Работа, CV-та, HR-и, съвети - 62 -ра тема

Аз пък мисля, че всеки е в правото си да си поиска отпуск колкото му е нужен, без да се обяснява за какво му е нужен. Ако ме питат, бих казала "по лични причини". Вече работодателят ще прецени дали да му даде или не. Също така ще прецени дали този служител с тези неплатени отпуски му е ценен или ще се ориентира към замяната му с друг.

Тъжно ми е на какви места и с какви хора работите. Имали сме колега, който беше в неплатен отпуск повече от 6 месеца. Прекият ръководител (чужденец) ни събра целия екип, обясни мотивите на колегата, предложи план за преразпределение на работата му между всички останали и пита съгласни ли сме. Подкрепихме го и не умряхме, нито особено изстрадахме. Имахме и колежка от друг екип, която всяка година по два пъти в годината излизаше в месец-месец и половина неплатен отпуск. По същия начин прекият ръководител на екипа обсъждаше с останалите могат ли да се справят, как и какво ще им струва като време и усилия, и тогава разрешваше. Всички много се подкрепяхме и си помагахме. Само българската мениджърка на офиса изливаше определения, подобни на изказаните по-горе, напоени с доста злоба и грозни квалификации. Ясно ми е, че зависи за колко голяма фирма говорим, също и за каква позиция. И все пак продължавам да твърдя, че има начин интелигентно да се подкрепи служител/колега за 1 месец планирано отсъствие. Защото от нищото пък почти едновременно имахме случаи на колеги с еднакъв профил, които изпаднаха в болничен за неопределено време, единият се върна след 6 месеца, другият - след 9. Та ако има пренатоварване на служители заради отсъствието на един човек, съжалявам, но за мен това е лош мениджмънт във фирмата.

Mеlusine, не се излагай противоречиш си, хем лични причини хем шефа на всички бил казал. Не обяснвай поне на мен която имам 20 човека в момента в неплатен, повечето карат семестар в чужбина и ще се върнат, чакаме няколко от бригади, гледане на болни, но са дошли, обяснили, получили одобрение.

Мацето, такъв тон и шефът ми не си позволява да ми държи, не искам да знам с подчинените си как говориш, но не е приятно, а и не си спомням да съм те нападала лично. Мисля, че си един от най-полезните хора в темата и е приятно да те чета по принцип.

Да уточня, понеже явно сме смесили нещата:
- за отсъствие до 1 месец бих посочила "лични причини";
- за всичко, повече от 1 месец, намирам за редно да се изложат мотиви, работодателят да прецени дали е съгласен и решение да се вземе след обсъждане с колегите, които ще бъдат засегнати пряко, и с тяхното съгласие.

Така се надявам да е по-ясно.

Аз лично имам прекрасни отношения с прекия ми ръководител, и на всяка отпуска се мотивирам, макър и платена. Май месец си взех отпуска за staycation и казах че си я взимам да не правя нищо и ми беше одобрена, 1 седмица, платена, така че никога няма да разбера ако човек от моя екип дойде и не ми каже защо си я взима. Ама моля, месец е много, в нашия бизнес се равнява на загуба на пари, и някой ей така да дойде и да ми чупи стойки и да не се мотивира за 1 месец неплатена няма да я одобря, сори че съм рязка, но си противиш в изказванията.

Не всяка критика и не всяко нещо, което не ни изнася, е злобен епитет. Работя на място, където поемаме, вкл. шефът, работа на колежка, която е в редовно работно време, но редовно си намира оправдания.
Казвам ти как стоят нещата реално. Екипът нека си те подкрепя пред очите ти, но когато започнат да вършат твоята работа, ще си мислят точно това - чакай малко, откъде-накъде. И ако не получат и бонуси, скоро ще спрат да подкрепят някой да ги гърби залудо.
И да, противоречиво е - за друг колега шефът обяснил. Така и трябва. Хората ще вършат чужда работа и трябва да им се обясни защо. Лични причини е оправдание за 2 или 3 дни, всички имаме лични причини, но не стават само те за цял месец друг да работи твоята работа.

А, то може да вършиш чужда работа и без да е отпуск колегата. В старата ми служба /една от причините да напусна/ имахме двама колеги, на които буквално им вършехме работата по нареждане на шефката. Една колежка се опита да зададе въпрос защо да го прави, тъй като това си е тяхна работа и ѝ беше казано, че не е тя човекът, който да казва кой колко да работи и какво. Малко по-късно я "напуснаха"...

Единият колега имах подозрение, че е "близък" с въпросната шефка и се скатаваше яко, а пък колежката беше много възрастна и не се оправяше с работата, беше бавна и не смогваше, но пък ѝ беше лична приятелка.

Аналогията е неуместна. Платеният отпуск се полага по закон и е неотменим като право. Неплатеният е по преценка на работодателя. Така че, да си ползваш наведнъж целия платен отпуск е едно. (Дори има категории служители, за които КТ дава такава възможност.) Но в този случай, може да те няма месец, но следващите 11 нямаш повече право на отпуск.

Докато неплатеният идва отгоре на платения. Ползвайки месец неплатен отпуск, служителят реално ще отсъства два цели месеца през календарната година. И да, за втория месец няма да получи заплащане, но това е само едната страна на монетата. Месец е прекалено кратък срок за наемане на заместник, така че работата трябва да се поеме от други.

Аналогията с продължителните болнични от следващ пост даже няма да я коментирам. Намирам я за още по-неуместна.

Аз съм на принципа, че когато на служител са му се насъбрали толкова неуредени неща, че да е готов да стои месец без заплата, само и само да ги изчисти, е по-добре наистина да поотсъства малко, но да си изчисти нещата. Иначе те ще се обострят в даден момент, а този служител ще се опитва в работно време да ги решава едно по едно. Ще ползва дълги обедни почивки, ще закъснява и не на проследно място, няма да е напълно функционален, защото вероятно умът му ще е другаде.

От друга страна обаче, бих препоръчала отпускът да се раздели на две или да се организира по друг начин - например всеки петък и понеделник, всеки ден по половин ден или друг удачен и за двете страни вариант. Ако има такава възможност, разбира се.

Може да се разговаря с работодателя, за да се прецени как ще е най-удачно.

Има фирми, където има по-спокойни месеци. Например моя позната работеше в една фирма и юли и август излизаха в отпуск, защото нямаха работа. Но пък другите месеци ги скъсваха от бачкане - до 9-10 ч. всеки ден, но поне им го плащаха.... На нея ѝ беше добре, докато нямаше деца.

Цял месец наистина е много, но пък понякога не е невъзможно. Но пък да се пусне платен, защо трябва неплатен? После пак ще има натрупан платен, който трябва да се изразходва.

Не трябва ли първо да ти свърши платеният и чак тогава да можеш да вземеш неплатен?

Имам предложение за търсене и наемане на хора от IT сферата. Като работата ще бъде дистанционна и не на пълен работен ден, заплащането ще е главно като % на нает вече служител. Не сме говорили в подробности колко ще е този %, защото разговорът предстои. Дали някой може да ме ориентира колко е приемливо да бъде този процент? Във Вашите фирми работите ли така дистанционна с рекрутъри, на които плащате само при назначен човек? Може и на лични да поговорим, ако някой желае.

Ние сме разрешавали ползване на част от платения + неплатен, като остатъкът от платения беше взет по-късно през годината. Честно казано не знам дали има законово уреждане на последователността на ползване на двата, от счетоводството не направиха проблем. Някоя от дамите с ТРЗ опит и познания може да даде повече информация.

Не знам колко е достоверен източник този сайт, но пише: https://www.karieri.bg/k3/choveshki_resursi/2757102_nai-vajnoto_ … e_za_neplateniia/


Въпросът за неплатения отпуск е уреден в чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). Според този текст работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск. Освен разрешение от работодателя КТ не поставя никакви други изисквания за ползването на този вид почивни дни. Той може да бъде поискан и предоставен, независимо дали служителят вече е използвал правото си на платена годишна почивка, или просто предпочита да си вземе неплатен отпуск и да запази за други цели платения.

И

Длъжен ли е работодателят да разреши неплатен отпуск
От текста на законовата разпоредба става ясно, че ползването на неплатен отпуск е правна възможност за служителя, но тя не поражда задължение за работодателя непременно да уважи искането. Той може да откаже или например да предложи алтернативен период на ползване.

Естествено има изброени изключения в които се разрешава.

Говорих. Казах на прякото началство, без да навлизам в подробности и да лъжа.

Зависи какво пише във правилника за вътрешен ред. По закон няма такова изискване. Може да се ползва неплатен, преди да е използван целия платен отпуск.
Но, работодателят има право да го откаже. Може също така да включи подобно изискване във вътрешните правила на компанията.