В нормалните страни родителите наистина поделят отговорността за детето за разлика от БГ. Ти си в аналогична ситуация на мъж в БГ, който е решил да гради семейство с жена с дете. В този случай, няма особено лично пространство само за двойката. Ако за теб тези отношения не са ОК и се чувстваш малоценна и пренебрегната, по-добре се раздели с мъжа. Изглежда наистина отговорен баща и ако явно или по-завоалирано се опитваш "да откраднеш" време и внимание от дъщеря му, той ще вземе решението за раздяла.
- Публикувана: 23 май 2018, 17:16 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2022, 14:21 ч.
Мъж,обсебен от дъщеря си
Разбира се, смятам в най-скоро време да започна работа, но първо трябва да си оправя докементите , а и искам да запиша курс за норвежки, така че трябва време. Относно детето не казвам, че не ми харесва да прекарваме време с него или че е лошо да прекарваш време с детето си и да се грижиш за него , дори напротив, това беше едно от нещата в него което ме спечели ..представих си , че бих могла да създам семейство с този човек. Работата е ,че той се е превърнал в роб на детето си и може би това ми прави такова впечатление поради това, че сме от различни култури.
Децата са друг тип чувство и отношение. Тук няма конкуренция, не би трябвало и да има ревност. Отношение към партньор и отношение дете са несъпоставими. Въпросът е, че и двете отношения черпят ресурс. И е въпрос на такт и баланс на даващия, в случая , бащата и твой приятел. Не трябва да има ощетени . А това си е висш пилотаж. Дай му шанс да се адаптирате всички. Ако не можеш, не се мъчи. И аз се присъединявам към казаното от Бианка и Уиш.
Не е за всеки такова сложно положение.
Не е за всеки такова сложно положение.
Така е , заради него дойдох тук, но пък в най лошия сручай си надявам да се усроя тук. Предполагам очакванията ми са прекалено завишени. Обикновено , като сме били някъде двамата в България или Испания, където се срещнахме понеже аз работих там половин година и той е съвсем различен, нямайки всички тези отговорности. Когато цяло лято си бях в България без него , а той си беше в Норвегия на всеки 15 мин. Ми звънеше, пишеше и търсеше всячески вниманието ми . Ревнуваше ме, когато излизах иили комуникирах с някой освен него и се чудя как така е имал тоооолкова много време, а сега го няма. Дано не ме приема за даденост " Е сега е тук, няма къде за ходи, ".
Да сме живи и здрави , а другото каквото е писано. 🙂
Да сме живи и здрави , а другото каквото е писано. 🙂
Ако не си крайно обсебваща в старанието си да се домогнеш до вниманието на партньора си - считам, че същият трябва да съумява да разграничава отношенията с дъщеря си и с теб. Не съумява ли да постигне баланс - очевидно е от типа родители, които изцяло подчиняват всичко на добруването на детето, загърбвайки личен живот. Моите адмирации към такъв родител. Уважавам силата на чувствата и всеотдайността им, но с такъв партньор се живее изключително трудно, защото той той/тя дори не осъзнават, че нараняват партньора си или пък осъзнават жертвите му, но егоистично ги приемат за даденост.
Вярвам, че си длъжна да опиташ да постигнете някакъв синхрон и баланс на взаимоотношенията, но в разумни срокове. Оттам нататък - не очаквай чудеса, а по-скоро приеми, че статуквото го устройва и ти винаги ще си след дъщеря му, но не в приемливия вариант.
Вярвам, че си длъжна да опиташ да постигнете някакъв синхрон и баланс на взаимоотношенията, но в разумни срокове. Оттам нататък - не очаквай чудеса, а по-скоро приеми, че статуквото го устройва и ти винаги ще си след дъщеря му, но не в приемливия вариант.
Ако не си крайно обсебваща в старанието си да се домогнеш до вниманието на партньора си - считам, че същият трябва да съумява да разграничава отношенията с дъщеря си и с теб. Не съумява ли да постигне баланс - очевидно е от типа родители, които изцяло подчиняват всичко на добруването на детето, загърбвайки личен живот. Моите адмирации към такъв родител. Уважавам силата на чувствата и всеотдайността им, но с такъв партньор се живее изключително трудно, защото той той/тя дори не осъзнават, че нараняват партньора си или пък осъзнават жертвите му, но егоистично ги приемат за даденост.
Вярвам, че си длъжна да опиташ да постигнете някакъв синхрон и баланс на взаимоотношенията, но в разумни срокове. Оттам нататък - не очаквай чудеса, а по-скоро приеми, че статуквото го устройва и ти винаги ще си след дъщеря му, но не в приемливия вариант.
Вярвам, че си длъжна да опиташ да постигнете някакъв синхрон и баланс на взаимоотношенията, но в разумни срокове. Оттам нататък - не очаквай чудеса, а по-скоро приеми, че статуквото го устройва и ти винаги ще си след дъщеря му, но не в приемливия вариант.
Общо взето това , което написа изцяло описва ситуацията. Силно се надявам да успеем да намерим баланс в отношенията ни.
Снощи му споделих как се чувстам , опитвайки се да не го засегна. Не мисля , че успя да ме разбере , извода му беше ,че на мен едва ли не ми пречи това, че има дете и той прави всичко по силите си , за да бъдат нещата между нас ок , но няма касво повече да направи от това. Така че му в отговор му казах ,че ще се опитам да се справя с тези си чувства и ще опитам по упорито да се накарам да се чувствам щастлива в цялата тази картинга, пък каквото сабя покаже.
Странно как винаги съм си мислела, че не съм оте тези жени на които би им пречило да гледат чуждо дете, а може би само така ми се иска. 🙂
Странно как винаги съм си мислела, че не съм оте тези жени на които би им пречило да гледат чуждо дете, а може би само така ми се иска. 🙂
Ето и моята история по темата. Моля за съвет.
Наскоро се преместих да живея при приятеля си в Норвегия, с когото сме заедно вече една година. Той е норвежец, има дъщеря на 10 години и с майката от 9 години не са заедно , но са запазили приятелски отношения, като са се разбрали 1 седмица да я гледа той и една тя "50 на 50" , той плаща за всичко необходимо за малката и винаги помага на майка и, такъв баща не съм виждала, чудесен е , но дори малко вповече, сякаш е обсебен от нея. Аз нямам деца и не съм била никога с мъж, който има дете..все пак съм на 28. д
Докато той пък твърди, че не е имал връзка с дпуга жена след раздялата с майката на детето и аз съм първата , която представя на детето си. Детето очевидно е много добре гледано, обичано и не му липства нищо. Проблема обаче е в това , че когато не е неговата седмица той отново иска да прекарва време с малката и по всяко време когато на майката и се наложи нещо той няма против да се отзеве на момента. Не знам аз ли не съм добре или това ми се струва прекалено. Все пак, след като иска да градим бъдеще заедно и да създаваме семейство, не е ли нормално в свободното си време да иска да бъде с мен и да правим неща заедно, правейки си планове, а и все пак аз съм чужденка тук..заради него съм дошла и нямам представа кое,къде,какво...нищо. Аз приемам ,че когато малката е с нас тя е преди всичко и аз съм безгласна буква, но във времето в , което тя е при майка си ние би следвало да си имаме личен живот. Все пак не сме се виждали 2 месеца и аз съм тук вече няма и седмица , в която е ред майката да я гледа, а почти няма ден в който дъщеря му да не е с нас или с него. Може би греша да разсъждавам така и трябва да се постарая да притъпя тези си чувства за това колко маловажна се чувсвам... Знам,че трябва да приема малката ,като свое дете , но нямам никакъв опит , а и ценностната система в България е различна от тази тук. Аз н 6 години ходих сама на училище, а тук имам чувството се отнасят с нея , като че е на 5 години. Детето не е лошо и се опитвам да създам някаква връзка с нея макар и да не говорим на един език. Как вие бихте се чувставли в подобна ситуация и как бихте се отнесли към ситуацията ?!? 🤔
Наскоро се преместих да живея при приятеля си в Норвегия, с когото сме заедно вече една година. Той е норвежец, има дъщеря на 10 години и с майката от 9 години не са заедно , но са запазили приятелски отношения, като са се разбрали 1 седмица да я гледа той и една тя "50 на 50" , той плаща за всичко необходимо за малката и винаги помага на майка и, такъв баща не съм виждала, чудесен е , но дори малко вповече, сякаш е обсебен от нея. Аз нямам деца и не съм била никога с мъж, който има дете..все пак съм на 28. д
Докато той пък твърди, че не е имал връзка с дпуга жена след раздялата с майката на детето и аз съм първата , която представя на детето си. Детето очевидно е много добре гледано, обичано и не му липства нищо. Проблема обаче е в това , че когато не е неговата седмица той отново иска да прекарва време с малката и по всяко време когато на майката и се наложи нещо той няма против да се отзеве на момента. Не знам аз ли не съм добре или това ми се струва прекалено. Все пак, след като иска да градим бъдеще заедно и да създаваме семейство, не е ли нормално в свободното си време да иска да бъде с мен и да правим неща заедно, правейки си планове, а и все пак аз съм чужденка тук..заради него съм дошла и нямам представа кое,къде,какво...нищо. Аз приемам ,че когато малката е с нас тя е преди всичко и аз съм безгласна буква, но във времето в , което тя е при майка си ние би следвало да си имаме личен живот. Все пак не сме се виждали 2 месеца и аз съм тук вече няма и седмица , в която е ред майката да я гледа, а почти няма ден в който дъщеря му да не е с нас или с него. Може би греша да разсъждавам така и трябва да се постарая да притъпя тези си чувства за това колко маловажна се чувсвам... Знам,че трябва да приема малката ,като свое дете , но нямам никакъв опит , а и ценностната система в България е различна от тази тук. Аз н 6 години ходих сама на училище, а тук имам чувството се отнасят с нея , като че е на 5 години. Детето не е лошо и се опитвам да създам някаква връзка с нея макар и да не говорим на един език. Как вие бихте се чувставли в подобна ситуация и как бихте се отнесли към ситуацията ?!? 🤔
Ох, много тъжно за теб.
Не, напълно нормално си разсъждаваш, едно, че си на чуждо място, друго, че никой освен него не познаваш, а щом нямаш деца, няма нищо нередно в мисленето ти, спокойно! По-добре му обясни и ако не намерите решение, по-добре... Ако искаш да градиш бъдеще с човек, който вече си има минало, а ти нямаш, това е много трудно, говорете направо, иска ли деца, иска ли да сте заедно, иска ли да продължите, може ли да намееи време за теб и т. н. Ако ли не, може би е по-добре да си отидеш и да намериш някой без деца. И това не е лош съвет, това е смислен съвет!
Странно как винаги съм си мислела, че не съм оте тези жени на които би им пречило да гледат чуждо дете, а може би само така ми се иска. 🙂
Ако имах 10 ръце и десетяхто щях да вдигна за тази публикация. Точно, въпросът е дали твоя човек може да съумее да бъде и добър баща и чудесна половинка
Push Up2, сложила си си таралеж в гащите. Скандинавският и западен манталитет е доста различен от балканския. Тук децата се гледат смесено и доста бащи се превръщат в квачки. Докато бившите им излизат с нови, интересни ергени и купонясват, бащите мият задници и хранят с пюре. Дацата на запад са гледани в саксии и доста глезени - по 3-4 ваканции, собствени стаи у мама и у татко, джобни колкото средна заплата Итн. Доста жени не си дават сметка каква е реалността докато не заживеят с мъжа.
Много добре обмисли дали да имаш дете с него. След раждането в Норвегия няма никога да можеш да идеш да живееш другаде без да загубиш родителски права. Там детето е собственост на държавата. Могат да ти го отнемат когато си поискат за тривиалното като хранене с бял хляб и никога повече да не го видиш. Пусни в Гугъл Барневернет и виж какво излиза! На доста българки са отнели децата и те даже нямат право на контакт с тях или само 2 часа годишно.
Запитваш ли се защо майката с ее махнала от такъв прекрасен човек? И защо не си е намерил нова партньорка толкова време? Техните жени, като се разведат или разделят, предпочитат да си ходят наляво и надясно и не щат самотни бащи. Ако заживеят с нов, той често е чужденец, по-млад от тях и без деца. Точно за да си нямат разправии и да не водят 15 годишни за ръка на училище.
Млада си, пътувала си, знаеш езици. Ако искаш да живееш в Норвегия научи Норвежки и се изнесли. Ако не държиш да оставаш там, бягай! Бягай бързо, мило, младо момиче! Не си погубвай младостта, красотата и нервите с тези откачалки!
Много добре обмисли дали да имаш дете с него. След раждането в Норвегия няма никога да можеш да идеш да живееш другаде без да загубиш родителски права. Там детето е собственост на държавата. Могат да ти го отнемат когато си поискат за тривиалното като хранене с бял хляб и никога повече да не го видиш. Пусни в Гугъл Барневернет и виж какво излиза! На доста българки са отнели децата и те даже нямат право на контакт с тях или само 2 часа годишно.
Запитваш ли се защо майката с ее махнала от такъв прекрасен човек? И защо не си е намерил нова партньорка толкова време? Техните жени, като се разведат или разделят, предпочитат да си ходят наляво и надясно и не щат самотни бащи. Ако заживеят с нов, той често е чужденец, по-млад от тях и без деца. Точно за да си нямат разправии и да не водят 15 годишни за ръка на училище.
Млада си, пътувала си, знаеш езици. Ако искаш да живееш в Норвегия научи Норвежки и се изнесли. Ако не държиш да оставаш там, бягай! Бягай бързо, мило, младо момиче! Не си погубвай младостта, красотата и нервите с тези откачалки!
Push Up2, сложила си си таралеж в гащите. Скандинавският и западен манталитет е доста различен от балканския. Тук децата се гледат смесено и доста бащи се превръщат в квачки. Докато бившите им излизат с нови, интересни ергени и купонясват, бащите мият задници и хранят с пюре. Дацата на запад са гледани в саксии и доста глезени - по 3-4 ваканции, собствени стаи у мама и у татко, джобни колкото средна заплата Итн. Доста жени не си дават сметка каква е реалността докато не заживеят с мъжа.
Много добре обмисли дали да имаш дете с него. След раждането в Норвегия няма никога да можеш да идеш да живееш другаде без да загубиш родителски права. Там детето е собственост на държавата. Могат да ти го отнемат когато си поискат за тривиалното като хранене с бял хляб и никога повече да не го видиш. Пусни в Гугъл Барневернет и виж какво излиза! На доста българки са отнели децата и те даже нямат право на контакт с тях или само 2 часа годишно.
Запитваш ли се защо майката с ее махнала от такъв прекрасен човек? И защо не си е намерил нова партньорка толкова време? Техните жени, като се разведат или разделят, предпочитат да си ходят наляво и надясно и не щат самотни бащи. Ако заживеят с нов, той често е чужденец, по-млад от тях и без деца. Точно за да си нямат разправии и да не водят 15 годишни за ръка на училище.
Млада си, пътувала си, знаеш езици. Ако искаш да живееш в Норвегия научи Норвежки и се изнесли. Ако не държиш да оставаш там, бягай! Бягай бързо, мило, младо момиче! Не си погубвай младостта, красотата и нервите с тези откачалки!
Много добре обмисли дали да имаш дете с него. След раждането в Норвегия няма никога да можеш да идеш да живееш другаде без да загубиш родителски права. Там детето е собственост на държавата. Могат да ти го отнемат когато си поискат за тривиалното като хранене с бял хляб и никога повече да не го видиш. Пусни в Гугъл Барневернет и виж какво излиза! На доста българки са отнели децата и те даже нямат право на контакт с тях или само 2 часа годишно.
Запитваш ли се защо майката с ее махнала от такъв прекрасен човек? И защо не си е намерил нова партньорка толкова време? Техните жени, като се разведат или разделят, предпочитат да си ходят наляво и надясно и не щат самотни бащи. Ако заживеят с нов, той често е чужденец, по-млад от тях и без деца. Точно за да си нямат разправии и да не водят 15 годишни за ръка на училище.
Млада си, пътувала си, знаеш езици. Ако искаш да живееш в Норвегия научи Норвежки и се изнесли. Ако не държиш да оставаш там, бягай! Бягай бързо, мило, младо момиче! Не си погубвай младостта, красотата и нервите с тези откачалки!
Благодаря ти за отговора.
За Барневан съм чувала, проверявала, не веднъж е било тема между мен и партньора ми , бившата му, майка му , брат му всички те работят в тази институция. След доста проучвания смятам, че е доста преувеличено това, което се пише е говори в България, тези неща се случват след много проверки и прочие и е нужна сериозна причина , за да ти отнемат детето. Разбира се това е моето становище по въпроса..след всичкия страх , който ме беше обзел по въпроса. Относно защо майката го е оставила, всъщност не тя, а той нея я е оставил , след като я е хванал в изневяра. А защо до сега не е имал сериозна приятелка, а само сексуални отношения с жени..няма как бъда сигурна, но по неговите думи не е изпитал това, което е трябвало да изпита за една такаво връзко , а и при все че има дете все пак предполагам е внимавал , защото мисли преди всичко първо за дъщеря си. Но си права, че отглеждат по друг начин децата си и ги глезят доста повече от колкото децата в България..две мнения няма. Аз го бях питала дали има шанс да разменим спалните и ние да сме в тази на дъщеря му, понеже в нашата място освен за гардероб и легло няма , докато нейната е огромна , а и обикновено възрастните спят в голямата спалня, но той отказа, като се обоснова , че тя сега расте и когато има гости ще искат да се усамотяват и играят в нейната стая . Реших да не задълбавам, той е прав за него си и за доброто за детето е така, аз съм права за себе си , но се съгласих с това. Все пак децата сопреди всичко без значение наши или не.
Иначе приятеля ми от самото начало ми говори за деца и сватби, което ми показва, че има сериозни намерения и иска да се получат нещата. Ноо при всички положения докато не поживеем 1-2 години заедно, няма да бързам предприемам такива сериозти стъпки...току виж се окажеш права 🙂
Въпреки, че по този въпрос понеже знае страховете ми сме се разбрали, че ще подпишем предварителен договор относно детето , в случай че стане така , че се разделим , та той на няма никакви претенции към него.