После си спомня разказа на Хоуп, която й е казва, че Томас е мъртъв. И решава, че трябва да каже истината на Ридж.
Ридж седи сам и угрижен в къщата на Ерик. Влиза Шона.
Ридж й казва, че не е виждал Куин. Шона мисли, че Куин и Ерик още са на работа. Тя искала да се измъкне от къщата за гости, там понякога е много тихо. Можела и да си измисли, че й е свършило млякото. Но всъщност е дошла, за да го види. Предлага да си тръгне, но Ридж естествено счита, че тя трябва да остане.
Надявала се, че ще каже така, откровена е Шона. А и книгата, която четяла, не е интересна. Иска ли Ридж да поговорят за нещо?
Тъй като Ридж не знае дали иска, ще говори – угрижен е за семейството си и децата си. Може би е прекалил в старанието си да обедини всички: „Може би загубих сина си.“
Ридж: „Хоуп ми каза, че Томас е мъртъв.“ Шона: „Като „мъртъв за нея“?
Ридж така предполага, но това е странно нещо, което да кажеш на някого. Хоуп още не се е отказала от Дъглас. А Брук води атаката, като че ли мести фигури по шахматна дъска.
Сигурно е тежко за Ридж, досеща се Шона.
Ридж: „Да, затова не живея там сега. С Брук се опитваме да го преодолеем, но не стигаме до компромис." Той вече е там – стои по средата и я чака. Но тя няма да даде още един шанс на Томас. Томас се опитвал да защити щастието на сестра си. Ридж не се опитва да го извинява, бил ужасен. Но Томас се опитва да се подобри, да стане по-добър баща, прекарва време със сина си:
„Но нищо, което Томас прави, няма да е достатъчно за Брук и Хоуп. Няма да спрат, докато не вземат това малко момче от него.“ Затова била и вечерята. И Ридж бил прав – Томас подписал документите. Сега делят попечителство. Такъв е законът на Калифорния – не е нужно да са заедно за попечителство.
Шона: „И двамата са законно негови родители?“ Ридж си налива поредно питие: „Така изглежда. Хоуп отговаря за всичко. Независимо дали е религия, образование, какво ще бъде партито за рождения му ден, празниците.“
Шона пита какво мислят Лиам и Томас по въпроса.
Ридж казва, че Лиам не е ентусиазиран, а с Томас не се е чувал. Единствената информация, която има, идва от Брук и Хоуп, а тя не е добра. Когато Томас давал нещо, искал нещо в замяна. И иска още една възможност да бъде с Хоуп.
Шона предполага, че Томас наистина е влюбен в Хоуп.
Ридж: „Може би. Но всички знаем как тя се чувства по отношение на него. Не съм го виждал след подписването на документите. Не отговаря на моите обаждания и на Стефи.“ Шона разбира тревогата му, докосва го по рамото и съжалява, че той преживява всичко това.
Телефонът звъни, Брук е.
Брук иска да говорят за Томас, но не по телефона. Ще отиде при него скоро.
Шона знае, че Брук няма да е щастлива да я види, така че май е по-добре да си ходи. Ридж й казва, че Брук няма да дойде моментално, надява се, че Брук знае нещо за Томас. Шона е сигурна, че Томас е добре, може би се е нуждаел от пространство.
Ридж познава сина си. Понякога, когато направи нещо глупаво, напуска града. Може би още не съжалява, но ще изпита съжаление. А Хоуп иска пълно попечителство. Ридж няма да го позволи.
Шона го намира за сладък. Добре де, той е великолепен, секси, красив. Само можела да си представя колко сладък е в бански костюм.
Хоуп още прегръща Томас – той е жив, не може да повярва. Томас я успокоява: „Аз съм тук, добре съм. Жив съм.“
Хоуп пита дали Брук знае, че е дошъл. Не, тя слагала Дъглас да спи, уведомява Томас.
Хоуп не разбира – тя го бутнала и чула плясък, после нямало и след от него. Не може да повярва и пак го прегръща. Благодарна е, че е жив.
Томас пита дали наистина го мисли. Хоуп: „Да, разбира се.“ Хоуп иска да знае как е възможно (но не преди да си каже монолога, че не знаела за киселината и т.н.). Най-големият й страх бил, че го е убила.
Томас се извинява на Хоуп, че я е поставил в такава ситуация – да спорят, да я преследва из ФК, когато тя единствено искала да помогне на Дъглас. Той се опитва да я накара да разбере какво иска, но било грешно.
Най-накрая Томас ще разкаже: „Не помня всичко, след като паднах. Но си спомням, че бях сам в цистерната.“ Хоуп: „В киселината? Видях табелите. И Чарли ми каза. Как е възможно да си тук?“ Томас: „Не беше киселина. Киселината беше вече заменена с почистващ разтвор. Чух хората от екипа да говорят за това. Но все пак е силен разтвор. Все още съм възпален. Измих си очите, за да съм сигурен ... Ако беше киселина, нямаше да съм тук, нямаше да гледам най-красивата жена, която съм виждал през живота си.“
Хоуп още не разбира, Чарли казал, имало табели (пак започва да истерясва), върнала се, него го нямало, тя го търсела, викала името му, той е трябвало да знае, че ще го търси ... И схваща: ‚Ти си ме накарал да повярвам, че си мъртъв.“ Томас: „Съжалявам.“
Хоуп го пита имал ли идея, тя била ужасена, върнала се предната вечер, мислейки, че е убила бащата на Дъглас. (Отдръпва се от него, Томас я приближава.) Знае ли Томас колко зле е била, опитвала се да осмисли нещата. Как щяла да го обясни на Дъглас?
Томас се чувства ужасно и затова дошъл при нея.
Хоуп казва, че била развалина, могла да говори само с майка си. Томас: „Казала си на Брук?“
Хоуп потвърждава, че Брук мисли, че той е мъртъв. В главата на Томас колелцата се завъртат.
Хоуп си продължава – била в шок, искала да каже, но не могла. Би искала да не го е бутала. Той се опитал да я целуне, тя не искала. И реагирала. Мислела само за Дъглас, не искала да го нарани. Но той я оставил да си мисли, че е мъртъв. Как може да е толкова жесток?
Томас: „Нямах намерение да те наказвам, не исках да те плаша. Мразя, че ти го причиних. Но трябваше да докажа нещо. Дори добрите хора пазят тайни.“ Решил го в момента. Искал тя да разбере през какво е преминал, когато пазел тайната за Бет. Може би е щяла да го види в нова светлина. Но осъзнал колко е травмирана. Когато излязъл от цистерната и разбрал, че можело да е киселина, разбрал, че двамата получават възможност. Поставил я в невъзможна ситуация, знае какъв състрадателен и грижовен човек е тя. Никога не би наранила някого. Не е наивен и съжалява, че й го е причинил. Увлякъл се покрай попечителството – да даде майка на сина си и да й покаже колко много я обича. Прави всичко заради чувствата си към нея. Методите му са грешни, но се надява, че й показва колко много означава тя за него. И се надява, че и той означава нещо за нея. „Сега двамата сме родители на Дъглас. Ти си му майка. Това е най-големият дар, който мога да дам. Сега вече знаеш кой наистина съм аз.“