- Публикувана: 5 май 2018, 13:06 ч.
- Последно мнение: 12 май 2018, 08:17 ч.
Финансово независими ли сте?
Здравейте, аз съм финансово зависима само от банките....
харченето на пари по жена е знак, че му е по-ценна от парите.
И нещо друго, аз не обичам да ме черпят, защото е видно, че е с някакво очакване, но и смятам, че някак не ходи на жена да плаща.
Bandiera rossa жена със собстевно жилище в Сф, спестявания и личен доход над 2000 лв. толкова финансово зависима ли е като домакиня, родом от Тутракан, живееща в наследственото жилище на мъжа си? При изневяра, физически и/или психически тормоз коя може по-лесно да си тръгне? Според теб и двете са финансово зависими???
Мисля си, че пак ви хвана звездоманията!
Хайде да се преброите, колко от вас са с малки деца, със собствено жилище отпреди брака в София и доход 2- 3 хиляди?
И като остане сама, дали пак ще може да ги изкарва тия доходи, като няма кой да тури едно рамо при болно дете, а ако пък тя се тръшне, да не говорим......
За взимане от градина, училище и извънкласни занимания+ плащането на екстрите- също.
И колко сте от Тутракан, живеещи на семейни начала, теглили заедно с " милото" кредит за жилище или живеещи в негово наследствено?
Щото, вторите са болшинство, но имайки имота в Тутракан, винаги може да се върне и да започне от базата, докато остане ли в София, просто се премества на метър от кофата за боклук.
... И въпрокът не е дали някой би се справил, а дали при едни крайно неудовлетворителни отношения това е един от основните фактори да останеш във връзката.
ами нали ти писах. обясни си въпроса
Това е по- интересното- доколко имаме реална преценка и доколко се успокояваме " по принцип", че щом "гребем наравно", ще имаме поравно при раздялата и след това.
Ами от тук трябва да се започне.
Защото не винаги двамата носят поравно. Колко са случаите, в които единият си харчи неговите пари, а другият поема всички разходи в семейството? Малко ли паразити има?
Защо разглеждате само идеалния вариант?
Точно в семейства, в които единият плаща, а другият само ползва, след раздялата даже ще се подобри ситуацията, ако единият е в собствено жилище.
Нито кредити ще има, нито ще плаща разходи и по другия.
Стандарта не само не пада, а се вдига.
Точно в семейства, в които единият плаща, а другият само ползва, след раздялата даже ще се подобри ситуацията, ако единият е в собствено жилище.
Нито кредити ще има, нито ще плаща разходи и по другия.
Стандарта не само не пада, а се вдига.
Нито кредити ще има, нито ще плаща разходи и по другия.
Стандарта не само не пада, а се вдига.
Е, те тва съм аз!
Относно гледането на децата... я колко теми има тук на мрънкане, че бащата не помага при грижите за детето/децата. Та това, че ще останете сами с деца е само въпрос на организация и не винаги гледачки. Ние едно време с приятели се организирахме кой да взима децата от училище и спорт... редувахме се.
Стандарта не само не пада, а се вдига.
2-3000 са доста пари. Практиката показва, че семейство от двама работещи и едно дете биха се справили с подобен общ месечен доход.
Не видях дали някой коментира дотук какво ще рече стандарт, който да се гони от финансово независим човек. За мен примерно да правиш домашен хляб с модерното към момента зърно - лимец, чия, мия и пр., да даваш по 'само' 50 лв месечно за скачане на въженце или стоене на Т пред погледа на инструктор, да пратиш детето си на 5 различни неучилищни занимания - това си е селска снобария. Или пък семинари и дори лични консултации за самоусъвършенстване и пр.шарлатании, дето са по 100 лв и нагоре. Не ми е показател за стандарт лично на мен.
По въпроса с организацията.
Назад писах, че в момента съм болна - в почивните дни, когато две трети от града е или на село, или в Гърция. Дори пенсионираната медицинска сестра до нас, която е вдовица, е извън града.
За да си купя лекарства, трябва или да звънна в аптеката и да им се моля да изпратят човек с лекарства до нас, или да убеждавам тексиметрова фирма да изпрати такси да купи лекарствата, а аз да му ги платя, или да мисля някакъв още по-труден вариант. Не мога да се грижа за детето по никакъв начин. Няма на кого да се обадя за помощ, защото както казах всички, за които се сещам са запразнили.
Ако бях сама - вдовица или разведена, но без помощ от бащата - примерно и той може да е в Гърция с приятелка или новото си семейство, - трябваше да викам майка ми и да я чакам поне 12 часа, за да дойде, да се погрижи за детето.
Не всичко е организация или пари.
Назад писах, че в момента съм болна - в почивните дни, когато две трети от града е или на село, или в Гърция. Дори пенсионираната медицинска сестра до нас, която е вдовица, е извън града.
За да си купя лекарства, трябва или да звънна в аптеката и да им се моля да изпратят човек с лекарства до нас, или да убеждавам тексиметрова фирма да изпрати такси да купи лекарствата, а аз да му ги платя, или да мисля някакъв още по-труден вариант. Не мога да се грижа за детето по никакъв начин. Няма на кого да се обадя за помощ, защото както казах всички, за които се сещам са запразнили.
Ако бях сама - вдовица или разведена, но без помощ от бащата - примерно и той може да е в Гърция с приятелка или новото си семейство, - трябваше да викам майка ми и да я чакам поне 12 часа, за да дойде, да се погрижи за детето.
Не всичко е организация или пари.
Мда.... съгласна съм, че при така стекли се обстоятелства организацията е трудна или невъзможна. Никога не съм се замисляла за това, защото аптеката ми е в съседния блок, пазарът е на 100 метра, денонощният магазин е под нас, а колкото до Гърция и празници, нормално е приятелите да не са налични по празници, но аз говорех за учебни дни и организация НЕ по празници.
Ах, милата тя. Как не ти писна от едни и същи тъпи фрази - то не бяха доноси, не беше мразене...
Ми не, просто когато някой изтърси глупост, не е мразене за заявиш, че е казал глупост, също както когато някой наруши правилата на форума, не е "донос" (изсъскано със злоба) да се поиска изтриване.
Та какво стана с причината за "драмата" - майката ли ти каза, че само заради това работи?
Съвсем отделен въпрос е добре ли е да те командват в хипотетичната "драма" и не трябва ли да направиш всичко възможно, дори да извършиш ужасния грях да работиш и баба да ти гледа 4-годишното дете, за да не го позволиш.
Няма да ми писне да наричам нещата с истинските им имена, само за да може доносниците да се чувстват като " санитари на обществото".
Що се отнася до " драмата"- нямам навика да съобщавам чуто от агенция ЕЖК- винаги говоря от първа ръка.
Не виждам, защо трябва да се заяждаш, но и не ме интересува.
Семейството е много повече от организация и пари. Разбира се, идеалният вариант е да имаш до себе си човек, с който взаимно се подкрепяте. Въпросът е при токсична връзка какви са ни опциите и как финансовата (не)зависимост влияе на решението да търпим или не.
Чак толкова непоносимо токсична връзка не съм имала, ама предполагам, че ще пазя максимално мира докато си подготвя почвата за изнасяне, и когато ми е удобно ще си бия шута. И в момента не върви гладко, но предпочитам да работя по въпроса за запазване на семейството отколкото да добия самостоятелност и да се изнеса. Как човек ще реагира зависи от конкретната ситуация
AbsurT, аз очаквах отговорите в голямата си част да са "Бих се справила с помощ от родители/роднини" . И на мен ми е интересно кой какво е имал предвид, казвайки, че е напълно финансово независим. Поясних вече защо дадох крайни примери. Skrekkelig много добре е формулирала какво имам предвид и дащо няма как да сложа някакво ограничение. Усещането за финансова независимост, все пак е и субективно. И въпрокът не е дали някой би се справил, а дали при едни крайно неудовлетворителни отношения това е един от основните фактори да останеш във връзката.
Щом продължават да си стоят във връзката, значи са си преценили, че каквито и компромиси да правят, колкото и да са им неудовлетворяващи отношенията, ако не са във връзката, би се наложило да имат още по-неудовлетворяващи отношения с някого или да правят още по-големи компромиси. Като тук не включвам само парите, ами и други неща, които карат човек да си стои или да прекрати дадена връзка.
