Трудно проговаряне - тема 24

Благодаря за темата!
Аз от детската градина файда не видях. Даже съм убедена, че я забави. На моето дете госпожа му казвала ти стой на столчето там, нищо не можеш да правиш. В трета група я видя веднъж, че тича и беше искрено учудена, че може. А в същото време детето имаше огромно желание да играе и контактува с другите деца, но кой ли  да го приобщи в групата?

И моята я намирам на пейката до лелята, а когато сме навън, никога не седи на пейката, а играе с децата. Подозирам, че я карат да седи до тях.

Аз виждам, както позитиви, така и негативи, но в градината е най-социален.

Моя син е в трети клас в момента,но беше в детска оздравителна градина с уж работещи специалисти.Никаква помощ не съм видяла от тях.Всичко беше проформа...Логопедката даже не знаеше,че заеква...Каза ми: цитирам:-Ми той не говори,как да работя с него...не съм и разбрала....
Направо ми скъсаха нервите тия хора....
И изобщо от Ресурсни центрове,ресурсни учители...полза няма.Видяла съм единствено напредък с частни учители и помощ от моя страна.

Есенно-зимно-пролетния сезон приема Сингулер, ако нещо се случи (разболее, проблем с ушите) включваме Ксизал и Аериус. Мислим следващия сезон да пробваме без, но пак ще се консултираме.


Ами... да ни е честито ! Ще видим каква ще  е ситуацията. Ако искаш детето ти да бъде подпомагано, спокойно, можеш да говориш с Директора на училището и да бъде с ресурсен от първи клас. В някои училища имат екипи, в други ресурсният център поема тази функция. Твое е решението. Синковецът е работил само с логопед в детската градина, но за сега покрива ДОС, въпреки това още от началото мисля да го включа в работата с логопеда от училище без да чакам техните начални оценявания.


Аз, май, ще съм единствената доволна от детската градина, мнооого ще ми липсва. Научи много неща, беше приобщен, имаше приятели, участваше във всички празненства, караха го да показва какво може и го награждаваха и санкционираха наравно с другите деца. Виж за сборните групи съм потресена, не го и пускам на такива - там се нагледах на госпожи, същите каквито бяха и медицинските сестри в яслата - пълно безхаберие, мислейки че като не създава проблеми  са си свършили работата. Ivankaka, ако имаш още доста време в детската градина, бих я сменила - госпожите са много важни, много пъти съм казвала не трябва да са от онези амбициозните, които правят снимки на всяка крачка, трябват човечни...

Детето ми случи на добри учители и Хора. Беше обичан и обгрижван. При последната ни среща споделиха, че са много доволни от прогреса му. В сравнение когато беше в първа група изобщо не говореше, само "ма" казваше, не играеше с децата, не участваше с общите и индивидуални занимания. Сега не е "цъфнал и вързал", но има напредък. И от новата му ресурсна учителка съм доволно. Мило и младо момиче. Дори сега през лятото ще ходи да работи с него, а минали години на 31.05 приключваха и чак през октомври започваха работа с него.
В групата му са 31 деца, има и друго детенце с проблеми, други деца, на които също трябва да им се обърне внимание. Ако групите бяха по 15 деца съвсем друго щеше да е.

Не мога да обобщя за градината като цяло. Беше прехвърлен временно в една група след яслата и бях потресена. В яслата не е имал проблеми, все беше сред децата, а като го прехвърлиха в тази група беше автоматично отхвърлен от останалите деца, никой не се постара да го приобщи по някакъв начин, на госпожите явно все пречеше, защото никога не беше включен в заниманията, а беше заврян сам в спалното. Имайки предвид, че досега не беше имал проблеми бях много учудена на какво се дължи. За няколко месеца следене на ФБ групата им, не го видях не само да е включен в заниманията - той не присъстваше изобщо там. На всеки въпрос къде се намира детето ми в това време - там бил, ама не се виждал. Е, я стига, всеки път ли? Той да не е невидим. По 100-200 снимки минимум на седмица и той даже част от него да не се вижда из помещението? В един момент ми писна и започнах да го държа вкъщи през повечето време, а лятото направо го спрях, за да не ходи повече в тази група с тези госпожи. Повлия му ужасно зле престоя в тази група и мисля, че тогава много даде назад, много зле беше положението. От септември тръгна в нова група с нови госпожи и е точно обратното - ходи с желание, занимава се, обича всички деца и все пита за тях, от госпожите получаваме разбиране към положението, в което се намираме, никой не мрънка и не се оплаква от него.

И аз се включвам в темата.
Има и плюсове и минуси в градината.
Дани вече има групичка от 4 момчета ииграят заедно,но другите от групата не го приемат,щото са по големи,а понякога малкия се превъзбужда и разхвърля играчки.
От ресурсно подпомагане нищо невидях,само чух критики как детето не иска да работи с ресурсната и с логопеда...От госпожата в градината знам за психоложката как стои като пън и го гледала как играе с децата и си тръгвала....Не могат да го предразположат,но с госпожата в градината сяда и оцветява...Сега го спряхме защото двете ПГ групи се сливат а децата са меко казано ужасни,а и така ни посъветва госпожата,Дани се изнервя от обстановката.
Иначе имаме страшен напредък,говори ,но обърква съюзи,задава въпроси...Изпълнява команди,когато си иска.Понякога не може да се изкаже.
А как да му помогнем за ехолалията,и за Аз формата....
Опитва се да разкава по картинка..психиатъра каза да наблягаме върху това.
Обаче тази хиперактивност не намалява,особено след варицелата която прекара,стана нещо ужасно...все дръпва назад след разболяване.
Педиатърката смята,че нямало как да правим крачка назад заради разболяване....Според нея дори било хубаво да запишем детето в дневен център за деца и да спираме детската градина.
Таткото като разбра и ми вика да сменяме педиатърката,той сега имитира всичко а като започне да имитира и децата които са по тежки случаи,каквоще правим....
ох нямам думи вече

Прав е таткото

Здравейте и от мен.Досега никога не съм се включвала в подобна тема, но мога да разкажа нашата история, а тя не е никак кратка,като се има навпредвид, че синът ми е почти на 10 години.
Той е много чакано и много искано дете.Малко трудно забременях,имах проблеми в началото на бременността , но след 3 месец всичко отмина и нататък тръгна като по учебник.Раждането беше доста тежко, т.к. се оказа голямо бебе,а аз с луксация на таза,но кой да ми каже...Роди се с асфикция,после направи много сериозна жълтеница, но го оправиха и на 2 седмици ни пуснаха да си ходим от болницата.Като бебе не съм забелязала проблеми в развитието му, обичаще да у пея и говоря,бърбореше по бебешки, проходи на 1 година и 2 месеца и от там насетне започнаха проблемите.Първо не реагираше,когато го повикам по име, не оказваше очен контакт, беше на година и 5 месеца когато ни казаха, че е глух,но не беше нашата диагноза.Почнахме да ходим по лекари-невролози,генетици,психиатри-никой не се наемаще да постави точна диагноза.Казваха че е твърде малък, за да кажат какво му е, а думичките ги нямаше...Ходехме всеки ден от понеделник до петък на логопед, но до около 2 години и половина не му чухме гласът на това дете.Една вечер тогава се хвана за парното и ме погледна и каза "пари"-не можех да повярвам.Казах му да повтори и той ухилен до уши го каза още няколко пъти.И лека полека до 3-тата си годинка имаше речник от 20-30 думи,което за мен беше страхотно(продължавахме да ходим на логопед, освен с говора имаше и проблеми с моториката).На 3 години тръгна на детска градина и там се почна истинския кошмар-никой не му разбираше какво говори, учителките изобщо не можеха да работят с него, нямаше и съответните специалисти в ДГ,правеха се опити да го изолират,но ние с баща му н допуснахме това да се случи.Затова на 5 години го преместих в ДГ ,където имаше психолог и логопед.Там дръпна доста,но се налагаше да го отложим от първи клас.Записахме го предучилищна в училище, но там бяха смесени 5 и 6 годишни(а моя на 7) и учителката почти не работеше с него.Имаше прекрасна ресурсна, с която продължи да работи,но не беше достатъчно.В крайна сметка обаче на свидетелството му пишеше, че не е готов да тръгне в първи клас, и аз рев,рев-бях в голям шок.Но от РУО ми казаха, че ще го вземат първи клас,нямали право да не го вземат в избраното от мен училище и аз го записах в кварталното.От тогава изминаха 2 доста трудни години,но попаднахме в подходящата среда,той днес говори(на моменти повече,отколкото трябва), но проблемите с моториката си ги има-не може да реже,да оцветява ,без да излиза,пише много грозно...С логопед работехме ежедневно до 7-годишна възраст.Пробвали сме терапия с барокамера,но лично аз не видях ефект.През 2016-та лежахме в детската болница ,която е до белодробната,там му правиха поредните генетични изследвания и отново не беше открито нищо.Все пак му поставиха диагноза смесено разстройство в детското развитие и от там излезе със СОП.Записвайки го в 1 клас казахме, че е със СОП и избрахме възможно най-подходящата учителка,която за 2 години направи чудеса с него.Имаме още много работа, но поглеждайки назад виждам, че и много сме свършили.Кураж , майчета и знайте, че нещата ще се оправят лека-полека.

Цоп да не ви изпусма и аз като миналия път!

 Здравейте!
И ние си имаме един с поведенчески и комуникационни нарушения, който завърши успешно първи клас. Работим с психолог и логопед от 5г. вече и се справя по-добре от очакваното в училище. За щастие попаднахме на чудесна госпожа, която направи чудеса и успя да го научи дори да чете. С писането не е добре, на на фона на всички деца в класа е добре.

За детската градина - попадна в добра градина, но с едната леля не се спогоди и за 4г не ѝ е казал и една дума. Едната госпожа в градината завърши за логопед и работеше допълнително с него, а последната година и официално, заедно с екипа, с който си работим по принцип. Много помогнаха, но в градината някак не можа да се сприятели с почти никое дете, сега в училище е по-добре, което го отдавам на госпожата и начина по който се държи с него.
Та за смисъла от градината - зависи изцяло от това на какви учителки, лели и деца ще попадне детето.

Благодаря за новата тема. Записвам се да следя.

Товa със сприятелявaнето ми е много болнa тема. Моят син много трудно допускa децa до себе си. С възрастните нямa проблеми, но с мaлките е много трудно.Онзи ден в неделя зa пръв път се зaигрa с напълно непознaти деца, не можех дa повярвaм, но много се зарадвaх. Дaно почне дa се отпускa и дa общувa по-лесно и с децата.В училище имa 2-3 приятелчетa, но понякога изобщо не ги отразява (aз понеже ходя с него и имaм преки наблюдения)...

Относно ресурсното подпомагане: казаха ми, че документите на детето от ДГ ще се дадат на координатора, който отговаря за съответното училище и, че щом детето е било на ресурсно подпомагане в ДГ, то автоматично и в училище ще е на такова.
Наистина ли е такава практиката?
На 22.06 е първата родителска среща и не знам дали тогава да кажа, че детето е било на СОП в ДГ и, че и за училище ще му трябва? Лошото е, че в училището нямат отделна стая, в която да работят детето и ресурсния/логопеда.