Тя е, да, и на мен тегаво ми тръгна. Първите 10% бяха описание на неуспешния аборт. После набързо, оттук оттам, неумело се прескочиха едни 20тина години... Чете се вече де, има ценни моменти, но Любов е.... Etoile, не знам на колко си години, прочети я, като станеш на 40.
- Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.
Познай коя е книгата - 16
Да не би книгата да е "Копелето на Истанбул"?
И аз налучквам. Това е една от малкото книги, които оставям недочетени... не можа да ме грабне и ми натежаха едни многословни описания на някакъв квартал / блок / бръснарница (?) ... вече не помня
И аз налучквам. Това е една от малкото книги, които оставям недочетени... не можа да ме грабне и ми натежаха едни многословни описания на някакъв квартал / блок / бръснарница (?) ... вече не помня
Кафене Кундера описваха досадно подробно
Давай новата загадка
Да! Точно кафене Кундера ме отказа
Новата загадка:
"След час К. стигна при портала на пристанището и се регистрира. Като бригадир идваше пръв и си тръгваше последен.
Закрачи по дока, като обмисляше първата си задача за деня. Една подводница, пътуваща за Одеса в Черно море, току-що беше пристигнала на док 11, за да зареди гориво и провизии, преди да продължи по пътя си, но това щеше да стане най-рано след час. Единствено най-доверените хора можеха да припарят до док 11 тази сутрин.
Мислите му се зареяха към снощната среща. Имаше чувството, че нещо не е наред, но не можеше да каже какво точно. Нещо или някой, запита се той, докато огромният кран в отсрещния край на дока започна да вдига тежкия си товар и бавно да го завърта към чакащата на док 11 подводница.
Кранистът беше подбран внимателно. Можеше да спусне контейнер в трюма на кораб само на сантиметри от останалите. ... Кранистът се увери, че е преценил разстоянията до сантиметър. Товарът беше идеално балансиран и напълно неподвижен. Кранистът изчака още момент преди да бутне дългия тежък лост напред. Големите щипки се отвориха и трите варела гориво се стовариха върху дока. С точност до сантиметър. К. К. беше погледнал нагоре, но със закъснение. Загина на място. Ужасен инцидент, за който нямаше виновник. Човекът в кабината на крана знаеше, че трябва да изчезне преди пристигането на първата смяна. Върна стрелата на крана на мястото й, изключи двигателя, излезе от кабината и заслиза по стълбата към земята.
На дока го очакваха трима работници. Той се усмихна на другарите си, без да забележи петнайсетсантиметровото назъбено острие, докато то не се заби в корема му и не беше завъртяно няколко пъти. Другите двама го притиснаха към земята и го задържаха, докато най-сетне не престана да пъшка. Вързаха ръцете и краката му и го бутнаха във водата. Тази сутрин не се беше регистрирал официално, така че щеше да мине известно време преди някой да забележи отсъствието му."
Новата загадка:
"След час К. стигна при портала на пристанището и се регистрира. Като бригадир идваше пръв и си тръгваше последен.
Закрачи по дока, като обмисляше първата си задача за деня. Една подводница, пътуваща за Одеса в Черно море, току-що беше пристигнала на док 11, за да зареди гориво и провизии, преди да продължи по пътя си, но това щеше да стане най-рано след час. Единствено най-доверените хора можеха да припарят до док 11 тази сутрин.
Мислите му се зареяха към снощната среща. Имаше чувството, че нещо не е наред, но не можеше да каже какво точно. Нещо или някой, запита се той, докато огромният кран в отсрещния край на дока започна да вдига тежкия си товар и бавно да го завърта към чакащата на док 11 подводница.
Кранистът беше подбран внимателно. Можеше да спусне контейнер в трюма на кораб само на сантиметри от останалите. ... Кранистът се увери, че е преценил разстоянията до сантиметър. Товарът беше идеално балансиран и напълно неподвижен. Кранистът изчака още момент преди да бутне дългия тежък лост напред. Големите щипки се отвориха и трите варела гориво се стовариха върху дока. С точност до сантиметър. К. К. беше погледнал нагоре, но със закъснение. Загина на място. Ужасен инцидент, за който нямаше виновник. Човекът в кабината на крана знаеше, че трябва да изчезне преди пристигането на първата смяна. Върна стрелата на крана на мястото й, изключи двигателя, излезе от кабината и заслиза по стълбата към земята.
На дока го очакваха трима работници. Той се усмихна на другарите си, без да забележи петнайсетсантиметровото назъбено острие, докато то не се заби в корема му и не беше завъртяно няколко пъти. Другите двама го притиснаха към земята и го задържаха, докато най-сетне не престана да пъшка. Вързаха ръцете и краката му и го бутнаха във водата. Тази сутрин не се беше регистрирал официално, така че щеше да мине известно време преди някой да забележи отсъствието му."
Романът е с жанр Драма/Исторически.
Няма финландци/ златни мини ... разказва съдбата на двама бегълци от Русия. Интересно ми беше, че действието се развива в две паралелни линии.
Нов цитат:
"Мистър М. пристъпи напред и връчи паспорта си на имиграционния служител, който го прегледа внимателно и му го върна. След това М. му подаде няколко листа с две снимки и се обърна към подопечните си. Служителят не се усмихна, докато бавно обръщаше всяка страница и накрая провери дали снимките отговарят на лицата, стоящи пред него. М. беше сигурен, че всички документи са наред «като ябълков пай», както се беше изразил ковчежникът, но все пак се питаше дали това ще е достатъчно.
С всеки момент Е. ставаше все по-нервна, докато С. сякаш изгаряше от нетърпение да разбере какво има от другата страна на бариерата. Накрая служителят вдигна очи от документите и даде знак на двамата кандидат-имигранти да се приближат. Е. беше благодарна, че не са със старите си дрехи.
— Знаете ли английски? — попита служителят Е.
— Малко, сър — нервно отвърна тя.
— Имате ли паспорт, мисис К.?
— Не, сър. Комунистите не позволяват на никого да пътува извън страната, дори на гости при роднини, така че двамата със сина ми избягахме без никакви документи.
— Със съжаление трябва да ви уведомя — започна служителят и сърцето на Е. се сви, — че предвид обстоятелствата мога да ви издам само временна виза, докато кандидатствате във Вътрешно министерство за статут на бежанци, и не мога да гарантирам, че ще ви бъде даден такъв. — Е. наведе глава. — Освен това — продължи служителят — ще трябва да изпълните няколко условия, докато се разглежда молбата ви. Ако не спазите някое от тях, ще бъдете депортирани обратно в… — той погледна формуляра —Ленинград."
Няма финландци/ златни мини ... разказва съдбата на двама бегълци от Русия. Интересно ми беше, че действието се развива в две паралелни линии.
Нов цитат:
"Мистър М. пристъпи напред и връчи паспорта си на имиграционния служител, който го прегледа внимателно и му го върна. След това М. му подаде няколко листа с две снимки и се обърна към подопечните си. Служителят не се усмихна, докато бавно обръщаше всяка страница и накрая провери дали снимките отговарят на лицата, стоящи пред него. М. беше сигурен, че всички документи са наред «като ябълков пай», както се беше изразил ковчежникът, но все пак се питаше дали това ще е достатъчно.
С всеки момент Е. ставаше все по-нервна, докато С. сякаш изгаряше от нетърпение да разбере какво има от другата страна на бариерата. Накрая служителят вдигна очи от документите и даде знак на двамата кандидат-имигранти да се приближат. Е. беше благодарна, че не са със старите си дрехи.
— Знаете ли английски? — попита служителят Е.
— Малко, сър — нервно отвърна тя.
— Имате ли паспорт, мисис К.?
— Не, сър. Комунистите не позволяват на никого да пътува извън страната, дори на гости при роднини, така че двамата със сина ми избягахме без никакви документи.
— Със съжаление трябва да ви уведомя — започна служителят и сърцето на Е. се сви, — че предвид обстоятелствата мога да ви издам само временна виза, докато кандидатствате във Вътрешно министерство за статут на бежанци, и не мога да гарантирам, че ще ви бъде даден такъв. — Е. наведе глава. — Освен това — продължи служителят — ще трябва да изпълните няколко условия, докато се разглежда молбата ви. Ако не спазите някое от тях, ще бъдете депортирани обратно в… — той погледна формуляра —Ленинград."
Не е Кен Фолет. Търсеният автор е също е британец, съвременник и пише в същия жанр. Но (поне за мен) е доста по-популярен
Предходният цитат е част от историята, където нашите герои емигрират в Англия.
Давам нов цитат, част от паралелната история - отиват в Америка:
— Погрижете се и двамата да се придържате към версията, за която се разбрахме — прошепна Д.
— Следващият!
Е. колебливо пристъпи напред, без да откъсва очи от мъжа, който седеше на висок стол зад дървено бюро. Беше с тъмносиня униформа с три звезди на реверите. За нея униформите означаваха само едно — неприятности. И колкото повече бяха звездите, толкова повече бяха и неприятностите. Докато приближаваше бюрото, А. се промъкна покрай нея и отправи към служителя широка усмивка, която беше посрещната с намръщване. Д. го дръпна назад.
...
— Име?
— Е. И. К.
— Знаете ли английски?
— Малко, сър.
— Откъде идвате?
— От Ленинград, Съветски съюз.
Служителят попълни две графи.
— Съпруг ли сте на госпожата? — обърна се той към Д.
— Не, сър. Госпожа К. е моя братовчедка, а синът й А. ми е племенник.
Е. се подчини на инструкциите на Д. и не каза нищо, защото не искаше да лъже.
— Как успяхте да избягате със сина ви?
— Брат ми, който също работи на пристанището, ни помогна да се скрием в един кораб, плаващ за Америка.
— Брат й Коля е храбър човек и с божията помощ ще измъкнем и него, защото той мрази комунистите точно толкова, колкото и ние. - каза Д.
Споменаването на божията помощ и омразата към комунистите предизвика усмивка на лицето на служителя. Той попълни още няколко графи.
— Желаете ли да бъдете поръчител на госпожа К. и сина й? — обърна се служителят към Д.
— Да, сър — без колебание отвърна той. — Те ще живеят в дома ми в Брайтън Бийч и тъй като Е. е отлична готвачка, няма да й е трудно да си намери работа.
— А момчето?
— Искам той да продължи образованието си — каза Е.
— Добре — каза служителят и най-сетне насочи вниманието си към А. — Добър ли беше в училище?
— Да, сър, бях първият в класа.
— В такъв случай ще можеш да ми кажеш кой е президентът на Съединените щати.
Е. и Д. се спогледаха тревожно.
— Линдън Б. Джонсън — без колебание каза А. Нямаше как да забрави името на мъжа, когото Владимир описваше като най-големия враг на Съветския съюз, което само караше А. да си мисли, че трябва да е добър човек.
Предходният цитат е част от историята, където нашите герои емигрират в Англия.
Давам нов цитат, част от паралелната история - отиват в Америка:
— Погрижете се и двамата да се придържате към версията, за която се разбрахме — прошепна Д.
— Следващият!
Е. колебливо пристъпи напред, без да откъсва очи от мъжа, който седеше на висок стол зад дървено бюро. Беше с тъмносиня униформа с три звезди на реверите. За нея униформите означаваха само едно — неприятности. И колкото повече бяха звездите, толкова повече бяха и неприятностите. Докато приближаваше бюрото, А. се промъкна покрай нея и отправи към служителя широка усмивка, която беше посрещната с намръщване. Д. го дръпна назад.
...
— Име?
— Е. И. К.
— Знаете ли английски?
— Малко, сър.
— Откъде идвате?
— От Ленинград, Съветски съюз.
Служителят попълни две графи.
— Съпруг ли сте на госпожата? — обърна се той към Д.
— Не, сър. Госпожа К. е моя братовчедка, а синът й А. ми е племенник.
Е. се подчини на инструкциите на Д. и не каза нищо, защото не искаше да лъже.
— Как успяхте да избягате със сина ви?
— Брат ми, който също работи на пристанището, ни помогна да се скрием в един кораб, плаващ за Америка.
— Брат й Коля е храбър човек и с божията помощ ще измъкнем и него, защото той мрази комунистите точно толкова, колкото и ние. - каза Д.
Споменаването на божията помощ и омразата към комунистите предизвика усмивка на лицето на служителя. Той попълни още няколко графи.
— Желаете ли да бъдете поръчител на госпожа К. и сина й? — обърна се служителят към Д.
— Да, сър — без колебание отвърна той. — Те ще живеят в дома ми в Брайтън Бийч и тъй като Е. е отлична готвачка, няма да й е трудно да си намери работа.
— А момчето?
— Искам той да продължи образованието си — каза Е.
— Добре — каза служителят и най-сетне насочи вниманието си към А. — Добър ли беше в училище?
— Да, сър, бях първият в класа.
— В такъв случай ще можеш да ми кажеш кой е президентът на Съединените щати.
Е. и Д. се спогледаха тревожно.
— Линдън Б. Джонсън — без колебание каза А. Нямаше как да забрави името на мъжа, когото Владимир описваше като най-големия враг на Съветския съюз, което само караше А. да си мисли, че трябва да е добър човек.
Джефри Арчър? (пак налучквам 
)
)Точно той!
Тъкмо редактирах предния си пост като сложих още един цитат.
Книгата се казва 'Ези печели". Историята: майка и син бягат от Ленинград през 1968 г., след като бащата е убит заради опит да се противопостави на комунистическата власт. На пристанището трябва да вземат бързо решение в кой контейнер да влязат и хвърлят монета, за да решат. И тук е началото на разделения сюжет – в едната реалност двамата пътуват към Острова, в другата – към САЩ.
~Étoile~, чакаме нова загадка
Трябва да пусна тото
Не можех да разбера същината на своята неудовлетвореност, макар да бях възприел погрешното виждане, че тя е израз на бохемство, с доста смътен марксистки произход (през пубертета нелепо парадирах с привидни социалистически убеждения, главно за да дразня баща си). Бих побеснял дори при най-незабележимия намек, че тя се дължи на пуританската жилка в характера ми, което всъщност бе и истината. Неотдавна открих следния пасаж, написан в една тетрадка, когато съм бил приблизително осемнадесетгодишен: „За мен това място е пропито с миризмата на гнилоч, подобна на миризмата на умиращи презрели плодове. Никъде другаде противните процеси на рождението, съвкуплението и смъртта, тези чудовищни повратни точки в битието, гърците ги наричат «миазма» или «петно», не са толкова животински и същевременно толкова разкрасени, за да изглеждат привлекателни. И никъде другаде толкова много хора не вярват толкова силно в лъжи, изменчивост и смърт, смърт, смърт.“
Не можех да разбера същината на своята неудовлетвореност, макар да бях възприел погрешното виждане, че тя е израз на бохемство, с доста смътен марксистки произход (през пубертета нелепо парадирах с привидни социалистически убеждения, главно за да дразня баща си). Бих побеснял дори при най-незабележимия намек, че тя се дължи на пуританската жилка в характера ми, което всъщност бе и истината. Неотдавна открих следния пасаж, написан в една тетрадка, когато съм бил приблизително осемнадесетгодишен: „За мен това място е пропито с миризмата на гнилоч, подобна на миризмата на умиращи презрели плодове. Никъде другаде противните процеси на рождението, съвкуплението и смъртта, тези чудовищни повратни точки в битието, гърците ги наричат «миазма» или «петно», не са толкова животински и същевременно толкова разкрасени, за да изглеждат привлекателни. И никъде другаде толкова много хора не вярват толкова силно в лъжи, изменчивост и смърт, смърт, смърт.“
Препоръчани теми