Счетоводител в нужда се познава 14

  • 53 238
  • 763
  •   1
Отговори
# 750
  • София-Младост
  • Мнения: 23 270
Аз не разбрах...за всички фирми ли се отнася тая наредба за подаване на такива планове?
Е хайде поне един член да се прочете от този ЗМИП. и на мен не ми харесва и признавам не съм го чела целия, но поне това...
Задължени субекти
Скрит текст:
Чл. 4. Мерките по чл. 3, т. 1 - 6 са задължителни за:
1. Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;
3. финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
4. обменните бюра;
5. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;
6. лизинговите предприятия;
7. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;
8. инвестиционните посредници;
9. колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране;
10. управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове;
11. пенсионноосигурителните дружества с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
12. регистрираните одитори;
13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане;
14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;
вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;
дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;
ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;
в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;
г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
16. лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително:
аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
17. частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;
18. лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;
19. търговците на едро;
20. търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
21. организаторите на хазартни игри;
22. органите по приватизацията;
23. лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
24. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;
25. юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
26. лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;
27. професионалните съюзи и съсловните организации;
28. юридическите лица с нестопанска цел;
29. професионалните спортни клубове;
30. пазарни оператори и/или регулирани пазари;
31. Централния депозитар и другите депозитарни институции, които осъществяват дейност по регистриране на финансови инструменти и по прехвърляния на такива инструменти чрез откриване и водене на сметки на техните емитенти и/или притежатели;
32. политическите партии;
33. органите на Националната агенция за приходите;
34. митническите органи;
35. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.).
 

# 751
  • Пловдив
  • Мнения: 40 598
Извинявам се...мерси! Peace

# 752
  • Русе
  • Мнения: 1 501
И аз така мисля, че само лицата по чл.4 подават, но в разни други сайтове се коментира, че май всички трябвало да подават. То четеш, четеш, но знаеш ли, дали не попадаш в някое изключение.

# 753
  • Мнения: 822
А вътрешните правила за контрол и предотвратяване изипрането на пари изпращат ли се в ДАНС или са само за вътрешна употреба?

# 754
  • Мнения: 1 184
А вътрешните правила за контрол и предотвратяване изипрането на пари изпращат ли се в ДАНС или са само за вътрешна употреба?

Тва мързела е страшна работа. Ето малко инфо , ако ти се чете разбира се :

http://www.dans.bg/bg/msip-091209-menu-bul/fid-saobstenia-mitem-bg?start=20

# 755
  • Русе
  • Мнения: 1 501
Тази страница от вчера не мога да я отворя, само при мен ли е така?

# 756
  • Мнения: 822
vesssrusss, не е само при теб.

# 757
  • Мнения: 1 184
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Увеличение на шрифта Намаление на шрифта Reset font to default
Български език
English Language
Вътрешни правила по ЗМИП
Срокове за приемане и представяне на

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА

Лицата по чл. 4 от ЗМИП  приемат ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ, които се прилагат ефективно и по отношение на техни клонове и дъщерни дружества в чужбина.

Лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП (ЮЛНЦ), които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от ЗМИП, приемат вътрешни правила в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5 от ЗМИП.

***

Лицата по чл. 4 от ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от ЗМИП и ги изпращат за утвърждаване по реда на чл. 103 от ЗМИП в 4-месечен срок от приемането на правилника за прилагане на закона. Срокът за изпълнението започва от 12.01.2019 г. И ИЗТИЧА НА 12.05.2019 г.

 ***

Лицата по чл. 4 от ЗМИП, за които с този закон възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари, приемат и изпращат вътрешни правила по чл. 101 от ЗМИП в 4-месечен срок от приемането на правилника за прилагане на закона. Срокът за изпълнението започва от 12.01.2019 г. И ИЗТИЧА НА 12.05.2019 г.

 ***

В случаите по чл. 104 от ЗМИП лицата по чл. 4 от ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон, извършват уведомяването по чл. 104, ал. 2 и 4 от ЗМИП в 30-дневен срок от приемане на правилника за прилагане на закона. Срокът за изпълнението започва от 12.01.2019 г. И ИЗТИЧА НА 13.02.2019 г.

Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 от ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, са длъжни да създадат служби по чл. 106 от ЗМИП в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.

 ***

Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители приемат единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, които се прилагат от членовете на тези организации след утвърждаването им по реда на чл. 103 от ЗМИП.

***

Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ изготвя примерни вътрешни правила по отношение дейността на лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25 и 27 – 29 от ЗМИП, които публикува на интернет страницата си. Лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 и 29 от ЗМИП приемат вътрешни правила по реда на чл. 102 от ЗМИП, които съответстват на горепосочените примерните правила, като ги допълват съобразно нивото на риск, определено по реда на глава седма от ЗМИП, включително и по отношение на критериите за съмнителни операции, сделки и клиенти, или приемат собствени вътрешни правила.

Лицата по чл. 4, т. 28 от ЗМИП (ЮЛНЦ), които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4 от ЗМИП, в случаите по чл. 98, ал. 4 и 5 от ЗМИП приемат вътрешни правила по реда на чл. 102 от ЗМИП, които съответстват на примерните правила публикувани на интернет страницата на ДАНС, като ги допълват и с оценката по чл. 98, ал. 4 от ЗМИП.

В срока по чл. 103, ал. 2 от ЗМИП лицата по чл. 4, т. 13, 19, 20, 25, 27 – 29 са длъжни да изпратят уведомление до дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за приемането на вътрешни правила по ал. 6.

 

ГРУПОВИ ПОЛИТИКИ

Лицата по чл. 4 от ЗМИП, които са част от група, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които обхващат цялата група, когато тези политики и процедури съдържат най-малко изискванията, посочени в чл. 101, ал. 2 от ЗМИП, или покриват тези изисквания чрез други средства.

***

Представителите на доставчици на платежни услуги по чл. 4, т. 2 от ЗМИП са длъжни да спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 от ЗМИП и утвърдени по реда на чл. 103 от ЗМИП вътрешни правила на доставчика на платежни услуги по чл. 4, т. 2 от ЗМИП. Застрахователните агенти изпълняват задълженията си на лица по чл. 4, т. 5 от ЗМИП, като спазват и прилагат приетите по реда на чл. 102 от ЗМИП и утвърдени по реда на чл. 103 от ЗМИП вътрешни правила на застрахователя или презастрахователя.

***

Доставчиците на платежни услуги, застрахователите и презастрахователите от друга държава членка, които извършват дейност директно на територията на Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, прилагат политики и процедури за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма, които съдържат най-малко изискванията, посочени в чл. 101, ал. 2, или покриват тези изисквания чрез други средства, за което уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, като предоставят пълна информация относно прилаганите политики и процедури.

 

ВЪТРЕШНИТЕ ПРАВИЛА ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

СЪДЪРЖАТ МИНИМАЛНО СЛЕДНОТО:

1. ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;

2. реда за използването на технически средства за предотвратяване и разкриване изпирането на пари;

3. система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му;

4. възможност за извършването на преглед от вътрешен одит, когато лицето по чл. 4 от ЗМИП е създало такъв, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея;

5. възможност за извършването на независим одит, при който да се проверяват и оценяват правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, когато това е целесъобразно с оглед на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 от ЗМИП;

6. вътрешната система по чл. 42 от ЗМИП;

7. вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;

8. пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 от ЗМИП политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;

9. правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;

10. условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;

11. времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и 16 от ЗМИП, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 от ЗМИП ниво на риска за клиентите и деловите взаимоотношения;

12. разпределението на отговорността за прилагане на мерките срещу изпирането на пари по клоновете на лицето по чл. 4 от ЗМИП и мерки, включващи процедури за оценка на риска по отношение на клонове и дъщерни дружества при условията на чл. 7 от ЗМИП, ако има такива;

13. правилата за организиране и за работа на специализираната служба по чл. 106 от ЗМИП, както и правилата за обучение на служителите в специализираната служба;

14. правилата за обучение на останалите служители;

15. разпределението на отговорността на представителите и служителите на лицето по чл. 4 от ЗМИП за изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му, както и данни за контакт с лицето по чл. 4 и с отговорните му представители и служители, за целите на този закон;

16. пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на лицето по чл. 4 от ЗМИП процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители за нарушения на този закон и актовете по прилагането му;

17. оценката по чл. 98, ал. 4 от ЗМИП;

18. други правила, процедури и изисквания съобразно особеностите на дейността на лицето по чл. 4 от ЗМИП.

 

Член 9, ал. 8 от ЗМФТ: „Лицата по чл. 4 от ЗМИП включват във вътрешните си правила по глава осма, раздел І от същия закон критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.“


Съобщения
Съобщение за лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, обн. ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г.
Считано от 31.03.2018 г. влезе в сила новият Закон за мерките срещу изпирането на пари, обн. ДВ бр. 27 от 27.03.2018 г., (ЗМИП) с който беше отменен досега действащият Закон за мерките срещу изпирането на пари, и бяха въведени изменения и допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМИП), както и в други нормативни актове.

В Преходните и заключителни разпоредби на ЗМИП е предвидено в срок от 5 месеца от влизането му в сила да бъде приет и правилник за неговото прилагане, в който ще бъдат уредени изрично предвидените в закона въпроси.

С промените в националното законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, Международните стандарти за превенцията на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Препоръките на FATF), Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма (CETS 198), подписана във Варшава на 16.05.2005 г., както и на резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за превенция на тероризма и финансирането му.

В чл. 3 от ЗМИП са дефинираните мерките срещу изпирането на пари, като посочените в т. 1-6 са задължителни за субектите, изрично изброени в чл. 4, 5 и 6, и включват комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на ЗМИП; съхраняване на събраните и изготвените за целите на ЗМИП документи, данни и информация; оценка на риска; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; разкриване на друга информация за целите на ЗМИП.

Оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма

С чл. 98 и 99 от новия ЗМИП е въведено изрично задължение за лицата по чл. 4, 5 и 6 от ЗМИП да изготвят собствени оценки на риска с цел да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и изисквания към същите. При изготвяне и актуализиране на оценките на риска от задължените субекти задължително се съобразяват и отразяват резултатите от националната оценка на риска по чл. 95, ал. 1 от ЗМИП, както и резултатите от наднационалната оценка на риска и препоръките на Европейската комисия (http://ec.europa.eu/newsroom/document.cfm?doc_id=45319).

В случай на несъобразяване със същите, лицето е длъжно в 14-дневен срок да уведоми за решението си дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ (САД ФР), като посочи и мотивите за него. В тези случаи, директорът на САД ФР може да даде задължителни указания на лицето по чл. 4, които се отразяват в оценката на риска по чл. 98. В оценките на задължените субекти следва да се отчетат съответните рискови фактори по отношение на клиентите, държавите или географските зони, предлаганите продукти и услуги, извършваните операции и сделки или механизмите за доставка. Професионалните организации и сдружения на лицата по чл. 4 могат да изготвят и актуализират оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма на секторно равнище, спрямо които се прилагат горните изисквания.

Оценките на риска на задължените субекти се актуализират периодично, документират се и се съхраняват по реда на ЗМИП и следва да са достъпни за САД ФР и за органите за надзор.

Въз основа на изготвените оценки на риска лицата определят рисковия профил на клиента и на деловото взаимоотношение с него и прилагат мерките по ЗМИП в съответствие с определения рисков профил.

Оценката на риска на задължените субекти се включва и в изготвяните от същите Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма (ВПКПИПФТ), допълнителна информация за които е налична подраздел „Вътрешни правила по ЗМИП”.

Резултатите от наднационалната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, извършена от Европейската комисия, следва да се съобразят и отразят и в национална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм (НОР). Първата НОР за Република България е процес на извършване и за същото се прилага Методология за оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, разработена от Съвета на Европа. През 2018 г. предстои съставяне на втори проект на доклад за същата и финализиране на процеса.

Изготвяне на оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма от ЮЛНЦ

За изготвянето на оценки на риска от страна на лицата по чл. 4, т.28 от ЗМИП (юридически лица с нестопанска цел) са предвидени специални ред и условия (чл. 98, ал. 3-5).

Комплексна проверка на клиентите

В ЗМИП са уредени общи правила при прилагане мерките за комплексната проверка, особени правила и изключения при прилагане мерките за комплексната проверка, правила за опростена комплексна проверка и такива за разширена комплексна проверка.

Комплексната проверка :

идентифициране
идентифициране на действителния собственик и проверка на неговата идентификация;
събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения;
изясняване на произхода на средствата;
текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, като са посочени и случаите, в които възниква задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиентите.
Мерките за опростена комплексна проверка се прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск съгласно ЗМИП, след одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 ЗМИП.

Опростената комплексна проверка включва прилагането на всички мерки за комплексна проверка, но степента и обемът на тяхното прилагане се съобразяват с нивото на риск.

Член 25 от ЗМИП поставя възможните отклонения в степента и обема на прилагане на мерките при случаите на по-нисък риск.

Прилагането на мерки на опростена комплексна проверка е допустимо само при наличието на всички кумулативни условия, изброени в чл. 26 от ЗМИП.

В чл. 27-31 от ЗМИП са предвидени допълнителни хипотези, в които може да се приложат мерките за опростена комплексна проверка на клиентите.

Мерките за разширена комплексна проверка задължително се прилагат в изрично посочените в чл. 35, т. 1-7 случаи –по отношение на лица по чл. 36 от ЗМИП (т.нар. видни политически личности (PEPs) и свързани с тях лица); по отношение на лица и правни образувания, установени във високорискови трети държави по чл. 46 ЗМИП; при продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат до анонимност; при нови продукти, бизнес практики и механизми за доставка; във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи продукти, бизнес практики и механизми за доставка; при сложни или необичайно големи сделки или операции; при кореспондентски отношения с кредитна институция или финансова институция от трета държава.

Посочените хипотезите са задължителни, но те не изчерпват случаите на прилагане на мерки за разширена комплексна проверка. Съгласно т. 8 на същия член мерките за разширена комплексна проверка задължително се прилагат и във всички други случаи, при които при оценката на риска е установен по-висок риск от изпиране на пари.

В чл. 37-43 от ЗМИП са определени мерки за разширена комплексна проверка по отношение на определените в чл. 36 лица, които са видни политически личности, и по отношение на свързаните с тях лица, сред които са: одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4 за встъпване или за продължаване в делови взаимоотношения с такива лица; установяване произхода на средствата, използвани в деловите взаимоотношения и операциите, и сделките, извършвани в рамките на такива взаимоотношения, както и изясняване на източника на имущественото състояние; текущо и разширено наблюдение върху деловите си взаимоотношения; разработване на ефективни вътрешни системи, за установяване на такива клиенти.

Списъкът с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари, определените от Европейската комисия като високорискови трети държави, посочени в чл. 46 от ЗМИП, следва да се публикува на интернет страниците на ДАНС, БНБ, КФН, НАП и МФ. Актуално съобщение е публикувано на страницата на ДАНС в раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма”.

Насоки на Европейските надзорни органи (ЕНО) по прилагане на мерките за опростена и за разширена комплексна проверка

Лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 определят риска и следва да прилагат и мерките за разширена комплексна проверка на клиентите съгласно насоките на ЕНО по чл. 18 от Директива (ЕС) 2015/849. (чл. 46, ал. 3 и чл. 50 от ЗМИП) (https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/3/2016/EN/3-2016-41 … -F1-1-ANNEX-1.PDF)

Директорът на САД ФР може да даде указания за прилагане на мерки и спрямо лица от държави извън списъка на ЕК, посочен към чл. 46, ал. 3.

Лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 от ЗМИП могат да приложат други мерки на опростена комплексна, проверка основани на риска, посочени в насоките на ЕНО дават съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849. Условията и по редът се определят с правилника за прилагане на закона. Тези мерки се прилагат, само ако не са издадени други изрични указания от директора САД ФР.

Изясняване на произхода на средствата

С новия ЗМИП се въвежда нов режим за изясняване произхода на средствата. Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от изброените в чл. 66, ал. 1 способи.

За разлика от отменения ЗМИП, съгласно чл. 66, ал. 2 от новия ЗМИП, изясняване произхода на средствата чрез писмена декларация се допуска, само при невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по чл. 66, ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по чл. 68, ал. 1 е довело до противоречива информация.

Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация

В § 2 от Допълнителните разпоредби към ЗМИП е въведена нова дефиниция за „действителен собственик”, която освен пряко притежание, включва и непряко притежание. Дадена е дефиниция за „контрол” чрез препратка към §1в от ДР на ТЗ, както и индикация за „непряк контрол”, и упражняването на пряк или непряк контрол, и изрично са посочени лицата, които са действителни собственици на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.

Идентифицирането на физическите лица, които са действителни собственици на клиентите – юридически лица или други правни образувания, се извършва чрез събирането на посочените в чл. 59, ал. 1 от ЗМИП документи и информация.

В чл. 61 и 62 от ЗМИП са въведени нови задължения по отношение на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания; физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; и физическите лица за контакт на горепосочените лица и образувания. Същите са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

Информацията за действителните собственици се предоставя на Агенция по вписванията за вписване на информацията и данните по чл. 63 от ЗМИП в търговския регистър, регистър БУЛСТАТ и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на САД ФР и на компетентните органи по ЗМИП в определения от тях срок, на задължените по ЗМИП субекти във връзка с мерките за комплексна проверка на клиента. За неизпълнение на задълженията са предвидени санкции.

Разкриване на информация

Разкриването на информация на САД ФР при съмнение или знание за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход се извършва по реда и условията на чл. 72 от ЗМИП. При узнаване за ИП или за средства с престъпен произход задължените лица са длъжни за уведомят и компетентните органи по Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или Закона за държавна агенция „Национална сигурност”. Информация относно докладването на съмнение се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на САД ФР не даде други указания.

Разкриването на информация на САД ФР при поискване се извършва по реда и условията на чл. 74 от ЗМИП. Определен е задължителен срок за предоставяне на информацията (3 работни дни), като същата се предоставя в определения от САД ФР формат. Срокът може да бъде съкратен или удължен от директора на САД ФР.

Лицата по чл. 4, т. 1 – 3 и 7 – 10 предоставят изисканата информация на електронен носител или чрез защитен канал за електронен обмен. САД ФР определя формата, в който се предоставя информацията.

В чл. 74, ал. 7 от ЗМИП е предвидена възможност за даване на указания от страна на САД ФР за осъществяване на наблюдение на извършвани в рамките на деловото взаимоотношение сделки или операции за определен период и относно предоставяне на информация за същите на дирекцията.

Защита на информацията

В чл. 80 от ЗМИП е въведена забрана по отношение на лицата по чл. 4, както и по отношение на лицата, които ги управляват и представляват, и техните служители за уведомяване на клиента или трети лица за разкриването на информация по ЗМИП, извън изрично посочените конкретни хипотези.

В чл. 81 е въведена забрана за САД ФР да използва информацията, съставляваща служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и защитената лична информация и данъчна и осигурителна информация, получена при условията и по реда на чл. 68, 72, 74 – 78, 88, 89, 90 и глава девета от ЗМИП, за други цели освен целите на този закон, като в алинея втора на същия член е предвидена и възможност за САД ФР да откаже предоставяне на информация.

Съгласно чл. 82 от ЗМИП служителите на САД ФР не могат да разгласяват, да използват за лично или на свързани с тях лица облагодетелстване сведения и факти, съставляващи служебна, банкова, търговска или професионална тайна, както и други сведения и факти, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задължения. Забраната се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба. Служителите на дирекцията подписват декларация за опазване на тайната.

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари по отношение на държави с повишен риск за изпиране на пари и финансиране на тероризма, във връзка с чл. 7а, ал. 4 от ЗМИП
„Съгласно член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, с цел защита на правилното функциониране на вътрешния пазар следва да бъдат идентифицирани третите държави, чиито стратегически слабости в националната им уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза („високорискови трети държави“). С член 9, параграф 2 от тази директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове с цел идентифициране на високорисковите трети държави, като взема предвид стратегическите им слабости, и се определят критериите, на които следва да се основава оценката на Комисията. Въз основа на това идентифициране задължените субекти следва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента при установяване на делови отношения или осъществяване на сделки с физически лица или правни образувания, установени във включените в списъка държави, в съответствие с член 18, параграф 1 от Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари.

На 14 юли 2016 г. и 27 октомври 2017 Европейската комисия прие съответно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 и Делегиран регламент (ЕС) 2018/105 за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 , в които се идентифицират няколко трети държави, чиито стратегически слабости в националната им уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза, а именно:

Афганистан, Босна и Херцеговина, Гвиана, Ирак, Лаоска народнодемократична република, Сирия, Уганда, Вануату, Йемен и Етиопия – категория високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са разработили план за действие с FATF.

Иран – категория високорискови трети държави, които са поели писмен политически ангажимент на високо равнище за преодоляване на установените слабости и са решили да търсят техническа помощ за изпълнението на плана за действие на FATF, които са идентифицирани в публично изявление на FATF.

Корейска народнодемократична република (КНДР) – категория високорискови трети държави, в които са налице продължаващи и значителни рискове по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които многократно не са успели да се справят с установените слабости и които са идентифицирани в публично изявление на FATF.

 

В съответствие с член 18 от Директива (ЕС) 2015/849 задължените субекти от всички държави-членки трябва да прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента в отношенията си с физически лица или правни образувания, установени във високорискови трети държави, както са определени в горепосочения делегиран акт.

               

Комисията преразглежда списъка на високорисковите трети държави, изброени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675, в подходящи моменти с оглед на постигнатия от тези високорискови трети държави напредък в отстраняването на стратегическите слабости в тяхната уредба за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Комисията взима предвид в оценките си новата информация от международни организации и органи определящи стандартите, като например издаваните от Специалната група за финансови действия (FATF) документи и публикуваните от същата публични изявления.

 

Следва да се отбележи, че в  най-новото изявление на FATF от ноември 2018 г., са включени три допълнителни държави към горепосочените, идентифицирани от FATF като високорискови, а именно Тунис, Шри Ланка и Тринидад и Тобаго.

Въпреки, че последните три държави не са включени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675, САД ФР – ДАНС призовава задължените лица да обръщат повишено внимание и върху операциите спрямо тези три държави, които според FATF представляват риск за международната финансова система.

Изявленията на FATF се публикуват на адрес http://www.fatf-gafi.org, в раздел High-risk and other monitored jurisdictions, а промените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/1675 се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз на адрес: http://eur-lex.europa.eu/homepage.html.”

 

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП във връзка с изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма на физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ
На 03.08.2016 г. беше прието решение на Министерския съвет на Република България съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) за изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ. С приетото решение на МС, към раздел III от списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ се добавят три лица, както следва: 1) Ал Абдалах Фади / Al Abdallah Fadi; 2) Ал Фанди Ясим / Al Fandi Jasim и 3) Алмоаммад Абдулхамид / Almoammad Abdulhamid.

Пълни идентификационни данни за лицата се съдържат в интернет страницата на ДАНС, в раздел „Мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм”, подраздел „Мерки срещу финансирането на тероризъм”, „Консолидиран списък на лицата във връзка със ЗМФТ”.

САД ФР-ДАНС подчертава необходимостта от стриктно прилагане от страна на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП както на мерките по чл. 3 от ЗМФТ (блокиране и забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси), съобразявайки горепосоченото изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ.

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП във връзка с изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма на физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ
На 01.06.2016 г. беше прието решение на Министерския съвет на Република България съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) за изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ (приет с Решение № 265 на МС от 23.04.2003 г.) на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФТ. С приетото решение на МС се разширява кръгът на лицата по раздел III от списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ с такива, срещу които е образувано наказателно производство не само за тероризъм и/или финансирането му, но и за набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, както и за излизане или влизане през границата на страната и незаконно пребиваване с цел участие в тероризъм. По предложение на Главния прокурор на Република България се създава нов раздел IV – за лица, за които има достатъчно данни, че осъществяват дейност, свързана с тероризъм или с финансиране на тероризъм. В него се включват предполагаемите извършители на терористичния акт на летище Сарафово през 2012 г. – Хадж Хасан и Фарах Мелиад.

САД ФР-ДАНС подчертава необходимостта от стриктно прилагане от страна на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП както на мерките по чл. 3 от ЗМФТ (блокиране и забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси), съобразявайки горепосоченото изменение на списъка по чл. 4б, т. 3 от ЗМФТ, така и на мерките, залегнали в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и в регламентите на Европейския парламент и на Съвета във връзка със санкции за тероризъм или финансирането му.

 
Съобщение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари във връзка с публикувано изявление на Монивал по отношение на Босна и Херцеговина
САД ФР – ДАНС обръща внимание, че в допълнение към публикувани на 1 юни 2014 г., на 19 септември 2014 г. и на 12 декември 2014 г. публични изявления, с които Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (Монивал) към Съвета на Европа, изразява безпокойството си по отношение на установени по време на оценителния кръг през 2010 г. пропуски в системата за противодействие на изпирането на пари (ИП) и финансирането на тероризъм (ФТ) в Босна и Херцеговина, на 14 април 2015 г. е публикувано ново изявление. С него Монивал съобщава, че въпреки, че на 25 юни 2014 г. са приети изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на Босна и Херцеговина, нормативните актове по прилагането на същия закон следва също да бъдат одобрени и да влязат в сила. В изявлението си Монивал също така отбелязва, че на 24.03.2015 г. в Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина са влезли в сила промени по отношение на престъплението – финансиране на тероризъм, но същевременно подчертава, че е необходимо да бъдат приети и други изменения в Наказателния кодекс на страната с оглед на преодоляване на установените пропуски в областта на противодействието на ИП и ФТ.

Монивал отново призовава всички държави и територии, оценявани от Комитета и други страни, да посъветват своите финансови институции да обръщат специално внимание по отношение на операции с лица и финансови институции от или в Босна и Херцеговина, като прилагат засилени мерки, за да отговорят на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

# 758
  • Пловдив
  • Мнения: 40 598
Имам въпрос...ако имам надвнесена сума в общата сметка на Нап и се установи,че има неподадена декл.6 в частта ДОД...как мога сега да реагирам като се отнася за 2018  Thinking

# 759
  • Мнения: 1 184
Имам въпрос...ако имам надвнесена сума в общата сметка на Нап и се установи,че има неподадена декл.6 в частта ДОД...как мога сега да реагирам като се отнася за 2018  Thinking

Първо няма обща сметка.
Второ се обърнете към вашият счетоводител.

# 760
  • Мнения: 47 888
Аз правя едни корекции, за 2018 си ги подадох по ел. път

# 761
  • Пловдив
  • Мнения: 40 598
Имам въпрос...ако имам надвнесена сума в общата сметка на Нап и се установи,че има неподадена декл.6 в частта ДОД...как мога сега да реагирам като се отнася за 2018  Thinking

Първо няма обща сметка.
Второ се обърнете към вашият счетоводител.
Първо има обща сметка-тази към центр.бюджет в която влизат ДДС,ДОД и т.н  Wink

Хепи, мерси!

Последна редакция: ср, 13 фев 2019, 12:33 от mystic woman

# 762
  • София
  • Мнения: 39 715
Моля пуснете нова тема.

# 763
  • София
  • Мнения: 1 244
Заповядайте в новата тема:

https://www.bg-mamma.com/?topic=1094273.new#new

Общи условия

Активация на акаунт