Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си

Здравей!
Първо винаги споделяй проблемите си с майка.За аборта е жестоко и не смятам ,че тоя мъж е за теб.Грешката ти е ,че избърза с брак.Поне 4,5 г поживей на семейни начала преди да се обвързваш.До 2 г човек не си покозва истинска същност(много от реалноста са скрити).По добре замини да си работиш пак в чужбина.За бебе никак не е рано на тази възраст.А да го беше родила и го зарязала не е толкова страшно да си самотна майка.После може пък да намериш твоята половинка и той да приеме детето.По добре от рано да се разделите.Щом от сега си нещастна няма как да станеш щастлива в бъдеще.

По начало интересът към тази специалност е симптом за лични проблеми в нея, които чакат да бъдат решени. Понеже тук психолозите не правят лична терапия или поне не е на ниво това, те си остават по-луди, отколкото са били. Т.е. с наученото само обслужват личната си патология, най-често такава на архитект и владетел на човешката душа Но има всякакви хора във всяка професия, не можем да слагаме всички психолози под общ знаменател. Хубаво е ако се ползват такива услуги хубаво да се провери човека каква квалификация има наистина и дали е минал лична терапия, и дали ако работи като терапевт е наистина терапевт, защото това е нещо различно от това да си завършил психология.

Не може да си хване багажчето и да замине. Живеят в нейното жилище. Ако правилно помня. Значи трябва на него да му посочи вратата. А на нея не й стиска. Щото като го направи оня почва да циври и да моли за още един шанс. И тя омеква.

Аз се чудя как може 2 пъти да забременее от него, той да не е особено щастлив от факта че ще имат дете и тя да продължава да е с него. Този нито деца иска, нито се държи добре с нея нито нищо.. "Голяма любов"

Здравей,

Прочетох целия ти пост и ми стана много мъчно. Надявам се нещата да се развият благополучно за теб и да намериш своето щастие. Всеки заслужава да бъде щастлив и трябва да прави неща, които го карат да бъде щастлив. Само един живот живеем и не трябва да го пропиляваме в мисли кой какво иска от нас и какво ще си кажат хората. Крайно време е да действаш! Всички във форума са ти написали, че този човек не е за теб и аз съм съгласна с тях. Не може човек, който те обича да те обижда, да те третира като готвачка и чистачка, да иска тест за бащинство... Този човек никога няма да се промени и тъй като е свикнал да му прощаваш след всяко провинение, той ще продължава да се държи по същия начин, без значение дали от време на време ще има затишие. Прочетох, че си само на 27 и мога да кажа, че живота е пред теб. Има достатъчно много време, в което да срещнеш нов човек, с когото да създадеш семейство. Не трябва да се притесняваш от развод със сегашния си мъж. В днешно време хората се развеждат и женят по няколко пъти... Била си малка, не си мислила много и си се оженила за неподходящия човек, но имаш време да оправиш грешката. Това, че някой е разведен, не го прави по-малко човек от другите. Преди може и да е било така, но вече не е. Направила си достатъчно грешни избори в живота си за да продължаваш да правиш още. Започни живота си на чисто и бъди щастлива. Не си майка на мъжа си за да го мислиш от тук нататък какво ще прави, все пак заради неговото отношение се е стигнало до това положение. Предполагам, че няма да остане на улицата...

Пожелавам ти успех и най-вече щастие

Мило момиче, историята ти ме впечатли! Не смогнах да изчета събраните коментари, но сигурно има много ценни сред тях и може би вече си се почувствала по-ориентирана и подкрепена. За началото - звучиш ми някак блокирана, самозаключена…. Искам да ти кажа: виж се само, погледни се отстрани, виж коя си, каква си, през какво си минала, какво си постигнала. Ти мислиш и пишеш много дълбоко, явно имаш качества, и изобщо като човек, и като жена, като кариера, възможности, та поразвържи се някак, отвори се, дай си свобода ехеееее на воля!!!!!
Та ти какво значи пишеш: „Страх ме е и от това, да не съжалявам после, ако ... се разделим.” Много показателна реплика, много важна, довърши я – Ще съжаляваш ЗА КАКВО?... отговори си за себе си, направи си списък за какво толкова ще съжаляваш.
И още: „Страх ме е и от това, че не знам, дали някога ще намеря подходящият човек за мен.” Е, да, и аз не знам, и никой не знае, то си е страшно, но пък ако смяташ, че сега си намерила подходящия… добре!?!

Клиничният ти профил издиша. Децата на разведени отлагат брака до последно и не се двоумят много при развод (справка темата за изчезващото семейство и постовете на Ежко).
Мързелив партньор, два аборта и се чудиш какво и как.

П.п. А може ли да питам кои са тези малки градове, в които така лесно се намира работа, че и с дрескод, че и можете да плащате квартира дори само с един работещ? Да знам, ако тръгна да напускам София, накъде да се насоча, въпросът е напълно сериозен.

Аз драма не виждам. 5 години си вървяла срещу себе си, нямате деца! Аз бих започнала на чисто, където себе си да поставям на първо място! Прекалено съм си важна, за да позволя на някой да ме тъпче така.

Здравей! След като си завършила ''това'' си наясно с понятието ''Стокхолмски синдром'', нещото от което дълго време си страдала. Добре е, че осъзнаваш, че не си щастлива  с този човек, защото по-лошо щеше да е, ако се самозалъгваш и ако търсиш причината в теб. Както казаха и по-напред животът е пред теб и не си заслужава да пропиляваш младостта си с един ''боклук''. Няма да ти слагам етикет и осъдително да ти припомням колко грешки си допуснала с този човек, но това трябва да ти служи като обица на ухото. Това, че ти си била готова да станеш майка не означава, че другата страна е на същият полюс. Затова тези неща се коментират предварително и често годеж/подписване/сватбено тържество не е равнозначно на бебе. Мои съученици се ожениха на 23 години, към днешна дата са на 25 и двамата не са готови още за дете. Успех и късмет в живота занапред!

Когато си абортирала си му дала много. И си взела много от себ си. Това е трудно да си прости човек. Не си била на 17, макар, че и тогава пак не се прощава лесно и много хора биха направили почти всичко да го предотваратят. Загубата и на второ дете зарязана също е голям товар, който при една закърпена връзка/брак не знаеш кога ще се върне като бумеранг "какво му простих и какво си причиних"....

По-добре ужасен край отколкото ужас без край. Стара максима и много полезна.
И по-добре на 27, околкотоко на 42.
Да си разведена и то без деца и на младини е песен спрямо живота в тормоз.
Няма значение градът. Животът е твой! Живей го щастливо! Прости си за всичко, ако още не си и напред!

Здравей,

Не изчетох всички отговори, но ще си кажа мнението все пак.

Значи ти твърдиш, че разводът е нещо срамно за теб поради еди си какви причини. Окей. Очевидно тази връзка, ако може да се нарече такава, е изчерпана, ти си изстрадала и двамата не сте щастливи. Та ако беше в същото положение, само че не бяхте подписали, ти дали още щеше да си с него? И сигурна ли си, че само мисълта за развод те спира от тази крачка в случая? Защото нали знаеш, че винаги го има варианта, при който просто се разделяте и развода като формалност може да почака - толкова много хора го правят това.

ТИ и само ТИ си отговорна за собственото си щастие и е време да го поставиш на първо място. Не бих те посъветвала да скачаш на други връзки веднага. Ти имаш нужда от време за себе си, да се преоткриеш и да се заобичаш и чак тогава можеш да очакваш и някой друг да ти отговаря със същото. Помисли като зряла жена, а не като 6-годишното дете с психологическата травма. Защото ако продължаваш да разсъждаваш както до сега, животът ти ще е просто един омагьосан кръг и ако не е тоя льольо, ще е някой друг, който да ти трови нервите. А ти не го заслужаваш.

Практически няма какво да добавя към останалите постове. Няма и на какво да уча жена, която е повече специалист от мен относно психологическите проблеми. Но май работата излиза като със зъболекарите, които ходят с развалени зъби.

Млада, умна, способна, финансово независима жена със собствено жилище. Необвързана с деца. Това разбирам от твоя пост.
До теб стои безотговорен, егоистичен, некадърен, мързелив и емоционално жесток човек.
Перспективата за подобряване на ситуацията е нулева в този брак. Напротив, раждането на деца и свързаното с това напрежение би стоварило истински ад върху главата ти.
Срамът от развод в днешно време, особено при липса на деца, е аналогичен на срама от предбрачния секс и също така несъстоятелен.

Нямаш какво да губиш, ако се разделите. В тази връзка няма нищо за теб. Нито обективно има какво да те задържа. Напротив, само ще спечелиш. Поне ще престанеш да си губиш времето, а това не е маловажно.

Вземи решение да го разкараш, начертай си план, помисли дали имаш нужда от силова помощ (защото като нищо ще ти създава проблеми). И действай, не си пропилявай дните.

Понеже съм минала по тоя път - ако живееш с мачкащ мъж, много е трудно да си оправиш съзнанието. Ако се разведеш, сама ще видиш - ще минат години, ще погледнеш назад и ще осъзнаеш, че много трудно ти е просветнало. Сега ти се вижда, че може да си го търпиш, но ако се разделите, след 2г. точно ще си кажеш - бе аз как съм търпяла такива дивотии, къде ми е бил акълът.

Та така, започвай да разделяш нещата, защото много трудно се оправя мачкано съзнание. Имаш работа, имаш жилище, материално си добре, нямаш дете, давай напред и нагоре. Хората ще ти се подиграват повече, ако стоиш в брак, не ако се разделиш.

Момиче, не си пропилявай живота. Само на 27 си, тепърва ще срещнеш правилния човек, с когото да намериш щастието. Не си опропастявай младините с индивид, който категорично не е за теб. След време никой няма да помни, че някога си се развела, още повече нямате и деца. Сложи чертата и отвори нова страница, започни на чисто, точно сега е времето. Ако сега не го направиш заради някакви смешни предразсъдъци, след време ще е късно за новото начало, новия мъж, новото семейство, ще се осъзнаеш на 50 - нещастна, смачкана, нереализирана като пълноценен човек. Зарежи всичко и започни отначало! Успех!

А не те ли е страх да не съжаляваш после, ако не се разделите?