На море в Турция - тема 51

Тъй като за първи път ще пътуваме до Анталия с автобус, може ли тези, които са минавали по този маршрут да споделят малко по подробна информация за пътуването. Знам, че е магистрала и няма много какво да се види по пътя, но все пак.....Къде се спира? В Истанбул спира ли се за почивка, или само се преминава през него?

Здравейте! Ще дам приблизителен отговор. От София тръгвахме към 10.30-11 часа. Почивка правехме около Първомай за WC  и кафе 15-20минути. След това на границата. Там зависи от много фактори колко ще стойте - брой автобуси, проверки на багаж, брой отворени гишета и т.н. След минаване на границата автобусите не спират на безмитния, а на Хаджията. Около 30 минути. Шофьорите хапват. Преди Истанбул задължително се спира,защото  не се знае колко време ще се преминава. След Истанбул преди да се отклоните за Анталия пак спират. Другата почивка е на Метин. Айряна е супер. На Афион задължително се спира. В Анталия в началата на града се спира и хората се разпределят спрямо хотелите.

VONRESORT Golden Beach – Side

Един разказ за една прекрасна почивка в съседна Турция.

Почивали сме в Турция 3 пъти, но все в Кушадасъ. През 2016 и 2017 година останахме на нашето крайбрежие, ала есента на 2017г. пак се затъжихме за Турция и след доста търсене, четене на ревюта и мнения се спряхме на VONRESORT Golden Beach – Side. Избрахме хотела заради голямата територия, зеленината, пързалките и плажа. По принцип ние харесваме хотелите вилен тип, а не монолитните замъци. Резервацията ни сигурно е била от първите за този хотел – още в края на месец октомври. Решихме обаче, че щом ще пътуваме до Сиде, по-добре ще е нощувките да са 9, а не 7. И така – зачакахме края на май. Брояхме месеците, после оставащите дни.
1-ви юни. Ето, че деня на отпътуването ни е дошъл. В автобуса попадаме на познато от социалните мрежи семейство и нашето пътешествие започва. Настроението е прекрасно, времето също. Пътуването ни тече без проблеми. На границата няма много чакане – все пак тръгваме в 10 сутринта от София! Малка почивка на „Хаджията“ и потегляме към Истанбул. Там сме около 18 ч. вечерта. Очакваното задръстване на входа му не ни стряска. Все пак сме подготвени от водача на групата, а и по този начин можем да разгледаме повечко неща от мегаполиса. В 19:21 ч. виждаме входната табела на града с изписаните жители – 15 029 000.
За да избягаме от най-натоварените пътища минаваме по третия мост над Босфора – едно красиво съоръжение. Успяваме да направим хубави снимки и клипове при преминаването в Азия. Пътя ни тече нормално, а и групата се оказва много точна. Почивките се спазват и няма безцелно блуждаещи. Малко дъждец ни пресреща по планините, но то е за да ни върви по водя през цялата ни почивка. На разсъмване сме в гр. Анталия, а в Сиде – в 7:15 сутринта.
Ето ни на рецепцията на VONRESORT Golden Beach. Веднага ни сложиха гривните и след като попълнихме картите за настаняване се отправяме на закуска. Разглеждаме територията около ресторанта и рецепцията и решаваме да питаме по кое време да очакваме настаняването. 9 ч. сутринта е. Очакваме да е около или малко след обяда, но за наша изненада стаята ни е готова, а на новите ни познати ще е готова след 10. Натоварваме багажа и моторизирани се отправяме за вилата, която ще делим с тях.  Ние сме на 1-вия етаж, а те на 2-рия. „Ваканционната ни квартира“ се състои от 2 стаи, едната със спалня, а другата с две единични легла, които също са превърнати в спалня; в едната стая има климатик, който почти непрекъснато работи, в другата – телевизор, който пък не пускаме въобще; малко преддверие с хладилник, мивка и котлони; тоалетна с душ-кабина.  Разполагаме и с веранда с маса и столове, както и с още една снабдена със сушилня за бански и хавлии. Виличката е обвита в същите храсти, както и фоайето. Вътре е чистичко, има всичко необходимо за почиващите. Все пак не е лукс – не се заблуждаваме в това, но и не очакваме такъв. Не сме отишли да се свираме по ъглите и да търсим кусури… Изморени сме, но с дъщеря ни сме решени да не губим време и след един освежаващ душ веднага се отправяме към басейна с пързалките.
Всички алеи са чисти, на всякъде зеленина и цветя, поддържано, свежо, красиво… За няколко минутки сме на басейна и веднага се гмуркаме във водата. „Малката“ обикаля всички пързалки – нали заради тях сме тук. Така започва истинската ни ваканция…
Първия ден минава в „разузнаване“ и опознаване на територията. Басейните са няколко и все големи. На аквапарка има няколко такива, като един е детски с по-малки пързалки – 4 на брой. Има 5 големи пързалки с отделен басейн (120см) и още 2 такива със средна големина.  На всички пързалки има гардове, които следят за спускащите се, като пред големите има още един човек, който пък следи да няма безцелно мотаещи се пред пързалките. На големия басейн (150 см) има спасител. Пред основния ресторант има също голям басейн (150 см) и детски/бебешки такъв. А бебета има в изобилие което разбираме от многото колички, паркирани пред ресторанта.  При амфитеатъра има също много голям басейн, а до него сцена и няколко бара. Алеите са чисти; палмите, храстите и цветята поддържани. Натъкваме се и на едни подобни на кокошки (били токачки), скитащи се за атракция на едно място по централната алея към плажа. На много места има табели с отбелязаното местонахождение и план на хотела.
Ресторанта е достатъчно голям и през целия ни престой не е имало случай да видим някой да чака да се освободи маса.  Единия край на ресторанта е оформен като такъв за пушачи. Макар и да съм такъв само първия ден на закуска седнах там и така разбрах, че има такова място. Вътре в ресторанта беше прохладно – седнахме един-два пъти поради голямата горещина (на моменти минаваше 45 градуса на слънце – показания на таблата при басейните, а на телефона показваше 37 на сянка) За сравнение предната година на нашето черноморие температурата не мина 29 градуса първата десетдневка на юли на юг от Созопол.
Храната!? Не е имало омари или някакви „изкилиферчени“ ястия, но пък всичко беше повече от вкусно и достатъчно. Салати – много видове, сирена, кашкавали, туршии (нищо, че е лято); риба, месо – телешко, агнешко, пилешко или пуешко, шницели, кюфтета, готвено и задушено, ориз и спагети, пържени картофи и картофено пюре (последното беше наистина хубаво, след като дъщеря ни си сипва няколко пъти, а тя го беше намразила от детската градина!) А десертите… - оставям ги без коментар. Не съм опитал и половината, а се помъчих да не повтарям. Обслужващия персонал в ресторанта беше много мил – още на втория ден ни научиха и ни сервираха напитките още като ни видеха!
На бара до амфитеатъра си прекарвахме приятни вечери, а обстановката беше повече от предразполагаща. За всекиго по нещо - за руснаците водка, за други – уиски или джин, за жадните бира, за танцуващите – музика, за децата – коктейли (безалкохолни), за жените – бейлис или леки коктейли.
Морето!

До него пеша е може би 10 минутки, но има и шатъл на всеки 5 минутки. Две колички сноват непрекъснато от 9 до 18 между рецепцията и плажа. А той е огромен. Над всички шезлонги има опънати тенти, а който иска да се пържи повече – не е проблем да се премести на слънцето. От първия ред шезлонги до водата сигурно има 50 метра празно пространство. Е, след 10 ч. сутринта пари на краката, но пък е просторно. Пясъкът е ситен и чист. Водата е прозрачна и топла. Постепенно става дълбоко, като по-навътре има скали, но са достатъчно на вътре и не са пречка. Има изграден голям пирс с бар.  Когато го посетихме първия път очаквахме да няма свободни места, но пак останахме излъгани. Имаше в изобилие маси и столове, както и мека мебел – кеф ти на слънце или на сянка. А за желаещите имаше обособени и 3 места за гмуркане на по-дълбоко.
В околността на хотела има няколко базара, за любителите на шопинга. Там има и няколко агенции за екскурзии също. Ние се възползвахме от една от тях и посетихме Манавгат с пиратски кораб, но това си беше отделно приключение. Посетихме и античния Сиде с амфитеатъра и останките от храма на Аполон. Останахме повече от доволни.
Все пак компанията ни беше предпоставка за това и не сме търсели кусурите заради тях самите. Не сме очаквали лукс и не сме разочаровани от липсата му; очаквахме зеленина и тишина и не се излъгахме. Единственото по-слабо място беше анимацията, но не ни е липсвала особено. Детската дискотека беше слаба, а програмата след нея – задоволителна. Били сме на места, където е била на много по-високо ниво.
Интернет имаше на моменти и на места, но това си е така почти за всички хотели. За сметка на това пък си починахме от телефонни обаждания, от телевизия и натрапваща информация. Хубаво е човек да избяга за седмица и да освободи съзнанието си от всичко.
В заключение или като обобщение – една прекрасна почивка!