Да, за наречията може би имаш право... В момента превеждам едно криминале с оформена по този начин пряка реч (на много места, макар и не навсякъде).
- Публикувана: 4 май 2018, 10:42 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2018, 11:29 ч.
В момента чета... 58
Приключих Warlight на Майкъл Ондатджи. Тиха, бавна, вгледана в себе си книга за живота в Англия непосредствено след Втората световна война. Писането на Ондатджи е безупречно, фино, силно атмосферно. Изреченията са плавни и увличат читателя неусетно след себе си.
Това, което не ми достигна обаче, е дълбочина на героите. Те бяха прекалено много за малкия обем страници на книгата и моето любопитство спрямо тях така и не беше задоволено. Почти всички, освен главния герой Натаниел, през чийто поглед се води разказа, се мяркаха основно като сенки в далечината на приглушената следвоенна светлина. Сякаш Ондатджи е решил просто да ни ги щрихира и да ни остави на собственото ни въображение. Самата история също имаше доста бели петна, оставени нарочно, но за мен леко дразнещи.
Все пак Warlight ми достави удоволствие при четенето, не не ме отегчи, а напротив - остави ме с желание за още от следвоенния свят на Натаниел и неговите загадъчни родители. Стискам ѝ палци да вземе тазгодишния Букър.
Сега съм на "Морска книга" от Морген Стрьокснес - нехудожествен разказ, посветен на северните морски ширини и морския живот като цяло. Съвсем в началото съм, но книгата ми е интересна и ме забавлява. Малко е тип Уикипедия, но с тънко чувство за хумор. Страшно много ми харесват и сините ръбове на страниците
Това, което не ми достигна обаче, е дълбочина на героите. Те бяха прекалено много за малкия обем страници на книгата и моето любопитство спрямо тях така и не беше задоволено. Почти всички, освен главния герой Натаниел, през чийто поглед се води разказа, се мяркаха основно като сенки в далечината на приглушената следвоенна светлина. Сякаш Ондатджи е решил просто да ни ги щрихира и да ни остави на собственото ни въображение. Самата история също имаше доста бели петна, оставени нарочно, но за мен леко дразнещи.
Все пак Warlight ми достави удоволствие при четенето, не не ме отегчи, а напротив - остави ме с желание за още от следвоенния свят на Натаниел и неговите загадъчни родители. Стискам ѝ палци да вземе тазгодишния Букър.
Сега съм на "Морска книга" от Морген Стрьокснес - нехудожествен разказ, посветен на северните морски ширини и морския живот като цяло. Съвсем в началото съм, но книгата ми е интересна и ме забавлява. Малко е тип Уикипедия, но с тънко чувство за хумор. Страшно много ми харесват и сините ръбове на страниците
Започнах Отвъд зимата, но ми върви бавно и нещо не ми е най най. Някой чел ли я е, да сподели впечатления?
започвам тази малка книжка 
В момента чета "Изключителните" на Малкълм Гладуел. Нямам забележки, много интересна книга анализираща изключителни хора от човешката история. Пълна е с факти и задълбочени анализи. Напълно в стила на автора. Купих си е другите му книги.
Междувременно миналия уикенд в рамките на 24 часа изчетох "Инсомния" на Венетката. Предвид това, което очаквах, книгата направо ме изненада. Няма стил и хубав изказ, но историята е добра.
"Съпругата между нас" не ме очарова накрая. Силен старт и слаб край.
Междувременно миналия уикенд в рамките на 24 часа изчетох "Инсомния" на Венетката. Предвид това, което очаквах, книгата направо ме изненада. Няма стил и хубав изказ, но историята е добра.
"Съпругата между нас" не ме очарова накрая. Силен старт и слаб край.
На работа съм тези дни и зарязах каквото четях на хартия, защото там мога само електронно 
Та така набързо погълнах последната на Харлан Коубън Не се отказвай.
Много ми хареса. Аз си му оставам почитателка, въпреки че каквото беше написал в последните години, не бе на нивото на първите му романи и все чаках момента, когато ще издаде нещо пак толкова добро. С този роман, по мое мнение, е направил точно това - сякаш си четях Коубън от преди. Дадох 5 звезди, просто защото ми държа интереса до край.
Сега електронно подхванах Преди да заспя. Преди около 4 години гледах филма (преди да зная, че е по книга) и изчаквах да го забравя поне от части.
Книгата увлича, четивна е и стилът ми допада, така че днес направо си поръчах и следващия роман на Стивън Уотсън - Втори живот. С малко нисък рейтинг в GR, но ще видим, като дойде при мен
Та така набързо погълнах последната на Харлан Коубън Не се отказвай. Много ми хареса. Аз си му оставам почитателка, въпреки че каквото беше написал в последните години, не бе на нивото на първите му романи и все чаках момента, когато ще издаде нещо пак толкова добро. С този роман, по мое мнение, е направил точно това - сякаш си четях Коубън от преди. Дадох 5 звезди, просто защото ми държа интереса до край.
Сега електронно подхванах Преди да заспя. Преди около 4 години гледах филма (преди да зная, че е по книга) и изчаквах да го забравя поне от части.
Книгата увлича, четивна е и стилът ми допада, така че днес направо си поръчах и следващия роман на Стивън Уотсън - Втори живот. С малко нисък рейтинг в GR, но ще видим, като дойде при мен
Приключих с " Maлък наръчник по Хюга". Беше ми интересно да науча повече за датчаните и за начина по който възприемат света около тях. Приятно и леко четиво е, но на моменти имах чувството, че някои неща се повтарят по няколко пъти.
Продължавам с " Богове на измамата" на Дейвид Игнейшъс.
Продължавам с " Богове на измамата" на Дейвид Игнейшъс.
Здравейте ,
аз най-сетне завърших Мрак на Дж. Флин и в крайна сметка останах разочарована. Това разбира се е мое мнение , не казвам ,че книгата е лоша ,просто за мен не беше това , което очаквах. Никой от героите не спечели симпатиите ми ,даже напротив ...през повечето време ме дразнеха и не разбирах поведението им .
Сега започвам Ние срещу всички на любимия ми Бакман и съм убедена ,че ще ми хареса както и всички останали книги на автора
аз най-сетне завърших Мрак на Дж. Флин и в крайна сметка останах разочарована. Това разбира се е мое мнение , не казвам ,че книгата е лоша ,просто за мен не беше това , което очаквах. Никой от героите не спечели симпатиите ми ,даже напротив ...през повечето време ме дразнеха и не разбирах поведението им .
Скрит текст:
Очаквах поне финалът да ме изненада и да малко да завиши мнението ми за книгата , но уви ....краят на книгата също ме разочарова.Просто явно Дж. Флин не е моята авторка . Така и не проумях как Либи живее в продължение на 24 години без да прави почти нищо и без нито веднъж да посети брат си или да се опита да разплете историята , да потърси истината за случилото се .Поведението на Бен , Диодра и Пати на моменти беше ...изключително нелогично
Сега започвам Ние срещу всички на любимия ми Бакман и съм убедена ,че ще ми хареса както и всички останали книги на автора
