В момента чета... 58

Лиляна, зависи с какъв четец си. На моя виждам страници (при отворена книга) и проценти (при разглеждане на библиотеката), но в първия случай има голямо разминаване с хартиените - понякога са повече, понякога са по-малко от тях. "Графиня дьо Монсоро" да не е на Морис Льоблан от поредицата за Арсен Люпен? Познато ми е това заглавие, имам го на четеца, може и да му обърна внимание някой ден.
Аз съм на самоубийствена вълна с Джефри Юдженидис. След първите 50 страници мога да заявя, че книгата е приятна, колкото и мазохистично да звучи

Приключих с Кутия за птици на Джош Малерман. Много добра книга. Не бях чела такъв тип книги до сега.
Започвам Къща на езероното дъно от същия автор.

Здравейте ,
аз все още не мога да довърша Най-сексапилният мъж - Дж. Джеймс , въпреки че книжката е изключително лека и малка като обем ..просто нямам никакво време , но утре вече искам да я приключа ,че съм си подготвила и една книга на К. Хувър.
Видях ,че сте коментирали Ключът на Сара - много добра книга ,въпреки че очаквах малко повече от финала.
Пустинно цвете е книга ,която ме потресе ,тъй като не подозирах ,че такива брутални неща се случват и в наше време .....

Аз приключих “Искрено ваш Шурик” на Улицка. Великолепна книга, езикът и стилът на Улицка са чудесни, а образите неподражаеми.
Сега мисля да продължа с “Уейуърд” (книга втора от поредицата “Пайнс”) на Блейк Крауч.

Аз я прочетох преди два дни.  Много лека и приятна, лятна книжка. Приготвила съм също и на Колийн Хувър новата,  плюси още 3 нови, но първо имам да дочета "Съпругата помежду ни"  до половината съм.  За сега е интересна. Има интрига

Дочетох Приятелски огън. За мен книгата е 3*. Идеята е добра, автора не пише никак зле, но нещо не ми достигаше, най-вероятно действие.
Днес довърших книга, която не съм виждала да се обсъжда - Пансионът на Пьотр Пажински. Купих я, защото видях че иде реч за евреите и мислех, че е за Втората световна, но уви не беше. Описанията са хубави, темпото е бавно, спомените на героите са интересни, но ми вървеше бавно и не е моята книга. Давам й 2*.
Снабдила съм се с много книги и въобще не знам коя ще почвам 😁

Момичета, Мураками дали вече е по книжарниците?

Балкай, Графиня дьо Монсоро е от поредицата Маргьорит дьо Валоа от Александър Дюма, първата е Кралица Марго. Много интересни книги са.
А иначе и моят четец показва и страници, но не от книгата, а негови страници, но когато чета се виждат само процентите.

Да! Поръчах я вчера от озон.

Моят можеш да го персонализираш какво да ти показва. Е, не съвпадат страниците с тези от физическата книга, те и две издания на една и съща книга могат да не съвпадат ..

От Шепот на стари дантели продължавам да си чета по малко, на глътки.
Междувременно прочетох Рецепти за съвършен брак и смятам, че на тази книга й подхожда малко по-сериозна корица, а не толкова навеждаща на мисълта за "вкусно" четиво, изпълнено с ястия, кухни, готвене и аромати. Е, има няколко рецепти, но те са малко и съвсем не се набляга на тях.
Това е историята на Треса - една жена, успешен кулинарен писател, която се омъжва прибързано по-скоро за да не остане стара мома, отколкото от любов. И тъкмо тогава започват размишленията и съмненията й за нейния брак и брака като цяло.
Майка й предава дневника на баба й - жена, към която Треса се чувства силно привързана и чийто брак (с дядото) тя е смятала за съвършен, основан на дълбока обич и сякаш перфектен. От дневниците обаче, между рецептите, тя с изненада научава, че нещата съвсем не са били такива, каквито са й изглеждали отстрани.

Книгата Не е толкова наивна, розова и сладникава, каквато е корицата и се радвам, че попаднах на нея, защото често ми се четат обикновени житейски истории, които да са леки и приятни, но не лековати, захаросани и клиширани. Пък трудно намирам такива. Тази беше добро попадение:) Леко и неангажиращо, с приятен стил авторката вкарва идеи, размисли и въпроси за брака и връзката между двама души, които сигурно повечето омъжени са си задавали.

Сега чета Момичето от Бруклин на Гийом Мюсо и ако продължава така, се очертава тази среща с Мюсо да е първата, в която толкова добре ще се разберем.

Преди това от него съм чела "Защото те обичам", "Сентръл парк", "Ще бъдеш ли тук" и"Повикът на ангела" и, въпреки че се връщах към книгите му, във всяка нещо не ми стигаше и подсъзнателно ме дразнеше. Не съм давала повече от 3*.
Засега тук не  е така, малко по-зрял ми се вижда авторът и четенето ми върви чудесно.

Ооооо, това за новата книга на Мюсо изглежда много добре. Аз съм забелязала, че все 4 звезди съм давала на неговите книги, макар и впечатленията ми за тях да се различават по някакъв начин. От опита ми с него досега психологическите му трилъри са ми харесвали най-много, така че мисля на тях да наблегна. Пък коментара ти за зрелостта му още повече ме мотивира да му дам колкото се може по-скоро шанс, имам една негова книга на хартия от по-късния му период, а в немските книжарници се подвизава друга негова, която не е излизала досега на български език и за която подозирам, че една от най-новите му, та обмислям да си я взема в понеделник, а "Момичето от Бруклин" като пристигна в София след месец и нещо.

Балкай, дано не те подведа Аз съм още съвсем в началото, а това за зрелостта му е мое усещане, но се надявам да е подобно и за теб.
Как се казва другата книга, поне как е заглавието на немски, знаеш ли? Интересно ми е

"Das Atelier in Paris", хартиеното издание е от 464 страници. Не знам дали ще го преведат на български и кога ще стане това, но гледах малко от оценките в Амазон, повечето са доста добри. Като си я купя и я започна, ще дам мнение.

Защо ти е чуждо мнение? Искаш да знаеш края предварително ли? Ако на мен дадена книга ми харесва и нямам търпение да я дочета, изобщо не би ме интересувало чуждото мнение Книгата е великолепна, да!



И аз с толкова съм я оценила, ама май не само заради финала, а заради цялостното усещане, което ми носеше, докато я четях. Странно повествование, странни герои, някои сцени направо стояха като придатъци.

Аз прочетох Жените, които го познаваха. Абсолютен фен съм на скандинавските трилъри! Всяка прочетена книга само ми натъртва за закъснението, с което съм ги открила!

Прочетох и Градината на пеперудите и още не мога да се отърся от усещането за криле на гърба си...

Сега започнах Ще се видим в Париж, искам да сменя рязко жанра, но нещо не успявам да се потопя в действието.