Срещнах мъжа на живота си преди години. И двамата се обичаме в това няма 2 мнения. Не е безгрешен,но и аз не съм.. то и няма такива.
За съжаление той има отвратително семейство което ни проваля живота и което ни пречи да си живеем най-хубавите моменти с нашето бебе или изобщо моментите между нас.
Майка му преди години е починала. Има само баща си който според мен от толкова пиене на алкохол по всеко време вече са му изгнили гънките на мозъка. Има брат по-голям който винаги му завижда за нещо... все иска да дърпа да взима а то няма какво. Има и сестра.. но вятър я вее на бял кон.Сега си изживява тийнейджърските години. Между всички тях я няма семейната топли,разбирателство . Аз се базикам,че моя е от комшията защото той е всичко което те
не са. И не си приличат по характер ни най-малко. Всички тези хубосници в момента са решили нещо да ни прецакват. За съжаление не можем да разберем какво е точно. Но майна та им. Просто не мога да повярвям,че за 1 баща ще е важно повече 1 дете. БАща няма да го интересува нищо и да живее на гърба на другите. В прочем живее с нас. Толкова простотии прави и не разбира какво е направил.Мъжа ми си няма реално никого. Не разчита на никой друг от освен на мен.
Аз не мога да повярвам какво разпиляно семейство са и как собствения ти брат или баща или сестра искат все да те нацакват.
Искаме да се махаме от тук.Търсим друго жилище но с нашия късмет вече 2 къщи ни ги купуват под носа. На моменти съжелявам,че детето ми има такива роднини. Искам да избягам далеч от тях и да не ги видя никога повече...

Мисля позитивно опитвам се да не дълбая и аз но не става. Светлината ми в тунела за спасение от тях все угасва.
А пък него не съм го чула да им отказва ... Татенцето е с инсулт, може би, затова ...