В началото нямаше индикации за нищо друго, освен за безоблачно щастие вовеки веков. Няколко години по-късно дойде промяната. Пак казвам, в следствие на ревност, ограничения и собственическо чувство. Оттам прерасна в други неща, резултатът е тиха омраза от моя страна. Любовта - варира между 30-40 %. Беше 110...
- Публикувана: 24 апр. 2018, 22:13 ч.
- Последно мнение: 25 май 2018, 14:14 ч.
Мъжът ми много ме дразни
Ясно. 
Питам те отново в тази тема, защото, според мен, случаи като вашия са по-скоро рядкост. Малко вероятно е черти на характера, като проявата на ревност и склонността към собственическо чувство, да се проявят едва на по-късен етап от връзката, освен ако това не е бил целенасочен, внимателно обмислен ход от страна на партньора. Демек, да се прикрива, докато не е сигурен, че е впримчил достатъчно умело половинката (например, с деца, общо жилище, кредити и т.н.). Това наистина прави раздялата по-трудна.
Казвам го, защото – както аз, така и мъжа ми – сме по-скоро ревниви и интроверти по душа, но сме се разкрили един пред друг от ден първи на връзката ни.
Тази промяна у партньора ти, за която говориш, да не би да е настъпила в следствие на някакво конкретно събитие или поредица от събития?
Не знам, човек не променя нагласите си току-така.
Питам те отново в тази тема, защото, според мен, случаи като вашия са по-скоро рядкост. Малко вероятно е черти на характера, като проявата на ревност и склонността към собственическо чувство, да се проявят едва на по-късен етап от връзката, освен ако това не е бил целенасочен, внимателно обмислен ход от страна на партньора. Демек, да се прикрива, докато не е сигурен, че е впримчил достатъчно умело половинката (например, с деца, общо жилище, кредити и т.н.). Това наистина прави раздялата по-трудна.Казвам го, защото – както аз, така и мъжа ми – сме по-скоро ревниви и интроверти по душа, но сме се разкрили един пред друг от ден първи на връзката ни.
Тази промяна у партньора ти, за която говориш, да не би да е настъпила в следствие на някакво конкретно събитие или поредица от събития?
Не знам, човек не променя нагласите си току-така.
Да, настъпи в резултат на това, че влязох да уча редовно в университет и това, че вече не работехме заедно, тоест не бях денонощно с него. После започнах и работа на друго място и съвсем се провалиха нещата. Просто преди тези събития не е бил така застрашен. Иначе аз съм си ектроверт по душа и неревнива, а той - точно моя противоположност. По-скоро сме изключение, да.
Явно хората възприемаме караниците по доста различен начин.
При мен лично, дори и често да се припираме с любимия мъж, чувствата не отслабват.
При мен лично, дори и често да се припираме с любимия мъж, чувствата не отслабват.
Това е рядкост ...
Е, то и ние рядко стигаме до обиди, но ето, пример. Тази вечер пак се разминаваме като трамваи. Причината-ще излизам по- късно с колежки. Сърди се, че щял да стои сам. Имаше 3 часа докато изляза, но той предпочита да си лежи и да се сърди, докато аз вечерям, сега аз полегнах, той се премести да яде. И какъв е смисъла на това да се сърдиш на някой 3 часа, че щял да излиза за 2? Не е ли по-добре тези 3 часа да ги прекарате заедно? Според него не. Трябва да си провалим цялата вечер. Макар че нито аз, нито той не правим нищо по-различно от това да си цъкаме телефоните по цяла вечер. Та не виждам какъв му е проблема. Абе ужасен случай сме, втори такъв няма. Двама човека, които говорят единия на китайски, другия на хинди. Опитваме се да изясним нещата с разговори и всеки път и двамата знаем и си казваме, че това го обсъждаме за хиляден път. Но всичко се повтаря, като в колело на хамстер се чувствам.
Ох и аз я мразя тази глупава егоистична ревност. И мм се опитва да ми вкарва такива, но го режа от корена. Супер много ме дразни и не намирам логика в безмислена ревност от приятелки, шефове, колеги или случайни познати. 😕 Трябва да съм егати комплексара, за да си позволя да изпитвам такава ревност. За мен това дори е обидно да го изпитвам. Все едно нямам никакво себеуважение и смятам, че бих била заменена за първата срещната фуста! 😰
Според мен това е чувство, което може да се контролира. Разбира се, че в очите на ревнуващия, винаги "има повод" 😂 дори и "поводите" лишени от всякаква логика.
Аз лично ако тръгна да търся поводи, мога да си измисля безброй и да се удавя в тях. Например мм е по-млад, хубав. Работата му е свързана със срещането на много нови и млади хора(жени 😋); и още мога много да изброя. Не разбирам от къв зор обаче да си причинявам всичко това. Ако иска да прави нещо, няма как да го спра. Именно ограничаването, води до напрежение между двама души и евентуалното желание за " Абе така и така ме обвиняват несправедливо, поне да има за какво!" 😂
Аз лично ако тръгна да търся поводи, мога да си измисля безброй и да се удавя в тях. Например мм е по-млад, хубав. Работата му е свързана със срещането на много нови и млади хора(жени 😋); и още мога много да изброя. Не разбирам от къв зор обаче да си причинявам всичко това. Ако иска да прави нещо, няма как да го спра. Именно ограничаването, води до напрежение между двама души и евентуалното желание за " Абе така и така ме обвиняват несправедливо, поне да има за какво!" 😂
Ето, пак си права. И аз, ако искам да си измислям поводи, мога да му стъжня живота, обаче не съм такъв човек, а и усещам, че като го подкарам по неговия начин, АЗ се чувствам зле, не мога да играя играта на някой друг, в стил - с неговите камъни по неговата глава. Един вид, той ме ревнува, сега и аз него, да види хубаво ли е. Емоционално ме изчерпва това и се чувствам не себе си. Не искам да ме въвлича.
Давам си сметка, обаче, че от онова момиче, което той срещна някога, не е останало много. Липсва ми безгрижността и непринудеността в отношенията, това да си над нещата, да мислиш позитивно. Така ме изкриви през годините, че чак сега започвам да си давам сметка и да се оправям. Моделирал ме е, без да искам по много гаден начин. Представете си, аз съм много силен характер и човек, а какво остава за разни чувствителни девойки, които тепърва се сблъскват с нещо такова. Вечен психически тормоз.
Развоят на събитията от снощи: прибрах се, той сърдит още, правихме секс и това е. Утре старата песен на нов глас и така- до края на света! Има ли други такива луди- не знам....
Давам си сметка, обаче, че от онова момиче, което той срещна някога, не е останало много. Липсва ми безгрижността и непринудеността в отношенията, това да си над нещата, да мислиш позитивно. Така ме изкриви през годините, че чак сега започвам да си давам сметка и да се оправям. Моделирал ме е, без да искам по много гаден начин. Представете си, аз съм много силен характер и човек, а какво остава за разни чувствителни девойки, които тепърва се сблъскват с нещо такова. Вечен психически тормоз.
Развоят на събитията от снощи: прибрах се, той сърдит още, правихме секс и това е. Утре старата песен на нов глас и така- до края на света! Има ли други такива луди- не знам....
В началото нямаше индикации за нищо друго, освен за безоблачно щастие вовеки веков. Няколко години по-късно дойде промяната. Пак казвам, в следствие на ревност, ограничения и собственическо чувство. Оттам прерасна в други неща, резултатът е тиха омраза от моя страна. Любовта - варира между 30-40 %. Беше 110...
По-добре няма да стане. Свиквай!
Е нали е сърдит, какъв секс? Или няма общо, викаш 
Иначе, да, знам, че по-добре няма да стане. Такава гадина, привидно прикрита зад маската на добър, тих и скромен човек, че чак ми е трудно да го асимилирам.
Аз съм сигурна, че той би бил идеалния мъж за всяка жена, която е като него. Нещо от типа на Black Cat, със сходни ценности и тип характер. Но не и за мен.
Между другото и при нас нещата бяха “няма такава любов като тяхната”... първата година бяхме по цял ден заедно, говорехме за всякакви неща, гушкахме се и т.н., абе една дума напреко не сме си казали и после всеки като го завя по задачи и работа и вместо за по-кратко време като сме заедно да го прекарваме много по-настено от хубави емоции нещата тотално замряха. А сега вече хем е ясно, че и двете страни имаме желание да са ок нещата, хем не ни се получава. Разбирам Omnia Vincit Amor
Вечен психически тормоз.
Какво е психически тормоз?