- Публикувана: 29 апр. 2018, 12:38 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2018, 23:46 ч.
Кога да се прави дете?
Провокиран от три случая на изключително скоростно (за мен) забременяване след запознанство,
Случаите:
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Случаите:
Скрит текст:
I случай - бременност на седмия месец без още да са заживели заедно; спят заедно, но всеки си има своя дом - той на 39, тя на 23
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
II случай - бременност на четвърти месец след първи сексуален контакт; без да живеят заедно - той 32, тя 28
III случай - бременност на петия месец от първи сексуален контакт - пак спят заедно, но всеки има свой дом - той 30, тя 32
В първия случай става дума за буквална измама от страна на мъжа чрез умишлено скъсан кондом - минава се през луди драми, спорове за аборт, намеса на роднини и накрая все пак раждане.
Във втория и третия случай става дума за готови и искащи мъже, а жените са неуверени и несигурни, но НЕвземащи здрави мерки и допускащи незащитени контакти.
И в трите случая се стигна до раждане. И в трите случая заживяха заедно
си зададох въпроса колко минимално време трябва да са заедно двама души, за да се насочат към създаването на дете. Има ли някакъв сигурен безопасен минимален период или всичко е на късмет и човек не трябва да мисли в срокове и периоди, а просто да действа?
Отговарям първи. За мен минимумът е две години от заживяването заедно. Създаването на поколение е толкова важна стъпка за двойката и за детето, че с това не трябва да се правят експерименти. Животът с някого, деленето на един покрив, хладилник, електромер, изглед и ежедневие е единственият реален начин да разбереш дали си подхождате и дали можете да бъдете семейство (и дори и това не е достатъчно сигурно, но все пак обира голяма част от неяснотите).
Смятам, че създаването на потомство на много ранен етап след запознанството е голям риск. Непремерен и некалкулиран. Егоистичен и най-вече неглижиращ правото на всяко дете да има здраво семейство, състоящо се от двама родители. А не войнстващо семейство, разкъсвано от спорове и караници, или пък разбито семейство, в което малко след раждането единият вдига белия флаг, осъзнал, че просто е бил влюбен и заслепен и е направил дете на човек, който всъщност въобще не е подходящ за него.
И пак уточнявам. И три, и 4 години заедно не дават 100% гаранция. 100% гаранция никога няма. Но със сигурност шансът за късо съединение намалява значително, ако се даде един добър интервал между създаването на връзката и създаването на детето.
Смятам, че създаването на потомство на много ранен етап след запознанството е голям риск. Непремерен и некалкулиран. Егоистичен и най-вече неглижиращ правото на всяко дете да има здраво семейство, състоящо се от двама родители. А не войнстващо семейство, разкъсвано от спорове и караници, или пък разбито семейство, в което малко след раждането единият вдига белия флаг, осъзнал, че просто е бил влюбен и заслепен и е направил дете на човек, който всъщност въобще не е подходящ за него.
И пак уточнявам. И три, и 4 години заедно не дават 100% гаранция. 100% гаранция никога няма. Но със сигурност шансът за късо съединение намалява значително, ако се даде един добър интервал между създаването на връзката и създаването на детето.
Според мен една година съвместен живот в отделно самостоятелно жилище е достатъчна, за да се отрезвиш от пеперудките в стомаха и да си дадеш сметка искаш ли да събираш чорапите на тоя човек до края на живота си, с другата ръка да дондуркаш недоспала ревящото бебе и да не се налага по 50 пъти да напомниш да се купи хляб. Даже смятам, че взимането на домашен любимец би дало бегла представа как и колко всеки би полагал грижи за бъдещото дете.
nofelet, според мен зависи от възрастта. Когато си на 20г ти е необходимо повече време да прецениш, както и да се доизградите и двамата като характери. Ако жената е след 30г и мъжа към 40г...няма толкова време да се мисли и преценява. Би трябвало хората на тази възраст от далеч да виждат проблемите и да взимат бързо решения. В случая също не си отбелязал каква е целта - семейство или възпроизводство. Напоследък все повече засичам хора от втората категория - критерия им е - да ми харесва, приличен доход и да не го/я чакам много. Тези хора "приемат" да живеят заедно, но не им пука реално дали ще е така и ако не се разбират да си събират партенките( с което аз не съм съгласна). На годините, на които съм, предполагам, че ще знам отговора м/у 6м и 1г. И пак, ако двама имат желание за семейство и са готови на взаимни отстъпки - всичко е възможно, но и обратното - 5г се влачели заедно(имам два случая по 10г) и накрая се оказва, че не били подходящи. Дете според мен се прави когато двамата са най- щастливи заедно, най-силна им е тръпката(да не се бърка с първоначалната еуфория).
Много е относително и индивидуално, толкова много фактори имат значение, че всякакви срокове са безпредметни. Може от първа среща да усетят, че са един за друг, може и след 20 год. да няма усещане за сигурност. Повечето неща в тоя живот опират до късмет. Има хора, които смело се пускат, други не обичат да рискуват. Но няма нищо сигурно на тоя свят, освен смъртта.
може 4 при по голям късмет
Щом се ражда живот, значи му е дошло времето и обстоятелствата са били най-удачните. Останалото е просто бош лаф. Моабет да става!
П.П. Живот с живот не се сравнява. Не се гледа на другия благото. Не се сравнява несравнимото, защото заалчнява човек така. Онова, което на един се получава, на друг никога няма да му се случи. Е, ще го върнете ли тоз живот/вашия собствен имам предвид/, като не ви се получават илюзиите?
П.П. Живот с живот не се сравнява. Не се гледа на другия благото. Не се сравнява несравнимото, защото заалчнява човек така. Онова, което на един се получава, на друг никога няма да му се случи. Е, ще го върнете ли тоз живот/вашия собствен имам предвид/, като не ви се получават илюзиите?
Задължително да живеят заедно известно време, за да се разбере със сигурност доколко може да понасяш отрещната страна, дали можете да правите компромиси и как се чувствате в съвместно съжителство.
И пак няма гаранция. При мен и живяхме, и искахме и 1 година опити. И като се получи човека реши да си играе на искам дете - не искам дете. Така докато не си хвана любовница и окончателно реши, че не иска.
Така че гаранция няма, че един слънчев ден може някой от двойката да реши, че не иска да се занимава с ревящи и обсебващи времето бебета.
И пак няма гаранция. При мен и живяхме, и искахме и 1 година опити. И като се получи човека реши да си играе на искам дете - не искам дете. Така докато не си хвана любовница и окончателно реши, че не иска.
Така че гаранция няма, че един слънчев ден може някой от двойката да реши, че не иска да се занимава с ревящи и обсебващи времето бебета.
Темата като цяло ще предизвика ненужни дискусии по темата колко точно да се чака. Млада заблудена майка или разбираш ли ин витро на 40+. Средни случаи явно няма или не са таргета на автора.
Според мен с точния човек и 2-3 месеца ти стигат да прецениш. Особено при жените на 30+, дали да си губиш времето или да търсиш друг.
Според мен с точния човек и 2-3 месеца ти стигат да прецениш. Особено при жените на 30+, дали да си губиш времето или да търсиш друг.
Отбелязах 2 години. Защо - за 2 години си опознавате горе-долу в пълнота кофти навиците, какво у другия може да ви изкара извън нерви, колко често го прави и дали честотата ще ви накара да искате да го замерите с ютия, чук или табуретка.
Но - личното ми мнение е, че дали въобще има смисъл да се направи пробата от 2 години си проличава първите 6 месеца. Ако на 6я месец установите, че абе май не се разбирате чак толкова добре - няма смисъл да се тормозите и да се доубедите следващите 2 години в същото.
Като минат 2 години, се сяда и се прави една равносметка какво и как, казват се очакванията в краткосрочен и дългосрочен план и ако съвпадат - може да се помисли за бебе. В никакъв случай не трябва да се живее с очакването, че нещо 'се подразбира' или че 'той/тя ще прояви разбиране', или някаква друга глупава вариация на избягване на директен разговор.
Като гледам темите във форума обаче, май доста хора са си затваряли очите далеч по-дълго и от 3 години.
Но - личното ми мнение е, че дали въобще има смисъл да се направи пробата от 2 години си проличава първите 6 месеца. Ако на 6я месец установите, че абе май не се разбирате чак толкова добре - няма смисъл да се тормозите и да се доубедите следващите 2 години в същото.
Като минат 2 години, се сяда и се прави една равносметка какво и как, казват се очакванията в краткосрочен и дългосрочен план и ако съвпадат - може да се помисли за бебе. В никакъв случай не трябва да се живее с очакването, че нещо 'се подразбира' или че 'той/тя ще прояви разбиране', или някаква друга глупава вариация на избягване на директен разговор.
Като гледам темите във форума обаче, май доста хора са си затваряли очите далеч по-дълго и от 3 години.
Баба ми казваше "трябва да изядете една торба сол заедно". Последната ми връзка беше 3 години цветя и рози, после изведнъж се появиха проблеми и се видя бившия що за стока е. Лошото е, че обикновено хората правят деца в този безоблачен период и после са мн шокирани, че не познават човека, на който са родили дете! Това е моето мнение, може и да не съм права...
Една жена може да опознае мъжа истински едва след като се разведе с него.