Заплашва ме, че ако го напусна няма да ми даде детето

Взимаш си детето и си отиваш при вашите. Нямаш бъдеще с този човек и няма смисъл да мъчиш себе си и детето при него. Никой съд няма да вземе дете от майка му, ако няма сериозни основателни причини за това.

В EU децата са една седмица при майката, една при бащата, в Белгия е така.  Ако не са наркомани, алкохолици и тн. обаче. Аз смятам, че е правилно, в България бащите ги виждат само неделите и си мислят, че нямат повече ангажименти, а майката се скапва от задължения и работа.

Щеше да е добре, ако в България разводите ставаха по цивилизован начин. Аз до сега не съм чула за такъв обаче. Дори и моя не беше такъв, въпреки, че сега - 8 години по-късно с БНД сме в много добри отношения. Но в повечето случаи бащите използват всяка минута с детето, за да му говорят колко ужасен човек е майка му - жената, която го е родила и, която прекарва целия си живот в грижи за него и как тя е виновна, че детето не живее и с двамата си родители /само защото е отказала да търпи простотиите на баща му/. Та за нашите географски ширини този начин на разпределяне на децата е перфектен. Дай Боже след време нещата да се променят разбира се, защото всяко дете има нужда и от двамата си родители, без значение дали са заедно или не

Манталитета тук няма да се промени. За това на нас споделено родителство не ни е нужно. Изобщо не ми пука за мотивите на съда. Аз знам какво става след контакта на детето ми с баща му.

Не знам има ли защитени жилища?При родителите също е ок и ако се довлече урода,полиция,жалби и пр.,което са споделили препатили.

Въпреки, че детето ми беше жертва на точно такова поведение от страна на създателя си не мога да не отбележа, че има и много жени които използват децата си като оръжие срещу бащите им. Т.е. ако не им се играе по свирката - няма дете. А грозни разводи и драми има навсякъде не само по нашите ширини. Смятам, че споделените родителски права биха спестили доста проблеми.

Около моите разведени познати, ситуацията е точно обратната-майките са тези, които настройват децата си и то доста успешно, тъй като имат голямо влияние върху тях. Разредените контакти с бащите + настройването срещу тях, водят до отчуждаване на децата. Често децата се използват за отмъщение и/или изнудване, като в голям процент от случаите, пряка намеса има и някоя злобна тъща. Вярно е, че какъвто и закон да се приеме, в крайна сметка всичко опира до съвестта и интелигентността на родителите, но все пак, промени в законодателството биха могли да подпомогнат тези ситуации. Разбира се, моите познати не са представителна извадка, но съгласете се, че когато детето живее с майка си, тя има много по-голямо влияние, отколкото бащата. Срещи няколко пъти в месеца с бащата не могат да настроят детето срещу майка му, така както тя може да го настрои срещу баща му. Тоест ситуациите, в които майките настройват децата си, са далеч по-страшни и могат да доведат до пълно отчуждение на детето от баща му.

Манталитета няма да се промени, докато бащите знаят, че майките със зъби и нокти бранят ограничаването на режима за " свиждания".
Ако грижите се поделят, насъскването срещу другия родител ще намалее драстично.

Бонго, намали малко. Майката тръгва "из страната" в 99 на сто от случаите означава, че е от друг град и няма собственост в града на бившия си съпруг, а за да остане там трябва да плаща свободен наем.
А за чужбина - няма как да изведе детето без съгласието на бащата, освен със съгласието на съда, а то се получава трудно.

Иначе съм за 50 на 50 грижи след развода, но никой не може да задължи една жена да изнемогва под наем в чужд град за удобството на бившия, ако има вариант да се прибере при родители или роднини. Като е толкова курназ бащата, да помисли дали той да не се премести в нейния град, да си намери квартира и работа.

[/quote]

Ако правата се поделят и детето е седмица при единия - седмица при другия, както би било най- добре за него, и двамата няма да хукват никъде, а ще си изпълняват ангажиментите.
Ако има добър надзор и санкции за неизпълнение, разбира се.

Така всеки ще докаже, че се развежда само с другия родител, а не и с детето си.

С бившия ми съпруг сме от един град, от съседни квартали. Разстоянието между двете жилища е 15 минути пеш и 5 минути с кола. Има право да ги вижда два пъти месечно по 7 часа, или общо 14 часа за месец. Напълно се съобразих с неговото работно време и заетост, и съдът определи това да е в събота. И това му е много, ако зависи от него би ги виждал два пъти в месеца по 2 часа. Или един път в месеца за 7 часа. Иска да ги види и да ги изведе най-много за два часа в парка, като кученца. Не иска да полага никакви други грижи. Отказваше да ги води на рехабилитация /двете деца са с признат ТЕЛК, едното с 90%, другото със 100%/. Докато течеше бракоразводното дело е имало случаи да не ги вижда и за по месец. Съдът му е определил да ги взима и за две седмици в годината. Силно се съмнявам да го направи.
На всички общи познати разказва как не му давам децата и той страда, защото не може да си ги вижда. Обажда ми се в 10 часа вечерта в петък, за да ми каже, че на другия ден няма да ги вземе, защото майка му е болна или не е в града, а той не може да ги гледа. Дори и на Великден.
Пиша това, защото в този случай споделеното родителство е напълно неприложимо.
Познавам много случаи, в които бащите напълно са забравили за децата си, а майките дори не могат да ги намерят, за да си съберат издръжката.
Не отричам, че има съвестни и отговорни татковци, но те едва ли са много. Особено, ако вече имат нова партньорка и деца. При бившия ми съпруг нова партньорка няма, вероятно няма и да има, защото майка му е Жената на живота му. Ще са си заедно, докато смъртта ги раздели. Когато идва да ги вземе от нас, е винаги придружен от мама. Докато се развеждахме миналото лято, отидоха и двамата на море.

Натака, твоя бивш го помня. Уникално говедо. Оттървала си се! Не ти и трябва, простак!Да си жива и здрава да си отгледаш децата! Пък като е и в комплект с мама, представям си какво е. Поне знаеш, че няма да ти увеси и майка си да я гледаш после.

Рибозом, напълно си права. Всеки ден благодаря на Бога, че се отървах, и от него, и от майка му и от цялата му рода. Беше ми правил намеци, че иска един ден да си прибере и мама у нас, ако се наложи. Всеки ден се радвам на свободата си и на радостта ми да съм далеч от такъв човек, както и децата.
Направо живеем нов живот. Дечицата са много добре.

При мен беше по следния начин:Искаше да вземе детето от нас и да го заведе в тях докато ме нямаше в България(за 10 дена).Искал да го взема майка му да го гледа,и  аз да му плащам издръжка .И през това време завел и иск срещу мен за режим на виждане и ,че не съм се грижила за детето и че ако не съм го искала детето той щял да го гледа  ако ли не ще  плаща издръжка от 120 лв. Като го видях лошо ми стана.