- Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.
Познай коя е книгата - 16
Ти си наред. 
Никой не забелязваше момчето, поне не в началото. Никой дори не забелязваше, че не го забелязва. То седеше на средната редица в класната стая, не говореше много, освен ако не го попитат, а дори и тогава отговорите му бяха кратки, безцветни и бързо се забравяха — той сякаш изчезваше от мислите и спомените.
— Мислиш ли, че семейството му е набожно? — попита господин Кирби в учителската стая, докато проверяваше домашни работи.
— Чие семейство? — попита госпожа Маккинън.
— На О. от осми „бе“ — отговори господин Кирби.
— Високото пъпчиво момче?
— По-скоро ми се струва, че е среден на ръст.
Госпожа Маккинън сви рамене.
— И какво за него?
— Всичко си записва — продължи господин Кирби. — Има чудесен почерк, направо калиграфски.
— И защо смятате, че е набожен?
— Казва, че нямат компютър.
— Е, и?
— Няма и телефон.
— Не виждам защо това да прави хората набожни — каза госпожа Маккинън, която плетеше на една игла, откакто забраниха пушенето в учителската стая. В момента майстореше бебешко одеялце, което не беше за никого.
— Мислиш ли, че семейството му е набожно? — попита господин Кирби в учителската стая, докато проверяваше домашни работи.
— Чие семейство? — попита госпожа Маккинън.
— На О. от осми „бе“ — отговори господин Кирби.
— Високото пъпчиво момче?
— По-скоро ми се струва, че е среден на ръст.
Госпожа Маккинън сви рамене.
— И какво за него?
— Всичко си записва — продължи господин Кирби. — Има чудесен почерк, направо калиграфски.
— И защо смятате, че е набожен?
— Казва, че нямат компютър.
— Е, и?
— Няма и телефон.
— Не виждам защо това да прави хората набожни — каза госпожа Маккинън, която плетеше на една игла, откакто забраниха пушенето в учителската стая. В момента майстореше бебешко одеялце, което не беше за никого.
Англичанин е автора.
Ето и началото на книгата, предното е произволно избран цитат.
"От мрака изплува ръка с нож. Дръжката му бе от полирана черна кост, а острието — по-фино и остро от бръснач, толкова тънко, че ако ви среже, може и да не разберете — е, поне не веднага.
Ножът вече бе свършил работата си в тази къща и по острието и дръжката се сцеждаха капчици влага.
Входната врата все още бе леко отворена. През процепа, откъдето се бяха плъзнали ножът и мъжът, сега се процеждаха струйки нощна мъгла и се виеха из къщата.
Н. Дж. спря пред стълбите, които водеха към горния етаж. С лявата ръка измъкна от джоба на черното си палто голяма бяла носна кърпа, избърса ножа и ръкавицата на дясната ръка, а после върна кърпата на мястото й.
Ето и началото на книгата, предното е произволно избран цитат.
"От мрака изплува ръка с нож. Дръжката му бе от полирана черна кост, а острието — по-фино и остро от бръснач, толкова тънко, че ако ви среже, може и да не разберете — е, поне не веднага.
Ножът вече бе свършил работата си в тази къща и по острието и дръжката се сцеждаха капчици влага.
Входната врата все още бе леко отворена. През процепа, откъдето се бяха плъзнали ножът и мъжът, сега се процеждаха струйки нощна мъгла и се виеха из къщата.
Н. Дж. спря пред стълбите, които водеха към горния етаж. С лявата ръка измъкна от джоба на черното си палто голяма бяла носна кърпа, избърса ножа и ръкавицата на дясната ръка, а после върна кърпата на мястото й.
Давам още един цитат и жокер.
Авторът пише фентъзи, комикси, фантастика. Носител на наградата Хюго за няколко творби, има филми по много от книгите му и един популярен сериал.
"Жената се наведе и се взря в земята. От сенките в лунната светлина изплува мъж с прошарена коса, попрехвърлил четирийсетте. Той погледна жената, после насочи очите си към мястото, в което се беше взряла тя и се почеса по главата.
— Госпожо О. — проговори мъжът с церемониалността, характерна за неговата епоха, — дали това е онова, за което си мисля?
В този момент нещото, което двамата разглеждаха, явно забеляза госпожа О., отвори уста, биберонът му се търкулна на земята, а то протегна пухкаво юмруче, сякаш се опитваше с всички сили да се вкопчи в бледия пръст на госпожа О.
— Гръм да ме удари, ако това не е бебе! — промърмори слисано господин О.
— Разбира се, че е бебе! — отвърна жена му. — Въпросът е какво ще правим с него?
— Смея да твърдя, че това е добър въпрос, госпожо О. — отбеляза съпругът й, — но не ни засяга. Това бебе безспорно е живо, а щом е такова, няма нищо общо с нас и не е част от нашия свят."
Авторът пише фентъзи, комикси, фантастика. Носител на наградата Хюго за няколко творби, има филми по много от книгите му и един популярен сериал.
"Жената се наведе и се взря в земята. От сенките в лунната светлина изплува мъж с прошарена коса, попрехвърлил четирийсетте. Той погледна жената, после насочи очите си към мястото, в което се беше взряла тя и се почеса по главата.
— Госпожо О. — проговори мъжът с церемониалността, характерна за неговата епоха, — дали това е онова, за което си мисля?
В този момент нещото, което двамата разглеждаха, явно забеляза госпожа О., отвори уста, биберонът му се търкулна на земята, а то протегна пухкаво юмруче, сякаш се опитваше с всички сили да се вкопчи в бледия пръст на госпожа О.
— Гръм да ме удари, ако това не е бебе! — промърмори слисано господин О.
— Разбира се, че е бебе! — отвърна жена му. — Въпросът е какво ще правим с него?
— Смея да твърдя, че това е добър въпрос, госпожо О. — отбеляза съпругът й, — но не ни засяга. Това бебе безспорно е живо, а щом е такова, няма нищо общо с нас и не е част от нашия свят."
Нийл Геймън - "Книга за гробището"
Любим автор, който никога не ме разочарова:
" - Полицаят, който идва тук в неделя - обясни Рикардо, - се интересуваше само как да намери човека, откраднал чантата... тоест крадеца. Трябва да призная, че това е по-логичният подход. Но вие питате за потърпевшия - управителят озадачено поклати глава.- Той не дойде ли при вас , в полицията, да съобщи, че чантата му е открадната?
- В неделя при вас е идвал полицай, който е разпитвал за откраднатата чанта, така ли? - попита Х
- Да, точно така.
- Цивилен ли беше?-попита Г. - Детектив като нас, или униформен?
- С пъла униформа - потвърди Рикардо. - Говоря за полицейска фуражка и стандартните полицейски слънчеви очила. Дори на това осветление... - той посочи с показалец към тавана - Не ги свали през цялото време.'
Жокер за автора: Роден в Бразилия, от италиански произход, китарист, трилърите му са сред 10-те най-продавани произведения според „Сънди Таймс“.
"Този път настъпи дълго мълчание, сякаш мъжът чакаше обяснение.
- Аз... - гласът и потрепери - изпратих го на полицията.
- Не ти препоръчвам да ме лъжеш
Дори след нейното разкритие гласът на мъжа остана спокоен. Споменаването на полицията, изглежда, изобщо не го стресна.
- Не лъжа - отвърна Анджела със задавен от сълзи глас. - Аз... уплаших се и го изпратих на ченгетата.
- Можеш ли да го вземеш от тях?
Въпросът изненада Анджела. Мъжът явно не се разтревожи, че дневникът му е в полицията.
-Да го взема от тях? -Анджела поклати глава, макар че мъжът не я виждаше. - Не , не мисля, че ще мога.
-Не мислиш или не знаеш?
Анджела бавно плъзна гръб по стената, докато седна на земята и сви коленете си.
-Знам. Не мога да го взема от тях. Не мога.
Изминаха няколко секунди мълчание.
- В такъв случай - каза накрая мъжът, - предлагам да се насладиш на малкото време, което ти остава на този свят, Анджела. А повярвай ми, не ти остава много.
Линията прекъсна."
" - Полицаят, който идва тук в неделя - обясни Рикардо, - се интересуваше само как да намери човека, откраднал чантата... тоест крадеца. Трябва да призная, че това е по-логичният подход. Но вие питате за потърпевшия - управителят озадачено поклати глава.- Той не дойде ли при вас , в полицията, да съобщи, че чантата му е открадната?
- В неделя при вас е идвал полицай, който е разпитвал за откраднатата чанта, така ли? - попита Х
- Да, точно така.
- Цивилен ли беше?-попита Г. - Детектив като нас, или униформен?
- С пъла униформа - потвърди Рикардо. - Говоря за полицейска фуражка и стандартните полицейски слънчеви очила. Дори на това осветление... - той посочи с показалец към тавана - Не ги свали през цялото време.'
Жокер за автора: Роден в Бразилия, от италиански произход, китарист, трилърите му са сред 10-те най-продавани произведения според „Сънди Таймс“.
"Този път настъпи дълго мълчание, сякаш мъжът чакаше обяснение.
- Аз... - гласът и потрепери - изпратих го на полицията.
- Не ти препоръчвам да ме лъжеш
Дори след нейното разкритие гласът на мъжа остана спокоен. Споменаването на полицията, изглежда, изобщо не го стресна.
- Не лъжа - отвърна Анджела със задавен от сълзи глас. - Аз... уплаших се и го изпратих на ченгетата.
- Можеш ли да го вземеш от тях?
Въпросът изненада Анджела. Мъжът явно не се разтревожи, че дневникът му е в полицията.
-Да го взема от тях? -Анджела поклати глава, макар че мъжът не я виждаше. - Не , не мисля, че ще мога.
-Не мислиш или не знаеш?
Анджела бавно плъзна гръб по стената, докато седна на земята и сви коленете си.
-Знам. Не мога да го взема от тях. Не мога.
Изминаха няколко секунди мълчание.
- В такъв случай - каза накрая мъжът, - предлагам да се насладиш на малкото време, което ти остава на този свят, Анджела. А повярвай ми, не ти остава много.
Линията прекъсна."
Не.
Давам още един цитат с нещо много характерно за главния герой:
"Х страдаше от безсъние през по-голямата част от живота си и когато си тръгна от бала, очакваше да преживее поредната безсънна нощ. Всички издайнически знаци бяха налице - несигурните мисли, чувството на безсилие, лавината от въпроси, на киото нямаше отговор - всичко необходимо , за да накара мозъка му да работи на максимална скорост без абсолютно никакъв шанс за почивка. Х знаеше това о беше повече от подотвен, но освен това на много ранен етап научи, че макар да не се случваше често, от време на време и без предупреждение, безсънието изчезваше от само себе си и го оставяше на мира.
Той не беше докоснал уискитито си, затова еднага разбра, че натежалите клепачи и нарушената съсредоточеност не се дължат на алкохола. Х се облегна назад, затвори очи и отпусна тяло. За секунди разпозна състоянието си - чисто и просто изтощение. Тялото му го умоляваше да заспи.
Животът му без сън го научи на много неша и най-важното от тях беше никога да не обръща гръб на подобна молба. В редките случаи, когато безсънието му позволеше да заспи лесно, Х с радост се възползваше от възможността.
Той изключи лаптопа, изпи уискито в чашата и си легна."
Давам още един цитат с нещо много характерно за главния герой:
"Х страдаше от безсъние през по-голямата част от живота си и когато си тръгна от бала, очакваше да преживее поредната безсънна нощ. Всички издайнически знаци бяха налице - несигурните мисли, чувството на безсилие, лавината от въпроси, на киото нямаше отговор - всичко необходимо , за да накара мозъка му да работи на максимална скорост без абсолютно никакъв шанс за почивка. Х знаеше това о беше повече от подотвен, но освен това на много ранен етап научи, че макар да не се случваше често, от време на време и без предупреждение, безсънието изчезваше от само себе си и го оставяше на мира.
Той не беше докоснал уискитито си, затова еднага разбра, че натежалите клепачи и нарушената съсредоточеност не се дължат на алкохола. Х се облегна назад, затвори очи и отпусна тяло. За секунди разпозна състоянието си - чисто и просто изтощение. Тялото му го умоляваше да заспи.
Животът му без сън го научи на много неша и най-важното от тях беше никога да не обръща гръб на подобна молба. В редките случаи, когато безсънието му позволеше да заспи лесно, Х с радост се възползваше от възможността.
Той изключи лаптопа, изпи уискито в чашата и си легна."
Нещо лесничко:
— Защо го обичате, госпожице Х?
— Глупости! Обичам го и това е достатъчно.
— В никакъв случай. Трябва да кажете защо.
— Е добре, защото е хубав и приятен в компания.
— Лошо! — бе моята оценка.
— И понеже е млад и весел.
— Пак лошо.
— И понеже ме обича.
— Няма значение, щом става дума за това.
— И понеже ще бъде богат, а на мен ще ми бъде приятно да съм най-важната дама в цялата околност и ще се гордея да имам такъв съпруг.
— По-лошо от всичко друго. А сега кажете как го обичате.
— Както обича всеки човек. Ти си глупавичка, У.
— Ни най-малко. Отговорете!
— Обичам земята под нозете му и въздуха над главата му, и всичко, до което се докосва, и всяка дума, която изговаря. Обичам всеки израз на лицето му и всяко негово действие, и него самия напълно и изцяло. Стига ли това?
— И защо го обичате?
— Хайде, хайде, вие ме взехте на подбив. Това е чиста злоба. За мен този въпрос съвсем не е шега — рече младата жена, като се намръщи и извърна лице към огнището.
— Далеч съм от мисълта да се шегувам, госпожице Х — отвърнах аз. — Вие обичате господин Z, защото е и хубав, и млад, и весел, и богат, и защото ви обича. Последното обаче е без значение: вероятно щяхте да го обичате и без това условие, а когато и то е налице, не бихте го обичали, ако той не притежаваше споменатите четири достойнства.
— Не, разбира се, че не. В такъв случай щях само да го съжалявам, а може би да го мразя, ако беше грозен и недодялан.
— Но на тоя свят има още един-двама хубави и богати млади мъже, може би по-хубави и по-богати от него. Какво би ви попречило да обичате тях?
— Ако има такива, не съм ги срещала. Не съм виждала друг като Z.
— Може да видите някой от тях. Z няма да е всякога млад и хубав, а може и да не бъде винаги богат.
— В момента е такъв, а аз имам работа само с настоящето. Моля те да говориш разумно.
— Тогава това предрешава въпроса. Щом имате работа само с настоящето, вземете господин Z.
— Не искам разрешение от тебе — ще се омъжа за него. И все пак ти не ми каза дали постъпвам правилно.
— Напълно правилно, ако е редно хората да се женят само с оглед на настоящето. А сега хайде да чуем защо сте нещастна. Брат ви ще бъде доволен. Струва ми се, че старите Z няма да имат възражения. Вие ще напуснете един безреден и неудобен дом, за да влезете в почтена и богата къща. При това вие обичате Z и Z ви обича. Всичко това изглежда напълно в ред. Къде е пречката?
— Тук и тук — отвърна X, докосвайки с една ръка челото си и полагайки другата върху гърдите си, — в зависимост от това, в кое от двете места се крие душата. Убедена съм в сърцето и в душата си, че не постъпвам правилно.
— Защо го обичате, госпожице Х?
— Глупости! Обичам го и това е достатъчно.
— В никакъв случай. Трябва да кажете защо.
— Е добре, защото е хубав и приятен в компания.
— Лошо! — бе моята оценка.
— И понеже е млад и весел.
— Пак лошо.
— И понеже ме обича.
— Няма значение, щом става дума за това.
— И понеже ще бъде богат, а на мен ще ми бъде приятно да съм най-важната дама в цялата околност и ще се гордея да имам такъв съпруг.
— По-лошо от всичко друго. А сега кажете как го обичате.
— Както обича всеки човек. Ти си глупавичка, У.
— Ни най-малко. Отговорете!
— Обичам земята под нозете му и въздуха над главата му, и всичко, до което се докосва, и всяка дума, която изговаря. Обичам всеки израз на лицето му и всяко негово действие, и него самия напълно и изцяло. Стига ли това?
— И защо го обичате?
— Хайде, хайде, вие ме взехте на подбив. Това е чиста злоба. За мен този въпрос съвсем не е шега — рече младата жена, като се намръщи и извърна лице към огнището.
— Далеч съм от мисълта да се шегувам, госпожице Х — отвърнах аз. — Вие обичате господин Z, защото е и хубав, и млад, и весел, и богат, и защото ви обича. Последното обаче е без значение: вероятно щяхте да го обичате и без това условие, а когато и то е налице, не бихте го обичали, ако той не притежаваше споменатите четири достойнства.
— Не, разбира се, че не. В такъв случай щях само да го съжалявам, а може би да го мразя, ако беше грозен и недодялан.
— Но на тоя свят има още един-двама хубави и богати млади мъже, може би по-хубави и по-богати от него. Какво би ви попречило да обичате тях?
— Ако има такива, не съм ги срещала. Не съм виждала друг като Z.
— Може да видите някой от тях. Z няма да е всякога млад и хубав, а може и да не бъде винаги богат.
— В момента е такъв, а аз имам работа само с настоящето. Моля те да говориш разумно.
— Тогава това предрешава въпроса. Щом имате работа само с настоящето, вземете господин Z.
— Не искам разрешение от тебе — ще се омъжа за него. И все пак ти не ми каза дали постъпвам правилно.
— Напълно правилно, ако е редно хората да се женят само с оглед на настоящето. А сега хайде да чуем защо сте нещастна. Брат ви ще бъде доволен. Струва ми се, че старите Z няма да имат възражения. Вие ще напуснете един безреден и неудобен дом, за да влезете в почтена и богата къща. При това вие обичате Z и Z ви обича. Всичко това изглежда напълно в ред. Къде е пречката?
— Тук и тук — отвърна X, докосвайки с една ръка челото си и полагайки другата върху гърдите си, — в зависимост от това, в кое от двете места се крие душата. Убедена съм в сърцето и в душата си, че не постъпвам правилно.
Препоръчани теми