Дневникът - тема 91 - Да отслабнем всички заедно!

Блеки,вчера обяда ми бяха 3 бр оризовки.Толкова вх ми се полага вече.Верно,че котиджа беше много,ама нали ти казвам-едва дочаках следобедната закуска.Ми щипнах малко хляб на вечеря, признавам си..

А, радвам ти се само, да не си помислиш нещо друго Като тръгнеш на фитнес, ще се оправят нещата и в тази посока

Всички взимат добавки...аз също пия витамини и съм забелязала, че колкото и да ес храня здравословно, без витамините си, умирам от глад

Nuc - абсолютно съм съгласна - наука си е, а приготвянето на храна, понякога и изкуство. И понеже съм чела много дълго и напоително, а и съм практикувала (не чак толкова дълго), оставам с уважение и разбиране към принципите им, но не е за мен. За по 100 дни в годината е супер, по Коеда, Великден, Богородичните пости или пък просто на пълнолуние. Аз съм много ЗА принципите на гладуването, не ме линчувайте моля, това си е лично мое светоусещане.
След 20-30 часа на вода или айрян/плодове, се чувствам освежена, олекнала, приятно ми е, усещам храната по-друг начин, усещам истинския смисъл на думата "глад", как храната полека лека влиза и запълва стомаха ми, колко ми е вкусна наистина, действително, с истинско удоволствие.
Но принзнавам, че има цели периоди от живота ми, в които просто не можех да стигна до този баланс. Теорията е едно, но когато започнеш да го правиш се появяват много други предизвикателства. Днес си давам сметка, че когато правих такива периоди и от 90 дневната всеки 4 ти плодов или 29-ти воден и после от детокса на др. Михайлов бях спокойна и хармонична. Сега отново някак си се получава, вече 2-ра седмица имам дълги периоди без твърда храна - по 18-20 часа на ден, което ми е прекрасно. Имам и дни, в които си хапвам 2-3-4 пъти. Дали си въобразявам или не - не зная, но според мен има видим ефект на мускулите на корема. Аз съм казвала и преди - имам силна мускулатура, просто около нея има и сериозно количество мазнини.
От две седмици, за първи път от много години - вече около 3-4 съзнанието ми е заето, но не затормозено. Заета съм с работа, с ръководене на хора и отмятане на битови и професионални ангажименти, но това не ме тормози. И интервалното хранене ми се получава с голяма лекота, без натиск, без очаквания, без осъждане, ако съм гладна и ям. Съвсем естествено съм се насочила към пилешко - не зная защо, просто това ми се яде и ям. Добавям си понякога и нещо друго - хляб Бонус, червен ориз, дори веднъж към салатата изядох цял пакет брускети марети.
Освен това забелязвам, че чувството на глад се променя, засищам се и с по-малко, обратно на идеите, че "ще се натъпча" на веднъж с нещо.
Точно заради това аз смятам, че гладът тряба да се дефинира адекватно за всеки човек, спрямо нуждите му от храна (физически и психически). Имало е периоди, в които съм яла много повече и съм усещала много по-осезаем глад. Съгласна съм, че седмици наред с малко храна и такава, която не доставя необходимото на тялото не е оптимално. Или гладуваш на плодове/вода и знаеш каква е теоретичната обосновка и целта или просто не го правиш. Изстъпления от рода на едно кисело мляко и малко солети не ми се вписва в представите.
Запознала съм се с теориите на интервалното хранене, изчела съм достатъчно и на английски и на български, членувам в няколко групи във фейсбук, основно на английски език и съм приела, че към този момент ми е супер Ок да го правя. И естествено, подминавам като малка гара всеки пост, който обяснява, че кафето с малко мляко прекъсва фаста - хич не ми дреме, пия си и кафе и фрапе и айрян, ако съм на работа и е топло и на мен разчитат още 10 човека за адекватни напътствия и вземане на решения.
И така.. просто си мисля, че не може и не трябва нищо да се отхвърля с лека ръка и да се етикезира като "супер здравословно" или "адски вредно, водещо до режим на "оцеляване". Човек трябва да опитва, да експериментира и да си дава сметка, че нагласата и психическото му състояние играят много важна роля, както и че нищо не е на всяка цена.

Кайсия, дали е възможно да си натоварила съзнанието си с прекалено много очаквания, нетърпение и страх? Това мислене все за храна ми е до болка познато и колкото повече мислех, толкова по-дебела ставах, колкото повече "диетични" и "здравословни" рецепти от групите правех, толкова повече ядях. Имаше период, в който готвех адски много. Сега го карам на каквото има, каквото майка е успяла да направи, каквото мога готово да купя и хич не си го слагам на сърцето и съзнанието. Зная, че майка и съпруга не може да си го позволи. И зная, че когато ужасно много искаш нещо и то не става, болката и разочарованието са огромни.


Вчера си направих тренировката, много бях доволна! За РД-то си бях поръчала гирички по 3 кг., екстра са ми. Упражненията на АЛО са страхотни. Днес пак ще тренирам, но ако е наред тренировката с подскоци ще я заменя - гърдите, корема всичко ще ми гръмне от напрежение и очакване на МЦ-то та съм само за подскоци.... тц... ако ще правя кардио, ще е Вело-то.

Дух. толкова много ми харесва написаното от теб. Всичко е изключително вярно.
Особено в частта, че колкото повече мислиш за храна, толкова по-зле. Аз затова във Фейсбук влизам на 3 дни веднъж. Като вляза и видя снимки на ястия едно под друго и огладнявам. Като съм заета с нещо друго изобщо не се сещам. Стоенето в къщи изобщо не  ми помага, все за ядене мисля. Вчера с ММ се сетихме, че по това време преди 3 години бяхме на почивка. Като възстановихме за един ден що места сме обиколили, чак не повярвахме. Сега и половината не мога да мина, ще легна и ще викам ,,не мога,,. Липсва ми тази активност.
Тъкмо щях да питам кафе и друго пиеш ли между храненията, но ти си отговорила вече. Аз в най-добрата си форма се хранех подобно: сутрин само мляко с нес кафе, към 13 ч. обяд, следобед фрапе (умирам за бяло фрапе) и накрая вечеря. Без сладки неща, хляб тук-там. Опитах преди няколко месеца нещо подобно, но ми ставаше лошо, явно не съм била готова да се върна на този режим. Сега ще пробвам пак.

Танче, и аз много обичам бяло фрапе. И не само него пия. Не си поставям граници, гледам как ще потръгне денят и как ще се чувствам. Опитвам всеки ден първото хранене да е след 13ч., понякога е в 13, понякога в 17, понякога в 20 - зависи. В петък бях на работа, не ми намериха заместник и тичах на изпит и после пак на работа. Бях само на кафета и в 5 часа отидох в мола, купих си една голяма пържола от пилешки гърди и салата от спанак. Ядох и от работа се върнах в 21 часа и пак ядох. Пак имаше 6 часа между двете хранения и около 18 между последното от предния ден и първото.

Вчера пък в 13 ч., ядох сьомга - не много, но ужасно много ме засити.
в 15.30 пих бяло фрапе
в 17 ядох две пилешки пръчици (май са пържени от Фантастико), тренирах и в
21 ядох пъстърва с масло на тиган и салата. И шоколад ядох

Днес пак ще ям след 15 часа, но вече не е истинско интервално хранене, защото в 5 сутринта ядох банан. Но пак... какво пък толкова Просто опитвам да балансирам на дни с големи разстояния между храненията и дни, в които си хапвам хубави храни. Зависи от настроението, чувството за глад и сега най-вече ми зависи от ПМС то, защото вече ми закъснява и много ми тежи. Аз преживявам ПМС то много по-тежко от цикъла. По време на цикъл само ме боли, но нямам хормонални бури, тъжни настроения и голям апетит, с които ми преминава ПМС то.

Ще те следя, да знаеш И ще се опитам да се закача за теб, да си ми стимул. Непоискан съвет, опитвала ли си вечерна иглика за ПМС-то? Много ми помогна на мен, че беше трагично.

Не,сега точно не я мисля никак храната-защото си имам определени неща които мога да ям само. Заредила  съм хладилника и  шкафовете предварително със всичко необходимо+алтернативни варианти.Приготвянето на обяд примерно ми коства минимум 5 мин,макс -15.Като съм гладна обаче,мисля за храна . В случая-ако трябва да закусвам в 16,30 ,а съм гладна още в 14,45-до часът за закуска мисля  за храна-щото съм гладна.

В такъв случай си правя хубав, ароматен чай или пия кафе. :p

Хахах, милото плодче :* Дано потръгнат нещата.

Танче, опитвала съм, но все забравям да я пия и купувам, иначе наистина има малко подобрение с нея. Трябва да съм по-сериозна.
О, много ще се радвам, да си ми другарче

Проблема е, че чая мога да го пия само подсладен-а не си падам по стевията хич.Имам ксилитол,но не е като да е 0 калории,пък и не знам до колко е полезен.Ще я мислим по-нататък.На 1350 калории ми е окей,но не отслабвам.На 1250 съм гладна.Уж само 100 калории-ама си ги иска тялото ми...Загубена работа моята ами......

Плодче, за жалост, понякога просто трябва да стиснем зъби и да търпим.
Едно нещо научих с тренировъчния си опит от последните месеци - ако съм в зоната си на комфорт, няма прогрес.
Умът, тялото, душата, животът се развиват и прогресират само с предизвикателства. Ако всичко беше равно и спокойно, може би щяхме да сме в състояние на Ламите и да сързерцаваме живота. Но ние го живеем, а в него има сътресения. Може пък точно в този час и половина, в който си гладна, да се топят мазнинки, знае ли човек Аз си представям в такива ситуации, как с тялото ми се случва точно онова, което искам, за което го предизвиквам. Може да ти звучи налудничаво, но дори съм си представяла как изглеждат мастните клетки (търсила съм в гугъл) и мислено си представям как се свиват, стопяват и изчезват. Това е, може би просто трябва да се изправим пред дискомфорта и да го приемем като знак за прогрес.

Аз бих разпределила оризовките във времето. Т.е. намазвам си оризовките със сиренцето, слагам ги в една кутия и си похапвам от тях когато огладнея. Т.е. не ям на веднъж, но и не прескачам нормата.

Аз да си кажа > скарана съм с кантара и от вчера му се сърдя ... но без негова помощ мога да кажа > супер добре се чувствам днес. В смисъл във форма. Имам още малко над колана на корема и отстрани, но сама си забелязвам как става по-добре . Успех си пожелавам.

Скоро отварят откритите басеини . Там мога да плувам. Закрития ми се вижда много мътна локва и не ми се влиза в него, но открития е друга работа.

А @подкиселен@ с резен лимон и без захар  

Жена на 166-170см/80кг да не отслабва на 1300 калории, е 100%-во доказателство за бъгнат метаболизъм.Най-вероятно поради години глад и тормоз над организма.С подобни мерки, човек би трябвало да отслабва и на 1500-1700 калории, при положение, че на тялото са му нужни около 1800-2000 за нормално функциониране, в замисимост от ежедневие и движение.
В такива условия, дори с инат и глад човек да успее да свали, просто не виждам как ще ги задържи...та той няма да може да си позволи да качи дори със 100-на калории храната, защото кг веднага ще тръгнат нагоре.
А как се живее цял живот на 1200-1300 калории?
Решението за постоянно и дългосрочно отслабване е първо да се "излекува" болния метаболизъм, после тялото само ще разкара излишните кг.
Мъчно ми става, като ви чета как няма и няма напредък при всички положени усилия.....

Успех!   

Нюки, така е!!! Доста активна съм, но е и факт, че това усещане за тотална липса на енергия е просто съсипващо. Изчезво до ден- два преди да дойде Лелята. И не, вечерната иглика категорично не ми помага, по никакъв начин.  Угризения нямам, научих се да живея без такива.  Вчера ми дойде предтренировъчният продукт, днес имам разкрасителни процедури, до които ще ходя пеша, така че ще го пийна преди това. Аз мисля да пия по половин дози и то само когато наистина имам нужда. 
Ех, ако тялото наистина помнеше толкова много!!! До преди втората бременност може да се каже, че проблеми с кг никога не съм имала. Единствено преди първата напълнях, след което забременях и след раждането за 3- 4 месеца пак бях същата фиданка. А вече 8 години /синът ми скоро става на 9/ се боря да се видя пак такава, каквато се харесвам без забележки. The best is still to come, както се казва. 
Все се каня да питам тук- напоследък много се движа, ходя пеша. Често забелязвам, че към края на разходките пръстите на ръцете ми отичат. Противно на всякаква логика, според мен? Имате ли предположения на какво би могло да се дължи? Не е като да не пия вода, зелени чайове... напротив.  Като се прибера до час някъде след това нещата пак се нормализират.
Този път ще се съглася с поста на Амур. 
Я дайте идея за вкусни зеленчукови сокове.