ФЕВРУАРЧЕТО да ходи може, но и да се сърди, тръшка - тоже (тема 3)

При нас е по същия начин. Аз никога не съм го държала за ръцете, докато проходи и той изобщо не е свикнал. На вън е в количката основно. Пускам го, ако сме край нас.

Аз не излизам без превозно средтсво, дори като нямахме количка, взимах раницата. Иначе наистина няма стигане ако има крайна цел и трябва на ръце.

Честит празник на дечицата.

Най-много им пожелавам, ние възрастните повече да ги разбираме, повече да имаме желание да се учим от тях и да запазят възможно най-дълго тази любознателност и безметежност, която имат в момента.

Дано! Честит 1ви юни , ние отпразнувахме с гонене на балон по полянките на Борисовата!

Честит празник на всички дечица! Да растат здрави, безгрижни и щастливи!🎉🌈🎈

Честит празник и нека да са здрави!

Да питам някакви вълнуващи неща:
1. Някой с опити/успехи на гърне?
Аз днес го оставих без "гащи", показвах гърнето, показвах горе-долу какво се очаква да се случва там и резултатът е, че бърша локвички цял ден. За мен няма смисъл, ама понеже около нас има раздаващи акъли - ама пробвай, та пробвай, то ако не пробваш как да стане. Е, пробвам. Той седнал не седи, слагаш го и като на пружинка се изправя и тръгва.

2. Давахте ли кайсии и как ги приеха малчовците?
Питам, защото първоначално се чудех дали да махам кората (на мен не ми е много любима), дадох му с кора - не пожела да я опита. После му дадох без кора - повече успех, а тази сутрин му пасирах няколко като добавка към мюслито, но вече избягвам много да пасирам, той и без това предпочита да дъвче.

Каня се да сваля гърнето от тавана от поне седмица. Запасих се с памперс гащи и уж да го пробвам. Съмнявам се, че ще има някакъв успех. Вижда ми се малък още.
Кайсии не съм давала още.

Аз съм сигурна, че няма да има успех. Все се каня и аз да опитам, че отдавна не съм. Но се сещам за една съседка, която има бебе по-голямо 2-3 месеца. Още пролетта се похвали, че е махнала памперса. НО, носи гърнето навсякъде и я слага на всевъзможни места на него - пред входа на блока, пред ДК, в парка... Това за мен означава, че детето не се е научило да стиска и да казва, а тя просто го слага в едни и същи интервали на гърнето. Нещо като рефлекс. Това за мен не е успех.
Дадох кайсия с кората, както аз я ям. Намръщи се. Но само един път съм давала и ще опитам пак. Защото и с черешите беше така. Понеже бяхме на вилата,си ги късаше от дървото направо, а не да му подавам аз, на първата се намръщи, на втората пак и после вазе да тъпче устата. Явно като му е непознат вкуса реагира с подозрение и като реши, че му харесва, започва да яде.

Електра много се смях с това гърне признавам си. А като пишка или ака какво прави майката? В смисъл как го измива?
Ние сме яли кайсии,череши,джанки,черница дори,горски ягоди,диня,пъпеш, за се га няма проблеми.за банани и някои други няма да споменавам то е ясно.
За гърнето и аз се отказах,не разбира какво искам от него....
Иначе започна да ми казва мама....много ми е сладък. Също изпитва срам като го заговорят, крие си лицето с ръчичките. Думите като цяло са ни 5 6 започваме да се разбираме.
Дай ,мама, ето ,ало, бади  (бати) , ме (мляко), биби ( залагалката).

Не сме се задълбочавали толкова в разговор за гърнето и нямам представа как го мие, нито детето, нито гърнето. Може би с мокри кърпи,друго за навън не се сещам
Моето още не ми казва мама, бърбори си някакви негови неща. Дори тръгва да тича на накъде и като го викам нито се обръща да види идвам ли, нито спира Като му кажа цункай мама, той ме хапе... изобщо...

Оооо споко и Христян не се обръща, даже втрши неща напук. Например обожава да къса цветята ми, да обръща кофата за боклук, да яде фасове и съм убедена че е нарочно, защото чака го погледна и како му се скарам бяга като пощурял.

По-дългото запознаване с гърнето съм го планувала да стане този месец. Идея си нямам как ще протече. По-склонна съм да заложа, че опитът ще бъде неуспешен, но пък може и да ме изненада дребната.

Първия път, когато и дадох кайсия, я обелих и намачках, предлагайки я като десерт на обяд. Изяде я. Обаче не мога да кажа, че е някакъв фен на плодовете. Хапва съвсем миниатюрни количества. Примерно - череша и половина, малко повече от половин ягода или две хапки кайсия (всичко това не на едно ядене). Но ако същите плодове ги забъркам в кисело мляко или в мюсли сутрин изяжда повече. Плодовете ги режа на парченца и така и ги давам. Това, дето не искаше да яде друга храна освен пасирана, премина вече и съм много доволна.

Електра, Катерина също започна все по-често да ми бяга (т.е да се опитва). Примерно като трябва да яде или искам да и взема нещо от ръцете, което държи. Навън, както казах, ходи на където и видят очите и ако се отдалечила малко повече от мен и и извикам тя "хуква" по-бързо, но не към мен. Има някакъв афинитет към цветята и растенията като цяло. Всеки път късаме я цветенца от земята, я листя от дърветата, за да ги носи в ръка.

И друго - много е контактна, усмихва се на хората по улиците, ама със широко отворена уста, все едно ще и преглеждат гърлото или пък се плези.Което не е лошо, нали, но понякога в чудо се виждам, защото аз самата не съм толкова контактна, да не кажа че си падам малко темерут и цялото това социализиране покрай нея ми е неспецифично.

Това все едно аз съм го писала, както се казва, ама 1:1.
Той плямпа на хората разни неща, те му говорят, той се хили, аз... общо взето мълча и чакам еуфорията от контакта да премине и все го подканям "хайде да тръгваме".

Здравейте, момичета

Аз гърнето съм го планирала за морето, поне там и да се напикае, няма много да придирям Но синът почна на 2 и половина +, така че, ако стане добре дошло, ако не, не мисля да се напъвам. Тук е важно да се каже, че приучаването на гърне, освен дресировка е и до време на развитие на пикочния мехур и способността му да задържа урина, докато срещне тоалетна, което се случва след две. Всичко друго е игра на котка и мишка, която не мога да си причиня.

Днес при нас беше ад. Толкова писъци и врещене от ранна доба скоро не бяха се случвали. Тамън си викам, като вие се оплаквахте, колко сме добре и хоп, застигна ме.

За ходенето по далечни места, много ме удивлява, че като не я гоня (щото ме мързи), ходи, ходи, огледа се и като види, че ме няма и вземе та се върне. И също, разбира от не. С променлив успех, ама разбира. Явно ни предстои моментът на експеримента, "кво ще стане, ако не послушам не-то на мама".

Чакам си морето в събота с голямо нетърпение. Работа имам до небето, която все отлагам. Тази седмица ще е екшън