Обичам го,но съм нещастна

Живота в един голям урок. В началото трябва да се научим да обичаме себе си и то така, че да накараме и другите да ни обичат и уважават.

Ако не се чувстваш добре с този човек, ако не си щастлива не оставяй най-хубавите ти години да се пропилеят с тъга и наранявания. Порадвала си се на тази любов, но тя не е за теб. Прегърни я, целуни я и се раздели с нея, запазвайки доброто, но предпочитайки себе си и собственото си щастие.

Ами ако имал друга - чудесно, нали все пак искаш да е щастлив. Теб те чакат нови и красиви любови.
А и е страхотно да си млада и свободна. Рано ти е за сериозни и ангажиращи връзки.

Тук става дума за класически случай на психическа зависимост.
Не е по-различно от дрогата и съответно - откъсването и лечението не е по-лесно.
Липсата на воля е един от признаците на болестта (защото точно така изглежда, като болест), и същевременно причината човек да не може да се измъкне лесно сам, дори и да осъзнава, че трябва. Като че ли някой друг управлява живота му, а той стои отстрани и не може да решава и прави нищо сам.

Виж сега, моето момиче - така ти говоря, защото можеше да си ми дъщеря.
Не си нито първата, нито последната, попаднала в този капан.
В него много често се ловят млади, неопитни, впечатлителни и романтични момичета, а капанът го залагат опитни, с десетина годин и повече по-възрастни хищници без скрупули. Предполагам, че ти е първият сексуален партньор или поне първата връзка.

Какво е лечението?
Две неща:
1. Да повярваш, че си прекрасна и заслужаваш много повече.
2. Да видиш наистина, че човекът, когото "обичаш", е пълен боклук. Той нито е готин, нито е умен, нито е чак такъв прекрасен любовник, нито разбира изобщо от жени. Такива хищници въобще не се пробват при истински, завършени, опитни жени, защото няма да им минат номерата. Само неопитни момиченца им се ловят на въдицата. Това са комплексари, които нищо съществено не постигат в живота, вечно други са им криви, но властването над някоя уязвима душичка им избива комплексите и така се чувстват велики. Не трябва да завиждаш на следващите глупави и неопитни момиченца, които хищникът  успее да оплете. Трябва да ги съжаляваш и да се радваш, че не си на тяхно място.

Една голяма част от жените минават през урока с "лошите момчета". Опарват се, виждат, че не си струва, и продължават напред. И ти ще преминеш, не се съмнявай. Щом веднъж си поискала да се освободиш, това ще стане. Ще набереш сила. Даже сама ще се изненадаш колко силна можеш да бъдеш. Достатъчно е да започнеш с първата крачка: да му изтриеш телефона и контактите по интернет. Нататък е много, много по-лесно. И не се полудява, и не се умира, и животът изведнъж става прекрасен, повярвай ми!

Има хора с тежък характер, те не се променят. Щом не ти харесва, тръгваш си. Никога не изпадай в ситуация само ти да правиш усилия в една връзка като някакво просякинче.

Гарантирам ти, че няма да полудееш, ако го видиш с друга, само си намери ново гадже. Хич и няма да се сетиш за тоя.

Време е да се освободиш от този човек. Приеми го като опит и продължи напред.
2 години бях в такава връзка. Всичко АЗ давах, грижех се като майка, поставях себе си пред него, останах без приятели, заради буйната му ревност. И скандали и глупости. И едно пропиляно лято в САЩ. Студентска любов, какво да правиш.
И всичко приключи на летището в момента, в който кацнахме. Беше ми тъпо няколко дни. Съвсем в реда на нещата. После си подредих живота. И сега съм пълноценна, щастлива, омъжена.
Колкото и да обичаш някого - обичай първо и най-вече себе си.

Просто си мислиш, че го обичаш и бъркаш любовта със зависимостта.
От друга страна сигурно нямаш много самочувствие и си мислиш, че няма да намериш друг мъж, който да е подходящ. Предпочиташ да останеш с него като сигурност.

А ако излезеш от зоната си на комфорт ще видиш, че сигурно и други мъже се интересуват от теб, че има и такива които се държат нормално с половинките си и, че в крайна сметка заслужаваш да си обичана жена.
Научи се, че ако една връзка си струва значи ти ще се чувстваш добре в нея. Ако ли не, просто трябва да си тръгнеш. Не си ли щастлива значи не си струва и това не е любов.

Първо, щом на 19 ти е писнало, представи си дали би живяла с него още 20-30 години...
Второ, за твое добро е да се излекуваш от това собственическо чувство. Научи се, че не можеш да притежаваш или контролираш другите, а само себе си. Така ще живееш по-лесно. Тази вманяченост в него е задушаваща и отблъскваща ирано или късно и на него ще му писне, ако вече не е..
Успех!

И аз съм в една такава подобна ситуация . Обаче нещата между нас са малко по сериозни защото имаме дете на 2 години искам да го оставя но не мога чуствам се ужасно в нашата връзка заедно сме от 8 години от както се роди детето ни нещата корени се промениха между нас той не иска да остави детето при мен и отправя заплахи че ще ме тормози постоянно ако се разделим

Сърби-боли-драго ми е.

Остави го да те потъпче още някоя година.
Или ще развиеш Стокхолмски синдром,или ще избягаш.

Аз залагам на първото.

Не залагам, но се надявам на първото.

Авторката, не е любов това при вас.

Ох, спомням си и моята първа голяма любов  бях на 16 и до 22 години бях с него. Нещата не бяха винаги розови, все пак тийнейджъри - 3 дни бяхме добре, после седмица не си говорехме. Сега съм на 30 - вече с друг мъж, но осъзнавам, че ако той не ме беше оставил, аз нямаше да имам силата, защото наистина го обичах. Сигурна съм в това, защото толкова години по - късно все още се сещам за него. Обичам го и сега, по - по различен начин, разбира се, но все пак...
Но се отплеснах - мисълта ми беше друга - момиче, бъди сигурна, че ако ти не го напуснеш, той ще го направи и тогава ще ти бъде много по - трудно, отколкото е сега. Ще те съсипе, а няма смисъл, ти си само на 19 - гледай си живота. Не се загърбвай с връзки, които ти носят само тъга.

Колкото и рязко да прозвучи - Отърви се от тази токсична връзка!

Мъжът трябва да ти е равностоен, да те обича и уважава като човек.

Какво ще рече, че си се променила спрямо него и защо?!? Ти си личност, нека те харесва такава, каквато си, с плюсове и минуси.

Може би от гледна точка на житейския опит, нещата са по-лесни с това кого да допускаш до себе си и колко да изтърпиш. Помисли как се виждаш след 5 години. Ако сега се държи грубо, как ще е тогава? Като се появи дете и смята, че вече си му "вързана", по-добре ли ще стане или обратното...?

Има една приказка - Клин клин избива. Голяма доза истина има в нея. Огледай се наоколо, намери други контакти, приятели, с които да излизаш, дори ново гадже. 

Ами, изброй поне 10 негови качества, заради които го обичаш.
После, изброй поне 10 неща, които той прави за теб ежедневно и които те карат да го обичаш толкова много....
Защото, нали, човек се обича заради това, което е и което прави за мен и за връзката ни.
Та, интересно ми е да прочета поне тези 20-на неща, заради които той заслужава твоята любов.