Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

Ти изкара жените с много кандидати лесни,а не е така.Просто имаме такива много желани,с много избор,такива - средна работа и такива без почти никой.
Първите имат много избор и затова често се вторачват в малки нещица,може би разглезени от многото избор.Е,в един момент ,като опре яйцето,избират най-близкото до идеала и се задомяват.При тях е до собствено желание.Тези без никакъв избор обикновено са наясно и при възможност и качествена такава,не я изпускат.Отделно че обикновено са развили други качества и са наясно какво могат да очакват и не го изпускат.Тук говорим за средната работа - без много избор поради една или друга причина,обаче искат мъже като за първата категория,които пък искат жени като от първата категория.Те искрено са убедени или се опитват да се убедят ,че са първата категория,а и намирането на такъв партньор е валидиране на мнението ни за себе си от другите.
Ето ти и разминаването.Важи и за мъжете.Средната работа зяпат по много вървежните.

Ох, наминавам да се полюбувам на цитатите Хамлетови, че в неговата тема не успях.
Хамлете, има още теми. Дерзай!

Интересно ще ми е да чуя ,,категориите,, на хората,съответно и през какъв анализ се преминава за да се разпределят хората по ,,категориите,,.
Коя конвенция регламентира начините на оценяване на човешкия материал по категории и съответно всичко свързано с нея ( включително и периодите за междинно освидетелстване) .

Амиии, аз два пъти съм се женила за адвокати. За втория не съм се избивала, ама за малко да го убия в мига на запознанството ни. 

Моят извод за жените останали сами след 30-35,  е че не са се хванали с някой докато са били млади и наивни и с напредването на възрастта критериите стават по-високи, а компромисите се правят по-трудно. Това е главната причина те да останат сами, според мен. Това в комбинация с интровертност или асоциалност, става още по-трудно. В крайна сметка, не си ли счупиш главата с някой на 20-25, е трудно да избереш стойностен след 10-15 години.

Пиша тук, защото не искам да публикувам поредната тема по въпроса за самотата.
Аз съм жена на 24 години и съм от тези без избор, или поне със силно ограничен такъв. Искам да ви разкажа мой съвсем пресен опит за "търсене на мъж". Съжалявам, че е дълго, но имам нужда да си излея душата, тъй като се чувствам повече от ужасно. Не знам какво търся - съвет, утеха или просто да споделя, за да ми олекне.

Снощи бях на бърза среща, където в рамките на един час се срещаш с 10 мъже за по 5-6 минути с всеки. После отбелязваш с кого от тях искаш да се видиш, те съответно правят същото. Е, от 9 мъже мен са ме отбелязали само 3ма (средното харесване на жена е от около 4-5 мъже) и нямам съвпадения, тоест мъжът, когото аз бях харесала, не ме е отбелязал.
А мъжете, които бяха там, определено не са висока топка - повечето са над 30, голяма част живеят още с родителите си, единият заекваше, един беше от ромски произход, друг беше разносвач на храна... Накратко, и социалният им статус не беше кой знае какво.
С всеки се опитвах да се държа мило, интересувах се от тях, от интересите им, въпреки че видимо самите те не се поинтересуваха кой знае колко от мен.
Повечето бяха с шкембета и отпуснати тела, както впрочем са мнозина от българските мъже - или тотално запуснати, или напомпани батки.
Въпреки това бях склонна да дам шанс и да не придирям толкова, но се оказва, че дори сред тези по-обикновени и смотанички мъже нямам успех.

Каква мисля, че е причината ли? Както вече казах, държах се мило и възпитано и проявих интерес към всеки от участниците. По принцип имам труден характер, но за 5 минути това не се разбира, тъй че не е това причината. Ако съм честна, колкото и да ме боли, мисля, че причината е просто, че не съм хубава. Всички знаем, че външният вид е от голямо значение, особено за мъжете.
Аз първо по някаква причина изглеждам много по-стара от 24 години. Като казвах, че съм на 24, всички до един се опулваха и бяха видимо шокирани. Младостта при мен явно няма как да е плюс. Второ, имам акне и доста лоша кожа на лицето поради хормонални проблеми - правя какви ли не скъпи процедури, опитвам се да регулирам хормоните, но от години съм така и проблемът не се разрешава. Мисля, че точно това до голяма степен ме състарява. И тук идва драмата - аз няма какво повече да направя за външния си вид. Ходя на фитнес и поддържам тялото си, мога да кажа, че поне то е стегнато и хубаво, макар и не перфектно, среден ръст съм и имам целулит, но като в тяло бивам. Мажа се с какви ли не кремове, посетила съм всякакви специалисти за кожата, не е като да не се старая. Всеки месец ходя на фризьор и имам модерна и готина прическа. Гримирам се умерено, считам, че хигиената ми е добра, имам хубави и поддържани, макар и не перфектни, зъби и т.н... Изброявам всичко това, тъй като в темата редовно се дава като евентуална причина липсата на поддръжка и лошата хигиена. Аз дори имам и нелош бюст.
Но явно лицето ми и излъчването ми отблъскват. Няма какво да направя по въпроса с лицето, освен някоя пластична операция, но на този етап нито мога да си го позволя, нито ми стиска. Изглеждам по-възрастна и съответно нито връстниците ми проявяват интерес към мен, нито бих искала да имам връзка с много по-възрастен от мен мъж.
За мен това е трагедия - ако бях например с наднормено тегло, то щях да имам надежда, че като отслабна, нещата могат да се променят. В случая обаче аз изглеждам максимално добре за природните ми дадености, дори в момента съм в най-добрата си форма, спортувам, грижа се за себе си, суетна съм, но мъжете пак не ме харесват и желаят, дори и за секс. Секс не съм правила от една година. Това съвсем буквално ме убива - младо момиче, към което няма никакъв интерес и си седи само. Да не говорим колко е ужасно и унизително да ме наричат Госпожо, а като кажа на колко години съм, да реагират с Да бе, сериозно?! И не е от лелчинско излъчване, не съм някоя цоцла, но това е положението... Или пък да ме питат доброжелателно това на лицето ми акне ли е и правя ли нещо по въпроса, или да ме съветват да се мия със светена вода или вода от Мъртво море, или не знам си какво още, все едно аз падам от Марс и не съм опитала вече де що мазило се предлага у нас.

Имала съм две-три връзки за по няколко месеца и все мен са ме зарязвали. Мъжете просто не се влюбват в мен, дори си го признават. По-назад прочетох, че мъжете не зарязвали заради лошо отношение към тях. На мен точно това са ми изтъквали като причина, но истината е, че просто не бяха влюбени в мен и не бях техен тип физически, съответно много бързо им омръзнах. Ако бяха влюбени и ме желаеха, нямаше да се стигне до такава развръзка, поне не и толкова бързо. Аз бях влюбена и преживях тежко разделите.

Освен това съм изтеглила някакъв невероятен природен джакпот - грозновато лице, проблемна кожа плюс кофти характер, срамежливост, интровертност и темерутщина. Нямам и среда, тъй като в специалността ми в университета има 99 процента момичета, бъдещата ми професия също не предполага работа с мъже. Изобщо - тотал щета. Да ви казвам ли на колко изгубих девствеността си? На 21 години - и не, не поради религиозни съображения или поради липса на желание, напротив, правеше ми се секс, та две не виждах. Просто никой не ме харесваше. Но тогава все пак поне изглеждах по-малка и от време на време се появяваше по някой, който да прояви някакъв интерес, и ме заглеждаха повече. Сега - пълна скръб. Честно казано мисля, че повече и секс няма да имам възможност да правя.

Та да, ето накратко моята история, ако някой си е направил труда да прочете. Пиша това ревяйки, плаче ми се, защото колкото и да се залъгвам, не ми е добре сама, искам мъж до себе си, искам някой ден да създам семейство. Ако не го исках, вероятно нямаше да ми е толкова мъчно, но за мен това е най-ценното в живота и честно казано при положение, че съм обречена да съм сама, се чудя има ли изобщо смисъл да го продължавам този живот. И не, не казвам на първата среща, че искам да се омъжа и да имам деца, защото гледам и това се спряга като мотив мъжете да побягват. Освен това програмата ми е доста запълнена, имам хобита и интереси, 2-3 пъти седмично ходя на фитнес, 1-2 пъти седмично на йога, доста пътувам, почти всяка седмица съм на кино или театър, студентка редовно съм, ходя на курсове по чужди езици. Изобщо, опитвам се да живея пълноценно, но празнотата остава и нищо не може да запълни тази липса. А, да - ходя на изложби, на фитнес и театър, но никой не се запознава с мен - понеже нали и това се съветва.

Вероятно ще свърша като стара мома с котки и това е. Естественият подбор при мен тотално си каза думата, ама може би е по-добре така, да не продължавам смотаните си гени. Та както виждате, съдба - всеки с късмета си. Много вярна е приказката - Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет. Обратното също е валидно - като си изтеглил късата клечка в няколко отношения, ако ще перо да си боднеш в задника, файда никаква. Ето, аз дори не седя да чакам, а ходя по бързи срещи, където по принцип човек на моята възраст не би стъпил. Резултат - 0 съвпадения. И Интернет съм пробвала, пак безрезултатно. Въпросът е А сега накъде, освен може би към примирението, което на 24 години си е 'баси трагедията.

Анонимната - грозотията в днешни дни не е извинение. Има уникална козметика, фризьори, треньори, а дори и хирургия. Щом тук една гнусна негърка, с мазна кожа, пъпки, абсолютно нечовешки черти, отвратителна естествена миризма, косми по цялото лице и гърди и целулит, като лунен пейзаж може да се оправи, значи няма невъзможни неща.

Разбира се всичко струва пари и усилия. Но нали за това са парите - да ги харчим, а усилията да подобриш походка, маниери, цялостната визия си струват.

Анонимна,така като те слушам , звучиш отчаяно и като жертва. Като човек,който не обича себе си и не смята , че заслужава каквото и да било !
Докато приемаш себе си така е абсурдно да очакваш някой друг да те приеме различно !
Това е най-основният ти проблем според мен.
За лицето има много начини.
От кой град си ? Бих ти препоръчала нещо.

Стана ми мъчно, но Норви е права.
Зарежи спортовете и курсовете и ходи на семинари за себеобичане.
Така ще се разделиш с скнето и ще смениш излъчването и вибрациите си.
Това, което е на лицето ти - е вътре в теб и трябва първо него да го излекуваш.
Това го казвам съвсем серизно - и аз имах тежко акне в твойта възраст.

Анонимна, по изказа и (поне според мен) реалистична оценка на ситуацията, смятам, че имаш характер и ценни качества, които можеш да предложиш и които те поставят едни гърди напред от доста жени.
За лицето - Роакутан не съм чувала да не е подействал при някого. Има си и минуси, разбира се, но доказано помага. Ето тук момичето е пуснало преди и след снимки. http://polinasofia.com/2016/09/lechenie-na-akne-s-roakutan-otziv/
Нейното дори бих го нарекла лека форма, имам познат, който е бил със зловещо акне, буквално слоеве пъпки - виждала съм снимки, кървене по възглавници и така нататък. В момента нищо му няма.

Като си оправиш кожата, ще започнеш да изглеждаш и по-млада.
Няма как да изглеждаш толкова възрастна на 24, ако имаш сенки под очите и фон-дьо-тен, подчертаващ леки бръчки, не е оптимално - да, но напълно поправимо. Щом и тялото ти е хубаво, поогледай се за друг начин на гримиране, може би обличане, тук само гадая за възможни причини да се чувстваш или да си възприета така.

И не ходи на спийд дейтинг повече, видяла си какви са там.
Интернет всъщност би трябвало да ти допада като вариант на комуникация, ако чувстваш точно външния вид като пречка. Там защо не се получава?
 

Към анонимната - едно ще ти кажа - хубавата външност помага само първите 5 секунди, после все ще ти се наложи да кажеш нещо. Когато си крайно затворена, интровертна и скована ползата от тая опаковка е не просто нулева, ами направо отрицателна. Това по повод изказването, че си затворена и необщителна, според мен тук е заровено кучето и в/у характера си трябва да поработиш. Има толкова случаи на откровено некрасиви жени ( пък и мъже), които намират половинката си, но в повечето случаи те са от типа веселяци, душата на компанията, позитивни и отворени към другите, които на пук на външността си нямат комплекси в това отношение.

Анонимна, и на мен ми стана мн мъчно за начина, по който се чувстваш. Силно препоръчвам ходене на психолог или нещо, което да затвърди в тебе чувството за ценност. Мога да ти кажа, че има и красиви жени, на които тези, по които трепват, не им отвръщат или пък се чувстват не-ценени като личност, бидейки красиви. За акнето - освен терапия мога да ти кажа, че и стреса играе голяма роля. М/у 22-26г за първи път в живота ми излязоха пъпки - побърках се, с кво ли не се мазах - там си бяха и ме тормзеха( може би повече, от колкото околните). Имах мн изпити и след като приключиха - спряха и пъпките. Просто се успокоих. Когато страда душата - тялото го показва. Почни да правиш неща, които те правят щастлива(а не които би трябвало) и ще се почувстваш по-добре, от там излъчването ще се смени и в резултат - късмета. Успех

Мило анонимно момиче, прииска ми се да те гушна много силно! Виждам, че си гневна на мъжете, но момичетата са прави, ти имаш нужда от обич- ТВОЯТА ОБИЧ КЪМ ТЕБ САМАТА! Не се фокусирай върху това защо не те харесват мъжете, а върху нещата, които трябва да харесват в теб. Изчисти съзнанивто си от гнева и яростта. Тези негативни мисли се отразяват зле върху кожата и цялостното здравословно състояние.
Като начало спри захарта изцяло. Знам, че това помага за изчистване на кожата. Сигурна ли си, че имаш хормонални проблеми? Правила ли си си изследвания? Ако не-направи си и проведи нужното лечение. Но най-важното е да излекуваш душата. Поработи върху самооценката и себеуважението. Когато това се случи, ще започнат и дръгите да те харесват. Няма по-красива от уверената в себе си жена! 😊Успех ти желая! 💜

Смятам, че проблемът на анонимната е ниско самочувствие, крещящо при това.
Има нещо, което отблъсква в изказа ти (вероятно от там и в поведението ти на живо). А съм темерут човек + не се превъзнасям по свежарки, нито ми правят впечатление "жертвени" изказвания.
Но дори аз не знам какво е. Хем колко си зле и какви са ти проблемите, хем някаква нахаканост и entitlement, примесено с натякване сякаш "еми така е, аз ще си остана сама" "няма да видя повече секс" и подобни. Не ми звучат оплаквачески "казани".

Извинявам ти се предварително, ако съм сбъркала в преценката си и си много сдухана. Не взимай коментара ми присърце.

Относно по- горе- хората, които много смело говорят в категории, обикновено са в категория "трета глуха", но имат прекалено голямо самочувствие, което им замъглява адекватния изказ и преценка.
Аз също вече имам склонността да говоря за "породи" хора, но в контекста на характерови особености и наистина вярвам, че има типажи, които обикновено са сбор от дадени характеристики. Но категории за външен вид ми идва малко в повече.

Ами всъщност не сте съвсем прави - аз се харесвам, намирам се за секси и за привлекателна. НО - явно съм точно като жените, за които е темата - нямат обективна преценка за себе си и затова искат мъже не в тяхната категория. Все пак няма как наистина да съм секси, при положение, че мъжете не ме харесват, дори и смотаните такива. Оттам и идва голямата ми мъка - егото ми е наранено, защото аз се намирам за привлекателна, но по някаква причина другите не смятат така. Не мога да го разбера наистина, недоумявам и страдам заради това.

Сега ще ви кажа нещо, заради което може да ме помислите за кифла и да ме заклеймите и нападнете - имам силикон в гърдите. Не са голям размер и затова не си личи много, но с това искам да кажа, че не пестя пари и грижи за външния си вид и съм доста суетна. Да не говорим колко пари ми струват процедурите за лице при козметик всеки месец. Ходя и на антицелулитни процедури, парна баня и сауна, на масаж... От София съм и за момента поне имам възможности за това. Иначе външно изобщо не приличам на кифла, напротив, изглеждам доста сериозна и дори надута, но не като онези препечените от Инстаграм, просто по-сдържана и дръпната съм. А, да, бях и на уроци как да се гримирам - ами май нищо не успях да науча. За по-дърта ме взимат откакто съм на 17. То не е само кожата, излъчването, погледът ли, знам ли, не са като на останалите 20-годишни.

Лечението на акне никак не е лесно и е дългогодишно. С позитивни мантри и приемане на себе си няма как да изчезне. Обаче не си представяйте някакви огромни кистозни пъпки, моите са малки, по-скоро ги разчоплям и остават петна, но чак толкова фрапантно и противно не мисля, че е. Роакутан го знам, но има толкова странични ефекти точно върху външния вид - оредяване на косата, сухота на устните и лигавиците по тялото, последствия върху органи и т.н., че хич и не искам да го пробвам. Да не говорим при жени колко е опасно за едно по-нататъшно забременяване.

В Интернет основно се гледа външният вид. Никой свестен млад мъж не пише на профил без снимка, а ако не си атрактивна, хич и не се занимават да ти пишат. Другото е, че аз не ползвам социални мрежи по ред причини, едната от които е, че мразя да се снимам - идеализираната представа, която имам за себе си, рязко се сблъсква с реалността, когато се видя на снимка, и егото ми страда.

Просто се опитвам да бъда обективна - аз си се харесвам, мисля дори, че съм хубава, но явно това няма как да е така, след като 0 мъже искат да са с мен. Съответно смъквам критериите, но дори и по-възрастните смотаняци не ме искат. Вече се чувствам като урод, въпреки че огледалото ми казва друго, но си мисля, че аз не се виждам правилно и в действителност хората ме виждат като грозилище.