Кажете си истината...

  • 100 306
  • 1 424
  •   1
Отговори
# 990
  • Мнения: 30 802
Е, аз броя за успех това, дето лично ми е минало през ръцете, не се връщам назад до прадядовците, но не знаех, че мога да си ги броя като личен успех. А и за мен стартът е най-вече в знания и неща, които са релевантни в момента, не в наследствени вехтории.

За мен е даже смешно да говоря за наследства, след като работният ми живот е започнал във време с невиждани досега възможности, за които почти никакъв наследствен старт не може да те подготви, а май най-подготвени се оказват гладните и необременените.

# 991
  • Мнения: X

Жената многократно е писала, че иска да има голямо семейство.
Сериозно? Да не повярва човек.
Е, аз броя за успех това, дето лично ми е минало през ръцете

Е, значи можеш да замълчиш, защото през ръцете ти не минало нищо. Кръгла нула.

# 992
  • Мнения: 11 131
Биг найт сити - имането на дете не е за всеки. Виж кариера всеки може да направи, каквато иска,но да огледа успешни, здрави и красиви деца си и висш пилотаж.

# 993
  • Мнения: 11 131

Жената многократно е писала, че иска да има голямо семейство.
Сериозно? Да не повярва човек.

Е кое му е странното. Аз не искам голямо семейство и много деца,повече от две. Дори мислех, че с едно ще остана.

# 994
  • Мнения: 30 802
Не знам как е при другите. Трябва наистина да е мега-кариера, ако ще си без деца. Иначе е житейска трагедия.

Общо взето с деца под пет може животът ми да минава за "скотски". Обаче пилците се броят наесен - след 20 години може да се окаже друга картинката и не се знае кой ще е човекът с красив и активен живот и кой ще е прегорелият и подквасен с алкохол след бурна кариера.

Уиш, и какво излиза, че заслугите ти не са твои заслуги, а на дядовците. Ми тогава за какво говорим?

# 995
  • Мнения: 1 756
Биг найт сити - имането на дете не е за всеки. Виж кариера всеки може да направи, каквато иска,но да огледа успешни, здрави и красиви деца си и висш пилотаж.
Да отгледа с обич добри хора. Описаното по-горе не зависи изцяло от родителите.

# 996
  • Мнения: X
Не е странно. Даже е ОК. Просто не е релевантно за Сирената.

Ще ти се да е така, Мамасита. Да, моите заслуги са заслуги и на прадядовците ми, и на бабите и дядовците ми, и на родителите ми, и на мен. Всеки от нас е надградил над предходния. А твоят провал не зная лично твой ли е или родителите ти са допринесли за него. Все тая. Провалът ти не става по-малък от това.

# 997
  • Мнения: 17 217
То си е за радост, като се чете. Само не ми е ясно, защо трябва да подсигурявам детето си с апартамент, ако нямам възможност.
the wishmaster, е права. Началният старт е от голоямо значение. Ако детето ти има осигурено жилище, образованието му е платено, има възможност за развитие. Едно е да започнеш от под нулата, другото е да започнеш на чисто.
И ако трябва да говоря в цифри - образование , например за зъболекар $250К, жилище $250 К. Ами стартираш животът си с едни $500К като дълг. Друго е да стартираш без дългове.....

Сирен и след 10 години ще си на същото ниво, ще те крепи, че имаш един апартамент и 3 деца.

Биг найт сити - имането на дете не е за всеки. Виж кариера всеки може да направи, каквато иска,но да огледа успешни, здрави и красиви деца си и висш пилотаж.
Може кариера всеки - глупости на търкалета.  И не мога да схвана каква е връзката между успешни и красиви. Има много успешни хора, които са грозни според обществените стандарти

# 998
  • Мнения: 30 802
Ами ще се обадя пак след 10 години. Съмнява ме да останем с един апартамент, ей го на, отесня, трябва нов.

Няма как да броя начален старт или наследства за свое постижение.

# 999
  • Мнения: X
Постиженията, когато ги има, обикновено са "наши". Но това е нещо, което ти никога няма да разбереш. Нито частта с постиженията, нито частта с "наши".

# 1 000
  • София
  • Мнения: 62 595
То става като с децата - когато децата са ок и правят само неща, на които околните се възхищават, то това е заслуга на децата. Ако децата направят нещо гадно, значи родителите им са виновни.

Обаче едно е да градиш на гола поляна, друго е да са ти дали ве-нулево. Както се казва в онази приказка за чорбата от пирони - със сиренце и масълце и баба знае.

# 1 001
  • Мнения: 5 142
Общо взето, понеже съм глезена жена от Първия свят, за мен най-дразнещото е това, че до един момент животът ми включва гонене на свои цели, а изведнъж се оказвам човек втора ръка, който трябва да изпълнява тривиалните, досадни и понякога мръсни задачи, за да може човекът първа ръка да си гони своите цели и да доволства. Което, разбираемо, сдухва доста, защото не ми е достатъчно той да доволства, искам и аз да видя нещо свое завършено, а не да са ми откраднали живота за сервиране, отсервиране и забърсване след някого.

Ще може ли за кратко обяснение на парадокса как abundance mentality включва в себе си горното искрено самоописание?

А иначе последните 80 мнения ми скриха шапката. Признавам си, че на наследствени апартаменти, ниви и къщи ако бях седнала да чакам, щях да съм адски далеч, от това, което съм. Нито пък планът ми за децата включва да си подигурявам с такива: важното за мен е да имат мой/наш дом, където да бъдат отгледани с някакви знания и най-вече ценности. Последното съм имала аз в изобилие, а реалната му пазарна цена сигурно е ве-нулево: панелка в северен софийски квартал. В която се надявам още 30 години да имам живи и здрави родитители и да "наследим" нещо с брат ми като сме на по 70.

# 1 002
  • Мнения: 30 802
Elenna, и ти ли не си включи копчето за ирония тази сутрин? Взела си изказване от друга тема, извън контекста. В горния абзац не говоря за себе си, говоря хипотетично и по съвсем друг въпрос. Това, че използвам "аз" е риторичен похват, не че буквално говоря за себе си. Умничка си ми, що не се сещаш?

Иначе аз съм си направила сметката кога мога да си позволя да съм домакиня. Не, не ми харесва, но не ми харесва и начинът, по който бачкането ме ограбваше, не по-малко дори.

Та така, това горното не е себеописание, колкото и да ти се иска.

И пак не мога да припиша на себе си постижения на други поколения. Мога да си припиша своите и отчасти тия на мъжа си, доколкото съм повлияла с нещо и съм пипнала където трябва, за да се затъркалят нещата напред.

Обаче за дядовци и прадядовци не мога да говоря вече. Нито смятам, че постигнатото от тях ми принадлежи като подарък. Може би, някой ден, като му стана аз стопанин, но в момента е каквото си изработим.

Между другото, интересно какво се е случило с дядовата кооперация в сегашния строителен бум - да не е бутната срещу обезщетение и заменена с нещо по-иноксово и стъкленко?

# 1 003
  • Мнения: 5 142
Темата си седи; дълго и нашироко ни обясни там, как това е просто временната цена на успеха. Който иска, ще иде да види и другите ти съждения по темата.

Аз си признавам, че това си беше моята ситуация в едни години, но с пълното съзнание, че е "временна присъда" и гоним определена цел. А в темите се защитавам точно заради това - защото временният дисбаланс се обявява за доживотна присъда.

Но, ще ме прощаваш, да допуснем, теоретично е. Аз не съм си пила дозата ирония, и рептилите ме хапят. И пак не ми става ясно, какви са качествата, които ти придават abundance mentality?

А за споделените ниски нива на енергия, скапване, разпадане по време на бременност, дете с ниско родилно тегло: най-искрено те съветвам да си обърнеш внимание на здравословната форма; ходи пак на спорт нещо, пий витамини. Нямаш вече новородени. Това, че седиш на дивана у вас, а не в офис, не те прави здрав човек в разгара на силите си. Като ти се върне живота, ще се удариш по главата какво си била.

# 1 004
  • София
  • Мнения: 62 595
ниски нива на енергия аз си го превеждам като "мързи ме" "защо трябва да ми е трудно, ако може да ми е лесно".

Общи условия

Активация на акаунт