Ами аз за това се учудих, казваш, че едното дете е осигурено, ама колко да е осигурено, като става въпрос за апартамента, в който живеете в момента, нали така, или аз нещо не съм разбрала?! Говориш за купуване на апартаменти като за купуване на бонбонки, в действителност не е толкова лесно...
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Еми да де, живеем в момента - не е ясно дали догодина по това време ще живеем на същото място. Не е лесно, но не е и безкрайно трудно, нито това ще ни е единственото жилище за цял живот. По-скоро е въпрос на късмет, че се сдобихме със стартов имот, който обаче скоро съвсем ще отеснее за целите на упражнението.
Все пак да сме живи и здрави, имаме още време да мислим за децата. А все си мисля, че няма да останем на това ниво.
Въпросът беше, че според мнението на форума гаджето ми си е купил апартамент за себе си. Обаче реално дори не го е купил за себе си, а идеята е да се изплащат и приписват на децата. Именно защото нямаме брак и защото така е доста по-чисто от делене и наследства.
Все пак да сме живи и здрави, имаме още време да мислим за децата. А все си мисля, че няма да останем на това ниво.
Въпросът беше, че според мнението на форума гаджето ми си е купил апартамент за себе си. Обаче реално дори не го е купил за себе си, а идеята е да се изплащат и приписват на децата. Именно защото нямаме брак и защото така е доста по-чисто от делене и наследства.
идеята е да се изплащат и приписват на децата. Именно защото нямаме брак и защото така е доста по-чисто от делене и наследства.
1. Кой апартамент ще припишеш на сина си?
2. Какво ще стане, ако (не дай Боже) се гътнете преди да сте изплатили апартамента за най-малкото дете и така голямото се окаже с един апартамент, а другото с нищо?
О, отдавна не се връзвам на приказки за драматичното, тъжното и страшното. Животът се живее в рамките на деня и ако нещата вървят там, всичко е ОК. Ако се чувствам приятно, много е трудно някой да ме убеди, че всъщност трябва да съм на нокти и да ми е гадно:)
И разбира се, че се търся, то пък да си винаги 100% сигурен и да контролираш нещата...съмнява ме, по-скоро имаш илюзия за контрол и правилност. На такива хора животът им сервира изненади. Аз моите изненади вече си ги изядох и си измих чиниите, така че отстрани ми е интересно да гледам как правилните хора на свой ред си падат върху лицето, особено след като ми обяснят колко грешно правя нещата.
И разбира се, че се търся, то пък да си винаги 100% сигурен и да контролираш нещата...съмнява ме, по-скоро имаш илюзия за контрол и правилност. На такива хора животът им сервира изненади. Аз моите изненади вече си ги изядох и си измих чиниите, така че отстрани ми е интересно да гледам как правилните хора на свой ред си падат върху лицето, особено след като ми обяснят колко грешно правя нещата.
Никога никой не може да бъде сигурен, дали не го чакат още изненади и да се разведеш, не мисля, че е най-страшното нещо на този свят, което ти дава самочувствие, че си натрупал опит.
Илюзията за контрол, мда....
Добре го каза Дама от морето: тук се спрягат апартаменти като бонбонки, нека останем в зоната на реалното, все още се изплаща само първият и то не при взаимно самоучастие на първоначалната вноска.
Принципно, когато се събираш да живееш с мъж, е нормално да няма 'твое-мое'. Аз също имах такъв мироглед. Още повече че при родителите ми беше така, например, майка ми има генерално пълномощно да се разпорежда с всички сметки на баща ми, т.е. това съм видяла като нормални взаимоотношения и съм го изкопирала като мислене и нагласи - всичко е общо. Обаче, за съжаление сега времената са други. Аз мога да кажа, че съм си изпатила от такъв тип 'идеалистично' мислене при първия ми брак. Сега си коригирах малко мирогледа. Е, не напълно, има за какво да бъда критикувана, но поне се опитвам.
Просто времената са други сега, за съжаление.
Просто времената са други сега, за съжаление.
Най-грозното, Сирен, откакто съм по-активна във форума и те чета, остава впечатлението как делиш трите си деца. Не говоря за пари и имоти, а отношение. Като страничен наблюдател направо оставам с впечатлението, че ти процентно можеш да кажеш кое от трите колко точно обичаш. А това реже криле и не стои незабелязано. Всъщност децата са единственото, за което ти се радвах първоначално и доскоро като спомена за четвърто, пак най-искрено ти пожелах да се навиеш. Но вече не е така. Най-важно е да сме щастливи в живота си, дано пък наистина се чувстваш успяла и щастлива. Дано и децата ти са щастливи всичките!
идеята е да се изплащат и приписват на децата. Именно защото нямаме брак и защото така е доста по-чисто от делене и наследства.
1. Кой апартамент ще припишеш на сина си?
Предполагам, че се очаква неговият баща да му приписва имоти. Всеки от бащите си осигурява собствените деца и готово. Задачата е решена.
Е сега, то пък да не е безкрайно трудно да вземеш ергенска квартира: събираш за година-две някакви пари, преценяваш кредитът да съвпада с обичайните наеми, взимаш и се самоизплаща до някаква степен. Дефицит на апартаменти няма, ако реша, утре мога да намеря нещо подходящо. И да, баща му може също да реши да направи такова упражнение. Може и вече да го е направил, а аз да не знам - тяхна си работа.
Въпросът е откъде е това мислене, че на всеки му се полага такъв подарък като част от стартовия пакет в живота. Ако може - хубаво, ако не може - пак ще се намери начин. Пак насочвам към темата за приятелят, легнал на кълка, че има къде да живее.
Въпросът е откъде е това мислене, че на всеки му се полага такъв подарък като част от стартовия пакет в живота. Ако може - хубаво, ако не може - пак ще се намери начин. Пак насочвам към темата за приятелят, легнал на кълка, че има къде да живее.
Предполагам, че се очаква неговият баща да му приписва имоти. Всеки от бащите си осигурява собствените деца и готово. Задачата е решена.
Айси, взе ми го от клавиатурата.
Ми що да не получи и нещо от баща си? Там нямам право на глас, ама в крайна сметка къде е писано, че точно аз трябва да подсигурявам, а бащата да си бърка в носа?
А иначе - децата са деца, те не знаят нещата от света на възрастните. И разбира се, че децата ми са различни - единият има различни влияния. Вече писах, че е много лесно някой да му пусне муха в главата. Хората са слаби, изкушават се, може да реши да ми мрънка, да отмъщава, да е неблагодарен. Хем да вземе каквото може, хем и после да се подиграе. Обаче по-скоро ще изхарча парите с кеф, отколкото да допусна такъв сценарий, защото, както казах, отвъд детството и образованието не съм длъжна на децата да се явя с готови апартаменти. Ако може - ок, ако не - ще се намери начин.
А иначе - децата са деца, те не знаят нещата от света на възрастните. И разбира се, че децата ми са различни - единият има различни влияния. Вече писах, че е много лесно някой да му пусне муха в главата. Хората са слаби, изкушават се, може да реши да ми мрънка, да отмъщава, да е неблагодарен. Хем да вземе каквото може, хем и после да се подиграе. Обаче по-скоро ще изхарча парите с кеф, отколкото да допусна такъв сценарий, защото, както казах, отвъд детството и образованието не съм длъжна на децата да се явя с готови апартаменти. Ако може - ок, ако не - ще се намери начин.
Ми що да не получи и нещо от баща си?
Е не е ли получил достатъчно?
Уиш, обясни ми точно защо съм длъжна да осигурявам активи и защо не мога да си изхарча парите за пътувания...
Нали си говорим за успеха - очаквам да го побутна така, че да няма нужда и да не му се вижда ценно това, което мога да му оставя. Тоест да мине в друга категория вече. Даже ако седне да разчита и да се надява на моя принос...ми няма да ми е весело, честно казано.
Както казах, ако някое от децата е неблагонадеждно - или сина ми, или някоя от дъщерите да се окаже шматка, може и нищо да не получи. Защото понякога с един подарък може да направиш повече поразии, отколкото да помогнеш.
Уиш, обясни ми точно защо съм длъжна да осигурявам активи и защо не мога да си изхарча парите за пътувания...
Нали си говорим за успеха - очаквам да го побутна така, че да няма нужда и да не му се вижда ценно това, което мога да му оставя. Тоест да мине в друга категория вече. Даже ако седне да разчита и да се надява на моя принос...ми няма да ми е весело, честно казано.
Както казах, ако някое от децата е неблагонадеждно - или сина ми, или някоя от дъщерите да се окаже шматка, може и нищо да не получи. Защото понякога с един подарък може да направиш повече поразии, отколкото да помогнеш.
Уиш, обясни ми точно защо съм длъжна да осигурявам активи и защо не мога да си изхарча парите
Как'Сийке, за съжаление, този "подарък" е неизбежен.