Публикувана: 31 май 2006, 18:15 ч.
Последно мнение: 5 юни 2006, 16:30 ч.

кое ви беше най-гадно?

3 717
112
1

Гост

Отговори

# 90 2 юни 2006, 20:42 ч.

Севлиево
Мнения: 1 666

Цитат на: errai в ср, 31 май 2006, 18:19

Отеклите крака са класика Mr. Green

и аз щях да напиша това. не само краката-цялата бях отекла Sick

беше ужасно, но пък резулата си заслужава Peace

# 91 2 юни 2006, 22:43 ч.

Мнения: 1 040

Определено киселините най ме мъчеха последния месец Sick

А и корема ми понатежа към края и пуфтях като локомотив Mr. Green

# 92 2 юни 2006, 23:00 ч.

Мнения: 193

С изключение на първия и последния месец от бремеността ми се чувствах прекрасно - пръщях от енергия и щастие. През първия зспивах права, а последния ме беше хванало шубето от предстоящото раждане.

# 93 2 юни 2006, 23:39 ч.

Мнения: 657

Цитат на: Beb4o в ср, 31 май 2006, 19:24

Цитат

Как можах да пропусна и ставането сутрин от спалнята... със засилка и таркаляне, и поне два- три неуспешни опита..

Колко ми е познато. Таткото помагаше понякога да ме изтика от там ама не всеки път беше до мен Wink

. Накрая всичко ми тежеше, качих 30кг и нали се сещатате, че не за връзки ами за обикновенни обувки неможеше да се сгъна Embarassed

# 94 3 юни 2006, 12:31 ч.

In the jungle out there..
Мнения: 1 252

КИСЕЛИНИ, КИСЕЛИНИ И ПАК КИСЕЛИНИ Rage

Последните 2 месеца съм спала седнала, подпряна с възглавници отвсякъде. Вечер не смеех да хапна почти нищо, наливах се с прясно мляко, за да залъжа глада ooooh!

Иначе другите "класики" ги пропуснах - не ми се е гадило, не са ми се подували краката, дори и корема не ми тежеше кой знае колко, че даже и обувките си обувах сама, ама седнала Mr. Green

Ааааа, пропуснах запека първия триместър Sick

# 95 3 юни 2006, 13:30 ч.

Мнения: 5 183

до 7-8 месец бременността ми беше песен, но към края бях като болна - киселини, отекли крака, тежест, болки отдолу, разсеяност, изпусках вси4ко, което хвана, не можех сама да си обуя обувките /без обувалка с дъъъъълга дръжка/ ... накрая имах и ужасно главоболие. Оказа се 4е е имало проблем наистина - прееклампсия, последвана от предизвикано раждане седмица преди термина.

# 96 3 юни 2006, 13:37 ч.

Мнения: 590

Връзването на обувките.Нищо друго.

# 97 3 юни 2006, 13:38 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Киселините и това, че постоянно ми се пишкаше към края.
Като родих, това бяха първите две неща, които забелязах, че ги няма и изпитах огромно облекчение.

А проблемът с обувките го бях решила лесно - носех чехли, но сезонът ми позволяваше Sunglasses

# 98 3 юни 2006, 14:00 ч.

Петрич
Мнения: 321

Киселините бяха най-ужасни Sick

.От началото на бременността до края си имах киселини.Появяваха се дори само от вода.Към края на бременността не можех да си движа десния крак и имах албумин,в резултат на което се бях издула навсякъде.

# 99 3 юни 2006, 14:14 ч.

на кой му пука, майна
Мнения: 5 367

Ставането до тоалетна по 5 пъти на нощ, трудното обръщане и ставане от леглото, последния месец не можех да стоя седнала на маса в заведение повече от 25мин. защото ми беше некомфортно с този голям корем, краката ми отичаха и ме боляха ужасно, абе има и още ама айде да не те отчайвам повече Rolling Eyes

# 100 3 юни 2006, 15:03 ч.

Мнения: 1 559

Контракциите - страх ме беше дали ще успея да износя беб (той пък не искаше да излиза и преносих)
Иначе бях много щастлива,че съм бременна и като ме сриташе дребното, забравях и за отеклите крака, и за постоянното тичане до тоалетната, и за ниското кръвно Grinning

# 101 3 юни 2006, 15:54 ч.

София
Мнения: 2 435

Непрекъснатото гадене и повръщане. Един път даже не устисках мъжа ми да спре и повърнах в колата. Embarassed

# 102 3 юни 2006, 16:58 ч.

Мнения: 86

Определено КОНТРАКЦИИТЕ..няма такава болкаа просто-Но всъщност аз родих доста трудно.Много се измъчих Cry

Но си заслужаваше Hug

02.05.2006-50см. 3250кг.
07.05.2006-51 см. 3065 кг.
22.05.2006-54 см. 3900 кг.
02.06.2006-55 см. 4400 кг.

# 103 3 юни 2006, 17:08 ч.

Най-гадни са контракциите.Не съм предполагала, че съществува такава болка.Имах чувството, че ще умра.В началото бях много смела, но когато бебето заседна, изпаднах в паника.Помислих, че ще умре в мен.Мисля, че като имам второ дете, ще съм по подготвена - но знае ли човек.И въпреки всичко болката си заслужава, защото да имаш дете е нещо, което не мога да опиша с думи.Който не го е изпитал, не знае за какво става въпрос.