Skrekkelig "а да намериш нещо, което ти харесва и искаш да създадеш с него и точно с него." това го наричам романтика и смисъла за обвързване. Прекрасно подреди думите.
Аз съм 30 - 35 годишна, външността си я считам за плюс, колегите ми не стават за нищо като мъже, не излизам поради ред причини и съм сама.
Мъж в нета няма да търся - тоя фЮлм съм го играла. Фб нямам, не мисля и да си правя.
Е, откъде мъж?
Мина ли 35 има изкуствено осеменяване ако реша да имам дете на всяка цена.
А и мъж за какво ми е? С "мъжките" неща - работа, шофиране се справям доколкото мога. За дете има вариант.
За чий ... ми е мъж че нещо не схващам? За нерви и ядове, за търпене на капризи, пране на чорапи?
Самодостатъчна съм си и не намирам смисъл от упражнението "търсене на мъж".
Коригирано и пак не звучи особено убедително.
И една друга забележка - не се вкарвайте сами в някакви клиширани граници. Пример със себе си давам. На 30 вятър ме вееше и развяваше къде ли не, между 21-2 и 30 всена един акъл съм бил. На 35 бях женен, с дете, работещ по 16-20 часа на ден. Нищо общо с на 30.
“намерих нещо що годе читаво, но далеч от идеала разбира се“
😳
Т.е - да имаш мъж ти е по-важно от това да си щастлива?
😳
Т.е - да имаш мъж ти е по-важно от това да си щастлива?
А стига с това щастие вече. За момичето щастие може да е нещо по-различно, отколкото за вас. Като да има мъж до нея например. Ето, за Кристина е спокойствие с книжка на плажа, за Боян Петров е било трудното дишане на 7-8000 метра. Защо тука повечето смятат, че само тяхната представа за щастие е истинската?
