Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

Аз пък не се смятам за голяма красавица, но не съм страдала от липса на мъжки интерес.
С най-добрата ми приятелка, с която сме прекарали заедно младите си години, винаги привличаше мъже, които я искаха предимно за секс, а за мен все искаха да се женят! 🐒
Давам си сметка, че е до характера на жената. Тя винаги ги търсеше красавци и с пари, а аз бягах от такива с 200.

А, да, ето го.

Аз лично се загубих леко в това описание. Описваш се коренно различно. От първия ти пост оставам с едно впечатление, от втория -със съвсем друго.

след втория ти пост смятам, че нямаш обективна представа за себе си - хем не си кифла, хем много неща правиш за себе си(апропо само кифлите ли правят неща за себе си); хем се харесваш - хем не обичаш да се снимаш. Нараненото Его е проблем на всички хора и от него какви ли неща не си причиняват. Ти не си обективна, а се стремиш да си го наложиш - смяташ ли мъжете за толкова глупави, че да не усетят когато една жена "се примирява" с тях ( ето, давам шанс на по-смотани) и ще ти  ударят един език(с извинение за простотията) за благодарност. Всички хора имат нужда преди всичко да се чувстват приети - когато това стане, те показват най-добрите качества у себе си и притъпяват лошите.
Относно категориите - аз не се считам за първа и нямам проблем с това - съответно и да не бъда с първа категория мъж. От моя опит( вашия може да е различен) не всички мъже харесват големи гърди( това, по повод силикона; аз нямам големи, но едно от нещата, които най-много са харесвали мъжете у мен са били точно формата и размера )
ПС - нека терапевта да не се бърка с мантрите а ла Кейхоу

То тя се е загубила, пък ти ли няма?

Кое ето го? Аз нали точно това казвам - имам си самочувствие, но явно не е с покритие, защото ако бях толкова хубава, за колкото се имам, и другите щяха да го виждат. Просто се опитвам да съм обективна.
За акнето наистина не мисля, че е толкова зле, но аз вече съм си свикнала с него и за другите може да е по-забележимо и отблъскващо, даже понякога се изненадвам, че го забелязват - малко съм като децата, които смятат, че като закрият очи с ръце, и другите не ги виждат.
Но разбирам, че дразня - наистина не давам вид на някоя смирена свита смотла, напротив, изобщо доста противоречия има у мен. По принцип на живо стойката, походката ми показват наличие на самочувствие, не обратното, дори като бях малка са ми казвали Какво ми се правиш на манекенка, а то аз не се правя, винаги съм имала това излъчване и стойка (не на манекенка, а на някой със самочувствие с високо вдигната глава). Всичко това дразни, разбира се, но аз по принцип мразя да ме съжаляват, неслучайно пиша като анонимна.

Иначе вече казах, че съм кофти комбинация от тежък темерутест характер и некрасиво лице. Обикновено и да са по-невзрачни, хората с лек, весел характер и добра душа си намират половинка, да. Надутите красавици с гаден характер също не страдат от липса на ухажори, защото обвивката им е това, което привлича. При мен са съчетани гадно, зло характерче и неособено красива външност. На всичкото отгоре пък и имам някакво самочувствие, не извиквам съжаление у хората и желание да ме утешават и да се сближават с мен. Май наистина съм си надменна, въпреки че от моя гледна точка аз не го усещам така, но точно такова впечатление правя, дори сега на вас във форума.

И не знам защо някой реши, че съм събрала омраза към мъжете. Не бих го нарекла така, по-скоро някакво огорчение, да, но не и омраза. А и в първия ми пост описвам фактите точно такива, каквито са си, без да преувеличавам - мъжете на бързата среща бяха точно такива. Все пак аз няма как да се сърдя на мъжете, че не ме харесват, всеки иска най-доброто за себе си, включително и аз. Просто ми е мъчно.

И наистина - да, загубила съм се. И аз не знам коя съм, каква съм. И ето, хем не искам да ме съжаляват, хем не искам и да ме критикуват, абе изобщо ужас съм. Съжалявам, че и вас ви дразня. Доста съм особена, всичко това допринася да си седя сама, не е само визията, разбира се. Ама к'вот такова.

миналата седмица сме 3 дружки на вино. 1(най - невпечатляващата по твоите критерии) си има гадже и е мн щастлива в момента. Аз съм 2 - слушам и не се оплаквам. 3 като мен 'чака/търси" или квото е "половинЪТ". Тя е далеч от Клаудия Шифър, но според мен е хубава и привлича внимание, образована, има си доходи, НО, кани я на среща човек с бизнес(разбирай добре финансово, неженен, без деца, малко по-голям) тя отива, говорят си и към привършване му казва - ако обичаш, гледай следващия път да не си с тая смешна причесчица, че може и да няма такъв. Мислиш ли, че ще се обади отново... Темерутест характер има как да се поправи, но надменност и перчене - никой няма да толерира, каквато и да е външността!

Дайте по една снимка, че се обърках кои от вас са красавиците.

Не знам какви смяташ, че са моите критерии за хубост, летящата.
Тук споделям всичко това от позицията на анонимността, нали не смятате, че изразявам гласно тези мои мисли и страхове. Повечето хора дори и не подозират какво ме терзае. Често човек не знае какво е в душата на този отсреща.
Освен това аз се опитвам да се държа мило и любезно с хората, доколкото мога, защото по природа не се определям като добър човек, но като възпитан да.
Аз съм доста самокритична, но избягвам да обсъждам външността на другите, поне не и гласно да ги критикувам и коментирам. Ако нещо не ми харесва, си го премълчавам, освен ако въпросният човек директно не ми иска мнението, тогава си казвам честно.
Никога не съм си позволявала подобни коментари като този на приятелката на летящата. Както казах, вчера се държах мило и любезно, поне според моите разбирания.
Надменността ми е по-скоро в излъчването и жестовете, не в думите, поне на живо де.
А не виждам как темерутест характер може да се оправи, няма как голям човек изведнъж да стане друга личност, освен ако не се преструва, но и това е временно. Нищо не става, като не ти идва отвътре.

Е, на тази третата просто й липсват първите седем години, а това е непоправимо. Много важно, че е хубава и привлича внимание.

С Роакутан се правят изследвания всеки месец, няма да те оставят на произвола на съдбата.

Друго нещо ми направи впечатление обаче.
Помисли върху възможността да си затваряш очите за истината и да търсиш проблем във външния вид, защото е по-лесно отколкото да го търсиш в характер. За характер антицелулитни терапии и парни бани няма.


Казали са ти, че е заради лошо отношение.
Ти самата казваш, че не се били влюбили - девойко, хората се влюбват в характер. За да се е стигнало до връзка, външният ти вид е бил поне приемлив за тях. Дали са на характера ти няколко месеца шанс и не са се влюбили в него, затова са приключили нещата. Не е било заради "грозновато лице", то си е било такова от самото начало, надали изведнъж е почнало да им пречи.

И не знам кой и по каква причина го твърди това, но мъжете зарязват заради характер, и още как. Буквално всеки мъж в обкръжението ми (не са двама-трима) има по поне една история за жена, с която са се оставили заради характер. Обичайно са проявления като безпочвена ревност, свръханализиране на всяка дума, драматизиране, "поставяне в подчинена позиция" и т.н. Ти не ми изглежда да притежаваш такива качества, затова и горе казах, че си с едни гърди напред.

Та, помисли по тази опция.

Проблемът в характера ти ми се вижда ясен, казваш го и сама - его и надуване. Като някой, който се е преборил до голяма степен със собственото си его и го засича отдалеч у околните, кофти качество е егоцентризмът. Борбата е... безмилостно жестока, хах. Изисква едно яко, безкромпромисно вглеждане в себе си и чести напомняния за разни неща.
А надуването и темерутщината обикновено вървят с едно вътрешно усещане "аз съм по-добра от теб", което много си личи. Според мен, въпреки че си се интересувала от хобита и т.н., мъжете от спийд дейтинга са усетили. Вероятно затова и не се запознават хора с теб, когато си навън. Темерутщина не е срамежливост. Срамежливите момичета обикновено някой ги заговаря. Не знам дали и как се лекува, честно казано, тъй като никога не съм била темерут. Ако някой е успял да се пребори с тази черта - нека сподели; аз за егото мога да се разпиша на лично. Или мога да се опитам да помогна с дисекция на изтъкнатите от гаджета причини, ако са дали такива. Нека не звучи като снизхождение, просто съм прекарала доста време в размисли и разговори по темата за развитие, промяната на характер, подобряване доколкото е възможно, без да се превръщаме в друг човек, разбира се и т.н.
Но необходимостта от такава промяна сама трябва да я усетиш, няма как някой да ти я натрапи или да свърши промяната вместо теб.

П.С. Абе, Клаудия Шифър за красива ли я броим, втори ден я давате за пример

Изключихме ли възможността да зарязват анонимната просто защото е зле в леглото?

Няма невъзможни неща, Анонимна!
Можеш да бъдеш по-добра, стига да го искаш. Аз се промених малко преди 40. Вярно е, животът ми удари няколко шамара, явно за да се усетя сама, че трябва да се променя. Понякога човек има крещяща нужда от промяна, ковто не осъзнава. Научи се да бъдеш по-смирена. Добрината ще те направи по-зряла и щастлива. Научи се на самоконтрол и ако щеш приеми го като предизвикателство да промениш характера си към по-добро! Много е трудно, но после ще береш плодовете на твоя труд. Успех ти желая! 💜

Бамбина, донякъде съм съгласна с теб. Характерът е много важен, а моят е меко казано...труден. И егото и надменността пречат за създаване на познанства и връзки, а другите неща, които си изброила, пречат за задържането им. Защото аз съм почти всичко от изброените. Освен проблемът с привличането на мъже, имам и такъв със задържането им, всъщност проблемите започват тогава, когато някой наивник реши да се излъже с мен. Истински disaster съм си, не се гордея или хваля с това, но фактите са си факти.
Иначе край мен има примери на жени, които се държат наистина кошмарно с мъжете си, направо унизително, но въпросните мъже не ги оставят, защото са много влюбени и/или жените са си хубавици. Аз чак така не съм се държала, но с мен не са били толкова склонни на компромиси.

Биг Сити Найт, нищо чудно и ти да си прав. Е, чак зле да съм не мисля, ама не съм и някаква порно актриса, владееща до съвършенство Кама Сутра.

А върху характера ми определено работя - то така или иначе съм принудена, иначе ако мъжете ме харесваха, щях да съм истинско зло. Сега ща не ща съм смирена, все пак за да вирея в обществото, трябва най-малкото да прикривам негативните си черти, както впрочем почти всички правят, но рядко си признават.
Както носим грим на лицата, така и гримираме характерите и душите си, за да сме харесвани и обществено приети.
Аз сега просто си позволявам лукса да бъда напълно честна, колкото и зле да изглеждам така.

за темерутщината - има, и още как. Първо, какво ще извадиш от себе си - зависи и от другия. Пример - имах гадже, което някак подклаждаше моето най-ужасно качество, а то е да споря и да съм права. Следващите ми връзки, обаче, не бяха такъв вулкан. Но, аз се вгледах в това и започнах да го усмирявам. Сега много трудно ще ме вкараш в скандал и нямам необходимост да доказвам, че знам/мога най-много= станах премерена, вслушваща се, миролюбива. Сега не бих постъпвала както тогава, но...опит( и желание за промяна).