Познай коя е книгата - 16

Книгата е издадена през 1959 г., има продължение, което е със сходно заглавие. Още един цитат:

Двамата с Чарлз на времето бяхме изработили таблица за категоризация на жените, като не пропуснахме да отбележим, че колкото повече пари има един мъж, толкова по-красива е жена му. Дори написахме на машина „Доклад на Лемптън и Лафърд за любовта“. Имаше и приложение със сексуални резюмета. Спомням си, че жените от първа категория бяха съвършени в леглото и отговаряха на съпрузите от първа категория, които са наследили богатство, защото в противен случай не би им останала сила да печелят пари. Мъжете от четвърта категория получаваха своята свръх добавка от жена си само след повишение на заплатата („О, мили, толкова съм доволна, че директорите те оценяват най-после“ — каза тя с премрежени очи), а деветата категория си позволяваха подобни неща единствено в събота вечер и неделя следобед.
Категориите, естествено, се определяха от доходите на съпрузите или годениците, като се почнеше с първата категория за милионери, филмови звезди и директори — всеки с годишен доход над 20 000 лири — до дванадесетата категория за тези, които получават под 350 лири и нямат никакви изгледи да получат повече. Чарлз и аз принадлежахме към седма категория — за хора с доход от 600 лири, за старши чиновници и помощниците; всъщност ние принадлежахме към по-долната категория, но системата допускаше, че съпрузите се избират не само по настоящата им заплата, а и по перспективите, които имат, и затова предполагаше известна интелигентност у жените над десета категория. Нашият график, разбира се, невинаги се оказваше безпогрешен, понякога мъже от седма категория вземаха съпруги от трета — жени, които можеха да се омъжат за мъже с 5000 лири годишен доход, а понякога самоиздигнали се мъже от трета категория водеха съпруги от десета категория, с които се бяха свързали, преди да забогатеят. Но обикновено въпросните мъже от седма категория загубваха жените си в полза на любовници, които успяваха да ги оценят, или, което е още по-лошо, трябваше да слушат оплакванията им от немотията през целия си останал живот; а мъжете от трета категория обикновено си намираха любовници от същата категория. Несъмнено, всичко това изглежда твърде цинично, но факт е, че Чарлз и аз можехме да отгатнем дохода на съпруга с точност до петдесетина лири. По едно време точността на нашата система започна да ме потиска. (Това бе, когато целият ми хоризонт беше ограничен от Дафтън и устава на асоциацията на общинските чиновници.) Знаех, че съм еднакво годен за любов и доста по-красив от „Лъскавият тъпанар“, млад мъж с пригладена черна коса, лъснало червено лице, златен часовник „Ролекс“, златен пръстен, златна запалка и златна табакера; но понеже баща ми не беше борсов спекулант, можех да се надявам най-много на жена от шеста категория, а той автоматично щеше да вземе жена от трета.

Път към висшето общество ?

Уудхаус има един чичо Чарлс (а може би Джордж), който е експерт по всички матримониални и любовни въпроси, стар ерген естествено, но там е забавно, а тук май не съвсем.

Точно Ти си!

Добри, не е забавно съвсем, наистина,

Мисля, че няма да ви затрудня...

"Мистър У. имаше собствени разбирания за общуването. Той много обичаше приятели да го навестяват в дома му по ред причини — като се започне от това, че е отдавнашен обитател на Х. и се стигне до благия му характер, състоянието, собствената му къща и прелестната му дъщеря. Той съумяваше до голяма степен да направлява посещенията на тази ограничена група хора според желанието си. Почти не общуваше със семейства извън този кръг. Ужасът, който изпитваше към късното лягане и големите празненства, му пречеше да се сдобие с много познати, освен ако те не бяха съгласни да го посещават според собствените му условия. За негово щастие в Х., в Р., който беше в същата енория, и в Д. А., който спадаше към съседната и беше домът на мистър Н., имаше много такива хора. Съвсем не рядко по настояване на X мистър У. канеше в дома си най-отбраното общество, но предпочиташе това да става на вечеря. С изключение на случаите, в които баща й смяташе, че това ще бъде лоша компания, X почти не пропускаше вечер, без да му събере каре за карти."

"Ема" - Джейн Остин

Знаех си, че е лесно
Ти си!

На мен Джей Остин ми е сред любимите автори.
Нещо лесно и от мен:
"Щом наближих сградата, спрях и вдигнах поглед нагоре. Комините се извисяваха в мрака като гигантски демон, изчакващ плячката му да се доближи достатъчно, за да я сграбчи. Е, нямаше да го оставя да чака още дълго. Не знаех дали във фабриката има стражи през нощта. Нищо чудно да имаше. Не знаех какво ще правя, ако се натъкна на тях. Най-вероятно щях да си плюя на петите. Във всички случаи, не планирах да влизам през парадния вход. В една от стените, зад купчина старо, ръждиво оборудване, се криеше малка странична врата. Докато си проправях път през вехториите, стоящи тук вероятно от времето на дядо ми, всеки къс метал ми приличаше на стаен Гарм, Шук или дори Амарок. Небето отново се проряза от мълния и сякаш хиляди очи просветнаха насреща ми — устремени в мен, дебнещи. Вратата бе изработена от масивно дърво, с голяма, старинна ключалка. Пъхнах фините си инструменти в отвора й, направих своята малка магия — и ето че тя щракна и се отвори. Бях научила много полезни умения в Комините и това бе едно от тях. Усвоих го, когато веднъж вратата към общата стая по някаква причина се оказа залостена. Ковачите се помъчиха да я разбият с яките си рамене, но не успяха. Тогава аз, бидейки по-ловка в пръстите от повечето Уъгове, приспособих някои подръчни средства и я отворих. Никога не бях предполагала, че един ден ще ми се наложи да ги използвам, за да проникна във фабриката с взлом."
Жокер: авторът е съвременик и от италиански произход. През 1997 г. списание „Пийпъл“ го обявява за един от 51-те най-красиви хора в света
и още един цитат:
"Озърнах се от високата си наблюдателница. Мракът вече отстъпваше на дрезгавата светлина. По пътя насам не бях срещнала никакви патрули и силно подозирах, че на мнозина Уъгове им се струва непосилно да изпълняват едновременно задълженията на дървосекачи през деня и Жандарми през нощта. По-подходящ момент надали щеше да настъпи. Застанах на самия ръб на площадката, засилих се с две-три бързи крачки и се отблъснах от другия й край. Въздухът ме обгърна и усетих меко повдигане. Летях известно време в права линия, после се преобърнах, и то неведнъж, а цели три пъти. Главата ми леко се замая, но чувството на свобода бе прекрасно — за разлика от долу, на земята, където практически всяка минута трябваше да се подчинявам на чужди заповеди.
Бях се усъвършенствала дотолкова, че вече можех спокойно да гледам надолу, без да губя височина. Сякаш Дестин и аз бяхме постигнали безмълвно разбирателство. А може би тя умееше да чете мисли — или поне моите.
Приземих се меко и известно време останах неподвижно, вдишвайки свежия нощен въздух. "

Някакво фентъзи е, нали?

Или по-скоро антиутопия ...

Фентъзи - поредица е и по-скоро за тийнеджъри  - аз я взех от дъщеря ми, но много ми хареса, а и не знаех, че авторът пише в подобен стил.
Още един цитат и давам отговора:
"Тя замахна с ръка. В металната си ръкавица стискаше дълго яркожълто копие. Без да намалява скоростта, се прицели и го метна право срещу мен. Но то не ме улучи, а прелетя на два метра над главата ми. Нямаше нужда дори да се привеждам. Погледнах през рамо и видях гигантски Мъжки да напада от другата ми страна, възседнал друг могъщ жребец. Разнесе се грохот и светлина като от мълния и великанът просто изчезна сред вихрушка от черен прах и червени искри. Жълтото копие излезе от другата страна на огненото кълбо, преметна се във въздуха и се върна обратно в десницата на Женската. Сега тя се намираше точно пред мен и нямах никакъв шанс да отскоча от пътя й. Закрих главата си с ръце и зачаках да ме прегази. Но когато погледнах, единственото, което видях, бе коремът на жребеца й. Той се издигаше нагоре, носен от широки, разперени криле. Докато го наблюдавах омагьосана, ездачката му отново влезе в небесна схватка с друга фигура, качена върху крилато същество, което изглеждаше като Адар, но шест пъти по-голямо. Накъдето й да се обърнех, виждах единствено подобни двубои. От всички посоки се изстрелваха с неописуема скорост лъчи от светлина. Успееха ли да улучат целите си, те просто се взривяваха. Ако ли пропуснеха и удареха земята, тя се разтърсваше с такава сила, че едва се удържах на крака."

Да не е " Довършителката" на Дейвид Балдачи.

Точно тя е - ти си Ели

Обзе го непреодолимо желание да закрачи по буренясалата пътека покрай щурците, които да подскачат около обувките му, да се изкачи на верандата и през цепките между хлабавите дъски да надникне във вестибюла или някоя от стаите. Може би и да провери предната врата. Ако се окаже отключена — да влезе.

Преглътна и се втренчи в къщата като хипнотизиран. Тя отвърна на погледа му с идиотско безразличие.

Тръгваш по коридора, вдъхваш мириса на влажна мазилка и прогнили тапети, а из дупките в стените шумолят мишки. Сигурно са останали още купища вехтории и можеш да вземеш нещичко, например преспапие и да го пъхнеш в джоба. После, към края на коридора, вместо да влезеш в кухнята, можеш да свърнеш наляво и да се изкачиш по стълбите, а под краката ти ще скърца мазилката, която с години се е ронила от тавана. Стъпалата са четиринайсет, точно четиринайсет. Но най-горното е малко, несъразмерно ниско, сякаш са го прибавили, за да избягнат фаталното число. След стълбата се озоваваш на площадка и гледаш по коридора към затворената врата в дъното. Крачиш срещу нея, виждаш я като на кино как расте, става все по-голяма, вече можеш да протегнеш ръка и да хванеш потъмнялата сребърна дръжка…

Сейлъмс Лот- Стивън Кинг?

Марстъновия дом ... бррр