Проблем със съпруга ми

  • 14 433
  • 98
  •   1
Отговори
# 60
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 019
Аз няма да се учудя, ако откриеш, че и гадже си е завъртял някъде. Що да се зори пича, всичко му е осигурено и поднесено на тепсия.
Нищо няма да бъде както преди после, вярвай ми, изпитала съм го на собствен гръб с БНД. Беше му много удобно да се грижа аз за всичко. Че и наглееше, на всичкото отгоре.
Я един як шут и да започва работа на някой строеж ако трябва, всички търсят работници. Ма било му под достойнството, тогава спираш всички екстри - пари, кола
Продай му колата - и без това не му трябва, щом не ходи на работа. Ще ти падне разходът за бензин, данъци и застраховки, с парите от колата ще платите някаква част от заема. Ако иска кола, да се хваща на работа и да си купи с изкараните пари. Ако още повече се демотивира от липсата на кола - чао.
Peace

# 61
  • Мнения: 1 916
Партньорството е съвместно танго.
Авторката си танцува сама от доста време и то не по нейно желание. Прочети първия пост внимателно какво е направила за него.

# 62
  • Мнения: 3 654
Най-кофти нещото е, че е гарант на неговия заем, та ако с продажбата на колата може да изплати този заем, въобще да не се бави.

# 63
  • София
  • Мнения: 344
Cuatro, не съм сигурна дали мога да ти дам съвет, но и аз мисля, че твърде дълго мъжът ти е пасивен. С какво образование е, какво е работил преди това? Отговорен и инициативен ли е? Мислиш ли, че начинанието, което не се е случило, е смислено, има потенциал, или просто е летял в облаците? Хубаво е, че помага с децата и в домакинството, но така изглежда, че имаш домашен помощник, а не партньор. Може ли да е изпаднал в депресия и в резултат да няма желание за нищо? Той би ли се консултирал с терапевт?

Помня началото на 90'те. Аз в горните класове на гимназията, брат ми 2 години след мен. Майка ми работеше в университета, а баща ми в уж перспективно държавно предприятие, на висока позиция. Като оставим настрана, че парите не им стигаха, нямаше и какво да се купи с тях. В даден момент разбрах, че на татко не са плащали заплата с месеци и сме карали с парите на майка ми. А заплатата й колко да е била... все едно сега 600 лева (в София). Татко с негови колеги са решили да направят частна фирма. И го помня как вечер като се прибереше от работа, лягаше на дивана и четеше. Сам се преквалифицира. Нито се пропи, нито пустосваше държавата, нито нас и майка навикаше, че му било нервно и стресирано. За секунда не се отказа да живее. След кризата от 97-ма бизнесът потръгна, имаше много работа, финансово се успокоиха нещата. По това време аз вече бях на университет. Сигурна съм, че стресът от преживяното се е отразил на баща ми, отиде си на 60 г., но винаги се е държал отговорно към майка ми и към нас.

Та замисли се какъв тип е мъжът ти - ако винаги е бил пасивен, неинициативен, безотговорен... може би нещата трудно ще се променят. Също, мисля че е важно от какво семейство е. Неговият баща каква роля е имал в домакинството и т.н.

# 64
  • Мнения: X
Ситуацията е такава, че винаги сме живели в мое жилище, осигурила съм автомобили и за двамата и смеките съм ги плащала аз..... сметки, данъци (тях също винаги аз съм ги плащала), за храна, за бензин, за дрехи и всичко останало на децата, за пътувания. ...някакви сметки не са платени
срещу
... върши някаква работа вкъщи. Помага с децата, с някои задължения....моменти съм много ангажирана и в такива моменти той е поемал грижада за децата.... той се активизира да с търси работа. Същевременно си намери хоби, което практикува всяка сутрин. Ходи по интервюта ... Да, много добър баща е..
Това не е танцуване сам.
Човекът си има демони, без съмнение. Но аз не мисля, че всичко е загубено. В постовете на авторката виждам пари, сметки, данъци, покупки. Не виждам разговори. В случая мисля, че и двамата не танцуват изобщо заедно. Не прочетох за нейната помощ. Като под помощ имам предвид например: всеки ден му пращам интервюта от jobs.bg, обадих се на 20 близки и по-далечни познати, да разпитат за свободни места, обсъждаме как минават интервютата, какво му харесва и какво не, обсъждаме общото си бъдеще след 1-2 години. Говорим си да подхване нещо временно, докато излезе по-подходящо. 
Ситуацията е ултра кофти, но авторката сама трябва да реши дали е дала достатъчно (нямам предвид пари), ако смята, че е дала - вече решението е взето.

# 65
  • На Марс
  • Мнения: 8 833
Мъжете приемат загубата на работа доста тежко - често им скапва самочувствието и вероятно пропадналият бизнес е допринесъл за това. Мъжът ти е загубил мотивация, стимул, хъс...

Нали имат деца? Каква по-голяма мотивация от това искаш? Simple Smile

# 66
  • Мнения: 41 817
Мъжете приемат загубата на работа доста тежко - често им скапва самочувствието и вероятно пропадналият бизнес е допринесъл за това. Мъжът ти е загубил мотивация, стимул, хъс...

Нали имат деца? Каква по-голяма мотивация от това искаш? Simple Smile



Явно и децата не го мотивират.
Мотивира го да лежи на кълката си това, че жена му за момента изкарва добри пари. Но в този живот всичко се случва. Може утре да стане така, че да си загуби работата, фирмата да фалира, да се разболее и т.н.
И ако стане нещо, тоз мухльо, който го мързи да работи, дали ще си намери работа. Едва ли. Ще юрка жената.
Затова да му продаде колата и да му каже, че има пълната свобода да си купи друга, ама с негови пари.
Както и всякакви други разходи, които прави по него.

# 67
  • Мнения: 1 916
Не прочетох за нейната помощ. Като под помощ имам предвид например: всеки ден му пращам интервюта от jobs.bg, обадих се на 20 близки и по-далечни познати, да разпитат за свободни места, обсъждаме как минават интервютата, какво му харесва и какво не, обсъждаме общото си бъдеще след 1-2 години. Говорим си да подхване нещо временно, докато излезе по-подходящо.
И накрая да предложи да ходи на работа вместо него, а той да краси дома и се наслаждава на свободата си....

# 68
  • Мнения: 41 817
Аз под даване на свобода разбирам да го изхвърли, та да се чувства свободен като птичка.
Другото е паразитиране.

# 69
  • Мнения: 9 196
Щом си иска свободата - пускай го в дивата природа. Една чанта с дрехи и да хваща гората.

# 70
  • Мнения: 2 837
Ситуацията е такава, че винаги сме живели в мое жилище, осигурила съм автомобили и за двамата и смеките съм ги плащала аз..... сметки, данъци (тях също винаги аз съм ги плащала), за храна, за бензин, за дрехи и всичко останало на децата, за пътувания. ...някакви сметки не са платени
срещу
... върши някаква работа вкъщи. Помага с децата, с някои задължения....моменти съм много ангажирана и в такива моменти той е поемал грижада за децата.... той се активизира да с търси работа. Същевременно си намери хоби, което практикува всяка сутрин. Ходи по интервюта ... Да, много добър баща е..
Това не е танцуване сам.
Човекът си има демони, без съмнение. Но аз не мисля, че всичко е загубено. В постовете на авторката виждам пари, сметки, данъци, покупки. Не виждам разговори. В случая мисля, че и двамата не танцуват изобщо заедно. Не прочетох за нейната помощ. Като под помощ имам предвид например: всеки ден му пращам интервюта от jobs.bg, обадих се на 20 близки и по-далечни познати, да разпитат за свободни места, обсъждаме как минават интервютата, какво му харесва и какво не, обсъждаме общото си бъдеще след 1-2 години. Говорим си да подхване нещо временно, докато излезе по-подходящо.  
Ситуацията е ултра кофти, но авторката сама трябва да реши дали е дала достатъчно (нямам предвид пари), ако смята, че е дала - вече решението е взето.
Ама разбира се, както се скъсва от работа и сигурно няма време да се огледа, да престане и да спи, за да има време да рови по джобса за подходяща работа. Тя жената се чуди накъде по-напред, той по цял ден седи вкъщи, пък сега и работа да му търси... И тези съвети за говорене... гаче мъжете се скъсват да говорят, когато не им изнася. А той що не е поговорил с нея, преди да откаже работата.
По принцип, ако го нямаше заемът и на жената не ѝ пречеше, че мъжът не изкарва пари, но пък се грижи за други неща, не бих смятала, че има проблем. Но при заем, презорване на единия, трудно свързване на двата края, това поведение е проблем, определено.

# 71
  • Мнения: 3 186
Мислиш ли, че начинанието, което не се е случило, е смислено, има потенциал, или просто е летял в облаците?

Никак не е било смислено, след като се е провалило набързо. Ама и авторката е летяла в облаците, щом е станала гарант по негов заем и е изложила семейството на риск. Който иска да прави бизнес, да събира пари или да продаде имот и пр.

Другото, което мисля е, че тя от самото начало си го е прибрала малко като заврян зет - осигурила дом, автомобили и за двамата, покривала сметките, сега се сети чак, като преобърна колата, че нещо не е наред и пита редно ли е да изгониш иначе нелош баща и съпруг.

Надявам се с разговори да се опитат да се оправят, а не със заплахи и събиране на багажи.

# 72
  • Мнения: 488
tainichka за 10 години дали са говорили... тя си говори отй кимаи псоле по старуму, защото е много удобно така. Жената го в обичала и затова не й тежало всичко да е на нея пък и се е успокоявала че е временно.
Разбирам те, и аз се учвствах сякаш всичко е САМО моя отговорност. СЪчувствам ти , но няма полезен съвет. Според мен времето за разговори отдавна е минало , не вярвам и ултиматум да помогне, но май това е единствения ти полезен ход.

# 73
  • София
  • Мнения: 17 716

Ако кредитът си е лично негов - а не, примерно, със залог семейното жилище или ти да си гарант или нещо от сорта... просто спри да го изплащаш. Всичко друго разбирам - ок, когато има възможност една заплата да покрива всички разходи и двамата са съгласни с положението, е нормално единият партньор да работи, а другият да поема всички основни дейности по домакинството. Това добре, но да изплаща и кредит... ами, идва ми в повече.

# 74
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 14 019
Е как ще спре да го изплаща, нали е поръчител, банката ще си търси парите от нея, а може и на фирма за събиране на дългове да го даде и тогава става лошо.

Общи условия

Активация на акаунт