Колко време отнема?

Абе каква голяма любов, след няколко годинки ще има да си се смееш сама на себе си. 

Голямата любов ще я определяме на дърти години.

Не го изслушвай като ти хленчи на телефона. Унизително за теб, жестоко от негова страна. 

Много трудно допускам човек до себе си,  веднъж направя ли го , т.е вече да има връзка то този човек остава дълбоки пластове в мене, които са там дори и след раздялата.
Първата ми любов продължи 1,5 г. , Не успях да го забравя около 2,5г.

Срещнах друг човек , допуснах го и се промених с него - бяхме  2  г.и половина . С прясна раздяла от 6мес. . / Прясна , защото една  поне в месеца един път се виждаме или чуваме уж за да останем приятели , но аз от последния месец вече съм прекратила всякакви взаимоотношения и той не ме търси  просто защото тези приятелски ;; по средата,;; отношения не са за мен .
Или заедно, или не. Средно положение няма .

Не знам колко ще ми отнеме да го забравя този път , но със сигурност няма да е малко .

Но след тази раздяла разбрах някои неща :

Когато човек се научи да живее с липси, става може би  щастлив.

В някакъв момент вече не ги усещаш като такива, а като твърда увереност, че нещо винаги се замества с друго, стига да поискаш да си го вземеш.

Че каквото и да загубиш, ще можеш и без него.

Това обаче те учи и да цениш нещата и хората, които сега имаш, защото, ако не умеем да сме им благодарни, животът си ги взима и от най-големите късметлии.


 Всеки вече е дал и взел от другия каквото е можел и е намерил за добре. 
Ако нещо се е счупило, не можем да го залепим с компромиси, които ни карат да се намразваме бавно, нито с очевидната липсваща страст помежду ни.

Сигурна съм, че когато много си обичал някого, ще го обичаш винаги по свой начин.
Но различен начин от този, който те кара да виждаш бъдещето си с него. 

Вярвам, че онова, което те е накарало да се влюбиш в някого, е винаги там, някъде вътре в него.
Но след края често е покрито с много други пластове, които са се натрупали и са се превърнали в онова, което те е карало да спреш да обичаш самия себе си заради него.

Или което е разделило общия ви щастлив път на два отделни не по-малко щастливи пътя.

Уж не е толкова страшно – всеки има някого, когото няма...

Гледам да си ангажирам вниманието с други неща , и взимам пример от него че в живота няма незаменими , само незабравими хора .
Вярвам че и моята любов ме чака там някъде .

Късмет и на теб , със сигурност те чакат много хубави и приятни любови оттук нататък .

Ако толкова  си обичала  грешния ( вече ) човек , в такъв случай представи си колко можеш да обичаш правилния ?

Но постоянство и търпение !!!

Авторке, ако разбереш/почувстваш това мнение, ще можеш да продължиш напред. Това е истината!

Аз се бях зарекла, че колкото години съм била с него, толкова и ще го жаля - четири. Спазих обещанието си.
Опитвах/м с други, но никой не е той ...
Излекувах се като си намерих нещо, което поглъща цялото ми мислене, внимание, интерес - първа кола. Толкова ми е сложно/интересно/забавно, че тоя бивш ми е само далечен спомен.

Адски недоверчива съм и затова съм сама. На моменти дотежава, но ... По - добре сама отколкото зле придружена е казал народът.

По всяка вероятност никога няма да изпиташ същото. Но освен, ако не си решила да влизаш в манастир - фигуративно или буквално... не стой да чакаш докато откриеш същия световъртеж. Прецени - трезво - кой от желаещите най-добре ти... импонира, знам ли, с кой от тях ти е най-спокойно и му дай шанс. Ако не се получи... ами, ще пробваш друго. Но пък може да се окаже - с времето - че си в състояние да обичаш много по-дълбоко, трайно и всеобхватно и без да си била лудо влюбена и изгубила всякакъв разум и смисъл в началото.
В най-лошия случай известно време ще си се чувствала по-добре от преди това.

Благодаря ви....истински ви благодаря. Не мога да повярвам, че непознати жени разбират точния начин, по който се чувствам.

Не стоя да чакам ''същия световъртеж'', но истината е,че никой не се доближава дори и малко до него. Знам, че не трябва да сравнявам и знам,че всеки си има своя чар и своите красиви качества и добродетели, просто.. хем не искам да ги залъгвам, хем не искам да започвам нещо като знам,че мозъкът ми е на съвсеееем различно място,при друг човек.

Някоя от вас подържа ли контакт с ''бившите'' хора? Или като се разделяте и прекъсвате всякакъв контакт?

Зависи. Подържам контакт без проблем, но само ако не досаждат. Обикновено при раздялата връзката е изчерпана. Аз не бих трила телефони.

Поддържам минимални и то след като са минали години за да съм сигурна за себе си, че всичко е тотално приключило там. През тези няколко години контакт не е имало абсолютно никакъв. За мен това е работещ вариант.

   Не поддържам контакт с определения човек от 2 години. Като се разделихме, бяхме приятели, но това много ме нараняваше. Исках по какъвто да е начин да присъствах в живота му и да знаех какво се случваше с него. Това е най-неправилното мислене и поведение, когато някой си обичал много и се разделите. По-добре е да скъсате всякакви отношения с този човек и никога да не знаете за него и да го виждате. В противен случай, се унижавате само себе си и потъвате още повече в дупката, в която сте попаднали.

   Вече трия всички телефонни номера, които не са ми нужни и съм сигурна, че не искам да имам никакъв контакт с тях.

Рано ти е още да сте приятели Трябва да минат няколко месеца, да мине болката.

Минава, макар да изглежда, че никога няма да мине.
При мен е било средно може би около 2 години. Зависи от това, кога ще се влюбиш в следващия. Ако не се появи следващо влюбване - повече време, но пак минава накрая.
И аз съм пускала такива теми на други места.

За само приятели може и никога да не стане. Възможно е дори като отминат чувствата, човекът да ти стане напълно безинтересен към леко несимпатичен (нямам предвид поради яд, че не се е получило с него) и да бъдеш в крайна сметка много доволна, че нищо не се е получило. Не казвам, че това е правилото, но ми се е случвало.

"Няколко месеца" са малко.

По-достоверно е да са няколко години.

"Ако няма да се бавиш много, мога да те чакам цял живот!"
Оскар Уайлд.

Дано на никой не му се случва

Ще се влюбиш пак, ще видиш.

Големите любови са големи именно заради края си

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти -
да се здрависват едва?
Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни –
дружески да си мълвят?
Не, ний не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки... Затова отсега нататък
ще сме най-чужди в света.
1959

Имаше един лаф по случая: You are my favourite what if

Отивам да си сипа по случай големите любови, че ми стана едно такова носталгично