Счетоводител в нужда се познава 14

2017-05-17 09:32:02 - Белчева
В рамките на осем часов работен ден, при един и същ работодател, един работник има оформени два трудови договора за две различни длъжности за неопределено време във връзка с чл.138 (1) от КТ. Единият трудов договор е за 6 часов работен ден, а втория е за 2-часов работен ден. Въпроса е когато работникът излезе в платен отпуск по договора за 6-часов работен ден, който се счита за основен, би трябвало със същия размер от дни да се води в отпуска и по втория трудов договор, който е за 2-часов работен ден. Т.е. след като за календарна година работника има право на 20 раб.дни платен отпуск, те би трябвало да се ползват едновременно и по двата трудови договора. Правилно ли е с една молба и с една заповед да се оформят и отразяват ползването на платения отпуск по двата трудови договора? 17,05,2017
2017-06-05 10:48:28 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд"
Съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. В чл. 355, ал. 2 КТ е предвидено, че за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, т. е. по него работникът има право на пълния размер на платения годишен отпуск. За да бъде зачетен един ден трудов стаж при работа на непълно работно време по трудов договор с продължителност на работното време по-малка от половината от законоустановената продължителност, броят на работните дни, които се зачитат за трудов стаж, се изчислява пропорционално спрямо законоустановената продължителност на работното време по чл. 136, ал. 3 КТ. В този случай чл. 355, ал. 2 от КТ не се прилага, тъй като работникът или служителят работи по-малко от половината законоустановеното работно време. С оглед на гореизложеното, ако работното време е 2 часа на ден, при законоустановена 8-часова продължителност на работното време, пропорционално се признава 1 ден трудов стаж при отработени 4 работни дни, т. е. по него работникът има право на 20/4 дни платен годишен отпуск. Трудовият договор по основното трудово правоотношение и допълнителният трудов договор са самостоятелни трудови договори, поради което платеният годишен отпуск се ползва по всеки трудов договор, а не в общ размер, както сочите в запитването. За да може платеният годишен отпуск да изпълни своето предназначение за възстановяване на изразходваната работна сила, за недостигащите до 20 работни дни отпуск по допълнителния трудов договор работникът може да поиска да му бъде разрешен неплатен отпуск. В противен случай, той е длъжен след изтичането на определения пропорционална платен годишен отпуск по допълнителния договор, работникът следва да се върне да изпълнява трудовите си задължения по него.