Съпруга ми ни унижава с децата

  • 31 541
  • 263
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: X
Оплака се жената, нещата си продължават по старому.

# 136
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Както казвате,не лесно да се махне с ръка и да си тръгнем.
Но наистина поговорихме като беше спокоен,той се извини,обеща че повече така няма да се държи и ще направи всичко възможно да не го прави,каквото и да му коства,
Не само е лесно, ами и невъзможно да останеш с него- когато наистина искаш промяната. Но ти се страхуваш да предприемеш нещо и се оправдаваш и самозалъгваш. А веднъж направиш ли го, сама ще се чудиш защо си отгалага.
И сама знаеш, че извиненията и обещанията му са празни думи, въздух под налягане. Днес ще е ок и утре- по старо му. И по-зле ще става, той вече те е пречупил. Мачка те, а ти не реагираш за това ще продължи да го прави още по-настървено... докато нещо не се случи.

# 137
  • София
  • Мнения: 44 493
Щото, ако потърси помощ от институции, може и шамари да изяде освен словесните излияния.
За един-два разговора по телефона не е нужно той да разбира. Пък и щом не я е удрял досега, едва ли.

# 138
  • Мнения: 9 954
Четох, четох и накрая не издържах.
Моля, престанете да обиждате авторката! Peace Безхарактерна, страхлива и нерешителна не бих я нарекла.
Лесно се дават съвети отстрани, когато не си в обувките на другия. С две големи(слава богу) деца, едното от които е болно, и друго, което още не е взело хляба в ръцете си, не е чак толкова лесно да се оправиш чисто материално, а понякога и логистично. Нямат и на кого да разчитат, ако закъсат, в чуждата страна. Всеки ще каже, че в Англия социалните служби няма да ги оставят да гладуват, но личното достойнство е особена част от характера на човека. Не всеки ще го преглътне....Иска се време и слава богу, времето работи за нея, децата растат и с това се променя към по-добро собственото тежко положение на авторката на темата. Ще има помощ от всякакво естество. Без такава помощ няма как да се справи без да изпада в безизходица.
Човекът няма да се промени. Той дори не разбира, че има проблем. Проблем са другите.
Те ще се справят, но вероятно не веднага. Съвети почти не видях, само обвинения. Давайте съвети! Който няма, и две добри думи за подкрепа ще стигнат.

# 139
  • Варна
  • Мнения: 38 335
Фрий, разговорите по телефона трябва да имат някакви последствия, ако целта е да се потърси помощ с тях. А той няма как да не разбере, ако в дома им се изтърсят социалните служби или пък тя му каже - говорих със специалист и трябва да тръгнеш на терапия. Гаранция, че ще отнесе шамарите.

Ън, аз не давам съвет отстрани. С 5-годишно дете миналата година посочих вратата на баща й. Гледам си я сама, с минимална помощ от родителите ми, само когато е болна и не може да отиде на градина. Тогава поемат те за ден-два, защото аз трябва да ходя на работа понеже детето ми иска да яде. Издръжка не получавам. Знам какво е да си сам. Сега ще кажеш, че аз имам родителите си, а тя няма никой, но не е така - има децата си, които са големи и почти са си стъпили на краката, не са в яслена/градинска възраст и да зависят изцяло от мама.

И при мен даже не ставаше дума за агресия в какъвто и да било вид. Това би ме накарало да тръшна вратата далеч по-рано, вярвай.

# 140
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Тя казва, че финансово може да се справи, тогава какво чака?!
И аз съм сама в чужбина с две деца, разчитам само на собствените си сили...не говоря наизуст.

# 141
  • Варна
  • Мнения: 38 335
Според мен не може да пребори навика и рутината. Мисля, че вътре в себе си знае, че той не подлежи на промяна.

# 142
  • Мнения: 855
Според мен не може да пребори навика и рутината. Мисля, че вътре в себе си знае, че той не подлежи на промяна.
Точно това е май за съжаление..

# 143
  • Мнения: 22 056
Естествено, така е. Аз залагам на това, че авторката никога няма да се раздели с мъжа си. Проблем ще е, ако той реши да се разделя, тогава ще бъде чудо.

За мен истинския проблем изобщо е, че едното детенце има нужда от повече грижи. Натам трябва да са насочени усилията на семейството, а не само с тоя баща да се занимават всички!

# 144
  • Мнения: 30 802
Аз пък се съмнявам, че терапия за западняци ще пробие при български характер - не само на личността, а и на цялото семейство. Там тия неща се смятат за битови пречки, не са чак патологизирани. Нормално мъжко мусене или нещо такова. Такъв човек няма да допусне терапевт да му патологизира състоянието, щото то за него си е нормално.

# 145
  • София
  • Мнения: 44 493
Аз пък мисля, че няколко посещения ще са много полезни за авторката. Тъй като и тя ми се струва объркана коя е, защо е и какво прави. Оттам идва и объркването й какви действия да предприеме. Собствената й личност е доста посмачкана и съответно една от основните й функции - да взема решения, е позакърняла.

# 146
  • Мнения: 1 410
Тя казва, че финансово може да се справи, тогава какво чака?!
И аз съм сама в чужбина с две деца, разчитам само на собствените си сили...не говоря наизуст.

Според мен финансово не е толкова добре,че да плаща и наем.Заплатата и е минимална доколкото разбрах и може би това също я притеснява...Но е добре,че едното дете е на 20г. и също може да работи и да закрепят финансово положението.Защото в чужда страна без приятели и родители си е наистина сложно.
Но при нея основния проблем е ,че има вътрешни спирачки да предприеме нещо по-серозно.Дали тя да се изнесе с децата или той да излезе от тоя дом ,за да има спокойствие.Най-лошото е децата да продължават да бъдат травмирани.
Има организации- Womens Aid например подпомага жени и деца в семейства на насилие.Може да се обърне към тях за съвет и подкрепа.Освен специалисти те имат и защитени жилища,в които майката с децата може да живее.Но тя е с големи деца(едното вече пълнолетно) и може би подхода при тях ще е друг.

# 147
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Тя написа, че може да плаща наем и да живеят с нейния доход... Начини да се справи има, стига да иска. Ама не нея не й стиска и е готова да продължава да търпи стрес и унижения. Кофти само за децата.

# 148
  • Варна
  • Мнения: 38 335
Кофти най-вече за едното дете. Другото ще излезе от тоя дом и ще си уреди живота.

# 149
  • Мнения: 855
Благодаря ви много,поговорихме и ще отидем заедно на психолог.
Иначе наистина и мн трудно,защото наистина сме се справяли съвсем винаги заедно сами до сега без ничия помощ и това ни е крепяло много и може би и затова до сега все съм прощавала.
Пак казвам,той когато е ок е мн добър чивек, но за съжаление си изкарва всичко на нас в къщи,но ще си взема поука ит съветите ви и ще отстоявам себе си,поне заради децата.

Общи условия

Активация на акаунт