В момента чета... 58

  • 87 604
  • 737
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 13 163
utro77, ако искаш дай мейл да ти пратя "Проклятието на краля" и "Укротяването на кралицата".

# 106
  • Мнения: 9 934
utro77, ако искаш дай мейл да ти пратя "Проклятието на краля" и "Укротяването на кралицата".


Давам! Благодаря!!!

# 107
  • Мнения: 3 550
Книгите на Хокан Несер свързани ли са помежду си? Трябва ли да се четат в хронологичен ред?

# 108
  • Мнения: 1 243
Хващам ви чак на 8-ма страница. Simple Smile

На мен "И дъхът стана въздух" относително ми хареса, първата част - повече от втората. В първата част определено ме спечли искреният разказ за отдадеността, мотивацията и изобщо преживяването на лекарската професия. Преживяването на болестта не ми беше толкова убедително и по-скоро ми се стори, че едни и същи мисли се въртят в кръг. (Мислех си докато четох, че може би пък понеже четем повече художествена литература сме свикнали на повече драма и динамика отколкото има в истинския живот, не знам. Grinning )

В момента съм изоставила до средата "Тъгата на ангелите" (втората книга на Йон Калман Стефансон от трилогията "Между ада и рая"), но не защото не ми допада - определено е много по-интересна и хубава от първата част, която лееекинко ме поизмъчи! - а защото ми е твърде зимна... Сигурно няма да отлагам дочитането чак до снежния сезон все, но и засега не е подходящо.

Междувременно започнах "Елементарните частици" или с други думи - петата книга на Мишел Уелбек, която чета. Толкова ми е приятно да го чета този човек, че ми е кофти мисълта, че ми остава още само един негов роман непрочетен. Simple Smile В началото историята и писането много напомнят любимата ми "Самотата на простите числа", после нещата придобиват по-обичайния Уелбеков едновременно меланхоличен и хейтърски характер.

# 109
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Аз приключих "Геният" на А. Скот Бърг и съм във възторг. Мислех си, че ще я влача доста време, защото е над 500 страници, а и е нехудожествена литература, но тя се оказа просто прекрасна и я глътнах за около седмица Simple Smile

Разказва за живота на един от най-известните с нюха и работоспособността си американски редактори - Максуел Пъркинс, открил такива имена като Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей, Том Улф и други. Препоръчвам я на всеки, който е изкушен от издателския живот или обича да чете за възхода и залеза на популярни автори. 5 звезди от мен.

Сега чета на английски Borne на Джеф Вандермиър (авторът на "Анихилация", по която наскоро излезе добра екранизация с Натали Портман). Съвсем в началото съм, но стила на писане много ми допада, антиутопия е, смятам, че ще ми хареса.

# 110
  • Мнения: 52
Здравейте! Извинете, ако въпросът ми не е за тук. Бихте ли препоръчали книги за справяне с егоцентрици, нарцисти? Благодаря!

# 111
  • Мнения: 356
Току що приключих с прочита на Светлината , която изгубихме на Дж. Сантополо и не мога да опиша колко много ми хареса книгата.Самата история е прекрасна и дори би разчуствала по -емоционалните личности (аз много рядко плача на книги), но може би най-ми хареса ,че разказът е от името на главната героиня под формата на изповед отправена към голямата ѝ любов. Виждаме Луси в ролята на лудо влюбено момиче, на страдаща жена , на влюбваща се жена и майка. (Искам и да се извиня ,че в предишен пост бях писала ,че главните герои са се запознали на 11 септември 2011г , но съм имала предвид 2001 година ,неволна грешка )
Сега остава да измисля коя нова книга да започна Simple Smile

# 112
  • USA, Steak State
  • Мнения: 2 480
Приключих с The Handmade's tale. Много отворен край. Хареса ми тематиката и идеята но сякаш не е реализирана 100%. Нещо ми липсваше през цялото време.

Започнах втората книга от трилогията  

# 113
  • Мнения: 914
Не можах да се преборя с "Малкият приятел" , оставям я за по-нататък.
Започнах "Оставих те да си отидеш" на Клеър Макинтош. Засега ми харесва, но нямам много време за четене, да не кажа съвсем.

# 114
  • Мнения: 9 057
И аз приключих тази нощ, в 1часа, с "Разказът на прислужницата". На мен ми допадна страшно много - сюжет, стил, начинът по който беше поднесена историята, люшканията между минало и настояще. Нямам проблем с края, съвсем  реален и на място си беше според мен. Оставям настрана тежката тематика, но това е една от най-хубавите книги, които съм чела напоследък. Просто всеки ред галеше сетивата ми.
Маргарет Атууд има ли други книги преведени на български?

# 115
# 116
  • Мнения: 6 441
Миналата година в плажната библиотека на Албена попаднахме на "Ясновидката" - старо издание, което явно вече не се продава.

Аз наближавам края на "С дъх на прясна лимонада" и съм много приятно изненадана, честно казано, и дори си мисля, че тази книга на Мамен Санчес й е по-силна от другите, които съм чела ("Забранява се неверието в съдбата" и "Щастието е чаша чай с теб"). Определено е по-различна, не е толкова лека и забавна, макар че чувството за хумор си е вплетено в стила, но е много по-дискретно тук и присъства на подходящите моменти. Но като цяло историята е по-сериозна, а и аз виждам повече дълбочина в тази книга, повече зрялост някак. И вече писах, че ми напомня на класическите представители на магическия реализъм, макар че не е чак на тяхната висота.

# 117
  • Мнения: 356
Не можах да се преборя с "Малкият приятел" , оставям я за по-нататък.
Започнах "Оставих те да си отидеш" на Клеър Макинтош. Засега ми харесва, но нямам много време за четене, да не кажа съвсем.
Помня че Оставих те да си отидеш страшно много ми беше харесала , има достатъчно напрежение и неочаквани обрати , надявам се да и хареса Simple Smile
Сега ме подсетихте за Мамен Санчес , че всъщност много  я харесвам като автор и мога да потърся нещо нейно Simple Smile

# 118
  • Мнения: 6 441
Аз погледнах преди малко и видях, че "С дъх на прясна лимонада" всъщност е изляза преди другите две, т.е. едва ли може да бъде описана като по-зряла, но за мен е точно така.

# 119
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 240
Приключих Барселона гореща като шоколад. Пълна боза, изгубено време, скучна и досадна книга.
Ама пък един цитат ще ви ковна тук, че е точно като за нас-
Цитат
Мъдрите и красиви думи, събрани в книгите, ни правят по- добри хора. Това е разликата между човек, който е чел, и човек, който не е докосвал книга през живота си. Първият може да се похвали, че е живял в много различни души, докато вторият нещастник никога не е напускал себе си

Сега съм на Крадецът на книги. Бях на път да я захвърля още след първите десетина страници, но това никога не го правя. Вече съм на 18% прочетени, не знам на какво да се надявам.

Общи условия

Активация на акаунт