Трудно проговаряне - тема 24

  • 93 402
  • 800
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 1 712
Аз не бих се осланяла на "категоричното" мнение на един лекар. Всъщност диагнозата се поставя само от комисия с психиатър и клиничен психолог след щателно обследване на детето в различни ситуации. Единични мнения на знайни и незнайни самозванци въобще не ги коментирам.


Изобщо не разчитам на това мнение. Детето ми се държа много странно на срещите. Смятам, че не му хареса обстановката, не му харесаха хората, според мен беше много смутен, несигурен и неадекватен. Да си призная, за първи път го видях такъв.  Хващаше ме за ръката и казваше "хайде вкъщи" Определено имаше някакво напрежение, което не мога да обясня от какво и защо се получи. Той като цяло много обича да се занимават с него, да го питат разни неща, да отгатва, да изпълнява разни задания игри. В яслата е така, и при логопедката е така направо тича в кабинета, аз докато се събуя той вече иска нещо да се занимават Simple Smile, а тук стоеше и не реагираше или ако го правеше беше някак с неохота, и  с притеснение, имаше наистина някаква несигурност сякаш...

Та не разчитам изобщо на тази оценка, аз си знам детето, знам му възможностите, знам му и проблемните нещица...

А може би  усети и моята нагласа спрямо,екипа.  Знам ли и аз, просто не ни се получи симпатия.

# 151
  • Мнения: 15 827
Дори след като говорихме с директорката тя беше категорична че тръгва на градината  без памперс. Въобще съдействието на директорката ви е жизнено важно. Не тръгвайте с рогата напред. Но не очаквайте че няма да има условия, дори да сте соп, дори и да сте с ресурсно не очаквайте пълна свобода.Има огромно значение и съдействието на госпожите. Бъдете твърди но не груби. Опитвайте с добро но не позволявайте да ви се качват на главата.  Балансът не е лесен но е възможен.

# 152
  • Мнения: 1 525
Аз не бих се осланяла на "категоричното" мнение на един лекар. Всъщност диагнозата се поставя само от комисия с психиатър и клиничен психолог след щателно обследване на детето в различни ситуации. Единични мнения на знайни и незнайни самозванци въобще не ги коментирам.
"Щателното обследване на детето в различни ситуации" при нас се оказа 30 мин. среща с психиатърка и още толкова с клин, психолог в клиниката по психиатрия "Св. Марина" във Варна. Според мен и в психиатриите диагностиката куца, но все пак една идея повече може да им се вярва отколкото на мнението на случайни лекари.

# 153
  • Мнения: 4 940
И ние с моето дете изпатихме преди няколко месеца от мнение на уж специалисти. Скоро четях, че у нас нямало добри специалисти по детско развитие. Не може да поставяш сериозни диагнози от 1-2 часа среща.

# 154
  • Мнения: 15 827
Но какво очаквате, това не е плоскостъпие или трета сливица. Често зад поведение на дете със соп няма чисто физически причини. Диагностиката е отражение на моментното състояние. То може да търпи промени дори след няколко месеца ако бъде подбрана подходяща терапия и детето има потенциал.    Ако детето се държи като аутист такава диагноза му слагат. Моето дете тръгна от атипичен аутизъм и имаше   симптоматиката без значение дали ми харесваше или не. Беше като шок като студен душ но си имаше и полза от това че не беше ГРР. Може би нямаше да се стеснем толкова, нямаше да направим всички глобални промени в живота си в името на преодоляване на това състояние.

Последна редакция: нд, 15 юли 2018, 20:48 от _re_ge

# 155
  • Мнения: 1 712
Ами аз лично мисля, че подхода е много важен, защото едно дете може да се държи и аутистично не защото е аутист. Веднага давам пример с моя син. Дава му се кукла и лъжица, и се очаква той да се сети да я нахрани, той не го прави и му се казва "нахрани куклата" той не го прави и се записва там в записките, че не го владее това. Да, обаче при логопедката  се вади  куклата и се почва '''о..това е малко бебе, то е толкова гладно, иска някой да го нахрани...ама какво да му дадем да яде, ти си батко, ще го нахраниш ли и т.н" при което той започва да носи всевъзможни плодове, да ги назовава, дава ги на "бебето" и казва "яж вкусен банан".
Лично мен в случая много не ме интересува каква точно е диагнозата, още повече наистина децата се и развиват и променят...а терапиите са сходни. Повече ме притесняват изследванията, дано  да  покажат нормална находка. А че ще се работи с детето е ясно. Аз си хванах много пропуски, изобщо вкъщи като поведение спрямо него и се коригирахме, има сякаш позитивен ефект.  Примерно преди ми казваше искам вода и аз му давах, а сега го почвам ама от чаша ли да дам или от шише, карам го да прави избор, после ако е шишето го карам той да си го отваря или го крия и го търсим, общо взето все повече изисквам от него, но пък и той поддава и нещата се случват.

# 156
  • Мнения: 2 237
Аз не бих се осланяла на "категоричното" мнение на един лекар. Всъщност диагнозата се поставя само от комисия с психиатър и клиничен психолог след щателно обследване на детето в различни ситуации. Единични мнения на знайни и незнайни самозванци въобще не ги коментирам.


Изобщо не разчитам на това мнение. Детето ми се държа много странно на срещите. Смятам, че не му хареса обстановката, не му харесаха хората, според мен беше много смутен, несигурен и неадекватен. Да си призная, за първи път го видях такъв.  Хващаше ме за ръката и казваше "хайде вкъщи" Определено имаше някакво напрежение, което не мога да обясня от какво и защо се получи. Той като цяло много обича да се занимават с него, да го питат разни неща, да отгатва, да изпълнява разни задания игри. В яслата е така, и при логопедката е така направо тича в кабинета, аз докато се събуя той вече иска нещо да се занимават Simple Smile, а тук стоеше и не реагираше или ако го правеше беше някак с неохота, и  с притеснение, имаше наистина някаква несигурност сякаш...

Та не разчитам изобщо на тази оценка, аз си знам детето, знам му възможностите, знам му и проблемните нещица...

А може би  усети и моята нагласа спрямо,екипа.  Знам ли и аз, просто не ни се получи симпатия.

А какъв лекар е този категоричен лекар? Детски психиатър ли е?

# 157
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
Вече съм убедена, че е същия! Grinning
Толкова неверни неща за детето ми ми каза, че направо ченето ми падна до земята. А когато се опитах да му кажа, че всъщност тези неща не присъстват при моето дете, той ми каза "Тези неща не ги решавате вие, а аз... Все пак..." и си посочи дипломата. Въпросните неща бяха твърденията му, че детето избира храната по цвят, че има натрапчиви ежедневни ритуали и че държи да минава по едни и същи маршрути. А това никога, ама ни-ко-га не е било така при нас. А също така не можел да сочи с пръст, нямал очен контакт и не се обръщал на името си. Все неща, които винаги си ги е имало при моето дете и никога не съм се съмнявала специално за тези неща. Дори в кабинета му съм сигурна, че сочеше с пръст. Каза и че не можел да използва думи по предназначение и никога нямало да го може. Пак не е вярно - използва. И също фактът, че умее да имитира или че има "въображаема" (храненето и обгрижването на играчки или дори да се прави, че пие от празна чаша, например) игра бил още един сериозен аутистичен признак. Накрая извода му беше, че е безнадежден случай и няма смисъл да си даваме парите за помощ. Единствено психолог. Защото като пораснел голям щял да ни бие. Точка.
За двете срещи нямаше нито един въпрос към нас. Дори май не пита на колко години е...

# 158
  • Мнения: 1 712
Чудя се дали да не върна памперса. Значи вече около  седмици пробваме да е през деня с гащички. От понеделник го пуснах така и на ясла /преди това беше вкъщи болен/ Там и двата дена се напика по един път, и  си пишка на следобедния сън в памперса, има само едно пишкане в гърне въпреки, че го слагат и подканват  редовно. Вчера го взех много неспокоен, според мен са му са карали като се е напикал и следобеда беше направо страхотия от истерии,  беше ужасно напрегнат. И сега седя и умувам с гащи ли да им го водя днес или с памперс.Хем знам, че трябва да го махаме, хем виждам, че той не разбира и просто заменя памперса с гащи като  действа в тях по съвсем идентичен начин.  Единственото положително е, че не му спарва толкова в жегите, обаче чистенето след него е изнервящо и натоварващи и ако ли аз вкъщи намирам сили, то в яслата не мисля, имат  нагласата да перат килими и дивани. За логопеда вчера също му сложих памперс защото там мн хубаво чистичко паркет килимчета...не мога да го оставя да опикае всичко...

Ако върна памперса дали ще е голяма крачката назад? 

# 159
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
Защо не пробваш с преходни гащички?

# 160
  • София
  • Мнения: 16 695
Спрете го временно от ДГ и не връщайте памперса поне 1 месец. Ако за 1 месец не стане,  тогава го връщайте.

# 161
  • Мнения: 15 827
Подкрепям - 100% горното мнение.

# 162
  • Мнения: 6
Здравейте! Simple Smile Препоръчайте ми добър логопед във Велико Търново. Ще съм благодарна на всеки, който се включи със съвет по темата.

# 163
  • Prague Czech Republic
  • Мнения: 897
Засега само запис. По-късно ще се включа.

# 164
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
На нас ни излезнаха резултатите за тежките метали. В петък ще ходя да ги обсъждаме и да видим как ще процедираме. И там кашата е пълна...

Общи условия

Активация на акаунт