Публикувана: 4 май 2018, 10:42 ч.
Последно мнение: 12 септ. 2018, 11:29 ч.

В момента чета... 58

87 668
737
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да вмъкна изображение в мнение?
Какви са впечатленията ви от книгата „Устои на земята“ на Кен Фолет?
Могат ли да се четат отделно „Бьорнсстад“ и „Ние срещу всички“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], поставени в скоби. Можете да намалите размера на изображението, като използвате img height=250 или img height=300, след което адресът и накрая /img, съответно пак със скоби.
- Какви са впечатленията ви от книгата „Устои на земята“ на Кен Фолет?
  
  Членовете на форума споделят своите впечатления от различни книги, които четат в момента, включително „Устои на земята“ от Кенет Фолет. Някои се наслаждават на историческия му фон и добре развитите герои, докато други намират сюжета за твърде сложен.
- Могат ли да се четат отделно „Бьорнсстад“ и „Ние срещу всички“?
  
  Членът на форума посочва, че "Бьорнсстад" и "Ние срещу всички" не могат да се четат отделно, тъй като героите са същите, а сюжетът от първата книга продължава да заема централно място в разказа. Следователно е препоръчително първо да прочетете „Бьорнстад“.
- Какви са впечатленията от книгата „Създатели на съвпадения“?
- Какви са впечатленията ви от книгата „Мираж“ на Дъглас Кенеди?

# 240 14 юни 2018, 12:45 ч.

Мнения: 5 075

Звучи ми интересно, но дали си заслужава...
Има ли тук някой, който е чел това:

# 241 14 юни 2018, 15:29 ч.

Мнения: 35

Здравейте. И аз да споделя... В момента чета две книги, честно казано доста често се случва така и ми е приятно. Едната е "Другата" на Васил Панайотов, а другата е "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри. Относно "Другата" към момента съм с малко смесени чувства, но съм съвсем в началото. Начинът на писане определено е интересен и различен, и доста истински. Относно "Вино от глухарчета" наистина ми харесва много, в момента съм до средата и е истинско удоволствие за мен. Лека книга, която връща в безгрижното детство. Страхотни метафори, сравнения и описания... Simple Smile

Последна редакция: пт, 15 юни 2018, 08:26 от isim

# 242 14 юни 2018, 16:03 ч.

София, България
Мнения: 637

Здравейте, присъединявам се към вас в темата ви. Обожавам да чета, в момента приключвам семестър и пиша бакалавърска теза, та основно си чета книги - учебници и научна литература, но в малкото свободно време, което имам между лекции, работа, учене и писане на БТ си чета и развлекателни книги.
Реших да дам шанс на една до някъде хвалена, до някъде оплювана книга, а именно Силвия Дей "Открита пред теб". Никога не съм чела подобен тип книги. Става за убиване на времето, има интрига в нея, но и много провокативни излияния, които ми идват малко прекалено. Накрая съм, ще я прочета, но не знам дали бих дала шанс на останалите части от поредицата Simple Smile

# 243 15 юни 2018, 07:28 ч.

Мнения: 1 003

Цитат на: Sparks в вт, 12 юни 2018, 02:10

Смятам да започна тези дни Да чуеш ритъма на сърцето и дано ми хареса( тръгвам с по-високи очаквания към нея заради мнения, които съм чела ).

Не е шедьовър, но както писах по-рано, книгата се чете с душата. Нежен , спокоен стил , който разкрива вътрешната красота. Когато природата е ощетила физически, тя е облагородила душата. Приятно четене и сподели после впечатления. Явно книгата изисква еднаква " честота" с читателя. За някой може да изглежда банална. Book

# 244 15 юни 2018, 10:07 ч.

София
Мнения: 5 852

Наскоро прочетох "Животът ми като мъж" на Филип Рот и истински се екзалтирах. Много откачена книга, ама наистина много! Твърди 5 звезди от мен.

Сега си продължавам с "На юг от разума" на Изабела Шопова.

Успоредно започнах "The Rules of Magic" на Алис Хофман, авторка, която ми допадна с книгата си "Пазителките на гълъбиците" и тъй като не намерих друго от нея на български, което да е налично в книжарниците, си поръчах от амазон на английски тази нейна книга, която е с добър рейтинг. Имам нужда от по-стандартна книга след силната последователност от Вирджиния Улф и Филип Рот, за да не вземат да станат изискванията ми към литературата така високи, че да ми е трудно да си намирам книги, които да ми харесват. Wink

# 245 15 юни 2018, 13:34 ч.

София
Мнения: 1 260

Преди някакви месеци установих, че съм много назад с нобеловите лауреати и реших, че ще наваксвам, като след подробен рисърч даже си набелязах някои. Така че след успешния ми първи сблъсък със Сарамаго, за когото вече изсипах торба суперлативи, един ден при влизане в книжарница да търся друго (Аламут) в челото ме плесна Казуо Ишигуро (не мога да разбера дали е правилно със "з" или с "дз").

Така че стартирах с "Остатъкът от деня" - леко меланхолична и много великолепна. Малко са тези, които залагат на разискването на набора ценности и не слагат превес на уж по-възвишени и мощни сили като любовта в случая.

Скрит текст:

Дори и тя да не "печели" обикновено героите горко съжаляват за пропуснатите шансове, докато тук, поне аз, напълно разбирам позицията и развитието, отказът от романс.После с филма малко размислих, де

После гледах филма, който е един от малкото, които не дразни и не само, че според мен не спестява, но и ми добави тълкувания и разбиране, които не бях уловила. Честно казано изцяло благодарение на Антъни Хопкинс и Ема Томпсън, чиито игра и изражения "разказваха" далеч повече от това, което само камерата може да покаже.

И после вече съвсем целенасочено продължих "Никога не ме оставяй", доста по-различна история, макар че пак прозира това разбиране за предопределение и мисия, която героите приемат с тяхното си, неразбираемо за човек, достойнство. Може би именно защото са обработени от малки. Филмът, който естествено пуснах веднага след това, е пълно разочарование.

След Ишигуро ми се прииска нещо по-просто и земно и се сетих, че май скоро не съм чела трилъри, за сметка на това съм чела суперлативи за "Жената на прозореца" на Ей Джей Фин. Тази получи точно 1 звезда в ГР, каквото нещо не си спомням преди да съм давала. Абсолютна трагедия, тийн дневник би звучал по-интересно, историята ми беше предвидима и "познах" всичките й уж обрати, повечето ситуации са дежа вю от безброй нискобюджетни филми и главната разказвачка е банална в "зависимостите", гарнирани с абсолютно здрав разум, някак си. Както и да е, бързо се чете.

Сега съм в началото на Тайната история, Дона Тарт, всяка страница е разтапяне, направо ми е пределно ясно и какво вероятно ще кажа накрая Simple Smile

# 246 16 юни 2018, 13:48 ч.

Мнения: 140

В момента чета "Невероятните приключения на Кавалиър & Клей" - Майкъл Шейбон, още съм в началото, но засега има всички изгледи да ми хареса.

Скрит текст:

Ето как се срещат едноименните герои:
"Дългото сътрудничество На Кавалиър и Клей, както и истинската история за появата на бял свят на Ескаписта, започнаха през 1939-та година, в края на октомври, през нощта, когато майката на Сами връхлетя в спалнята му, тупна го с пръстена и здравите кокалчета на лявата си ръка по черепа и му нареди да се премести и да направи място в леглото за братовчед си от Прага."

Преди това прочетох "Завръщане" - Яа Джаси и я харесах. Ето какво мисля (няма спойлери в скрития текст, просто пестя място):

Скрит текст:

„Истинската сила е да знаеш, че всеки сам си е господар”.

Признавам си, за Гана знаех единствено, че се намира Африка. Но книгата ме заинтригува и събуди любопитството ми. Научих, че връзката с родовия корен е от огромно значение за този народ, там човек е „нищо без корен”. Точно тази връзка стои в основата на „Завръщане”. Неслучайно книгата започва с родословно дърво. Въпросното дърво се разклонява на две, а историите в книгата вървят успоредно. Съдби разпръснати във времето, всяка следствие на предходните.
Потомството на Ефия „детето на среднощния пожар”, остава в Гана. Потомство белязано от огъня и обвързано от дългът, а черния камък на Мааме се предава от поколение на поколение. Влиятелен род, до момента в който един от наследниците не заявява: „Искам да бъда свой собствен народ”. Но наистина ли е възможно човек да бъде господар сам на себе си. Възможно ли е да забрави от къде идва? Не, тук историята не е такава.
Потомството на Еси е следвано от проклятието на Малката гугутка и е отнесено от водата, а майчиния камък е загубен още в подземията на форт Кейп Коуст. Потомство от роби обречени да не познават корените си, да носят фамилии като Фрийман и Блак, да нямат право на избор и да се осланят на късмета си.
Две части от едно цяло, завинаги разделени. Истории, преливащи една в друга. Гласове от различно време и различно кътче на света, ето как звучат:

„Изяш или ще бъдеш изяден. Залови или ще бъдеш заловен. Ожени се за да си спасиш кожата.”

„Нито Малкият черпак, нито душите на предците могат да утешат прекършения дух. Дори Северната звезда напразно свети в небето.”

„ Всички сме слаби… Виж бебето например. Ражда се от майка си, научава се да яде от нея, да ходи, да говори, да ловува, да тича. Не измисля нищо ново. Възприема старото. Всеки идва на тоя свят по същия начин, Джеймс. Слаб и безпомощен, и отчаяно копнее да се научи да бъде човек… Но ако не харесваме човека, когото сме се приучили да бъдем, трябва ли да седим пред чинията с фуфу и да не правим нищо? Мисля си, Джеймс, че може би е възможно човек да си прокара свой собствен път.”

„ Богът на белия човек е баш кат’ белия човек… Мисли си, че е единствен Бог точно както белия човек си мисли, че само той е човек. Ама единствената причина той да е Бог наместо Няме или Чукву, или някой друг, е, че му позволяваме. Не се противим. Дори не задаваме въпроси. Белите ни казаха, че той е Бог и ние се съгласихме, но кога се случвало белият да каже, че нещо е хубаво и то наистина да се окаже хубаво? Разправят, че правиш магии, и какво? Какво от това? Кой им е казал кое са магии?”
Хубава книга.

# 247 16 юни 2018, 21:21 ч.

Мнения: 1 999

Днес си купих "Сутрешно кафе в Рим" на Диего Галдино. Към момента ми се струва интересна. Simple Smile

# 248 17 юни 2018, 00:14 ч.

Мнения: 55

Започнах Орлов мост на Владимир Зарев. Още съм в началото,засега я намирам за увлекателна, чете се лесно... 😊

# 249 17 юни 2018, 08:44 ч.

Мнения: 1 003

Започнах тази, но ми върви бавно. Хубави неща са написани за нея, но не ме увлича.

# 250 17 юни 2018, 16:11 ч.

Мнения: 1 232

Прочетох книгата на Анна Бикова "Самостоятелното дете или как да стана мързелива майка ".
Имам чувстото, че никога няма да се научим на самостоятелност. Книгата показва , че първо трябва да оставя тревогите. Никой няма нужда от изморена, изтощена майка, а аз съм на края на силите си от притеснение, че без мен и потоп. Нито и пика за училище, нито за нищо. Или тези месли са само в моята глава. Не знам дали е редно да обсъждам тук такива книги, но все пак е бг-мамма сайта.

На доста места питат, коя е книгата, която ви промени. Много се надява тази книга да ме промени. Майчинските тревоги понякога могат да граничат с майчинския егоизъм . Задължението да освободиш детето си от своята опека е задължение на майката и идва от нейната сила. Да видим,ще се справя ли?!?

Инак Пол Остър върви бавно.

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 16:33 от ябълка

# 251 17 юни 2018, 16:58 ч.

София
Мнения: 12 041

ябълка, аз също бях започнала книгата на Бикова, но нещо не ми допадна. Повечето сентенции ми звучаха кухо-декларативно и далече от моя мироглед. Начинът, по който тя представя нещата , са по скоро манталитет и начин на мислене, характерен за доста руски (подчертавам руски) майки. Или мислиш и действаш така, или не. На това човек не може да се научи от една книга, ако не си е такъв. Мое мнение Wink

Но ти желая успех Simple Smile

Започнах "Малък живот" Simple Smile

# 252 17 юни 2018, 21:17 ч.

Мнения: 1 232

Че не е от най=задълбочените книги , не е обаче ме случи на момент.
Заедно с това бях започнала "Как даучим децата да учат, за да успяват" Сид Джейкъбсън. Сега ще си я довърша. Бях я оставила.
Книгата на Бикова по-скоро ме освободи от някой вини, които си бях насложила. А че няма да следвам всичко , то си е ясно.

Последна редакция: нд, 17 юни 2018, 21:28 от ябълка

# 253 18 юни 2018, 10:31 ч.

Мнения: 52

Тъкмо приключих с Чарлс Стрийт 44 на Даниел Стийл. Много лека книга, супер лесно се чете. По-скоро е разтоварваща, отколкото да има някакви супер дълбоки разсъждения или заинтригуващи причинно-следствени връзки. Понякога човек трябва и такива книги да чете Simple Smile

# 254 18 юни 2018, 11:53 ч.

София, България
Мнения: 637

Започнах да чета "Интригантката" на Сесили фон Зигесар . Сериалът "Клюкарката" е направен по тези книги. Още съм в началото, но ми се струва интересно, леко четиво, което да ме разнообразява след скучните научни книги, които чета през останалото време Simple Smile

Препоръчани теми

VIP/ Big Brother: 🕵🏻Most Wanted🕵🏻 2018 – Тема 12 /26.11. - 03.12.2018/

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #10: от вторник до четвъртък, 20:00

СЕДМОКЛАСНИК ставам и успех си пожелавам

749
Набори

ДЕСЕТИ клас 2022/2023

735
Набори

Причина:

Причина: