Отново за агресията....

При аналогичен случай при нас училищното ръководство се показа тотално неангажирано с проблемите /там много хора бяха пропищели едновременно, не един- двама ученици/ аз заявих лично пред агресора, директора и класната, че позвнолявам на сина си да упражнява сила, след като те не желаят да реализират правомощията, които законът им е предоставил. Често се лъже най-грозно, че училищата нямали такива. Напротив. Имат, само дето не ги ползват, понеже не им се занимава, а често имат и отношения лични някакви с агресора. Та след един стабилен ответен чисто физически удар поне моето дете излезе от кръга на "жертвите". Но проблемът с дисциплината и въобще с лошите отношения в класа си остана. Той няма как да се реши без адекватната намеса на този, който е задължен да го направи - институцията, в която се разиграват тези постановки.

Когато малката беше 2 клас , имаше съученик, който я тормозеше. Слава Богу, че успях навреме да видя причината за тормоза. Момченцето беше изключително будно, умно дете, за съжаление супер енергично, с лош език, с побойниуческо поведение, което тормозеше всички деца в класа. Моята щерка беше прегръщана, мачкана, заклещвана в ъгъла (не си представяйте велика драма, драма е в очите на детето, възрастния не би трябвало да приравнява тези действия отнесени като извършени от възрастен)
Класната, изключително неспособна, използваше това дете за извинение за дисциплината в час и съответно като източник на всички проблеми. Нарочи го. А детето беше жадно за любов!
Моето дете споделяше, говорихме си, обяснявах, тя самата виждаше, че това дете не толкова я тормози, колкото действията му бяха продиктувани от факта, че я харесва. Ама факт, това ставаше обсесия. Моите деца знаят, че стоим зад гърба им. Обикновено не се меся, докато не настъпи момента, в който попитам "Искаш ли вече да се намеся?" и още по-категоричния "Съжалявам, но моята намеса вече е НЕизбежна!" В такъв момент и самите ми  деца ми вече са го осъзнали.
 Та като говорих с класната, ми стана ясно, че нищо няма да направи, освен да погне "агресора" и да го вкара във врящ казан. Не можех да го допусна, защото виждах, че момчето ще стане жертва на системата, вместо да му се помогне с адекватна работа.
Справих се по следния начин: Отидох да си прибирам шерката от занималнята. Вътре цареше хаос, отворих вратата и се заоглеждах. Въпросното дете, беше винаги навсякъде- буден любопитен, разбира се ме фиксира на вратата, аз го извиках с жест на ръката, той замръзна в ужас. Нали все е хокан. Дойде той при мен , подадох му ръка като възрастен  - представих се. "аз съм едикой си, майката на еди кой си" той ме гледа с ужас ама се представи и той. Казах му, че имам нужда от помощ, защото съм чувала, че е много умен и добър и си мисля, че точно той ще се справи отлично със задачата. Грейнаха му очите! Разказах му, че имало някой в класа, който тормози дъщеря ми, много я прегръщал и и досаждал, тя не можела да си играе нормално...Помолих НЕГО за помощ, да следи, ако някой я тормози да я защити като му говори, че така не трябва....Проблема се потуши моментално. Учителката от занималнята ме пита какво съм му казала, как така се преобразил. Как стоял с такива очи гледал щерка ми и и се любувал отдалеч. Как така не я е закачал повече.... Отговорих и че съм му казала това, което те не са , и  е трябвало от самото начало да прозрят какво стои зад "агресията" в това дете...

Във втората и трета случка, агресорите бяха учители! да, колкото и да не ви се вярва, се случва учител да е раздразнен от "силните" ученици и да се опитват да ги "сложат на място". И в двата случая наблюдавах, проявявах уважително отношение, посещавах родителски срещи....докато не бях напълно убедена, че се случва това, което се случва.
Децата не могат да разпознаят това отношение. Само усещат, че нещо не е както трябва, защото се чустват мачкани, усещат че трябва да бъдат "подчинени"
Представете си какво ужасно положение е това за едно дете. Винаги обаче съм обяснявала когато нещо е недопустимо. Един път, втори път, трети път... Детето в даден момент започва да различава и ясно да разбира какво му говориш, и постепенно се научава да си отстоява позициите. Когато проблемите се задълбочават, детето трябва да знае, че има опора зад гърба си. Няма сила на този свят, която да ме накара да възпитавам "наклонена глава сабя не я грози".
И когато казвам, че децата вече са наясно, че моето включване е неизбежно, това не означава, че не ги е страх и не им се свива сърчицето. Свиват се даже от ужас, че после ще стане по-зле. Да, но когато нещата се развържат и се окаже, че по "още по-горните етажи на властта" се заемат адекватно и проблема се реши и всичко приключи в полза на правдата, децата разбират, че е е правилно да отстояваш позицията и си и най-вече научават се да се изправят смело и да застанат пред "противника". Трудно е! Но е задължително! И най-важното - Струва си!!!