добре, но не се оставяй в това състояние. Успех!

на мен не ми се е случвало да мисля такива неща. Но са ми минавали въпроси от рода "дали не беше грешка?". Със сигурност такъв въпрос е значително по = безобиден. Това беше в самото начало, докато още нашия живот не се беше пренаредил поради появата на малкото същество.

Вътрешният глас е гласът на подсъзнанието. Той е откровен, но не многословен. Дава някакви изводи, но не дава пътя, по който е достигнало до тях. Заключението на подсъзнанието може просто да отразява нещо, което те тормози, но това съвсем не е буквалното съдържание на мисълта. Може просто да не го разбираш добре. В смисъл такъв, че подсъзнанието да си прави извода, че няма по - страшно от това да загубиш детето си. А ти да "чуваш", че трябва да го сториш.

Добре е, че си писала тук. Добре е, че казваш на съпруга ти. Не знам дали трябва или не, да потърсиш помощ при психолог. И в двата случая, трябва да потърсиш собствени сили за преодоляване. Разговаряй повече със самата себе си. Бъди искрена и виж, дали наистина това искаш. Има една проста техника - провеждаш със себе си един отрит диалог, състоящо се от една безкрайна поредица от въпроси "Защо?". Направи го, когато пак ти се мерне подобна мисъл в главата. Но бъди настоятелна. Докато не стигнеш до истинския отговор. Той най-вероятно ще се окаже много далече, ако не и противоположен на това, което изглежда на пръв поглед.

Вярвам, че всичко ще е наред. Щом си имала сили да напишеш тук, да си дадеш сметка за това, което става, значи ще имаш сили да се пребориш. За най-голямото щастие на жената - майчинството.

И на мен са ми минавали подобни глупави въпроси. Може би наистина мислено изразяваш най-големите си страхове. Може да е следродилна депресия, а може да е израз на майчиния ти инстинкт.
Всичко най-лошо свързано с Дияна... ми не мога да излъжа, че не ми е минавало през главата.

Може би наистина трябва да посетиш лекар за да разбереш сама себе си!Едва ли ти има нещо ,но като поговориш с лекар ще се пооспокоиш.Не симисли ,че като се опитваш да правиш всичко сама си правиш добро всеки си има някакъв таван .

Не мисля, че си опасна за бебето си, само защото ти минават такива мисли през главата. Самият факт, че осъзнаваш, че това е нередно, значи си съвсем наред. Преуморена си и като всеки човек се дразниш на нещото, което е виновно за умората ти. Просто го изживяваш много вътрешно. Не се гледа лесно дете, но пък е приятно -- фокусирай се не върху плача, ами върху хубавите неща. Не разбрах колко е голямо бебето. Мисли в перспектива - няма да плаче вечно, всеки ден расте малко по малко, прави нещо ново, ще пропълзи и ще върти памперса по килима, ще се смее, ще проходи... Ами има нов член в семейството, не сте сами с мъжо да си се гушкате двама и на мен ми липсва времето, когато бяхме двама на спокойствие, но пък това е временно и пак ще си влезете в ритъм, както преди. Спокойно, ще се оправи всичко, само малко време да мине и ще видиш сама. Но дотогава недей да се самообвиняваш, защото ще си направиш по-лошо! Ако сега нямаш депресия, ще си я навлечеш сама! Мисли положително!

Не си перко скъпа!!! Преуморена си, пренапрегната си, сама си- живяла съм в чужбина и повярвай ми, знам за какво говориш! Не знам точните обстоятелства, за да дам по-точен съвет, а много ми се иска да помогна.

Споко... това е депресия.
Ти сама си казваш - по цял ден сте с бебето. стараеш се да си добра майка и домакиня и тн.
Може би подсъзнателно ти се иска да си не толкова добра домакиня, и това избива в подобни мисли.

Има един изход от положението - опитай се да си не толкова изрядна, но по-весела.
Излизайте повече. Стоенето в къщи означава малък и затворен колектив - ти и бебето и вечер - таткото. В такива малки общества се натрупва напрежение.
Срещай се с повече хора - за предпочитане такива, с които да не си говорите за бебета, а за нещо друго - музика, филми, книги, мода, козметика и каквото се сетите там - филателия, астрология, орнитология и каквото ви влече
Позволявай си малки глезотии, а защо не и по-големи.
И въобще...
Философски погледнато - коя майка е добра?
Тази, която не си дава много зор за бебето, оставила го е на някоя баба и си живее живота, дето е лафа, но не се упреква?
Или тази, която дава мило и драго, зарязала е всичко заради детето,  по цял ден му обръща внимание, готви, чисти до късна нощ и накрая ляга и се пита "Дали съм достатъчно добра майка на това дете?"

Според мен си се претоварила и нещо подсъзнателно се упрекваш, а то избива в тези мисли за бебето.
Добрата мама е весела мама. (според мен)
Гледай да има повече радост. Повече цункай и гушкай детето, ходете на разходки, забавлявайте се.
Само сега, само в този момент то има тия сладки боси краченца, мили малки ръчички, пухкави бузки и тн... Радвай се, защото порастват и после са едни сериозни и се правят на възрастни.
Това е най-важното - радвай се.... то значи да си добра мама... а не да се преумориш от домакинска работа (защото подозирам, че така е станало), а в същото време бушуват и разни хормони...
И бягай да нагушкаш бебето - стига вися в тоя форум  

Бе каква родилна депресия говорите всички жената според мен си плаче за психолог-то и мен ме е хващала родилна депресия,и аз съм с.ама по цял ден с бебка но такива мисли никога не ъа ми минавали през главата.Ми ако наистина посегне на детето си и му направи нещо(не дай си Боже)пак ли ще я утешавате че е била в депресия за това го е направила-не знам аз явно тдва не мога да го сметна за нормално

Няма да направи нищо лошо на детенцето си.
Тя осъзнава, че има проблем и се бори с него.
Когато не осъзнава, че има проблем, тогава е страшно.

Просто някои хора повече мислят.
Едно могат цял ден да търкат пода и да гладят пелени, без да им мине каквато и да е мисъл през ума.
Други мислят какво ли не. И не защото ще го направят. Човешкият ум е странно нещо.

Според мен това е една уморена мама, която не допуска мисъл за почивка.
Би могла да почива единствено ако нямаше бебе, и затова и избиват такива мисли.
Но би могла да почива и ако остави за час-два бебето на някоя приятелка.
Това ще й каже и психолога.

Аз разбрах, че няма проблем...просто веднъж е изрекла , че иска да умре или нещо подобно......От дума до дело има цяла вселена разстояние.........

Искам да умре
Искам да умре
Искам да умре
( това не е за нейното дете )

Наплаших ли суеверните  ........

Думите не могат да навредят на детето, поне докато още не ги разбира ....споко

Съгласна съм с majсeto и с firebird!