Трансформиращи дневници - Хранене/Тренировки ІІ

Аз протеините си ги докарвам без проблем. Но ям по 4 пъти на ден. Сутрешната и следобедната закуска в момента са ми с по 1 варено яйце и няколко слайса бавно печено пуешко или пилешко филе. Обяд 2 кюфтета. Вечер свински ребра. Разнообразявам обяда и вечерята с пилешки дробчета, риба, пържоли, пилешки крилца, дробчета. По принцип не съм по постното, а откакто застудя без месо не мога.

Дааа, обичаш ли месо, определено е много по-лесно.

Дези, напълно споделям разбирането, че при усилени тренировки или когато искаш да постигнеш върхова форма, определено трябва да обръщаш много повече внимание на макронутриентите и съотношението им.
Аз затова и споделих, че това е моят опит, който реално отразява едно по-скоро лежерно отношение.
Но, честно казано, при мен това е разковничето. Всяко прекомерно усилие в моето ежедневие и при моя характер ще доведе до обратен ефект.

Тони, аз се оправдавах за лакомията. Без контекста на тренировъчните ми цели, количеството изглеждаше прекалено.

Когато правя програма с тежести и гоня някакво покачване на мускулната маса - следя протеин, купувам пудра, попълвам и само с яйчени белтъци. Но аз мога да изям кило броколи с 1 пил. пържола от гърди, та и това помага.
Когато чистя следя първо калориите, после В, после М, и за капак Б.

Иначе не се втелясвам толкова, да не говорим, че след такова ядене на месо/яйца/риба ми иде да карам на боб/леща/нахут/киноа/просо + плод + зеленчук поне 6 мес

Въх, Агент, къде го намери този харен момък!
Сега имах време да изгледам клиповете и видях, че знаеш Джеф (как иначе).
Гледам полузаспала, но ще се наритам и ида да тренирам с "ревливата"тренировка с Кристин Къри, на която ми се реве.

Моите тренировки са много непълноценни заради рамото, но ще успея да го оправя. Вече се знае причината.

Днес крака, корем, дупе. Дупето бе яко натоварено - доста неща правих, хип тръст с 25 кг на един крак бе само част.

Храненето е истинска трагедия и няма да напиша нищо, ще се срамувам в ъгъла.

Аз имам нужда от съвет. Ако искам да правя интервално гладуване, как да намеря оптималния вариант, за да се възползвам от всички предимства на ИГ и едновременно с това, да не стане прекалено много ограничаване и следствие - задържане на тегло. Имам предвид на седмична база. Колко дни по колко часа?

По принцип 20:4 ми е по-лесен от 36. На 36 все пощипвам някой и друг плод и/или ядки, но пък с малко напъни нямам проблем и 36 часа да изкарам на 4 сливи и шепа семки.

Дух, признавам си, че за мен това е въпрос със повишена трудност.

Отговорът, мисля, е някъде там, да си изчислиш седмичния калориен прием и макросите, и да вкараш всичко в cronometer.com (например), за да имаш преглед какво се случва, и черно на бяло да видиш какво работи (или не ) при теб.

Щом ти е по-лесен 20:4, направи него, защо да се напрягаш...

Тази седмица ще правя за 2ри път 5:2, така ми се получава естествено от ротацията. Толкова малко ми се полагат днес, че ще ги пъхна в едно хранене 2.5ч преди бокса, и след него протеин за възстановяване, и готово.

Духче,  не съм по съветите, защото според мен всеки трябва да намери оптималния за себе си вариант, но в друга тема прочетох предварителните ти планове и ограниченията ми се сториха драстични.
Съчетаваш няколко вида интервално гладуване, което в крайна сметка може да ти изиграе лоша шега. Аз бих се спряла на един-единствен вариант, този, който ми се струва най-естествен за моето ежедневие и навици, при това бих го въвеждала плавно.

Както съм споделяла вече няколко пъти, ежедневно пропускам закуската, а няколко дни седмично пропускам и обяда. Започвам да се храня след работа в интервал от около 4 - 5 часа, в който приемам обичайно за деня количество и калории. Защо този вариант пасва най-добре на моето ежедневие?
Защото не съм гладна сутрин.
Защото пет дни седмично съм на работа с обичайно работно време и много рядко ползвам обедната си почивка. Съответно, работейки и бидейки ангажирана, често изобщо не се сещам за обяд.
Защо не съм определила точно колко дни седмично ще пропускам обяда?
Защото се случва един - два пъти седмично да излезем с колеги или някой да почерпи по повод. Или просто да съм наистина гладна. Не искам самоналожени ми правила да препятстват социалните ми контакти или вслушването в тялото ми. В събота и неделя не пропускам обяда.
Защо вечеря?
Защото обичам да ми е спокойно и тихо, когато ям. Защото искам да ям всичко, което ми е вкусно и обичам, а в по-кратък интервал вероятността да надвиша нужните за ден калории е по-малка. Защото ми е по-лесно да не ям нищо, отколкото да започна да ям и да спра, преди да съм се нахранила наистина добре.

Напълно съгласна съм с Тони. Имах период, в който само вечерях. Просто така ми пасваше на ежедневието, не съм го правила целенасочено (дори не бях чувала за фастинг). Хранех се в интервала 18-21 часа, със сигурност не изяждах храна като за целия ден, но не съм се ограничавала изобщо. Имало е дни, в които съм обядвала, или съм хапвала нещо следобед, на следващия ден съм продължавала с фастинга без проблем.
Ако трябва да го направя сега, с цел отслабване, бих си определила калории (евентуално и макроси, ако ще ги следя) за седмицата, после ще ги разбия по дни и ще си направя примерни менюта, за да видя дали се вмествам в планираното. Но не бих правила нищо насила, няма начин да няма дни, в които да ми се яде повече или по време на фастинга. Ми ще си ям и после, ако мога ще продължа. При мен, спазването на каквото и да било насила, после се връща двойно.
Аз за сега съм по план, и с храната, и с тренировките. Още ми е трудно да наглася въглехидратите на всяко хранене, но лека-полека и това ще стане.

Дези, Тони балгодаря ви :*

Тони, напълно съм съгласна и сякаш чета себе си в теб. Да, и аз си дадох сметка, че планът е много рестриктивен и не е добра идея. Особено предвид факта, че си тренирам всеки ден с 80 DO, което не е много, но не е и малко, като тренировка. Избрах този начин на хранене, защото ме кара да се чувствам спокойна и добре, защото вярвам в ползите и предимствата му, защото ми е лесен и не особено затормозяващ. И не на последно място, защото ме кара да слушам вътрешната си интуиция и глас какво точно и кога точно го искам. Мисля, че всекидневни фастове с прозорец от 4 часа са най-добрия вариант към момента. Откровенно казано съм доволна от онова, което се случва в последната седмица и се усещам все по-добре в собствената си кожа и тяло.

Дези, аз зная, че ти доста контролираш храната си, но аз не искам. В последните години правех именно това. Склонна съм да си остана малко по-пухкавка, но да не завъртам живота си в тази спирала отново. Не, че е лошо, не че е неправилно, просто точно на мен, точно сега не ми влияе добре.

Много се радвам, че си достигнала до тези изводи и мислиш така. Това е много важно, за да можеш да продължиш напред.   Изобщо напоследък много ми харесваш как звучиш  

Вчера,  имах намерение да ям яйца за вечеря, обаче излязох с приятелки и яйцата отидоха по дяволите. Хапнах суши, без да прекалявам, което ми е трудно, защото много го обичам. Завърших със сурови ядки, обаче бутилката вино обърка нещата  

Днес:
Овесени ядки с масло и сирене
Свинска вратна пържола със задушени картофи и зеле с моркови
Извара, бадеми  и 1 банан
Омлет със сирене и цвекло

Продължавам да се отчитам с цел дисциплина.
За вчера приключих на 1342 к ( В- 37г, М -86 г, П - 95г, фибри - 28г), което процентно е В -11%, М- 60%, П - 29%. Мисля, че започвам да му "хващам цаката" на НВ-ВМХ, но да видим..

За днес съм заложила в myfitenesspal 1394к ( В - 25г, М- 99г, П - 93г, фибри - 18г).
Прочетох, че сирене Бри е ок и вместо месо/риба вечерята ще е Бри с малко малини и така ще вдигам мазнините без да имам прекомерни протеини. 

Аз съм свикнала на постоянно похапване и не мога без междинни закуски; засега ги измислих по 30 грама бадемов тахан ( всичко меря) с една капка с стевия. Добре се вписват в режима и са вкусни.

Най-важно е да си доволна и да ти е спокойно.   Напълно съм съгласна.
Аз виждам, че сме коренно различни. Самата мисъл за фаст с прозорец от 4 часа ми изправя косата от ужас. За мен това е тормоз и безпричинен глад. Щом не си гладна, и не изяждаш света после, няма проблем.

Някога (много, много отдавна) и аз се хранех само вечер. Много бях заета на работа, не закусвах и нямах време да обядвам. Качих 5кг, и така и не разбрах защо. Явно тялото ми си трупаше запаси. Знам ли. Но не ядях много, и не съм злоупотребявала с храни. Бях под 30г.

Мен не ме тормози записването, дори ми е приятно да видя, че тахана ми се вписва в макросите. Оказа се че не само че съм високо мазнинна, съм супер високомазнинна, и трябва да внимавам.
И въпреки присъствието на въглехидрати (не джънк), ям по-малко ориз от диабетиците в тяхната тема.

АКо ми се яде повече- ям. Но си го записвам. Да имам доказателство черно на бяло какво работи и какво не. За мен това е форма на себепознание и свобода в храненето.

Гледах си пак дневниците, и виждам, че е имало резон дори 2гр протеин на кг телесно тегло, според програмата ми пролетта (Дан Джон, Марк Лорън). Добре съм се движела, калории между 1800-2200 на ръст 156см (това са страшно много калории за този ръст според професионален спортист). И пак съм постигнала телесна рекомпозиция. Вижда се на снимките.
Така че е добре (за мен) да имам отправна точка.

Ще мога да отчета невероятно успешна година в здравословен план. И ще я завърша силно.

Дези, Ани

аз за да не ставам досадна, само последно ще отбележа, че плановете са едно, но изпълнението им... Според мен едно от най-хубавите качества е адаптивност. Адаптивност към средата, към обстоятелствата, към моментното състояние на нещата. Ето днес за първи път ми се случва нещо такова - започнах тренировката за крака на 80 ДО и бях зверски гладна, пих вода - не става, през цялото време мислех за храна, не бях концентрирана, нямах сила и изобщо не се получаваше. На 37 мата минута спрях видеото, изядох една ябълка и продължих. Днес ще се храня нормално - грах с пиле и пилешка супичка. Мисълта ми е, че най-добрият режим е онзи, който пасва и може да се адаптира към нас, а не ние към него.