Проблем с майка ми, надробих голяма каша.

Не се самообвинявай. Ти си такъв, защото майка ти неусетно те е превърнала в това, което си. В момента чета една книга препоръчана тук във форума и там е обяснено как такива отношения между майка и дете водят до такива, че и по-сериозни проблеми... Това са отровни отношения и ще трябва да скъсаш с тях, но най-вероятно сам няма да се справиш и ще трябва да потърсиш помощ от психолог. Даже най-добре да идете двамата с майка ти, но съм убедена, че за нея проблем, разбира се, НЯМА

Ето тук също можеш да прочетеш и да си обясниш много неща за отровните отношения https://chitanka.info/text/26986/6#textstart

Като си толкова независим как си такова бебе и лъжеш като ...измет, съжалявам, но думата е тази. Колкото и да те оправдават и ти да се оправдаваш, че мама е виновна, вината е само в теб. На 26, реално осъзнаващ кое е правилно и кое - не, ти си просто бъзльо, малодушко, който  лъже мама.

Аз пък не виждам нищо отровно в отношенията им. Не винаги родителят е виновен за провалите на детето си, а често и собственият му характер, среда и какво ли не още. В случая жената се е опитала да даде образование на тоя юнак, а той не е проявил твърдост нито да го завърши, нито да се откаже и ясно да заяви, че желае друга реализация. Коя майка не иска да даде образование на детето си, искам аз да знам... И за какво всъщност става дума, какво е учил и не е завършил, стана ли ясно, че сигурно изпуснах.

Така или иначе, родителите насочват и настояват до време. При тебе това време е минало, авторе, така че вече спри да лъжеш, поговори с жената нормално, изтърпи си скандала - не защото си се отказал, а защото си лъгал, след което си хвани живота в ръце. И майка ти ще е доволна, че е отгледала самостоятелен индивид, та да може да се погрижи малко за себе си. Ще видиш, че като среш да и висиш на врата пак ще се вземе в ръце и ще се справи. 50 госдишна жена няма какво да чака на неустроения си и необразован син да я издържа, тя спокойно може да си се издържа и сама, а ти от време на време ще я поглезваш с нещо и ще сте си екстра.

 Стига се окайва, ами изсърбай каквото си надробил и ще мирясате вече.

Не се разбра какво толкова е учил, та не го е доучил. Но не ще да е кой знае какво, щом е успял да се хване на работа и майка му знае. И не каква, а очевидно целодневна. Спомена, че печели добре. Но аз се чудя друго. С оглед на годините ми,  които са като на майката, ми се иска да разбера, как във форума виждате петдесетгодишните? Майка съм на завършила и на учеща в момента студентка. При това едната имаше само електронно досие. И не учеше тук. Пак знаех кога е скъсана и кога е взела изпит. На другата пък и виждам студентската книжка. При условие, че живеят заедно и са близки,  как младежът лъже толкова време? И майка му следва ли да е толкова наивна, колкото се опитва да я изкара тук. Затова мисля, че темата или е измама, или нещо друго има.

Спокойно може да я лъже, можеш ли ги разбра кога ходят на лекции, имат ли упражнения, то все нещо не се е провело и половината работят целодневно и вземат някакви изпити само с тест, само с курсова работа, имат и сто поправки. На мен ми е чудно какво е толкова това образование, дето не може да се избута, затова попитах какво е учил.

Не иска да избутва, доколкото разбрах, а да учи нещо, което ще му е полезно и му харесва. Но сам ше каже като се появи, предполагам.

Ще ти отговоря така-когато беше на 6-7 години, дъщеря ми започна да ме лъготи за щяло и нещяло. Преди да ѝ откъсна хубавата главица, си дадох сметка, че го прави, защото аз съм изключително изискваща командаджийка, която пали от четвърт и е способна за отрицателно време да ти откъсне главата и да рита футбол с нея. Е, и аз да съм, и аз бих лъготила такова чудо, за да се отърва. В момента, в който ѝ дадох сигурност, че ако ми каже истината, наказание няма да има, а напротив, ще има награда за смелостта да си каже истината, спря с лъготенето. Когато насаждаме страх в децата си, само им вредим.

Нямам време да изчета всичко написано. Имам син на същата възраст. Условието никога да не се лъжем си го поставихме на 5 годишната му възраст и не сме го нарушавали. Една майка може да прости всичко, но не може да превръща детето си в изкупителна жертва. На 26 ти си голям човек с право да си има свой живот и задължения. Колкото и да я обичаш, ако я приемаш за бреме- лошо и за двама ви. А ти мъкнеш такъв емоционален и материален товар. Откъсни се от него. Майката ще оцелее. А ти ще имаш шанса да си построиш твой живот, твое семейство , с което се надявам някой ден и тя да се гордее. Опитай внимателно да се оттеглиш и постепенно увеличавай дистанцията. Докато нещата не си отидат на правилните места. Не е редно детето да осиновява родителя. Най-важното , което да запомниш, е че тя е направила за теб нещо, което никога няма да можеш да и върнеш- дала ти е живот. Твоето задължение е да го продължиш по начина, който е правилен за теб. Успех!

Ох, леле, от един едностранчив разговор и от представеното ни от млад мъж, при това патетичен лъжец, вие направихте на мад и маскара жената. Обвинихте я едва ли не в 7 смъртни гряха и че го е превърнала в жертва. И никой не се замисли, че той след като така удобно и приятно я е лъгал толкова години, може да лъже и нас. И изведнъж забравихте, че той лъже непрекъснато, за да си оттърве кожата от неприятности, а нея анатемосахте. Много жени имат повече топки от тоя 26-годишен младеж. Коя от вас не иска детето й да е добре изучено, да има хубава работа, да поеме живота си в ръце и да е добре? Аз не мисля, че тук пише някоя такава. И много от нас имат точно същите амбиции, каквито има майката на тоя автор. А той вместо да седне да поговори като човек с нея, да й се извини, че толкова години я е лъгал, я обвинява, че е истеричка и тя го е направила такъв слабохарактерен. Ама вие просто усещате ли се какво пишете за жената? Тя има някакъв живот, по неговите думи, изкарва пари, сама го гледа, дава му пари да учи, а той търтея решил да я лъже и видиш ли, страхувал се, че не е оправдал очакванията й. Аз никога не съм лъгала родителите си и когато съм направила избор, съм заставала зад него. Да, майка ми и баща ми искаха да уча висше, да, искаха да е определено висше, обаче аз отидох на изпит с техните пари и си излязох. След това подадох молба за работа и с парите, които изкарах си платих цялото образование. Такова, каквото аз исках. Всичките семестри, накрая взех две години за една, завърших и още едно, което пак платих сама. Нито веднъж не съм обвинила родителите си, че са ме превърнали в мекотело или са искали да имам добър старт в живота. А тук има 10 страници извъртане и вие се втурнахте да му обясните как милия лъжец няма вина в това, че е лъгал.
Пич, скочи си в чорапите и застани като мъж, ама истински мъж с топки пред майка си и й се извини, че си я лъгал. Обясни й, че искаш да учиш нещо, което на теб ти харесва и че смяташ да се изнесеш от жилището, защото ти е време да пораснеш. И спри да обвиняваш другите за изборите, които правиш. Порасни!

Аз пък напълно те разбирам. Избрал си най-краткия път до спокойно съжителство, докато явно търсиш това, което ти се прави, и човека, който искаш да бъдеш. Поне аз така ги виждам нещата. Всеки лъже, премълчава, представя ситуации извъртени през неговата си призма.
Ако решиш да кажеш истината на майка си - кажи й и си изтърпи последствията. Ако решиш да не й казваш, не й казай. Но със сигурност (според мен) е крайно време да започнеш да живееш самостоятелно. Помагай й, не се дистанцирай, но трябва да си поемеш по пътя и тя да продължи своя. Иначе ще се въртите в тоя странен цикъл до безкрай.

Не бих отсекла, че само майката е виновна. Не останах с впечатление, че е цербер и скандалджия за да го е страх да и каже истината. По-скоро не иска да я разочарова, ама с лъжи още повече ще я разочарова. Но проблемът е основно в него - познавам такъв тип хора, които за да избегнат конфликт лъжат. Аз примерно не лъжа никога и не бягам от конфликт каквото и да става и никой не може да ме накара да лъжа за да не разочаровам. Просто за някои хора да лъжат е като да кажат Добър ден - за тях лъжата не е кой знае кво, не се чувстват зле, че са излъгали, а че ще ги хванат в един момент. Добре е той самият да иде на добър психолог да му обяснят, че лъжата в тоя случай е по-лошият избор от истината и разочарованието.

Начинът е един, стискаш зъби и си изпяваш всичко.
На това уча дъщеря ми - колкото повече отлага човек, толкова по-трудно става, повече време се мъчи и нещата се задълбочават. И другото, че колкото повече е загазил един човек, толкова по-малко му пилят на главата
Обясни ѝ, че това не ти харесва и си спрял да го учиш. При положение, че работиш и се издържаш сам явно все пак не си легнал да лежиш и да чакаш нещо отгоре.
По принцип образованието не е задължително, има доста хора със средно, които успешно се развиват след това, както и отличници, които не могат. Но всяко образование е обогатяване, дипломата пък е задължителна за определени длъжности (даже без значение каква точно), ако някога ти се отвори възможност ще изпуснеш работа, само защото я нямаш. Затова съветът ми е да направиш нещата в този ред:
- казваш си всичко, обясни защо не си го направил досега
- избираш си нещо, което ти харесва или ще ти върши работа и записваш, може и задочно

Млад си, няма да го усетиш, ще завържеш нови приятелства, защото ще имаш контакт с повече хора
Пък ако чаааак толкова не ти се учи, не учи, работи си.

Навлязох малко в проблематиката, разбрах какво искаш и ще се опитам да се поставя на мястото на майка ти и да ти кажа аз как бих се чувствала, как бих реагирала и от какво имам нужда. Да започна с това, че не разбирам настояването и да завършиш висше на всяка цена (въпреки че виждам, че сам си стигнал до тоя извод, което може би е добре). Това което аз като майка бих искала от единствения си си син надробил тази попара е да дойде при мен и да ми каже нещо сорта: Виж мамо, излъгах те от страх да не те разочаровам и ядосам, но знам, че беше тъпо и грешка. Аз не учих, а работих. Чувствам се щастлив с настоящата си работа и ти трябва да бъдеш щастлива заедно с мен. Осъзнах, че трябва да завърша висше и ще го направя при първа възможност. Но и да не стане важното е да сме щастливи и аз и ти и да се обичаме и да се разбираме и подкрепяме. Хората учат за да имат хубава работа и хубава заплата. Аз вече ги имам така че дипломата не е належаща. Почувствах се принуден да те лъжа заради свръхочакванията ти към мен, заради реакцията ти и не исках да те разочаровам, защото те обичам. Но в крайна сметка още повече те разочаровах с лъжите си. Дай да проявяваме малко повече разбиране и толерантност един към друг и да си живеем в мир и разбирателство, защото нямаме реална причина да не се чувстваме щастливи на тоя етап. Не искам повече да те лъжа, но моля те, не изисквай от мен конкретни неща, а се опитай да се радваш на това което постигам и което ме прави щастлив. Ако продължаваш с тоя безумен котрол единственият резултат ще е, че  ще ме принудиш да се дистанцирам. Това ли искаш наистина? Научи се да ме уважаваш като човек, нуждите ми,  дори да не ги разбираш и да ме приемаш какъвто съм - далеч от перфектния син. Защото аз няма да се променя, а само и двамата ще загубим от това, а може би ти повече. Обичам те и искам да сме приятели, да се чувстваме добре и спокойни един с друг  и да можем да си говорим за всичко без страх.

Не съм сигурна, че това е най-добрата възможност, но определено е най-реалистичната.