Винаги е добра идея да си взимаш мъж/жена от твоята черга. Ако си богат - търсиш богат партньор. Ако си беден - момчето/момичето с чаровната усмивка, което работи в Събуей.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Аз вече си казах критерия, при мъжа ми е приемливо да е 10-20 пъти доходите на жената, оттам нагоре става опасно. По принцип работещи и образовани ги броя за една черга. Вече богати наследници, милионери, далавераджии - друго нещо, писала съм, че са опасни тия връзки.
Иначе за жената няма ограничения, каквото си хване - това е. Ако хване богат - ми хванала е, неин си е, той едва ли има усещането, че се е минал.
Иначе за жената няма ограничения, каквото си хване - това е. Ако хване богат - ми хванала е, неин си е, той едва ли има усещането, че се е минал.
Ето кофти пример за ракета-носител: младо кифле се омъжва за чичко-паричко на 60+. Кариерата й е той да й направи фризьорски салон. Е в такъв случай, ако нещо неизбежно стане с ракетата носител, кофти.
Защо да е кофти? Нали все пак салонът си остава за нея? То обикновено и апартаментче върви в комплект с него.
А ако е оправно кифлето, може да го разработи, та и да се разрасне до верига. И следващият паричко, който си подбере, вече няма да е чичко, а батко или наборче. Или прясно агнешко.
Винаги е добра идея да си взимаш мъж/жена от твоята черга. Ако си богат - търсиш богат партньор. Ако си беден - момчето/момичето с чаровната усмивка, което работи в Събуей.
Това е рисковано със събуея. Тук съм виждала татко да води детето на найт фиил на рафтовете в местния магазин с бентли.
A, за салона не се знае дедото как си е опекъл работата и дали е неин наистина, или на негова фирма.
Иначе на Уиш не й разбирам сметките с апартаментите - както и да го смятам, наследственият имот не ти урежда живота чак толкова. Да, може да живееш в него, но съм виждала не един от моето поколение, толкова спокойни, че са обезпечени с апартаменти, че примерно изпуснаха инвестиционния бум.
Апартаментите отдавна не са дефицитна стока, та да са някаква ценност. Да не говорим, че просто в моето семейство не се споделя идеята, че даването на апартамент се включва към задълженията. Може да е наследство, но няма и прескачане на поколенията - няма такова нещо наследен апартамент от баба примерно. Наследява си го майка ми и ако иска, си живее живота с парите. Което си е нормалното де.
Бе изобщо, както и да го смятам, не е уреждане на живота. Дори голям апартамент ще стигне за има-няма пет години, без да ти се налага да работиш. Което не е уреждане за цял живот. Ако спестява наем, или го даваш под наем - то и тия пари са да кажем в рамките на едно повишение на заплатата, не е нещо фундаментално да си позволиш да не работиш.
Иначе на Уиш не й разбирам сметките с апартаментите - както и да го смятам, наследственият имот не ти урежда живота чак толкова. Да, може да живееш в него, но съм виждала не един от моето поколение, толкова спокойни, че са обезпечени с апартаменти, че примерно изпуснаха инвестиционния бум.
Апартаментите отдавна не са дефицитна стока, та да са някаква ценност. Да не говорим, че просто в моето семейство не се споделя идеята, че даването на апартамент се включва към задълженията. Може да е наследство, но няма и прескачане на поколенията - няма такова нещо наследен апартамент от баба примерно. Наследява си го майка ми и ако иска, си живее живота с парите. Което си е нормалното де.
Бе изобщо, както и да го смятам, не е уреждане на живота. Дори голям апартамент ще стигне за има-няма пет години, без да ти се налага да работиш. Което не е уреждане за цял живот. Ако спестява наем, или го даваш под наем - то и тия пари са да кажем в рамките на едно повишение на заплатата, не е нещо фундаментално да си позволиш да не работиш.
Ами, до един момент е така, Уиш, но от една точка нататък човек трябва да си прави сметката на принципа на Парето. Всяко начало е трудно, но не винаги и не всяка работа/клиент си заслужава. Ако се трупат загуби, то по-добре да си "позволи" да изгуби един клиент или колега сега, отколкото да трупа още загуби, защото всичко това гълта всякакви ресурси. Все пак става въпрос за работа, а не за хоби, а всяка работа трябва да постига някакъв коефициент на ефективност. Никоя фирма не си позволява да е на червено от един клиент само и само да го запази. Също и не всеки колега си заслужава само и само да остане колега в работата или колега. Ако една дейност е постоянно на загуба, то по-добре хич да я няма. Ако нещата с един клиент или колега не вървят добре и числата започват трайно да са на червено или отношенията са зле, по-добре да се прекратят нещата. На мен ми се е случвало да прекратя работа с колега или пациент, когато виждам, че "не сме един за друг". Все пак не съм психиатър, а в тази работа, за да има положителни резултати, трябва всички да положат необходимите усилия, включително родителят, то не е кеш-енд-кери.
Аз имам усещането, че някои жени още яко ги тресат страстите на ученичка и искат да са просто активни, доказващи се и да им пишат шестички. Е, със знак $ отпред, но мисленето пак е такова- да ти пишат шестички и да не се пускаш от хорото, дори да ти е гадно, и дори да се вижда, че не е много рентабилно.
В тоя форум са ми давали съвет да работя и да си давам всичките пари за бавачка, само и само да работя. Луда работа. Американска също, както изглежда.
И аз обичам да работя. И деца да гледам е ОК. Проблемът е, когато се сблъскат двете и се види, че нито работата е като хората, нито децата, а нервите се изпиляват. Виж точката за да работиш, за да може да ходиш на работа и да плащаш на бавачка, за да може да работиш и да изкарваш пари, за да плащаш на бавачката. Ако при тоя порочен кръг някоя жена не изтрещи, а напротив - развие се скокообразно, ще е доста невероятно.
В тоя форум са ми давали съвет да работя и да си давам всичките пари за бавачка, само и само да работя. Луда работа. Американска също, както изглежда.
И аз обичам да работя. И деца да гледам е ОК. Проблемът е, когато се сблъскат двете и се види, че нито работата е като хората, нито децата, а нервите се изпиляват. Виж точката за да работиш, за да може да ходиш на работа и да плащаш на бавачка, за да може да работиш и да изкарваш пари, за да плащаш на бавачката. Ако при тоя порочен кръг някоя жена не изтрещи, а напротив - развие се скокообразно, ще е доста невероятно.
В живота си има сезони, не във всички е еднакъв рискът.
а черният сценарий, всъщност, е много добър приятел.
Има го и другия момент, когато жената е подсигурена от родителите си, например дори с един апартамент, това също дава свобода да мисли и инвестира в други насоки.
Сирен, даваш примери в две крайности (кифла или такава, която уж е планирала всичко, в друга тема обясняваше обаче, че последното е невъзможно), а в нормални ситуации, по-често се наблюдават най-прозаични сценарии на житейски обрати. Както казваш ти, сезони...
Кои обрати са "по-често"? Аз пък забелязвам, че сътресенията и драмите са по-скоро рядкост, в повечето случаи нещата са предсказуеми и вървят гладко. Да, от време на време се случват разводи в най-трудната фаза с малки деца. Обаче не и в 80% от случаите, по-скоро в 99% от случаите нещата си вървят според очакванията.
Абе тук ще излезе, че мъжете ви хич не ви облекчават финансово - да не би да сте от супержените, които покриват цялото домакинство и въобще не закачат мъжа, да си харчи парите за кефове и хобита? Имаше един такъв случай в СО.
Абе тук ще излезе, че мъжете ви хич не ви облекчават финансово - да не би да сте от супержените, които покриват цялото домакинство и въобще не закачат мъжа, да си харчи парите за кефове и хобита? Имаше един такъв случай в СО.
... това може да рефлектира и на избора й на мъж също, както и има още един момент, на каква цена би била подкрепата на ракетата-носител за самата жена?
Каква е цената зависи от хората, включени в сделката. Не мога да пропусна имплицитното подхвърляне, че това е вид компромис със самоуважението, че жената се хваща на някаква робия едва ли не.
Може да е безплатно и от любов, представете си. Може мъжът да е джентълмен.
Ако жената има голямо его, може да не приеме такава сделка, защото за нея дори само мисълта, че е била подкрепена, а не е драпала 100% сама, може да я разклати.
Хора разни. Аз съм просто устроена, продавам се еффтинко, щото съм малко бедно момиче и за мен изръсването на пари като за един апартамент, за да си гледам децата с години, плюс спокойствието плюс наличието на опции са достатъчно добро нещо, което като гледам не е на разположение на повечето жени. Та така, не знам кое е евтино или скъпо.
Може да е безплатно и от любов, представете си. Може мъжът да е джентълмен.
Ако жената има голямо его, може да не приеме такава сделка, защото за нея дори само мисълта, че е била подкрепена, а не е драпала 100% сама, може да я разклати.
Хора разни. Аз съм просто устроена, продавам се еффтинко, щото съм малко бедно момиче и за мен изръсването на пари като за един апартамент, за да си гледам децата с години, плюс спокойствието плюс наличието на опции са достатъчно добро нещо, което като гледам не е на разположение на повечето жени. Та така, не знам кое е евтино или скъпо.
Иначе на Уиш не й разбирам сметките с апартаментите - както и да го смятам, наследственият имот не ти урежда живота чак толкова. Да, може да живееш в него, но съм виждала не един от моето поколение, толкова спокойни, че са обезпечени с апартаменти, че примерно изпуснаха инвестиционния бум.
Бе изобщо, както и да го смятам, не е уреждане на живота. Дори голям апартамент ще стигне за има-няма пет години, без да ти се налага да работиш. Което не е уреждане за цял живот. Ако спестява наем, или го даваш под наем - то и тия пари са да кажем в рамките на едно повишение на заплатата, не е нещо фундаментално да си позволиш да не работиш.
Та така, не знам кое е евтино или скъпо.