На мен ми стана интересна дискусията, затова не се намесих, ето жокер:
И. изведнъж се оживи.
— Б.! Помниш ли кога е излязла Магна Харта Либертатум?
— В 1215 година, ако се не лъжа…
— После?
— Какво после?
— После в Европа следват манифактурният разцвет, Ренесансът, Реформацията. А в XVIII век — века на френското Просвещение — Русия е единствената страна в света, която излива осемкилограмови осмоъгълни медали, окачвани за назидание на пияниците — в масово количество! Кажи, как да навакса пропуснатото?
— Именно! — възкликна Б. — Какво можеш да очакваш от една страна без социален опит! Той не е бил и не може да бъде акт на творческо вдъхновение. Икономиката не е Венера Милоска, та опитът на вековете да няма значение!
— Но опитът затова е опит, защото се придобива, а не пада от Светия дух!
— За мен присъствието на Русия в световната цивилизация е само в едно и не там, където го търсиш…
— А къде?
— В тая страна има нещо апокалиптично. Винаги ми е изглеждала като едно далечно, непроницаемо и тъмно небе, в което изведнъж за почуда на света изгрява не една звезда, а цели съзвездия от велики духове! Но не на социалния опит, а на културата!
— И Европа не е била винаги люлка на цивилизацията. И тя е прехождала от един континент на друг, от една страна на друга.
— Но винаги е заобикаляла Русия!
— Може би историята най-сетне е избрала именно нейната необятна територия за непознати експерименти в този век?
— С който, между впрочем, завършват всички астрономически календари на известните цивилизации.
— Още по-любопитно! — каза И.
Двамата замълчаха. За пръв път водеха такъв спор.
българска е, да
И. изведнъж се оживи.
— Б.! Помниш ли кога е излязла Магна Харта Либертатум?
— В 1215 година, ако се не лъжа…
— После?
— Какво после?
— После в Европа следват манифактурният разцвет, Ренесансът, Реформацията. А в XVIII век — века на френското Просвещение — Русия е единствената страна в света, която излива осемкилограмови осмоъгълни медали, окачвани за назидание на пияниците — в масово количество! Кажи, как да навакса пропуснатото?
— Именно! — възкликна Б. — Какво можеш да очакваш от една страна без социален опит! Той не е бил и не може да бъде акт на творческо вдъхновение. Икономиката не е Венера Милоска, та опитът на вековете да няма значение!
— Но опитът затова е опит, защото се придобива, а не пада от Светия дух!
— За мен присъствието на Русия в световната цивилизация е само в едно и не там, където го търсиш…
— А къде?
— В тая страна има нещо апокалиптично. Винаги ми е изглеждала като едно далечно, непроницаемо и тъмно небе, в което изведнъж за почуда на света изгрява не една звезда, а цели съзвездия от велики духове! Но не на социалния опит, а на културата!
— И Европа не е била винаги люлка на цивилизацията. И тя е прехождала от един континент на друг, от една страна на друга.
— Но винаги е заобикаляла Русия!
— Може би историята най-сетне е избрала именно нейната необятна територия за непознати експерименти в този век?
— С който, между впрочем, завършват всички астрономически календари на известните цивилизации.
— Още по-любопитно! — каза И.
Двамата замълчаха. За пръв път водеха такъв спор.
българска е, да
