За бебета и деца от 0+ месеца: Бързи въпроси и отговори, съвети - 62

Непоносимост развих и аз към свекървата, но още през бременността, защото много искаше да се грижи за мен, като за дете почти. Усещала ме като дъщеря. Ми хубаво, ама аз не я усещам като майка. Стана ужасна досада и като се роди детето започна да става още по-зле.

До 9 месец се забавлявах с тях, обаче точно накрая спрях да им вдигам телефоните, беше ужас! А като се видехме, свекърва ми държеше всеки път да ми обясни какъв адски кошмар е раждането, ама аз и сама ще разбера, е го то не останало... (мъжът ми само дето не я беше попилял като разбра какви ми ги дрънка) Майка ми се държеше до едно време и после изпляска и тя, всичко започна да свежда до нея - как било при нея, така ще е и при мен, през цялото време обясняваше че ще кача 30 кг като нея, като не ги качих, обяви, че не знае как е станало това... сигурно бебето е малко, казвам и, че всъщност е голямо, не бъркали, иначе щях да съм била като нея. А знам ли, че ще ме режат с ножица отдолу, щото при нея така било. Ама тя е била секцио - е, ама първо я срязали отдолу да симулират естествено, че тогава не можело по избор, а тя действително си е издействала секцио. Абе да паднеш.

И... роди се бебето и нещата ескалираха. Свекърва ми в родилното обяви, че кърмата няма да ми слезе и няма да имам, че съм с малки гърди, майка ми контра - тя че ще слезе, ще слезе, ама няма да ми е хранителна, а и тя не е могла да кърми (особеност със зърната, каквато аз нямам) и се е цедила 3 месеца - ама дали и аз ще успея... Нарязах ги и то доста и с постоянство, леко се усетиха все пак, майка ми звънеше с една тревожност все едно сме на война в Ирак, свекърва ми обяви апартамента им за собственост на бебето, при все, че има още 2 внучета!?
И култово - кърмя аз, много ме болеше в началото, едва издържах, бяхме на къщата при нашите, бебето захапало що-годе поносимо като никога, влиза майка ми и с плонж го понамести "Не е захапало правилно!" и то като ме ухапа, не може да си представите как избяга от стаята. Пак да кажа - ние не сме сукали, идея си няма как става. Или мъжът ми сменя памперси - тя го избутала, че не се правело така (той идеално сменя памперси и не само), пуснал той, казал й а смени го - еее не знаела как, то те били с пелени едно време... и т.н.

И после защо не ги допуснахме и 1 час да ни помагат, прибрахме се сами след изписването и до ден днешен не сме ги викали за нищо. Виждаме се, разбира се. Иначе и двете не са лоши, напротив, но нещо им прищрака покрай бебето и мани, мани... Но влизат в релси вече, макар че, за да стане се наложи да си разменяме реплики.