Аз пък съм забелязала, че има хора, които ядат огромни количества, постоянно и не дебелеят. Не е само дозата разковничето. Казвала съм за колежка, която приема толкова калории от - желирани бонбони, ядки, семки, солети и т.н, колкото аз за цял ден не докарвам от уж правилната 'храна'. А отделно си обядва и вечеря.
- Публикувана: 5 май 2018, 09:04 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2018, 09:36 ч.
Дневникът - тема 92 - Да отслабнем всички заедно!
demirche , напълно съм съгласна с теб. 
Психолозите даже определят именно тази обсесия към всеки грам и следене на макро/ микронутриенти като основен признак на хранително разстройство.
Честно казано, не зная в темата да има човек, който да е толкова вманиачен от цифрите на кухненската везна и тези в калкулаторите на храна след това.
Ох, Краси. Разбира се- всеки говори за себе си и от неговата си камбанария. Но това, че ти не приемаш нещо, не значи че трябва да се тръгва с "гърмене" и "застрелвания" по подразбиране и то само, защото "това не е моето". 
Сега, не всеки харесва да се храни "като баба ти " с мазно кафе сутрин, но не съм чела крайни изказвания от някой, че "ако опре до там, ще се гръмне". 
Психолозите даже определят именно тази обсесия към всеки грам и следене на макро/ микронутриенти като основен признак на хранително разстройство.Честно казано, не зная в темата да има човек, който да е толкова вманиачен от цифрите на кухненската везна и тези в калкулаторите на храна след това.
Ох, Краси. Разбира се- всеки говори за себе си и от неговата си камбанария.
Но това, че ти не приемаш нещо, не значи че трябва да се тръгва с "гърмене" и "застрелвания" по подразбиране и то само, защото "това не е моето". Сега, не всеки харесва да се храни "като баба ти " с мазно кафе сутрин, но не съм чела крайни изказвания от някой, че "ако опре до там, ще се гръмне". Аз пък съм забелязала, че има хора, които ядат огромни количества, постоянно и не дебелеят. Не е само дозата разковничето. Казвала съм за колежка, която приема толкова калории от - желирани бонбони, ядки, семки, солети и т.н, колкото аз за цял ден не докарвам от уж правилната 'храна'. А отделно си обядва и вечеря.
Ами и аз бях от тези "кучки" едно време. Ядях много, наистина огромни количества и бонбони, и чипс, и джънк, от готвеното си сипвах по 3 пъти на хранене, и пак бях супер клечава. Някъде до към 27- годишна възраст, после нещата започнаха да се променят. Но е факт и че към мента познавам няколко дами 45+, които спокойно се хапват абсолютно всичко, без ограничения, не спортували нито ден в живота си и в същото време изглеждат просто зашеметяващо дори по бански- без целулит, без нито една стрия, стегнато тяло с прекрасен релеф и издължени мускули- човек ще каже, че си броят дори магданоза в салатата.
Ох, и аз се чудя от известно време бабата как си е пила кафето. Ама нали Амур все нея ни дава за пример като начин на хранене, пък редовно закусва с "мазно кафе", та аз по дифолт така си представям закуската й.
нямаше да я има темата, ако свръхконтролът върху храната беше много лесен
и що така буквоядно подходихте към Роузи, тя просто забеляза, че няма добавки
и разбрах защо съм дебела - нямам нужда от салата за магданоза, ей така си го паса от връзката
Луна, и аз причиних същото на едно свинче, но го прехраних 2 седмици с обелки от краставици
тук го уча сам да си вземе листенце
и що така буквоядно подходихте към Роузи, тя просто забеляза, че няма добавки
и разбрах защо съм дебела - нямам нужда от салата за магданоза, ей така си го паса от връзката
Луна, и аз причиних същото на едно свинче, но го прехраних 2 седмици с обелки от краставици
тук го уча сам да си вземе листенце
Скрит текст: 
Темата нямаше да я има, ако приемахме храната нормално.
Но ние често прекалено се вторачваме в нея при всякакви поводи и извънредни ситуации, и измъчваме и душата, и тялото си.
Не сте ли забелязали хората, които поддържат нормално тегло, без усилия, че не мислят за храната?! Като са гладни - ядат. И то, каквото им се яде и в количество, каквото да ги засити. И ни се чудят на въпросите / които аз също съм им задавала от любопитство /. Разчитат на естествения си глад и подбор.
С повечето неща съм съгласна без този пост на Двмирчето. Много хора ядат когато са гладни, ядат каквото им падне и не мислят за храна, защото имат някакъв бърз метаболизъм, ген или и аз не знам какво. Аз също бях така до един момент, ядях си каквото ми се ядеше, нито съм чела за диети, нито съм ограничавала хляба и бях слаба. В един момент нещо се пречупи и със същата храна взех да правя дупе, корем и т.н. Да видиш как започнах да чета и да се интересувам..
нямаше да я има темата, ако свръхконтролът върху храната беше много лесен
и що така буквоядно подходихте към Роузи, тя просто забеляза, че няма добавки
и разбрах защо съм дебела - нямам нужда от салата за магданоза, ей така си го паса от връзката
Луна, и аз причиних същото на едно свинче, но го прехраних 2 седмици с обелки от краставици
тук го уча сам да си вземе листенце
и що така буквоядно подходихте към Роузи, тя просто забеляза, че няма добавки
и разбрах защо съм дебела - нямам нужда от салата за магданоза, ей така си го паса от връзката
Луна, и аз причиних същото на едно свинче, но го прехраних 2 седмици с обелки от краставици
тук го уча сам да си вземе листенце
Скрит текст: 
Темата нямаше да я има, ако приемахме храната нормално.
Но ние често прекалено се вторачваме в нея при всякакви поводи и извънредни ситуации, и измъчваме и душата, и тялото си.
Не сте ли забелязали хората, които поддържат нормално тегло, без усилия, че не мислят за храната?! Като са гладни - ядат. И то, каквото им се яде и в количество, каквото да ги засити. И ни се чудят на въпросите / които аз също съм им задавала от любопитство /. Разчитат на естествения си глад и подбор.
С повечето неща съм съгласна без този пост на Двмирчето. Много хора ядат когато са гладни, ядат каквото им падне и не мислят за храна, защото имат някакъв бърз метаболизъм, ген или и аз не знам какво. Аз също бях така до един момент, ядях си каквото ми се ядеше, нито съм чела за диети, нито съм ограничавала хляба и бях слаба. В един момент нещо се пречупи и със същата храна взех да правя дупе, корем и т.н. Да видиш как започнах да чета и да се интересувам..
Герганче, ей този момент е мноооого важен, моментът, в който нещо се е пречупило.
Какво се случи, как се почувства?! И какво промени в отношението си към храната като цяло?
Ако решиш пиши тук, на лични или просто помисли за себе си.
Там е разковничето, решиш ли нещата в този аспект, нормалното хранене ще се върне при теб.
Аз също бях така до един момент, ядях си каквото ми се ядеше, нито съм чела за диети, нито съм ограничавала хляба и бях слаба. В един момент нещо се пречупи и със същата храна взех да правя дупе, корем и т.н. Да видиш как започнах да чета и да се интересувам..
А баш! Че им се чудех на "онези на диета"- не го разбирах.
Само да кажа, че аз отстрани въобще не изглеждам като човек на режим, следящ какво яде и как се храни. Не го коментирам, не ми е лайтмотив нито в живота, нито в темите ми за разговор в ежедневието и приятелите. Ако някой нещо попита, поинтересува се, или темата тръгне в насока диети, режими и т.н.- коментирам, но без да насочвам вниманието към себе си и това как аз се храня. Единствено всички знаят, че спортувам /кога във фитнес, кога вкъщи/, но това е било винаги и реално си е част от мен.
Предполагам, че когато бях в топ форма между двете раждания, отстрани съм изглеждала точно като "хората, които поддържат нормално тегло, без усилия", за които говори Демирче.
Демирче, ще кажа за себе си.
Скрит текст:
Нищо не се промени откъм емоционално или житейско естество. Просто в един момент метаболизмът ми започна да се забавя.Дадох си сметка, че вече няма как да се храня така безраборно, както преди и да съм в същата форма. Таман го осъзнах и забременях. След раждането много бързо, за 4 месеца влезнах в супер форма, поддържах я около 3 години. След втората бременност ми остана доста какво да се желае, докато почти не го постигнах. Тогава се преместих да живея в много тежък и горещ климат, който сякаш рязко повлия на метаболизма ми, отново. Въпреки че тренирах и се хранех сравнително добре и разумно, нещо се беше променило на хормонално ниво. След това нервен и стресов период, нежелание за тренировки и движение, но храната пак като цяло беше под контрол. Сега бера плодовете от това застояване и съм твърдо решена, че ще постигна целта си. Не за друго, а за да съм здрава, жизнена, гъвкава, подвижна, стегната и добре изглеждаща- в оите очи. Пък после вече ако е така и в очите на другите- бонус. Тази седмица се разтопих от кеф, когато обсъждайки на колко години съм, синът ми /на 9/ каза: "Мамо, изглеждаш страхотно! И никога няма да ти дам, че си на тази възраст."
Правя уточнението, че пред децата в нас за диети и отслабване НЕ се говори. За здравословно хранене и здравословен лайфстайл- да. Мисълта ми е, че малкият не го е казал в контекст на разговор или тръшкане във връзка с моята визия, килограми, обиколки и т.н.
Правя уточнението, че пред децата в нас за диети и отслабване НЕ се говори. За здравословно хранене и здравословен лайфстайл- да. Мисълта ми е, че малкият не го е казал в контекст на разговор или тръшкане във връзка с моята визия, килограми, обиколки и т.н.
Да бе, мечтай си за нормално ядене с две филии всеки път Веднъж тялото като е било пълно се стреми пак да стане такова дори и да отслабнем много трудно се задържа резултатът
Веднъж тялото като е било пълно се стреми пак да стане такова дори и да отслабнем много трудно се задържа резултатът
На 100% се припознах в поста на ТиЛи. Нищо не се промени, нищо. След първата бременност напълнях, не преди, а след. Просто според мен хормоните се нареждат по друг начин. Нямам друго обяснение. Не ми е било никакъв стрес гледането на дете, нито първия път, нито сега.
Първия път се приберах от болницата 60кг, не се вторачвах в себе си изобщо, имах си корем, но все ми казваха как тялото колкото време се е растяло, толкова му трябва да се прибере. Минаха 9месеца, аз все така си носех бременните дънки докато един ден не се качих на канатара и не прогледнах. Всъщност прогледнах след едни снимки на които се видях отстрани и не се познах. Кантара отчете 75кг. Тогава започна борбата, дадох си сметка, че това което съм правила до сега вече води до трупане на килограми. Отслабвах по 5кг и зпаочвах да се чувствам комфортно, да ям нормално и пак си ги връщах. Пет години теглото ми беше 70-75кг. След второто раждане знаете 85кг. Вече по съвсем друг начин гледам на нещата. Искам дългосрочна промяна. Искам промяна в хранителните навици. Затова и в групата писах че най голямото ми постижение е когато си купих един шоколад с идеята да си го гризна целия, когато заспят децата и не можах да изям и половината, а преди ядях по един и можех и още.
Първия път се приберах от болницата 60кг, не се вторачвах в себе си изобщо, имах си корем, но все ми казваха как тялото колкото време се е растяло, толкова му трябва да се прибере. Минаха 9месеца, аз все така си носех бременните дънки докато един ден не се качих на канатара и не прогледнах. Всъщност прогледнах след едни снимки на които се видях отстрани и не се познах. Кантара отчете 75кг. Тогава започна борбата, дадох си сметка, че това което съм правила до сега вече води до трупане на килограми. Отслабвах по 5кг и зпаочвах да се чувствам комфортно, да ям нормално и пак си ги връщах. Пет години теглото ми беше 70-75кг. След второто раждане знаете 85кг. Вече по съвсем друг начин гледам на нещата. Искам дългосрочна промяна. Искам промяна в хранителните навици. Затова и в групата писах че най голямото ми постижение е когато си купих един шоколад с идеята да си го гризна целия, когато заспят децата и не можах да изям и половината, а преди ядях по един и можех и още.
ТиЛи, Гери, благодаря за споделеното.
Разбира се, че понякога виновник за качването на килограми е физиологичен проблем. Макар, че според диетолозите е при много малък процент от хората. Тили, ти сама отбеляза, че е имало нервен и стресов период, при който, въпреки, че си се хранила нормално, няма как да не се е отразил негативно на организма. Ако не на храненето, то на другата част от баланса - движението.
При мен са кортизонът / от 15 години го пия / и хиперфагията / по спомени от 6-7 клас /. Всички казват, че трудно се отслабва на фона му, а самият той подува и скапва метаболизма. Но ето, факт, отслабвам си почти като здравите хора, само внимавам да не е рязко и безотговорно.
Сега съм доволна, че с едното се справям успешно / емоционалното преяждане - хиперфагия /. А не беше отдавна, когато ми попадна писмо в нета, на жена с такъв проблем. Четях и ревях. Едно към едно. Трябва да го потърся, уникално е!
И с това ще се справим - разумно и с усмивка, нали?!
Разбира се, че понякога виновник за качването на килограми е физиологичен проблем. Макар, че според диетолозите е при много малък процент от хората. Тили, ти сама отбеляза, че е имало нервен и стресов период, при който, въпреки, че си се хранила нормално, няма как да не се е отразил негативно на организма. Ако не на храненето, то на другата част от баланса - движението.
При мен са кортизонът / от 15 години го пия / и хиперфагията / по спомени от 6-7 клас /. Всички казват, че трудно се отслабва на фона му, а самият той подува и скапва метаболизма. Но ето, факт, отслабвам си почти като здравите хора, само внимавам да не е рязко и безотговорно.
Сега съм доволна, че с едното се справям успешно / емоционалното преяждане - хиперфагия /. А не беше отдавна, когато ми попадна писмо в нета, на жена с такъв проблем. Четях и ревях. Едно към едно. Трябва да го потърся, уникално е!
И с това ще се справим - разумно и с усмивка, нали?!
Малко Трънче , а домашно приготвен ли беше този салам- пача?
Ако е купешки- има опция да има разни изкуствении в него, но по принцип не мисля, че си нарушила БВ хранене кой знае колко.
Но не и първият път- тогава нямаше нищо, ама нищо, което да отключи подобен процес.
Ако е купешки- има опция да има разни изкуствении в него, но по принцип не мисля, че си нарушила БВ хранене кой знае колко.
[ Тили, ти сама отбеляза, че е имало нервен и стресов период, при който, въпреки, че си се хранила нормално, няма как да не се е отразил негативно на организма. Ако не на храненето, то на другата част от баланса - движението.
Но не и първият път- тогава нямаше нищо, ама нищо, което да отключи подобен процес.
По принцип харесвам постовете на Демирче, но има едно нещо, което никога не съм харесвала у някои психолози. Матрицата. Голяма част от тях са убедени, че има една истина, която само и единствено те виждат. Останалите имат сериозни проблеми за разрешаване и за това не виждат и не разбират. Не са готови да приемат истината, но един ден ще бъдат готови и тогава ще започне процесът на "лечение". Тук бих казала "Holy crap". Ама няма да го кажа.Може да е така. Може и да не е. Презумцията, че всеки напълнява или отслабва в следствие на психически дисбаланс и проблем ... е теория и е недоказуема.
Хубава вечер.