Не в възможно всички свободни мъже да са дефектни. А на женените какво им харесваш?
С някои от женените говорим за семействата им. Харесва ми, че държат на тях. Понякога ми се струва, че е само на приказки, но няма откъде да знам.
- Публикувана: 14 май 2018, 09:40 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2019, 15:46 ч.
Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът
Не е възможно всички, но огромната част са. Неуверени в професионален, жилищен, битов план. Ами то за съквартирант не става, камо ли да се събираме за поне 19 години да направим и отгледаме поне едно дете, и то ако веднага забременея. Както се писа и нагоре, търся връзка с равностоен човек. Не ми трябват хора, които трябва да променя (невъзможно е), да върша майсторска работа (понеже са с две леви ръце) или да поема цялото домакинство (било женска работа). Ако с мъж и без мъж усилията ми по подържане на бита са равни, предпочитам без мъж.
С някои от женените говорим за семействата им. Харесва ми, че държат на тях. Понякога ми се струва, че е само на приказки, но няма откъде да знам.
Скрит текст:
Когато търсиш връзка,патньорът е вътре в нея,заедно с всичко останало около нея..а не самоцел *мъж*.
Успешен и уверен си когато си цял сам по себе си и една равностойна връзка само ще добави към това,с човек който те вдъхновява,разбира и гледате в една посока за повече от размножаване и мусака и ракийка вечер.
Когато си търсиш мъж,значи вече си се чувстваш зле,часовника тиктака,стара мома и т.н.Децата в детската градина не си търсят мъж - форматирани са от отношенията на възрастните и се опитват да ги имитират и също така *като имаш гадже си готин*.Дефакто ако вземем твоят пример за децата в детската градина жена търсеща си мъж = жена,която иска да се слее със стадото,да е *готина* според него.
Когато търсиш равностойна връзка,не ти пука че си сама и си готова и да останеш така,щом не ти се предлага партньор ,какъвто търсиш и с който да изградиш равностойната връзка.Това е и разликата между жена търсеща си мъж и такава търсеща равностойна връзка - търсещата мъж накрая ще вземе каквото се предлага там,независимо че може да не й отговаря на това което търси,а тази търсеща равностойна връзка - би останала сама,докато не намери наистина качествен партньор и би имала например деца сама,ако това също й е важно.Баща,ако е съдба,ще се намери.
Това са двете страни на една и съща монета- теорията и практиката, които трябва да вървят ръка за ръка, а ти ги разделяш и усложняваш излишно.
Никой не говори за "мъж на всяка цена", дори темата не е такава.
Темата е да си търсим ли мъж.............или да чакаме да ни падне от небето, откривайки с екстрасензорните си способности всичките ни положителни качества и предлагайки ни неговите на тепсия?
Никой няма да ти предложи партньор- дори и Господ, Съдбата или както там го наречеш.
Иска се да се поразмърдаш, а не да се криеш зад самодостатъчността си и да се самоубеждаваш, че ако е писано, ще изкочи някой иззад ъгъла.
И пак не иде реч за "мъж на всяка цена", а за съвсем нормално желание да имаш мъж до себе си, с когото да създадеш щастливи деца, растящи в пълно семейство.
Да не търсиш, а да чакаш да ти "падне" и да оправдаваш умишленото създаване на дете без баща, за мен е и егоистично, и некоректно към него самото.
Не е излишно или усложняващо - има много голяма разлика между щастлива съм и доволна от живота,запознавам се с нови хора и може да излезе равностойна връзка от това и търся си мъж,работя по въпроса и преценявам всеки мъжки екземпляр дали става за възпроизвеждане.Търся си мъж означава точно това - сканиране на всеки нов мъжки екземпляр дали става за тази роля или не.И е въпрос на време да почнат да падат критериите,ако с времето мъжът не се задържа и накрая да се събереш с някакъв,който най-вероятно е в подобна ситуация и е готов на възпроизвеждане.Защото си търсиш мъж и се размърдваш,за да може да родиш докато е време и детето да има баща.Когато търсиш връзка,патньорът е вътре в нея,заедно с всичко останало около нея..а не самоцел *мъж*.
Успешен и уверен си когато си цял сам по себе си и една равностойна връзка само ще добави към това,с човек който те вдъхновява,разбира и гледате в една посока за повече от размножаване и мусака и ракийка вечер.
Когато си търсиш мъж,значи вече си се чувстваш зле,часовника тиктака,стара мома и т.н.Децата в детската градина не си търсят мъж - форматирани са от отношенията на възрастните и се опитват да ги имитират и също така *като имаш гадже си готин*.Дефакто ако вземем твоят пример за децата в детската градина жена търсеща си мъж = жена,която иска да се слее със стадото,да е *готина* според него.
Когато търсиш равностойна връзка,не ти пука че си сама и си готова и да останеш така,щом не ти се предлага партньор ,какъвто търсиш и с който да изградиш равностойната връзка.Това е и разликата между жена търсеща си мъж и такава търсеща равностойна връзка - търсещата мъж накрая ще вземе каквото се предлага там,независимо че може да не й отговаря на това което търси,а тази търсеща равностойна връзка - би останала сама,докато не намери наистина качествен партньор и би имала например деца сама,ако това също й е важно.Баща,ако е съдба,ще се намери.
Това са двете страни на една и съща монета- теорията и практиката, които трябва да вървят ръка за ръка, а ти ги разделяш и усложняваш излишно.
Никой не говори за "мъж на всяка цена", дори темата не е такава.
Темата е да си търсим ли мъж.............или да чакаме да ни падне от небето, откривайки с екстрасензорните си способности всичките ни положителни качества и предлагайки ни неговите на тепсия?
Никой няма да ти предложи партньор- дори и Господ, Съдбата или както там го наречеш.
Иска се да се поразмърдаш, а не да се криеш зад самодостатъчността си и да се самоубеждаваш, че ако е писано, ще изкочи някой иззад ъгъла.
И пак не иде реч за "мъж на всяка цена", а за съвсем нормално желание да имаш мъж до себе си, с когото да създадеш щастливи деца, растящи в пълно семейство.
Да не търсиш, а да чакаш да ти "падне" и да оправдаваш умишленото създаване на дете без баща, за мен е и егоистично, и некоректно към него самото.
Уверената в себе си жена и щастлива от живота си си търси най-вече връзка и то хубава такава.Не сканира всеки мъж дали става или не става за възпроизвеждане и колко би търпяла в името на това.Не виждам нищо лошо в това да имаш дете без баща,отколкото с баща който не става или е един мноооого голям компромис.Не се знае дали това дете няма да проима баща в един момент?Ето,нашата "бивша" съфорумка Уишмастър е загубила съпруга си,децата й баща им и все пак се намира страхотен мъж,който също им става баща?
А какво става ако при все супер размърдването,скъсваш се да си търсиш мъж и накрая все пак се оказваш на 45 и без дете,защото си си търсила мъж,не може без мъж да имаш дете?
Уинг,не мисля че ти точно си търсиш мъж - едно че дете си имаш и можеш да се фокусираш върху душата и равностойната връзка,без да търсиш и да си притисната от времето..
Съжалявам да го кажа, но ти наистина дори не вникваш в написаното- имаш една теория, която повтаряш едно към едно- прочети поста си по- горе, прочети и този и ще видиш, че никакво значение няма какво точно се разисква.
То и аз мислех, че се събираме за много години първия път, ама не се получи - гаранции няма 
Много ми е странно някой като каже, че някой друг му бил "загубил годините" след раздяла. Ами аз годините на предишен брак / връзка не ги броя за загубени. Имам си хубави деца и доста други успехи от този период. Това е живота.
Сега съм омъжена пак и има шансове нещата да са по-дълготрайни, защото се разбираме добре. Но пак не бленувам как мъжът ми ми поднася роза в старческия дом.
Много ми е странно някой като каже, че някой друг му бил "загубил годините" след раздяла. Ами аз годините на предишен брак / връзка не ги броя за загубени. Имам си хубави деца и доста други успехи от този период. Това е живота. Сега съм омъжена пак и има шансове нещата да са по-дълготрайни, защото се разбираме добре. Но пак не бленувам как мъжът ми ми поднася роза в старческия дом.
Много добре го разбирам,работата е там че хората вече не се запознават по вечеринки с настойници да ги наблюдават,но пък напрежението да си като другите и оженен с дете до еди каква си възраст е все още много силно.
Хубаво,разтърсила се здраво и намерила невероятен мъж,с който се свързват по всички показатели,всичко това на 30 години.
Темата не е за тези жени.Темата е за здраво търсещите,ненамиращи и наближаващи 40 и поради тези факти нещастни.Така или иначе,ако съдбата ти е да срещнеш любовта на 45 например,трябва да се хванеш с някой възпроизводител,който е изявил желание,да изтърпиш годините в името на възпроизводството и накрая пак да срещнеш любовта на 45?
Не може ли да осиновиш например или да имаш дете чрез донор,да си си щастлива и така и междувременно да срещнеш любовта,когато й е времето и това дете да има и баща?
Бианка,в първия ти брак ''търсеше ли си мъж''?Доколкото съм те чела не,просто сте се влюбили и така и трябва.
Хубаво,разтърсила се здраво и намерила невероятен мъж,с който се свързват по всички показатели,всичко това на 30 години.
Темата не е за тези жени.Темата е за здраво търсещите,ненамиращи и наближаващи 40 и поради тези факти нещастни.Така или иначе,ако съдбата ти е да срещнеш любовта на 45 например,трябва да се хванеш с някой възпроизводител,който е изявил желание,да изтърпиш годините в името на възпроизводството и накрая пак да срещнеш любовта на 45?
Не може ли да осиновиш например или да имаш дете чрез донор,да си си щастлива и така и междувременно да срещнеш любовта,когато й е времето и това дете да има и баща?
Бианка,в първия ти брак ''търсеше ли си мъж''?Доколкото съм те чела не,просто сте се влюбили и така и трябва.
Както се писа и нагоре, търся връзка с равностоен човек. Не ми трябват хора, които трябва да променя (невъзможно е), да върша майсторска работа (понеже са с две леви ръце) или да поема цялото домакинство (било женска работа). Ако с мъж и без мъж усилията ми по подържане на бита са равни, предпочитам без мъж.
Това ли е определящото за теб?
Ти, ако правилно разбирам, можеш да вършиш всякаква майсторска работа и всякаква домакинска, затова търсиш някой, който да е на твоето ниво и да поема половината от всичко?
И това е най- главното качесто, което определя годността му за семейство?
Това, обич, внимание, уважение и грижа, се подразбира и е на втори план или не е важно?
Ами, ако не ти е толкова равностоен в заплащането и може да осигури майстори и домашна помощничка за битовите подръжки?
И аз се учудвам малко на това вечно наблягане на домакинството. Като се улесниш с миялна и пералня и сушилня, не е чак толкова трагично. Моят мъж категорично не домакинства колкото мен. За сметка на това прави всякакви ремонти из къщи, носи тежките покупки и минерални води, приспива детето всяка вечер и готви.
Никога не съм търсила мъж да е домакин, не ми е било от особено значение. Отдавна битовизмите ги върша, без да ги забелязвам. Но аз имам и големи деца, които сами си чистят вече стаите и за други неща помагат.
С домашна помощница веднъж седмично само да идва и съвсем се улесняваш.
Никога не съм търсила мъж да е домакин, не ми е било от особено значение. Отдавна битовизмите ги върша, без да ги забелязвам. Но аз имам и големи деца, които сами си чистят вече стаите и за други неща помагат.
С домашна помощница веднъж седмично само да идва и съвсем се улесняваш.
Това ли е определящото за теб?
Ти, ако правилно разбирам, можеш да вършиш всякаква майсторска работа и всякаква домакинска, затова търсиш някой, който да е на твоето ниво и да поема половината от всичко?
И това е най- главното качесто, което определя годността му за семейство?
Това, обич, внимание, уважение и грижа, се подразбира и е на втори план или не е важно?
Ами, ако не ти е толкова равностоен в заплащането и може да осигури майстори и домашна помощничка за битовите подръжки?
Ти, ако правилно разбирам, можеш да вършиш всякаква майсторска работа и всякаква домакинска, затова търсиш някой, който да е на твоето ниво и да поема половината от всичко?
И това е най- главното качесто, което определя годността му за семейство?
Това, обич, внимание, уважение и грижа, се подразбира и е на втори план или не е важно?
Ами, ако не ти е толкова равностоен в заплащането и може да осигури майстори и домашна помощничка за битовите подръжки?
Моля те, отличавай проявлението от характера. Описвам провления на кофти характер. Като ми каже 5 пъти в рамките на седмица за една и съща дреболия 'айде след малко да я свърша' и аз всеки път си го свършвам сама - повтарям се, но за какво ми е? Примерът е реален. Някои хора просто не са загряват, че съвместният живот не е само аху-иху, кръчми, секс и битовите глупости след малко ще ги свършим, само да изкараме нивото на игричката. Ако у майкини им някой друг го свършва, у нас това просто няма да стане. Нямам желание аз тепърва да ги уча, нито да продължавам компромиса до безкрай - не си заслужава.
Сканирането на свободни мъже може да се прави за спорта. Никоя жена не може да прецени дали ще остане с даден мъж до смъртта си или неговата. В даден момент двама души може да са подходящи един за друг, но след време или някаква промяна да си станат непоносими. Видяла съм невъзможни връзки, в които мъжът и жената не си подхождат според 90% от околните, но се женят, живеят щастливо и в хармония и 15-20 години по-късно са все още заедно. И обратното съм виждала. Двойката изглежда идеална, много общи интереси и изведнъж, хоп, разделили се.
Прочетете няколко истории от този подфорум и ще ви стане ясно, че любов, добър стандарт на живот, 5-10 годишен съвместен живот преди раждането на общо дете не са гаранция за добра дългосрочна връзка.
Появата на дете неизменно променя връзката и може да се окаже голям подводен камък, дори дотогава всичко да е вървяло по мед и масло.
Не съм съгласна с предимствата на дете от непознат донор или случаен оплодител. Виждам само недостатъци и никога не бих заченала съзнателно по такъв начин. Едно дете е голяма отговорност и има право на семейна история.
Прочетете няколко истории от този подфорум и ще ви стане ясно, че любов, добър стандарт на живот, 5-10 годишен съвместен живот преди раждането на общо дете не са гаранция за добра дългосрочна връзка.
Появата на дете неизменно променя връзката и може да се окаже голям подводен камък, дори дотогава всичко да е вървяло по мед и масло.
Не съм съгласна с предимствата на дете от непознат донор или случаен оплодител. Виждам само недостатъци и никога не бих заченала съзнателно по такъв начин. Едно дете е голяма отговорност и има право на семейна история.
аз като цяло имам доста занижени критерии за мъж - да може да се издържа, ако пие да може след това да се прибере на собствен ход, да не ме бие и обижда и най важното - да можем да си говорим и чрез последното да изградим връзка. пак е трудно, защото последната точка е трудна за изпълнение. представях си вече, че може би ще трябва да е разведен с дете или пък ако не, ще е някой затворен, необщителен, стар ерген и може би ще съм нещастна.
тогава се случи, че се запознах със сегашния ми приятел, който дори надминава горните точки. не знам как ще е за в бъдеще, но за сега е супер. надявам се да си останем заедно и да се разбираме, но за сега си живея за тук и сега, за момента и се кефя.
но все пак търсех мъж - т.е. полагах целенасочени усилия да си намеря половинка. сканирах и преценях мъжете, когато излизахме. достатъчно чаках "да ме намерят", щом не става аз почвам да търся.
много от жените, които не могат да намерят просто имат прекалено високи критерии за мъжа до себе си, дори нереалистични и неосъществими. ако с времето критериите намалеят, им се получава евентуално връзка.
веднъж по работа бях седнала с местен партиен водач /или нещо подобно/ който има и добър частен бизнес. беше ми интересно изказването му, че дъщеря му доста време е сама, защото била "висока топка". т.е. няма достоен мъж за нея, като под достоен се разбира да е паралия и евентуално бизнесмен, от сой. по всяка вероятност това се налива и в главата на момичето. жалко за нея.
в казанлък едва ли биха погледнали с добро око, ако зачена от донор. бая ще ме одумват и съдят.
тогава се случи, че се запознах със сегашния ми приятел, който дори надминава горните точки. не знам как ще е за в бъдеще, но за сега е супер. надявам се да си останем заедно и да се разбираме, но за сега си живея за тук и сега, за момента и се кефя.
но все пак търсех мъж - т.е. полагах целенасочени усилия да си намеря половинка. сканирах и преценях мъжете, когато излизахме. достатъчно чаках "да ме намерят", щом не става аз почвам да търся.
много от жените, които не могат да намерят просто имат прекалено високи критерии за мъжа до себе си, дори нереалистични и неосъществими. ако с времето критериите намалеят, им се получава евентуално връзка.
веднъж по работа бях седнала с местен партиен водач /или нещо подобно/ който има и добър частен бизнес. беше ми интересно изказването му, че дъщеря му доста време е сама, защото била "висока топка". т.е. няма достоен мъж за нея, като под достоен се разбира да е паралия и евентуално бизнесмен, от сой. по всяка вероятност това се налива и в главата на момичето. жалко за нея.
в казанлък едва ли биха погледнали с добро око, ако зачена от донор. бая ще ме одумват и съдят.
Забелязала съм, че тия с най-високото самочувствие или си остават стари моми или някой льольо, който никоя не го поглежда, ги подлъгва и им увисва после на врата до живот.
имам приятелка, която търси някакъв супер романтичен, да я води по театри и подобни. дълго време търси, все нещо не и допадаше. излезе на 1 среща и после, ами той няма да е, муси се. други пък нея може да не са харесали, тя е много ниска и така си е все сама. и май вече и надежда загуби и не се пробва много.
А как ще разберат от кого си заченала хихихих
за мен е че ако никой не те намира, трябва да си дадеш зор малко. и да имаш реалистични очаквания и за заплата на мъжа и за всичко, не да търсиш идеализиран образ.
пак се цопвам в темата, че явно някога съм писала. По последните коментари ми дойде въпрос - какво аджеба са реалистични очаквания/изисквания. Защо хора(на мен ми се случи наскоро), които не знаят реално какви са щенията на един човек бързат да го обвинят, че е много претенциозен? Та значи, може ли да направим обобщен образ на мъжа, с когото жената след 30г може да има връзка и да посочим евентуално кои очаквания са неуместни?
Скрит текст:
Аз наистина не го смилам това да бъдеш с някого, само и само да не бъдеш сам. Така и никога не видях лошо или скука в сингълството. За сметка на това видях много жени, които се подлагаха на какви ли не унижения и отстъпки, само и само да придобият статуса "омъжена" в обществото. Ужасно грозно според мен е също и примерно в един бар да стои жена и да се оглежда "сластно" към мъжете.
Препоръчани теми