
Ддани съгласна съм с всичко, което прочетох, като останали чувста у теб след финала. През цялото време си мислех - ей сега ще тръгне след Жула, ей сега ще разкаже играта на Намък. Стори ми се прекалено "избелен" за прекалено кратко време. Успокоих се като го отдадох на нетърпението да бъде щастлив с Аслъ и бебето и че не му се занимава с другите глупости вече! За романтиката си мисля, че ако има насреща мъж, който никога не е бил романтичен с нито една жена, сега когато от сърце иска да бъде такъв, ще следва всички утъпкани пътеки в стил - вечеря на свещи, танци манци и тем подобни, просто защото всичко останаро му е чужда територия.
За недовършеното бащинство и прекрасни моменти - ей това много ме тормози! Този човек от обич към бебето какво ли не направи, а накрая само една целувка по челото и айдеее! Във финалната сцена в градината не видях актьорска игра, Аслъ поздрави Вилдан с много измислена усмивка и не усетих искреност в сцената, по скоро усещането ми точно за тази сцена, беше за скорост и препускане в последните минути, което въобще не ми донесе чувство на удовлетвореност


И въпреки това, за да усетя нюансите, които са ми убегнали - нямам търпение да гледам довечера с руски субтитри а после и бг превода
